Приятели,

Здравейте!


Какво мислите за приятелите си ? Всъщност, оценявате ли ги или просто ей така.. си ги имате, знаете, че можете да разчитате на тях, знаете, че ще им помогнете когато ви помолят за нещо. Плюс това заедно ви е забавно - смеете се, разбирате се.





Дотук с повърхностните неща. Сега се замислете какво сте без тях? Не, ама наистина.... Всичко се случва в отношенията между хората. Представете си, че един от тях ви се разсърди за някаква тъпотия, друг някак си се промени, макар и ви убиди.. вас или някой ваш близък човек. Трети пък му се наложи да замине.. примерно учи в друг град... И какво ? Изведнъж нямате никой, по една или друга причина?Поставете се в тази ситуация.Е как е ? Не ви ли се иска всичко(, навид толкова тъпо, че направо е трудно да повярваш, че се случва,) да не се беше случвало... Някоя малко грешка да беше избегната, някой необясними неща да бяха изяснени....

Общо взето ситуацията би била кофти.А беше хубаво преди, нали ?

Лично аз с мнооооооого преувеличаване, и даже както казват пичовете днес - "филмиране" , може да се каже, че аз съм в някаква подобна ситуация. Някак нищо не е както преди.
Но нямам намерение да се сърдя и да обвинявам никой от малкото си приятели. Най-малкото защото толкова неща зависят и от мен (както и от тях разбира се), че сигурно съм оплескал поне 50% от тях ^^


Така че, искам да кажа само едно:

Искрено се надявам, че някой от тези хора, чете блога ми, колкото и да не ми се вярва, за съжаление.
Искам да ви кажа, че много ви ценя... Каквото и да си мислите, без вас съм нищо. Старая се да бъда добър, забавен, търпелив... Ако съм успял да имам някое от тези качества, то за какво ми е, ако вас ви няма ? Не искам да се правя на 10 точки пред някакви непознати хора, или такива, които познавам от 1-2 месеца... Искам си вас, защото много ви ценя. Защото щом за себе си съм ви нарекъл приятели, значи наистина значите много за мен. Вие сте точно 3ма... (в момента, в който пиша тази статия)
Имена, естествено няма да споменавам. Но...
един - напоследък го нервирам.. и аз не знам защо, просто съм себе си... в отговор и аз виждам някои черти в характера му, които не подозирах, че има.
друг - тук пък какво става не мога да си обесня. Ще кажа само, че нещата изобщо не вървят и то от доста време.
трети - живота леко ни пораздели :/ Дано не е за много дълго. Сега разтоянието между нас е голямо....
Не знам защо така се получава, не знам дали аз нещо съм се наплашил за няма нищо или просто днес ми е кофти ден... Но пак ви казвам - без вас всичко, което ми се случва, губи очарованието си. Сякаш дните просто си минават безцелно и нищо не остава след тях. С вас прекарвам най-хубавите мигове от живота си, знам го. И бих дал безкрайно много примери, ако не си бях поставил за цел да не конкретизирам хората. За мен е достатъчно те да знаят кои са.
Каквото и да е станало и има да става, винаги ще ви бъда благодарен.





--------------------------------------------------------------------------

Venoma Sampler 7.0

Здравейте отново!
Завърших и седмия си клип. Ето го и него...

Важно! : Изберете опцията
"wach in high quality" (под екрана в дясно)
понеже хубавата картина в случая е от голямо значение.




*Линк в Youtube:
http://www.youtube.com/watch?v=wPNChp5V6WI
*Линк за сваляне:
http://4storing.com/z3cyk/2e9e799053c27d8de6c1378803d9e362.html


Както ще видите не е типичният за мен вид видео клипове. Този път продължителността е малка, ефектите много...

