Защо не виждате това, което аз виждам?

.


Става въпрос за положението на Parkour-а в България.

За мен всичко е толкова ясно, толкова неоспоримо и еднопосочно, че ми е трудно да повярвам, че много хора не виждат какво се случва (и какво не се случва) Или може би само се преструват...

Положението е следното:
В България развитието на Parkour-а се възпрепятства от множество фактори. Много грешки се повтарят, много уроци остават ненаучени ... Напредъкът никакъв го няма. Или по-скоро, когато един бута напред, поне петима теглят назад.

Ето какво виждам аз:

Сега, всеки ден, всеки час, навсякъде има ,освен "матриал", хора, които тренират Parkour, без да са си поставили ясни цели, да не говорим за план и стратегия за тяхното достигане. Бъка от народ, който скача, само за да впечатли някого, да е от "готините и лудите, които тренират онуй екстремното" или да се докаже пред приятелите си (които нали уж са приятели, какво има да им доказваш точно на тях?)... Еми за момента всичко е добре, особено ако има кой да им се радва. Но какво става след няколко години? Човек, който е "тренирал" по този начин, си извървява пътя надолу. Контузиите стават все повече, хората, които му играят по свирката все по-малко... Накрая вече и самият той не знае какъв е и на къде отива. Знае само, че може да скача без да мисли, и че е получил нещо като респект от някой, защото той бил прескочил еди-какво си, с риск да падне и да се утрепе, а него го било страх. А какво стана с Parkour термина, с неговата идеология и идеи за самоусъвършенстване и здравословна тренировка? Нищо подобно! Даже напротив. Хората, които познават този индивид ще си кажат "Аааа, Parkour ли? Да, да... за него гледах по телевизията, знам какво е. А и имам едни познат дето наистина е много смел. Хаха! Да го видите само от къде скача и как лети насам - натам. Пфу, добре, че е жив още:D Той преди 3 месеца си беше счупил ръката пак, ама сега е по-добре;) " Не е ли това напълно вероятен сценарий? За съжаление да... Познавам много хора, които скачат, посещавам форуми и съм по-наясно от много от вас. Така че ако ви се струва, че преувеличавам и преигравам само за да си кажа каквото имам... За съжаление, не е точно така :/

Преди проблемът ни беше, че Parkour-ът не беше популярен като спорт и никой не го уважаваше, поради тази причина. Е, браво, сега се популяризира доста. Но вижте с какво! Само с луди изпълнения, много риск, много опасност...(пример:Вече маса народ си мисли, че тези скоци от високо, за които ви писах наскоро, също са Parkour.)
А това изобщо не би трябвало да е така, поне според мен. Вярно, всеки си тренира за себе си. Тялото си е негово, изборът е негов, но... От това, което хората гледат по българската телевизия и четат по българските статии, изглежда, че друг вид Parkour няма! Има само "трудни движения, с акробатични елементи в градска среда, някои от които особено впечатляващи, поради голямата опасност от травми"

Е, не е задължително да е така!
Parkour може да се тренира и по съвсем друг начин, толкова различен, че хората ще се питат дали е същия спорт. Аз, хората от отбора, в който съм, и доста други познати, тренираме като наблягаме на следните неща:

- Никой не се сравнява с никого по сила, по умения. Няма изказвания от сорта на "Той е по-добър, ти не си...А кой е най-добрият?"Ако има сравнение, то е на напълно на приятелска основа и е с цел прогрес на по-неумелия и взаимна помощ.

- Винаги загряваме. Всяка тренировка започва с това, защото сме наясно колко е важно. Никога не скачаме, без да сме неподготвени, защото например някой познат е минал и иска да види какво правим. Здравето е приоритет.

- Всеки е наясно със способностите и нивото си. Никой няма интерес да се прави на голяма работа, само за да се докаже пред другите. Прогресът не трябва да се постига с цената на всичко. Правилната тренировка неизбежно води до него. Колкото по-уравновесено, по-стабилно, по-умно и по-усърдно тренираш, толкова повече напредък има.

- Тренираме и духа и тялото си. Това, колко е напреднал някой не се измерва само в това, колко на далеч скача и колко неща може. Един, да го наречем, добър скачач тренира без да претоварва мускулите и ставите си, не се измаря бързо, не се ограничава само с няколко движения, има съвсем малко или никакви контузии. А ако започна да говоря за качества като " креативност, гъвкавост, експлозивна сила, знание, опит, увереност, стратегия... " няма да ми стигне мястото в blog-а:)
---------------------------------------------------------------------

Нещата в този списък не са подредени по-важност и определено не обхващат всичко. Но, мисля, че са достатъчни за да усетите разликите и да придобиете представа за това, което правим и как виждаме нещата.
Наистина не знам защо другите не се вгледат, не се постараят да видят какво може да има зад маската от голямо его, огромни рискове и скандална показност, които една част от Parkour-обществото слагат пред образа всички скачачи. За мен наистина е обидно да ме мислят за хвалипръцко, защото просто не съм... Почнах несигурно, не се замислях за много неща, но мина доста време, минаха доста тренировки. И даже мисля, че имах късмет, че още в самото начало сам си направих избора и никога не съм си и помислял да съжалявам за него. Защото сега, пишейки тази статия, аз осъзнавам, че нищо не ме боли. Даже се чувствам по-добре от всякога! Освен това имам приятели сред скачачите, а не просто хора с общи интереси и така и ще си остане.

