Йордан Калоянчев

петък, 13 ноември 2009 г.

Статия с автор една моя приятелка:)





Има редица причини да публикувам текстът по-долу. Написаното успя да ме впечатли с ясно изявения собствен стил и със страхотния завършък (визирам последните два абазаца). Освен това темата никак нещо, за което лесно се пише. Всеки вижда любовта по-раличен начин, много хора не успяват да я различат от други топли чувства, трети успорват нейното съществуване като цяло. Но винаги има един различен поглед на нещата, който се различава от баналния, познат на всички. Мисля, че следния е такъв...

Написан е от Али, едно изключително умно момиче, което имам удоволствието да познавам едва от няколко месеца. Сигурен съм, че и вбъдеще ще продължава приятно да ме изненадва с прекрасния си , по-различен, поглед върху нещата и най-вече с факта, че не крие чувствата и емоциите си зад маска, както до известна степен правят повечето от нас.





Можем ли да намерим любовта в собствения си малък свят, за да я открием и в реалния живот?



Любов – интересна дума, но какво означава всъщност? Може ли да се дели на групи, типове? И кого можем да наречем обичан?

Да на мериш половинката си – всички жадуваме за това. Целият ни живот е едно безкрайно търсене на човек, който да застане до нас, да ни подкрепя, да ни обича… Да намериш само един единствен човек – нима е толкова трудно?!? Има ли въобще перфектен такъв? Ако търсиш нещо конкретно не пропускаш ли дребните неща, които правят човека специален? Защо имаме нужда от любов – от топлината на огъня в студена зимна вечер, от звездите на небето в тъмна нощ, от светлината на слънцето, от свежестта на росата, от усмивката на любимия човек? Нима това не ни дава спокойствие, не ни дава надежда за един по-спокоен живот?

Доверие. Да имаш доверие на някого – на това се базира една връзка според специалистите. Да се довериш на някого непознат и да го обикнеш с недостатъците му, да му простиш всички провинения и пак да го прегърнеш и да му дариш своето доверие, въпреки да знаеш, че той пак ще те нарани. И все пак да продължаваш да даваш и да даваш… А в замяна да получаваш любовта на другия – да имаш цялото му сърце, цялата му отдаденост. Колко струва доверието? Ако има наистина силна любов, то тя би ли могла да събере пръснатото ти доверие и да го слепи отново? Колко пъти си готов да и/му простиш?

Прошка. Всеки допуска грешки, нали? А в любовта грешките са най-болезнени. И ние все пак ги опрощаваме – даваме втори, трети шанс. Колко много трябва да обичаме някого, за да му прощаваме отново и отново, за да събираме отново и отново разбитото си сърчице и да се опитваме да нагодим парченцата, докато не наредим отново пъзела, за да може някой да го развали? “Да грешиш е човешко, да прощаваш божествено” – В такъв случай хората са божества щом любовта винаги им помага да простят. Нима не нараняваме по този начин самите себе си?

Болка. Всеки знае, че любовта е една безкрайна игра, а за да е интересна която и да е игра трябва да има нещо, което да те ужили. Болката е част от любовта, но нужно ли е да те нараняват отново и отново, за да покажеш колко много обичаш дадения човек с прошката си? Дали всеки път раните стават по-дълбоки, когато някой почне да ги човърка. Имаме нужда да споделим с някого болката, да се облегнем на нечие приятелско рамо. Нима никой не забелязва любовта на това “приятелско тяло”, което се притичва на помощ и разравя собствените си рани, за да ни даде малко утеха? Нима никой не забелязва любовта, която пламти в очите и/му, когато бършат сълзите ни за пореден път и въпреки това не ни упрекват за поредната грешка, която толкова много се доближава като устройство на миналите 1 000? И не са ли приятелите, които ни обичат най-много.

