Йордан Калоянчев

неделя, 16 ноември 2008 г.

Приятели,



Здравейте!


Какво мислите за приятелите си ? Всъщност, оценявате ли ги или просто ей така.. си ги имате, знаете, че можете да разчитате на тях, знаете, че ще им помогнете когато ви помолят за нещо. Плюс това заедно ви е забавно - смеете се, разбирате се.





Дотук с повърхностните неща. Сега се замислете какво сте без тях? Не, ама наистина.... Всичко се случва в отношенията между хората. Представете си, че един от тях ви се разсърди за някаква тъпотия, друг някак си се промени, макар и ви убиди.. вас или някой ваш близък човек. Трети пък му се наложи да замине.. примерно учи в друг град... И какво ? Изведнъж нямате никой, по една или друга причина?Поставете се в тази ситуация.Е как е ? Не ви ли се иска всичко(, навид толкова тъпо, че направо е трудно да повярваш, че се случва,) да не се беше случвало... Някоя малко грешка да беше избегната, някой необясними неща да бяха изяснени....

Общо взето ситуацията би била кофти.А беше хубаво преди, нали ?

Лично аз с мнооооооого преувеличаване, и даже както казват пичовете днес - "филмиране" , може да се каже, че аз съм в някаква подобна ситуация. Някак нищо не е както преди.
Но нямам намерение да се сърдя и да обвинявам никой от малкото си приятели. Най-малкото защото толкова неща зависят и от мен (както и от тях разбира се), че сигурно съм оплескал поне 50% от тях ^^


Така че, искам да кажа само едно:

Искрено се надявам, че някой от тези хора, чете блога ми, колкото и да не ми се вярва, за съжаление.
Искам да ви кажа, че много ви ценя... Каквото и да си мислите, без вас съм нищо. Старая се да бъда добър, забавен, търпелив... Ако съм успял да имам някое от тези качества, то за какво ми е, ако вас ви няма ? Не искам да се правя на 10 точки пред някакви непознати хора, или такива, които познавам от 1-2 месеца... Искам си вас, защото много ви ценя. Защото щом за себе си съм ви нарекъл приятели, значи наистина значите много за мен. Вие сте точно 3ма... (в момента, в който пиша тази статия)
Имена, естествено няма да споменавам. Но...
един - напоследък го нервирам.. и аз не знам защо, просто съм себе си... в отговор и аз виждам някои черти в характера му, които не подозирах, че има.
друг - тук пък какво става не мога да си обесня. Ще кажа само, че нещата изобщо не вървят и то от доста време.
трети - живота леко ни пораздели :/ Дано не е за много дълго. Сега разтоянието между нас е голямо....
Не знам защо така се получава, не знам дали аз нещо съм се наплашил за няма нищо или просто днес ми е кофти ден... Но пак ви казвам - без вас всичко, което ми се случва, губи очарованието си. Сякаш дните просто си минават безцелно и нищо не остава след тях. С вас прекарвам най-хубавите мигове от живота си, знам го. И бих дал безкрайно много примери, ако не си бях поставил за цел да не конкретизирам хората. За мен е достатъчно те да знаят кои са.
Каквото и да е станало и има да става, винаги ще ви бъда благодарен.





--------------------------------------------------------------------------