--> Ако ви е интересно "Защо?" , може да прочетете по-долните редове:



Реших, че ще е интересно и полезно да напавя нещо по-различно, поне за мен самия. Първо направих надписите в началото. Макар и да са само по 4-5 секунди, всеки от тях е правен в отделен проект на Sony Vegas, тъй като исках да се получат максимално добре. Не знам аз ли работя бавно, престаравам ли се, или наистина подобна задача изисква много време, но общо за тези два надписа съм прекарал 5 часа пред компютъра. Сами можете да си направите сметката колко време ми е отнел целият клип. Добре, че никога не създавам дадено филмче наведнъж, защото наистина щях да полудея ^^ , колкото и да ми е приятно.
Аз съм много доволен от себе си, виждам и че някои хора оценяват труда ми, което наистина много ме радва.
Единствено ми се искаше клипът да е по-голям, но тогава наистина ефектите щяха да станат досадни. Ако имате навикът да гледате редовно Freerun или Parkour клипчета няма как да не сте забелязали, че те просто за сглобени... с някаква яка музика... и тук-там има забавен кадър.... И това е. Няма святкания, премигвания, отдалечавания, почервенявания, избелявания и всички други простотии, от които моят клип изобилства :D Просто не са необходими, даже много често стават досадни и пречат. Затова, мисля че 1 минутка клип е достатъчен.

А ако трябва да се абстрахирам от едита - много се радвам, че успях да направя "мънки към пресайз-а " (на 00:16) до хотел Аква. Май това движения винаги ще си остане любимото и най-силното ми :)
Отностно Flow-ът на края... Даже не знам дали да го определя като такъв, по-скоро не. Вярно има комбинирани движения, но като цяло липсва ясна идея за посока и рационалност... Абе все едни такива неща, за които на нас трасьорите много ни пука :D ! Аз осъзнавам тази липса, но тя не ми пречи. Тези движения изискват много техника, бързина и креативност и много ми харесват... Все едно е някакъв танц... Наистина изпълненията им в комбинация много ме радват. Затова не ми пука flow ли е, простотия ли е... Подобни изпълнения може би се превръщат в "запазена марка" за мен.

Благодаря за отделеното време, надявам се ви е било интересно :)




--------------------------------------------------------------------------------

Защо не виждате това, което аз виждам?

.


Става въпрос за положението на Parkour-а в България.

За мен всичко е толкова ясно, толкова неоспоримо и еднопосочно, че ми е трудно да повярвам, че много хора не виждат какво се случва (и какво не се случва) Или може би само се преструват...

Положението е следното:
В България развитието на Parkour-а се възпрепятства от множество фактори. Много грешки се повтарят, много уроци остават ненаучени ... Напредъкът никакъв го няма. Или по-скоро, когато един бута напред, поне петима теглят назад.

Ето какво виждам аз:

Сега, всеки ден, всеки час, навсякъде има ,освен "матриал", хора, които тренират Parkour, без да са си поставили ясни цели, да не говорим за план и стратегия за тяхното достигане. Бъка от народ, който скача, само за да впечатли някого, да е от "готините и лудите, които тренират онуй екстремното" или да се докаже пред приятелите си (които нали уж са приятели, какво има да им доказваш точно на тях?)... Еми за момента всичко е добре, особено ако има кой да им се радва. Но какво става след няколко години? Човек, който е "тренирал" по този начин, си извървява пътя надолу. Контузиите стават все повече, хората, които му играят по свирката все по-малко... Накрая вече и самият той не знае какъв е и на къде отива. Знае само, че може да скача без да мисли, и че е получил нещо като респект от някой, защото той бил прескочил еди-какво си, с риск да падне и да се утрепе, а него го било страх. А какво стана с Parkour термина, с неговата идеология и идеи за самоусъвършенстване и здравословна тренировка? Нищо подобно! Даже напротив. Хората, които познават този индивид ще си кажат "Аааа, Parkour ли? Да, да... за него гледах по телевизията, знам какво е. А и имам едни познат дето наистина е много смел. Хаха! Да го видите само от къде скача и как лети насам - натам. Пфу, добре, че е жив още:D Той преди 3 месеца си беше счупил ръката пак, ама сега е по-добре;) " Не е ли това напълно вероятен сценарий? За съжаление да... Познавам много хора, които скачат, посещавам форуми и съм по-наясно от много от вас. Така че ако ви се струва, че преувеличавам и преигравам само за да си кажа каквото имам... За съжаление, не е точно така :/