Приятелство. Всеки иска той/тя да му бъде и приятел, с когото да споделяме и да можем да говорим на всякакви теми. Но никога не се получава, нали? Защото приятелят е този, който ще те утеши след поредната раздяла, докато любовта ти няма дори да си спомня за теб след няколко години. И оттук идва въпроса : “Как да намерим перфектния приятел?”. Но аз бих попитала – Има ли перфектен приятел? Има ли перфектна половинка? Нима те не са нещо, което не можеш да намериш захвърлено на улицата, да прибереш, лъснеш и запазиш за себе си? Нима те не се създават с много доверие, болка и любов. И нима любовта не е навсякъде около нас?Любовта не е ли в неговите/нейните сълзи, когато сме го/я разочаровали? Не е ли в усмивката на приятеля, който би дошъл при нас и в три часа през нощта само, за да ни успокои след кошмарен сън? Нима не е в погледа на домашния ни любимец, когато

иска да каже “Аз съм твой, а сега няма ли да ядем?” (с усмивка =)). Тя не е ли в полъха на топлия, пролетен вятър, който ни гъделичка леко, за да ни успокои след провал в работата/училището? Не е ли и сред непознатите, които срещаме на пътя си, с които се запознаваме и отдаваме част от живота си в спорове и весели моменти с тях? Не е ли в аромата на макове през лятото, когато краката ни са се напукали от тичането по поляната, но ние все пак не обръщаме внимание на болките в гърлото си и продължаваме да летим към вятъра? Любовта не е ли в спорта, на който отдаваме толкова много от времето си? Не е ли тя навсякъде около нас – в свободата, в мъката, в усмивката, в късмета, в летния дъжда под който танцуваме, за да се презаредим със сили за сблъсъка с новите си “приключения”?

Така, че спри да търсиш любовта – няма да я намериш на улицата, изпусната и обвита с красива опаковка – тя е точно до теб – само трябва да се огледаш, да я видиш и да не забравяш, че вече си я опознал. Няма как да не я срещнеш – виждаш я всяка сутрин и с нея свършва денят ти. Тя е навсякъде около теб – оцени това, за да си истински щастлив!





неделя, 13 септември 2009 г.

Два прости съвета




Тази статия е за теб, защото ти не си перфектен.
Аз също не съм, но има голяма вероятност да съм по-добър от теб в това, което вярвам, което усмисля живота ми и ми дава сили да приема, че личността ми струва нещо и заслужава уважение, както от заобикалящите ме, така и от мен самият. Колкото и да си уверен, доволен и уравновесен, ти имаш нужда от съвети. Всеки има нужда от тях... Нека ти дам поне два такива, отностно неща, които ме вълнуват всеки божи ден; за които години наред не съм си променял мнението, които ми се струват все по-важни. А дали ще се поучиш от тях или ще махнеш с ръка зависи от теб.

Искам да ти разкажа за две елементарни неща, свързани с отношенията между теб и останалите. Толкова елементарни неща, че ги знаят и малките деца, но големите са тези, които ги потъпкват. А защо се случва така? Защото всички сме тъпи егоисти и ни е най-удобно да бъдем такива. Понякога не се ли отвръщаваш от човека, от неговите тъпи лични интереси, за постигането, за които загърбва морал, разум и каквато още "спънка" се сетите? Въпреки, че добре знаеш всичко, което ще ти кажа сега, аз напук ще пиша все едно то е нещо ново за теб. Нещо, което винаги е било пред теб, но не си забелязал, болезнено очевидно. Ето за какво става въпрос:


Първо: Постъпвай правилно!