Наистина, за тези от вас, които все пак им е интересно какво всъщност е Parkour и що за хора сме тези, които го тренираме, имам само един апел към вас:
Не си правете изводите от шумните квартални момчета, които виждате всеки ден се фукат колко големи смелчаци са, нито пък от първите 2-3 филмчета в YouTube (не дай си Боже във Vbox7), на които попаднете. Заешката дупка наистина е по-дълбока отколкото изглежда.

Ако проявявате интерес
-- вижте и тази статия
-- за да видите резултатите от правилни и усилени тренировки прегледайте клипчетата на Blane

--- За да видите същината на проблема - по време на тези иначе хубави и трудни движения, водещите не спряха да ни повтарят, че наблюдаваме Parkour-демонстрация.




.

Къде се намира изкуството
...сред всичко, което ни заобикаля в този невъобразимо разнообразен свят? Тази дума винаги е звучала красиво и ни е карала да правим асоциации само с позитивни неща. Почти всичко, създадено от човека, което ви заобикаля и ви заинтригува, учуди, хареса ви или просто ви накара неволно леко да се усмихнете, е изкуство. Искам да кажа, че много от човешките творения са повече изкуство, отколкото само плод на някаква амбиция или просто постигната цел. Това не са само холивудските филми, картините на професионалните художници или песента на някой нов талантлив артист. Замислете се. Като "изкуство" може да се определи почти всеки труд на даден човек, стига той да е бил с цел създаването на нещо приятно, уникално, със много старание и любов, посветено на някой друг (изкуството винаги търси своят адресат)
Сигурен съм, че и всеки от вас многократно е създавал такова(писане на художествени текстове, рисуване, танцуване, собственоръчно направена картичка за близък човек, разсмиване на приятели, развиване на някакъв собствен талант, презентация в училище...), макар за тогавашния момент да не е осъзнавал, че прави точно това, а просто да си е вършил работата или да се е развличал през свободното си време. Това, което се опитвам да ви кажа е, че според мен...

Изкуството е за всеки
Има ли значение, че не си най-добър в нещо? Има ли значение, че по телевизията гледаш хора, които се справят с пъти по-добре с "нещото"? Не, разбира се. Това не ти пречи да продължиш да твориш, да се стараеш и да радваш околните със своето изкуство. Познавам хора, които пишат стихове, които тренират Parkour, които рисуват, които наистина обичат да пеят, които танцуват степ... И много други. Те наят, че не могат и 1/100 от това, което могат професионалистите на световно ниво в техния бранш, но не спират да се гордеят с това, че са хора на изкуството. Вярно, всеки по собствен си начин, но аз ги познавам добре и виждам, че така те не само разнообразяват ежедневието си. Затова, ако и вие чувствате, че сякаш ви е заложено да правите нещо - не се поддавайте на никой и нищо, който/което ви кара да се чувствате непълноценни и слаби в своето изкуство.

Лично аз
...гледам на много от нещата, които правя като на изкуство. Дори и на това, че сега създавам тази статия съвсем сам и без да си помагам с материали от И-нет. Подобен на този текст за "изкуството" може да бъде написан далеч по-добре. С по-подходящи думи, по-съществени подтези, подкрепяне на твърденията с примери и насоки към други сайтове, художествени материали.... и какво ли още не!!! Но това в никакъв случай не ме кара да си мисля, че това, което споделих с вас е боклук, който трябва да се изтрие до 2 дена, защото не става за четене.
Може на 10 човека да им се е сторил скучен и да са спрели да четат още на втория ред, но ако на 11-я му е било интересно и , надявам се, полезно - тогава е имало смисъл. А и какви ги говоря! Винаги има смисъл, поне за самия мен... Всеки, който създава какъвто и да е вид изкуство, е духовно богат човек (някои по-малко от други, но да не навлизаме в подробности :D) Така че не се притеснявайте да развивате таланта си (или ако силно желаете да можете нещо - да го превърнете в нов свой талант.)


Това беше поредният що-годе кратък текст от мен, на тема различна от ПК. Благодаря ви и браво на шампионите, които изчетаха всичко;) Дано ви е приятно и полезно да се развличате с моите мааалки скрооомни творби:)