Преди проблемът ни беше, че Parkour-ът не беше популярен като спорт и никой не го уважаваше, поради тази причина. Е, браво, сега се популяризира доста. Но вижте с какво! Само с луди изпълнения, много риск, много опасност...(пример:Вече маса народ си мисли, че тези скоци от високо, за които ви писах наскоро, също са Parkour.)
А това изобщо не би трябвало да е така, поне според мен. Вярно, всеки си тренира за себе си. Тялото си е негово, изборът е негов, но... От това, което хората гледат по българската телевизия и четат по българските статии, изглежда, че друг вид Parkour няма! Има само "трудни движения, с акробатични елементи в градска среда, някои от които особено впечатляващи, поради голямата опасност от травми"

Е, не е задължително да е така!
Parkour може да се тренира и по съвсем друг начин, толкова различен, че хората ще се питат дали е същия спорт. Аз, хората от отбора, в който съм, и доста други познати, тренираме като наблягаме на следните неща:

- Никой не се сравнява с никого по сила, по умения. Няма изказвания от сорта на "Той е по-добър, ти не си...А кой е най-добрият?"Ако има сравнение, то е на напълно на приятелска основа и е с цел прогрес на по-неумелия и взаимна помощ.

- Винаги загряваме. Всяка тренировка започва с това, защото сме наясно колко е важно. Никога не скачаме, без да сме неподготвени, защото например някой познат е минал и иска да види какво правим. Здравето е приоритет.

- Всеки е наясно със способностите и нивото си. Никой няма интерес да се прави на голяма работа, само за да се докаже пред другите. Прогресът не трябва да се постига с цената на всичко. Правилната тренировка неизбежно води до него. Колкото по-уравновесено, по-стабилно, по-умно и по-усърдно тренираш, толкова повече напредък има.

- Тренираме и духа и тялото си. Това, колко е напреднал някой не се измерва само в това, колко на далеч скача и колко неща може. Един, да го наречем, добър скачач тренира без да претоварва мускулите и ставите си, не се измаря бързо, не се ограничава само с няколко движения, има съвсем малко или никакви контузии. А ако започна да говоря за качества като " креативност, гъвкавост, експлозивна сила, знание, опит, увереност, стратегия... " няма да ми стигне мястото в blog-а:)
---------------------------------------------------------------------

Нещата в този списък не са подредени по-важност и определено не обхващат всичко. Но, мисля, че са достатъчни за да усетите разликите и да придобиете представа за това, което правим и как виждаме нещата.
Наистина не знам защо другите не се вгледат, не се постараят да видят какво може да има зад маската от голямо его, огромни рискове и скандална показност, които една част от Parkour-обществото слагат пред образа всички скачачи. За мен наистина е обидно да ме мислят за хвалипръцко, защото просто не съм... Почнах несигурно, не се замислях за много неща, но мина доста време, минаха доста тренировки. И даже мисля, че имах късмет, че още в самото начало сам си направих избора и никога не съм си и помислял да съжалявам за него. Защото сега, пишейки тази статия, аз осъзнавам, че нищо не ме боли. Даже се чувствам по-добре от всякога! Освен това имам приятели сред скачачите, а не просто хора с общи интереси и така и ще си остане.

Наистина, за тези от вас, които все пак им е интересно какво всъщност е Parkour и що за хора сме тези, които го тренираме, имам само един апел към вас:
Не си правете изводите от шумните квартални момчета, които виждате всеки ден се фукат колко големи смелчаци са, нито пък от първите 2-3 филмчета в YouTube (не дай си Боже във Vbox7), на които попаднете. Заешката дупка наистина е по-дълбока отколкото изглежда.

Ако проявявате интерес
-- вижте и тази статия
-- за да видите резултатите от правилни и усилени тренировки прегледайте клипчетата на Blane

--- За да видите същината на проблема - по време на тези иначе хубави и трудни движения, водещите не спряха да ни повтарят, че наблюдаваме Parkour-демонстрация.




.