- Защо, по дяволите, хората лесно си дават сметка, кое е правилно и кое не е, но 100 пъти по-лесно не му обръщат никакво внимание и постъпват както на тях им е удобно. Примерите тук са толкова, колкото са видовете отношния между хората, защото вида отношение изобщо не е фактор,а елемент спомагащ за колоритността им. На работа, в училище, у дома, сред приятели, пред непознати.... навсякъде човек си остава същия егоист и не постъпва правилно. Нека се концентрираме върху нещо по-понятно за мен и може би повечето читатели на този блог. Правилно е след като някой е направил нещо голямо за теб, да го цениш и да се отнасяш добре с него. Може би да му отвърнеш също с добрина? Нали така, деца? ДА, така е. Защото тогава след като някоя простотия подразни великата ни личност ние за миг забравяме какво е направил човека срещу нас и се правим на нацупени. Защо се концентрираме върху пошлото настояще, когато в миналото се е случило нещо толкова значимо, балагодарение на същия този човек, който в дадения момент е потърпевш от нашите прости прищевки, може би и от някой комплекс. Уважавай хората, които са доказали, че държат на теб с дела, не със думи! Правилно е нали? Защо тогава не го правиш? Защо аз не го правя? Защо появи ли се някой нов, интересен на лесна ръка може да откажем поканата на приятел да прекараме следобеда заедно дори няколко пъти подред и да подарим малкото си време на почти непознатия? С какво той е заслужил повече? Май с нищо, а? Тогава видиш ли, че приятел има нужда от теб... (каквато и да е нужда - дори просто да изпие кафето си в топлината на твоята компания ) ... помогни му да се почувства добре! Това беше един конкретен пример. Вярвам, че стига да искаш, ще се сетиш за още десетки. Аз продължавам нататък, защото "втория съвет" ме възмущава дори повече.



Второ: Не лъжи!

- Всичко написано тук се свежда до първия съвет. Тогава може би нямаш нужда от втория? Но знам, че дори и да искаш, няма (защото не можеш) да постъпваш правилно в 100% от случаите. Затова държа да ти споделя и нещичко отностно и лъжите, та поне тях да ограничиш, колкото простосмъртното ти АЗ позволява. Много, често когато се запознаваш с някого (особено в И-нет, защото тук всички сме много смели) той/тя ти казва - "мразя лъжите". Когато човек мрази нещо, той се стреми да го избягва нали? Така сме устроени ние - хората. Обаче лъжем... Лъжем та се пръскаме. Самият аз съм изричал и продължавам да изричам божествените думи "Аз не лъжа" Каква ирония... Самите те са лъжа. Защото не съм достатъчно силен да не излъжа понякога. Може и да е 2 пъти на година, но пак лъжа. Всеки лъже. А нали уж мразим лъжите? Какво по-гадно и алогично от това да заблудиш някого, да предизвикаш у него силни чувства въз основата на неистински факти? Нали живеем в реалността? Със зрението си, слушът си, интуицията ако щете...с всички сетива, дадени ни от природата възприемаме нещата така както са, за да може в един момент до теб да застане друго човешко същество и предизвика точно обратното. На 20 година съм и живота има още много да си играе с мен. Сигурен съм, че през живота ми ще се сблъскам с много лъжи, които може би самият аз ще поддържам, защото усъзнавам колко са важни те и че хората не могат да живеят без тях. Няма да давам примери, защото лично аз не съм се сблъскал досега с нещо, за което не може да се каже истината. Но нека видим нещата от ежедневието, с които с теб се сблъскваме през ден. Много от нас лъжат любимата, че вчера са си мислили цяяяяла вечер за нея, понеже тя иска да чуе това(а всъщност снощи е била съвсем обикновена вечер... излизане с рпиятели, сериала преди лягане...никакви по-специални мисли), че е взел повече пари точно за да го заведе на кино и после да обсъдят филма в скъпо заведение (а всъщност им е хрумнало в последния момент да се направят на романтици и кавалери, като са видели, че става скучно), че като са се запознали веднага са поискали да бъдат заеднос нея(а всъщност са започнали да се замислят за връска два-три дена след това, като са научили, че момичето си няма приятел и си пада по мъже като тях) Това правилно ли е :@ !? Тези лъжи правят ли живота ни по-хубав. Много ли си горд да набиеш в главата на момичето, с което си в момента, чрез измислени красиви приказки, колко е значима, колко еспециална, щом като това изобщо не е така. Всъщност ти е все едно дали си с нея или с най-добрата й приятелка, която и без това има по-секски тяло. До къде ще се стигне с такива лъжи ? Ще се покефиш на тялото й, ще си поглезиш егото, ще се пофукаш и ще я нараниш страшно много, когато изведнъж опровергаеш всичките казано от теб като я зарежеш, защото ти е писнало или си набелязал друга жертва? Да й кажеш не с думи, а по-лошо - с действия: "Не, не си специална, защото не виждам това, което те отличава от другите момичета; Не, не си значима, понеже с теб тялото ми работи, но душата ми спи" Каквото и да ми кажеш, не можеш да ме убедиш, че такива лъжи могат да се поправят. А има далеч по-сериозни, в сравнение с които тези по-горе са раняващи колкото галене с перце. Така че не лъжи нито за тези неща...И като те питат какво си закусил не казвай "препечени филий и чай" след като нищо не си закусвал. Не разбра последното ли? Какво значение пък има какво си закусвал, това би било смехотворно и прекалено? Ама не е! Нали не обичаш да лъжеш и да те лъжат. Това лъжа ли е - лъжа е. Тогава защо да няма значение? Няма лъжа без значение, всичко казано има своите последствия! Научи се да не лъжеш за "незначимите" неща и ще ти е по-лесно да не лъжеш за според теб значимите.

