Йордан Калоянчев

сряда, 25 юни 2008 г.

Нашите хора скачат от високо (7-10... защо не и oт 12 метра!? )








И така... Нека направим една груба сметка:)
Колко мислите е височината до четвъртия етаж на вашата жилищна сграда? Нека приемем, че всеки етаж е по около 2 метра и полувина - тогава височината е 10 метра... А сега по-интересното - нека си представим, че някакъв човек е готов доброволно да се метне от около 10-12 метра, не за да се нарани, а най-вероятно за кеф :) Колко смел, колко безразсъден, колко уверен, колко добър, колко глупав трябва да си за да се метнеш от такава височина?
Както ясно виждате от първата снимка в началото на тази публикация, нашият "супер герой" скача от височина, равна на горе-долу 6 пъти по неговата собствена ! Това са около 12 метра...
А сега нещо още по-фрапиращо - той се хвърля със салто! И то не с какво да е, а с едно от най-трудните (сред тези от основните видове) - гейнер/gainer. При него общо взето скачаш напред и се превърташ назад:Р Сами ще видите какво представлява, няма смисъл да го описвам, понеже нашият хахо го изпълнява перфектно.
Всъщност няма и смисъл да пиша повече... Мога само да ви препоръчам едно нещо - днес отделете 5 минути за да се поставите на мястото на този трикър. Просто отидете и погледнете през 4-5 -тия етаж на вашия блок/кооперация...

Кликнете върху тази снимка за да видите клипа, за който става въпрос -


+ И за да не си мислите, че няма други такива хора, ако ви е интересно ...

... погледнете и тези
-

Моето мнение: Аз и повечето мои познати, които се занимаване с РК, предпочитаме да не скачаме от големи височини. Признавам, че ако аз се хвърля от 10 метра, може би ще се изпочупя поради липса на достатъчно добра техника и слабо тяло. Но аз изобщо не съм си поставил за цел да скачам от повече от 3 метра...
По мое мнение тези тримата от клиповете горе правят това не толкова за себе си, колкото за да впечатлят другите (особено този втория с "бешъния приг" дето е извикал и телевизия) А впечатляването от доста време не е моя цел.
Но найвече съм против това, защото е вредно! Колкото и да тренират тези хора, колкото и мощни крака и изчистени движения да имат... Е не можете да ме убедите, че един такъв скок не е поне 100 пъти по-вреден за ставите от 99% от другите неща, които този човек може да прави. Според мен не си заслужава. Дори и да е сигурен, че ще падне точно както си представя и ще отбие удъра максимално добре и по този начин да изключва възможността да се озове в болница с два строшени крака (или може би с нещо по-сериозно) - не си заслужава!
Така че лично аз не толерирам който и да е от трениращите да се стреми да скача от повече от 2-3 метра... Просто не е необходимо в "репертуара" си задължително да имате джаскане от високо, само защото с времето започва да ви боли по-малко, а на другите им харесва да гледат падащи хора отстрани...
Тренирайте по-здравословно, за да имате по-малко главоболия по-късно!




понеделник, 23 юни 2008 г.

Хиндемит





Здравейте! В първата "статия" ви казах, че няма да пиша само за РК, а и за други неща, които ме вълнуват или по някакъв начин са ми направили впечатление.
Най-малко съм очаквал, че у мен ще се появи позитивно впечатление не от какво да е, а от някой нов български филм! Напоследък всички ние гледаме най-вече американски продукции. Те ни запленяват със страхотни кадри, всеки един от които е направен благодарение на невероятно много пари и нови технологии. Гледаме едни и същи физиономии на артисти, които са по известни в страната си дори от собствения им президент.
А какво може да кажем за българското кино? Е... Ние, зрителите, винаги сме повтаряли: "Ако направят нещо свястно, с удоволствие ще го гледам... Нали все пак ще е българско!" И тази нагласа е много хубава... Само дето освен няколко що-годе успешни сериалчета от сорта на "Дунав мост" и "Тя и той", наскоро сякаш не е имало българска филмова продукция, която поне да стане достатъчно известна, и то в собствената си страна. Щом нямаме пари за кино с качеството на американското или френското, тогава единствено може да ни спасят оригинален сценарий и добра актьорска игра.

Мога да ви зарадвам, че най-после има нов филм, който си заслужава да бъде видян от всеки един от вас. Притежава точно този коз - артистите са се справили страхотно, а идеята на филма като цяло бива, по мое мнение. Филмът се казва "Хиндемит" и е на
Андрей Слабаков - един от малкото наистина добри български сценаристи.