Къде се намира изкуството
...сред всичко, което ни заобикаля в този невъобразимо разнообразен свят? Тази дума винаги е звучала красиво и ни е карала да правим асоциации само с позитивни неща. Почти всичко, създадено от човека, което ви заобикаля и ви заинтригува, учуди, хареса ви или просто ви накара неволно леко да се усмихнете, е изкуство. Искам да кажа, че много от човешките творения са повече изкуство, отколкото само плод на някаква амбиция или просто постигната цел. Това не са само холивудските филми, картините на професионалните художници или песента на някой нов талантлив артист. Замислете се. Като "изкуство" може да се определи почти всеки труд на даден човек, стига той да е бил с цел създаването на нещо приятно, уникално, със много старание и любов, посветено на някой друг (изкуството винаги търси своят адресат)
Сигурен съм, че и всеки от вас многократно е създавал такова(писане на художествени текстове, рисуване, танцуване, собственоръчно направена картичка за близък човек, разсмиване на приятели, развиване на някакъв собствен талант, презентация в училище...), макар за тогавашния момент да не е осъзнавал, че прави точно това, а просто да си е вършил работата или да се е развличал през свободното си време. Това, което се опитвам да ви кажа е, че според мен...

Изкуството е за всеки
Има ли значение, че не си най-добър в нещо? Има ли значение, че по телевизията гледаш хора, които се справят с пъти по-добре с "нещото"? Не, разбира се. Това не ти пречи да продължиш да твориш, да се стараеш и да радваш околните със своето изкуство. Познавам хора, които пишат стихове, които тренират Parkour, които рисуват, които наистина обичат да пеят, които танцуват степ... И много други. Те наят, че не могат и 1/100 от това, което могат професионалистите на световно ниво в техния бранш, но не спират да се гордеят с това, че са хора на изкуството. Вярно, всеки по собствен си начин, но аз ги познавам добре и виждам, че така те не само разнообразяват ежедневието си. Затова, ако и вие чувствате, че сякаш ви е заложено да правите нещо - не се поддавайте на никой и нищо, който/което ви кара да се чувствате непълноценни и слаби в своето изкуство.

Лично аз
...гледам на много от нещата, които правя като на изкуство. Дори и на това, че сега създавам тази статия съвсем сам и без да си помагам с материали от И-нет. Подобен на този текст за "изкуството" може да бъде написан далеч по-добре. С по-подходящи думи, по-съществени подтези, подкрепяне на твърденията с примери и насоки към други сайтове, художествени материали.... и какво ли още не!!! Но това в никакъв случай не ме кара да си мисля, че това, което споделих с вас е боклук, който трябва да се изтрие до 2 дена, защото не става за четене.
Може на 10 човека да им се е сторил скучен и да са спрели да четат още на втория ред, но ако на 11-я му е било интересно и , надявам се, полезно - тогава е имало смисъл. А и какви ги говоря! Винаги има смисъл, поне за самия мен... Всеки, който създава какъвто и да е вид изкуство, е духовно богат човек (някои по-малко от други, но да не навлизаме в подробности :D) Така че не се притеснявайте да развивате таланта си (или ако силно желаете да можете нещо - да го превърнете в нов свой талант.)


Това беше поредният що-годе кратък текст от мен, на тема различна от ПК. Благодаря ви и браво на шампионите, които изчетаха всичко;) Дано ви е приятно и полезно да се развличате с моите мааалки скрооомни творби:)

Нашите хора скачат от високо (7-10... защо не и oт 12 метра!? )

И така... Нека направим една груба сметка:)
Колко мислите е височината до четвъртия етаж на вашата жилищна сграда? Нека приемем, че всеки етаж е по около 2 метра и полувина - тогава височината е 10 метра... А сега по-интересното - нека си представим, че някакъв човек е готов доброволно да се метне от около 10-12 метра, не за да се нарани, а най-вероятно за кеф :) Колко смел, колко безразсъден, колко уверен, колко добър, колко глупав трябва да си за да се метнеш от такава височина?
Както ясно виждате от първата снимка в началото на тази публикация, нашият "супер герой" скача от височина, равна на горе-долу 6 пъти по неговата собствена ! Това са около 12 метра...
А сега нещо още по-фрапиращо - той се хвърля със салто! И то не с какво да е, а с едно от най-трудните (сред тези от основните видове) - гейнер/gainer. При него общо взето скачаш напред и се превърташ назад:Р Сами ще видите какво представлява, няма смисъл да го описвам, понеже нашият хахо го изпълнява перфектно.
Всъщност няма и смисъл да пиша повече... Мога само да ви препоръчам едно нещо - днес отделете 5 минути за да се поставите на мястото на този трикър. Просто отидете и погледнете през 4-5 -тия етаж на вашия блок/кооперация...