Трето: .............
Този съвет си го дай сам. Човек трябва и сам да си е учител. Използвай другите за да дадат инерция на идеите ти, не за да ти ги създават. Мъдрият човек сам разсъжава и уформя мнението си. Затова ти писах за теми, за които вече имаш мнение. Понеже въпреки че досега ти се крещях, вярвам, че си мъдър и казаното от мен ще ти повлие по някакъв начин, на отдавна създадения у теб мироглед. Ако ли не - един от двама ни е глупак в сравнение житейския опит и познанията на другия. Надявам се глупакът да съм аз.






-----------------------------------------------

вторник, 8 септември 2009 г.

Към всички, които имат навика да пишат...




Много трудно ми беше да започна да пиша. За да имам желание наистина да пиша трябва да се случи нещо с мен, да преживея нещо, което променя представите ми за нещата, да ме подтикне към размисъл върху теми, които обикновено в ежедневието си дори и не приемам заслужаващи времето, усилията и нервите.... Или поне тогава статиите стават наистина хубави...
Напоследък при мен се случиха много неща. Лошото е, че голяма част от тях са неприятни. Не че се стремя да пиша само за хубавото, но освен тежки и тъжни, те бяха и твърде лични. Не би било разумно да пиша за толкова съкровени неща пред всички. Може би пред някои хора ще обесня за какво става въпрос, може би не...
Като реазултат от преживяното напоследък ми е доста трудно да се седна и да попълня блога си с някоя нова приятничка статия:) Колкото и да ми се иска... Дори и сега седнах с тази нагласа... Уж за миг ще си представя, че съм от онези писатели, които се взират в белия празен лист и просто не могат преминат невидимата бариера и да започнат да пишат. Тогава ще се постарая, ще измисля как да започна да пиша... И всичко ще е наред. Това беше идеята.
Е избрах хубаво заглавие, започнах и да пиша... Но съвестта ми не позволи да продължа. Не мога да пиша за нещо, което ме вълнува само заради самата му хубава същност, а не защото наистина докосва душата ми. Иначе темата беше "Доброто настроение"... Бях решил да разсъждавам как ли се чувстват хората, които нон стоп са усмихнати и правят всевъзможни глупости, не защото са влюбени или им се е случило нещо друго невероятно хубаво, а просто защото откакто се помнят са такива. Просто това е характера им... И никой не ги е виждал тъжни, освен ако наистина не са имали причина за това. Живота може да пречупи всеки от нас, с колкото и оптимизъм да е зареден... Дали наистина са по-щастливи от повечето си връстници, или и те като всички нас са измъчвани от същите проблеми, просто се смеят толкова много, че не го забелязваме.... Не може да не познавате такива хора... поне 1-2ма, колкото познавам аз. Наистина има много за писане по тази тема, но може би друг път.... Сега не мога.. Започвам да пиша и след 10 реда просто спирам замислен за нещо друго и ... до там...