Отностно жанра - може да го срещнете определен и като комедия, и като драма. Едно е сигурно - хуморът е страхотен!!! Не съм се смял така на български филм от много време :D

И цялата публика беше смаяна.... Не можехме да повярваме, че тази продукция е българска. Образът на "стареца отшелник" още ме кара да се засмея дори само като се сетя за него:) Ако филмът се появи на кино, което може да не се случи, познайте защо - поради липса на пари!!!, непремено го гледайте, викнете и приятели! Аз самият ще отида да го гледам за втори път!

четвъртък, 19 юни 2008 г.

Защо Parkour?

Предслов:

Ако си мислите, че за да бъде един клип красив, то трябва да има 5-10 салта, 20-30 скока, при които ако паднеш умираш и тнт.... Просто кликнете на картинката в ляво. В този клип дори и няма сложни движения (с изключение на последното)

Някои от вас сигурно се чудят... Защо точно тренирането на Parkour е хобито ми? Е, не, че някой наскоро ме е питал, но с радост ще ви споделя:)
Общо взето алтернативи много, дори и ако се ограничим само в екстремните "лудории". Хората от години карат скейт, блейдове, колело... Никой няма да ме гледа странно, защото е познато от почти всички. Има състезания, конкурси, сайтове, клубове...
Да кажем, че това не ми е интересно и държа просто да правя някакви чудесии, използвайки само тялото си. Тогава защо не Tricking? Много по-атрактивно е! Освен това става за състезания, демонстрации, впечатляване на другите... Много по-готино е да направиш задно с винт, отколкото да се покатериш на някой гараж...
Е, може би всичко това е вярно и е така - другите спортове са някак впечатляващи, смайващи, невероятни... Но аз наистина предпочитам да тренирам Parkour. И съм 100% убеден в това, а вече минаха повече от 3 години от началото... Причините за мен сякаш са безброй. Все пак ми се иска да споделя някои от тях с вас, поне за да ме разберете и опознаете по добре.

Като за начало, тренирам ПК за да поддържам форма. Тренирайки правилно аз натоварвам всяка част от тялото си и най-вече ръжете и краката. Изисква се много повече сила да се катериш и да се движиш бързо, преминавайки най-различни препядствия, отколкото да скочиш и да завъртиш скейтборда или да направиш странично салто... След толкова време тренировки мога да твърдя, че съм в перфектна форма. Не съм надут с мускули като някой фитнес маниак(аз в никакъв случай не искам това), но не съм и с фигура като на ученичка в основно училище. Наистина мисля, че съм постигнал перфектния баланс. Сега се стремя да ставам още по-силен, без това да променя коренно фигурата ми.

Втора причина е самата психология. Тук ще пиша накратко, защото съм сигурен, че на много от вас ще им се стори неразбираемо, дори и досадно и прекалено отвеяно. Общо взето всичко се крие в това да осъвършенстваш самия себе си, без значение как реагират другите. Повечето от нас, трениращите ПК, постигаме много... Невероятно много! Но това си остава за нас самите... Затова и няма състезания по ПК, мразим да се съревноваваме и никога не се изпочупваме за да видим кой ще скочи първи от този ръб на другия... Голяма работа, че някой се справя с нещо по-добре от теб! Старал се е човека - има резултат. Това в повечето случаи само ни мотивира и не поражда никаква завист, а само възхищение и добри чувства. Единствената показност, която аз упражнявам, са клиповете ми. Както виждате - те са навсякъде... Тук линк, там линк... тука тема, там реклама.... Колкото и да е невероятно и нелогично - не ги правя за да се хваля с нещо! Гъделичкам си егото, като видя, че на другите им е харесал клипа и са ме похвалили, но това е човешко, мисля... Наистина много се старая, а с клиповете мога да документирам това и да споделя с другите успеха си. Освен това, макар и да прозвучи нескромно, мисля, че ми се отдава. За всеки клип отделям супер много време, старание и нерви и резултата никога не ме разочарова. Наистина правенете на клиповете и полужителната оценка на другите ме мотивира и ми доставя радост.

Но ето, че пак се отплеснах от темата и изписах сумати ненужни редове... Това може би беше от страх да не ме помислите за такъв, какъвто не съм - фукльо, който на думи е ангелче, а всъщност е поредния самохвалко...
Добре... Май тук е мястото да кажа още 1-2 прични да се занимавам с ПК и ще трябва да приключвам темата. Дори някоя фанатичка на тема "Даката" , която е лудо влюбена в мен и по цял ден гледа мои снимки и клипчета и чете моите неща, би се отегчила ако продължа да пиша толкова неподредено и подробно.