Кликнете върху тази снимка за да видите клипа, за който става въпрос -

+ И за да не си мислите, че няма други такива хора, ако ви е интересно ...

... погледнете и тези -

Моето мнение: Аз и повечето мои познати, които се занимаване с РК, предпочитаме да не скачаме от големи височини. Признавам, че ако аз се хвърля от 10 метра, може би ще се изпочупя поради липса на достатъчно добра техника и слабо тяло. Но аз изобщо не съм си поставил за цел да скачам от повече от 3 метра...
По мое мнение тези тримата от клиповете горе правят това не толкова за себе си, колкото за да впечатлят другите (особено този втория с "бешъния приг" дето е извикал и телевизия) А впечатляването от доста време не е моя цел.
Но найвече съм против това, защото е вредно! Колкото и да тренират тези хора, колкото и мощни крака и изчистени движения да имат... Е не можете да ме убедите, че един такъв скок не е поне 100 пъти по-вреден за ставите от 99% от другите неща, които този човек може да прави. Според мен не си заслужава. Дори и да е сигурен, че ще падне точно както си представя и ще отбие удъра максимално добре и по този начин да изключва възможността да се озове в болница с два строшени крака (или може би с нещо по-сериозно) - не си заслужава!
Така че лично аз не толерирам който и да е от трениращите да се стреми да скача от повече от 2-3 метра... Просто не е необходимо в "репертуара" си задължително да имате джаскане от високо, само защото с времето започва да ви боли по-малко, а на другите им харесва да гледат падащи хора отстрани... Тренирайте по-здравословно, за да имате по-малко главоболия по-късно!

Хиндемит

Здравейте! В първата "статия" ви казах, че няма да пиша само за РК, а и за други неща, които ме вълнуват или по някакъв начин са ми направили впечатление.
Най-малко съм очаквал, че у мен ще се появи позитивно впечатление не от какво да е, а от някой нов български филм! Напоследък всички ние гледаме най-вече американски продукции. Те ни запленяват със страхотни кадри, всеки един от които е направен благодарение на невероятно много пари и нови технологии. Гледаме едни и същи физиономии на артисти, които са по известни в страната си дори от собствения им президент.
А какво може да кажем за българското кино? Е... Ние, зрителите, винаги сме повтаряли: "Ако направят нещо свястно, с удоволствие ще го гледам... Нали все пак ще е българско!" И тази нагласа е много хубава... Само дето освен няколко що-годе успешни сериалчета от сорта на "Дунав мост" и "Тя и той", наскоро сякаш не е имало българска филмова продукция, която поне да стане достатъчно известна, и то в собствената си страна. Щом нямаме пари за кино с качеството на американското или френското, тогава единствено може да ни спасят оригинален сценарий и добра актьорска игра.

Мога да ви зарадвам, че най-после има нов филм, който си заслужава да бъде видян от всеки един от вас. Притежава точно този коз - артистите са се справили страхотно, а идеята на филма като цяло бива, по мое мнение. Филмът се казва "Хиндемит" и е на
Андрей Слабаков - един от малкото наистина добри български сценаристи.


Отностно жанра - може да го срещнете определен и като комедия, и като драма. Едно е сигурно - хуморът е страхотен!!! Не съм се смял така на български филм от много време :D

И цялата публика беше смаяна.... Не можехме да повярваме, че тази продукция е българска. Образът на "стареца отшелник" още ме кара да се засмея дори само като се сетя за него:) Ако филмът се появи на кино, което може да не се случи, познайте защо - поради липса на пари!!!, непремено го гледайте, викнете и приятели! Аз самият ще отида да го гледам за втори път!

Защо Parkour?

Предслов:

Ако си мислите, че за да бъде един клип красив, то трябва да има 5-10 салта, 20-30 скока, при които ако паднеш умираш и тнт.... Просто кликнете на картинката в ляво. В този клип дори и няма сложни движения (с изключение на последното)

Някои от вас сигурно се чудят... Защо точно тренирането на Parkour е хобито ми? Е, не, че някой наскоро ме е питал, но с радост ще ви споделя:)
Общо взето алтернативи много, дори и ако се ограничим само в екстремните "лудории". Хората от години карат скейт, блейдове, колело... Никой няма да ме гледа странно, защото е познато от почти всички. Има състезания, конкурси, сайтове, клубове...
Да кажем, че това не ми е интересно и държа просто да правя някакви чудесии, използвайки само тялото си. Тогава защо не Tricking? Много по-атрактивно е! Освен това става за състезания, демонстрации, впечатляване на другите... Много по-готино е да направиш задно с винт, отколкото да се покатериш на някой гараж...
Е, може би всичко това е вярно и е така - другите спортове са някак впечатляващи, смайващи, невероятни... Но аз наистина предпочитам да тренирам Parkour. И съм 100% убеден в това, а вече минаха повече от 3 години от началото... Причините за мен сякаш са безброй. Все пак ми се иска да споделя някои от тях с вас, поне за да ме разберете и опознаете по добре.

Като за начало, тренирам ПК за да поддържам форма. Тренирайки правилно аз натоварвам всяка част от тялото си и най-вече ръжете и краката. Изисква се много повече сила да се катериш и да се движиш бързо, преминавайки най-различни препядствия, отколкото да скочиш и да завъртиш скейтборда или да направиш странично салто... След толкова време тренировки мога да твърдя, че съм в перфектна форма. Не съм надут с мускули като някой фитнес маниак(аз в никакъв случай не искам това), но не съм и с фигура като на ученичка в основно училище. Наистина мисля, че съм постигнал перфектния баланс. Сега се стремя да ставам още по-силен, без това да променя коренно фигурата ми.

Втора причина е самата психология. Тук ще пиша накратко, защото съм сигурен, че на много от вас ще им се стори неразбираемо, дори и досадно и прекалено отвеяно. Общо взето всичко се крие в това да осъвършенстваш самия себе си, без значение как реагират другите. Повечето от нас, трениращите ПК, постигаме много... Невероятно много! Но това си остава за нас самите... Затова и няма състезания по ПК, мразим да се съревноваваме и никога не се изпочупваме за да видим кой ще скочи първи от този ръб на другия... Голяма работа, че някой се справя с нещо по-добре от теб! Старал се е човека - има резултат. Това в повечето случаи само ни мотивира и не поражда никаква завист, а само възхищение и добри чувства. Единствената показност, която аз упражнявам, са клиповете ми. Както виждате - те са навсякъде... Тук линк, там линк... тука тема, там реклама.... Колкото и да е невероятно и нелогично - не ги правя за да се хваля с нещо! Гъделичкам си егото, като видя, че на другите им е харесал клипа и са ме похвалили, но това е човешко, мисля... Наистина много се старая, а с клиповете мога да документирам това и да споделя с другите успеха си. Освен това, макар и да прозвучи нескромно, мисля, че ми се отдава. За всеки клип отделям супер много време, старание и нерви и резултата никога не ме разочарова. Наистина правенете на клиповете и полужителната оценка на другите ме мотивира и ми доставя радост.

Но ето, че пак се отплеснах от темата и изписах сумати ненужни редове... Това може би беше от страх да не ме помислите за такъв, какъвто не съм - фукльо, който на думи е ангелче, а всъщност е поредния самохвалко...
Добре... Май тук е мястото да кажа още 1-2 прични да се занимавам с ПК и ще трябва да приключвам темата. Дори някоя фанатичка на тема "Даката" , която е лудо влюбена в мен и по цял ден гледа мои снимки и клипчета и чете моите неща, би се отегчила ако продължа да пиша толкова неподредено и подробно.