И отново - "колкото и невероятно да ви звучи, аз мисля, че" това, което правя е полезно за тялото ми. На пръв поглед - скачане от високо, претоварване на мускулите и ставите, преуморяване... Всичко това би трябвало да ме съсипе. НО, след толкова време, аз мисля, че тренирам все по - здравословно. Самият факт, че нямам нито една контузия, а леките наранявания стават все по-голяма радкост, е много показен. Може би само веднъж на 10 тренировки правя нещо, което наистина е вредно. Като, например, на последната тренировка. Тогава изпълних един скок със засилка, с който се озовах 4-5 метра напред, приземявайки се на асфалт. Та това, мили деца, е вредно :D Но всичко останало, което правя, а то съставлява 99% от така нареченото "скачане" само ме раздвижва и тренира мускулите ми, без да съсипва здравето ми. Това е и една от причните почти да не правя салта - много рядко имам пълен контрол над положението при тях и ,както се очаква, не стъпвам леко, а падам на цял крак (което е вредно) Затова има ли салта - само на трева или пясък и то за удоволствие или за цвят в някой клип.

И, внимание, последна причина - това са приятелите! Не мога да ви опиша колко ми е приятно да съм с хора с подобни интереси, да сме навън и "да се излагаме",както някои биха се изразили, правейки се на маймуни. Просто е прекрасно да станеш рано сутрин, да отидеш на някое приятно място с две стени и една ограда...И нищо повече... Да се опиташ да пребориш самия себе си. Да постигнеш повече, по-ефективно, по-красиво, по-безопасно, по-бързо, по-прецизно... И В ТОВА ДА НЕ СИ САМ. Аз съм щастливец... За напред не знам, но досега намерих прекрасни приятели, с които сформирахме отборът на хората със свободна воля. Наистина тренировките ми преминават в прекрасни мигове и оставят безценни спомени.

Е, ако някой е прочел всичко това, значи наистина има здрави нерви... Или наистина е искал да спечели баса :D
А ако на някой, всичко това му е било интересно.... Алелуя! Ако си момче, значи си един от онези, с които мислим еднакво или просто ме цениш. Ако си момиче и си изчело всичко това и ти е било интересно... тогава трябва да си фанатичката, за която споменах по-горе :D Обади ми се някой път ;Р

вторник, 17 юни 2008 г.

Здравейте!

Казвам се Йордан Калоянчев. Не съм сигурен защо правя този блог. Може би както всички, понякога и аз имам нужда да кажа някои неща, за които никой не ме е питал и не е искал пряко мнението ми. Но понякога наистина много ми се иска да споделя някои мои мисли, впечатления... или просто да създам една полезна "статия", в която е писано за неща, за които си заслужава да се чете. Но както и да е...
Мисля, че с писането няма да имам проблем. Както сами ще се убедите, мога да бъбря с часове. А ако на някои от вас написаното тук им се види интересно и не искат да прочетат просто 4-5 реда - идеално, всички печелят:) За останалите - никой не ви е вързал пред компютъра и принудил да четете тези редове... Погледнете навън - сигурно денят е прекрасен. Вместо да пропилявате времето си седейки пред компютъра - обадете се на някой познат и излезте навън...

Добре... Като за уводни думи може би стават ^^
А сега малко по същество. Написаното в блога ми ще е неизменно свързано с интересните ми. На първо място това е Паркур (съкратено - ПК или на латиница - РК) За този спорт има мнооооого да се пише, мнооооого да се споделя и да се обсъжда:) Така че редовете няма да останат празни.

Освен това от време на време може да пиша и по сериозните теми - взаимоотношенията ни с другите хора, смисълът на нещата, които ни заобикалят, очакванията за близкото бъдеще, ценностите на хората днес, за България... Та такива разни теми:)

И все пак да се придържаме стъпили на земята - мисля, че понякога ще пиша и за обикновените неща.... Ако човек не обръща внимание и на тях светът щеше да е ужасно място. Затова някои други теми ще са просто как е минал денят ми или какво ми е харесало във филма, който съм гледал преди малко.

Общо взето благодарение на блога ще имате възможност да разберете що за човек съм, какво ме вълнува, какво мисля по най-различни въпроси.... а може би ще прочетете нещо полезно и интересно:)

Дано блогът ви бъде приятно средство, чрез което да "отлетят" 5-10 приятни минути от деня ви:)

Благодаря за отделеното време.