И отново - "колкото и невероятно да ви звучи, аз мисля, че" това, което правя е полезно за тялото ми. На пръв поглед - скачане от високо, претоварване на мускулите и ставите, преуморяване... Всичко това би трябвало да ме съсипе. НО, след толкова време, аз мисля, че тренирам все по - здравословно. Самият факт, че нямам нито една контузия, а леките наранявания стават все по-голяма радкост, е много показен. Може би само веднъж на 10 тренировки правя нещо, което наистина е вредно. Като, например, на последната тренировка. Тогава изпълних един скок със засилка, с който се озовах 4-5 метра напред, приземявайки се на асфалт. Та това, мили деца, е вредно :D Но всичко останало, което правя, а то съставлява 99% от така нареченото "скачане" само ме раздвижва и тренира мускулите ми, без да съсипва здравето ми. Това е и една от причните почти да не правя салта - много рядко имам пълен контрол над положението при тях и ,както се очаква, не стъпвам леко, а падам на цял крак (което е вредно) Затова има ли салта - само на трева или пясък и то за удоволствие или за цвят в някой клип.

И, внимание, последна причина - това са приятелите! Не мога да ви опиша колко ми е приятно да съм с хора с подобни интереси, да сме навън и "да се излагаме",както някои биха се изразили, правейки се на маймуни. Просто е прекрасно да станеш рано сутрин, да отидеш на някое приятно място с две стени и една ограда...И нищо повече... Да се опиташ да пребориш самия себе си. Да постигнеш повече, по-ефективно, по-красиво, по-безопасно, по-бързо, по-прецизно... И В ТОВА ДА НЕ СИ САМ. Аз съм щастливец... За напред не знам, но досега намерих прекрасни приятели, с които сформирахме отборът на хората със свободна воля. Наистина тренировките ми преминават в прекрасни мигове и оставят безценни спомени.

Е, ако някой е прочел всичко това, значи наистина има здрави нерви... Или наистина е искал да спечели баса :D
А ако на някой, всичко това му е било интересно.... Алелуя! Ако си момче, значи си един от онези, с които мислим еднакво или просто ме цениш. Ако си момиче и си изчело всичко това и ти е било интересно... тогава трябва да си фанатичката, за която споменах по-горе :D Обади ми се някой път ;Р

Здравейте!

Казвам се Йордан Калоянчев. Не съм сигурен защо правя този блог. Може би както всички, понякога и аз имам нужда да кажа някои неща, за които никой не ме е питал и не е искал пряко мнението ми. Но понякога наистина много ми се иска да споделя някои мои мисли, впечатления... или просто да създам една полезна "статия", в която е писано за неща, за които си заслужава да се чете. Но както и да е...
Мисля, че с писането няма да имам проблем. Както сами ще се убедите, мога да бъбря с часове. А ако на някои от вас написаното тук им се види интересно и не искат да прочетат просто 4-5 реда - идеално, всички печелят:) За останалите - никой не ви е вързал пред компютъра и принудил да четете тези редове... Погледнете навън - сигурно денят е прекрасен. Вместо да пропилявате времето си седейки пред компютъра - обадете се на някой познат и излезте навън...

Добре... Като за уводни думи може би стават ^^
А сега малко по същество. Написаното в блога ми ще е неизменно свързано с интересните ми. На първо място това е Паркур (съкратено - ПК или на латиница - РК) За този спорт има мнооооого да се пише, мнооооого да се споделя и да се обсъжда:) Така че редовете няма да останат празни.

Освен това от време на време може да пиша и по сериозните теми - взаимоотношенията ни с другите хора, смисълът на нещата, които ни заобикалят, очакванията за близкото бъдеще, ценностите на хората днес, за България... Та такива разни теми:)

И все пак да се придържаме стъпили на земята - мисля, че понякога ще пиша и за обикновените неща.... Ако човек не обръща внимание и на тях светът щеше да е ужасно място. Затова някои други теми ще са просто как е минал денят ми или какво ми е харесало във филма, който съм гледал преди малко.

Общо взето благодарение на блога ще имате възможност да разберете що за човек съм, какво ме вълнува, какво мисля по най-различни въпроси.... а може би ще прочетете нещо полезно и интересно:)

Дано блогът ви бъде приятно средство, чрез което да "отлетят" 5-10 приятни минути от деня ви:)

Благодаря за отделеното време.