Описвам по-подробничко как се чувствам сега спрямо писането, понеже за мен представлява интерес дали тези, от вас, които пишат мноооооооооооооого по-редовно и много по-хубаво от мен, които създават изкуство, а не само водят някакъв си блог, имат такива моемнти. Много искате да пишете за нещо, значете, че темата е супер, че ви интересува и дори засяга, но просто не можете... Някои от вас пишат и стихотворения. Представям си на тях колко им е трудно в тези моменти...
Призивът ми е следния - няма да гоня всеки от вас поотделно за да го питам. Нека просто тези от вас, които имат навика да пишат (каквото и да е - стаии, книги, стихотворения, разкази, реферати ако щете...) да ми споделят в коментар към тази статия (ако искате и като анонимни) дали се случва и това с тях.Според моите представи отностно този проблем това се случва на всички - живота не ви предлага нищо ведро, за което да можете да пишете, а само тъжни лични гадости.... И се борите с празния лист все пак да пишете за нещо друго, не за скорошните си разочарования и натрупания горчив опит, а за нещо далеч по-интригуващо и приятно...
Може ли човек да се пребори с този проблем? Не ви говоря 1-2 дена или седмица, в която да не може да седнете пред компютъра и започвайки да пишете, проблемът ви да не е какво да изсмучите от пръстите си за да стане статията достатъчно дълга, а как да укротите целия вихър от мисли и чувства и да ги превърнете в достатъчно текст, не повече от 1000 думи, който да ги разкрива напълно пред читателите. Става въпрос за цели месеци. Страх ме е да се замисля точния им борй. Искам да пиша, но не мога... Какво... трябва като в някоя холивудска комедия да хване живота за юздите и да полудея за няколко дни , че да ми мине ли, какво ?? Може би не, понеже според фактите водя същия живот, който водих и миналата година например... говорейки за димамика, радост и тъга, риск, постижения, развлечения... Отново имам дни, които ще помня цял живот, защото съм страшно щастлив. Отново има дни, за които съм си мислил, че ще ще бъда най-щастливия човек на света, а са завършвали удър под кръста, поднесен от живота. Всичко си е горе-долу както преди, а не ми се пише за нищо, което да мога да си позволя да ви изложа тук. Само за проблеми, достойни за една много яка и продължителна депресия.(На която не се дадох - мухахаха...) Осъзнах, че ми се пише единствено за този мой сегашен проблем, който като се замисля не е много сегашен, понеже така е от месеци, както вече казах... Поне успях да превърна тази своя слабост в средство, чрез което постигнах целта си - все пак написах нещо, което се надявам (само този път) да помогне повече на мен, отколкото на вас...

П.с - Осъзнавам, че тази статия няма да представлява интерес за много от вас. Нито пък е достатъчно добре написана за останалите. Но нямам намерение да я трия, нито да я едитвам сериозно. Понеже не трябва винаги да се стремя всичко в блога ми да е перфектно. Не искам да се превръща във витрина с прекрасни експонати. Целта му е да развлича душата ми и когато тя е достигната няма нужда да се престаравам с козметични промени по написаното. Благодаря за вниманието и особено на хората, които ще оставят коментарите си по темата.

неделя, 28 юни 2009 г.

HOME

(цъкнете върху картината, за да видите трейлъра на филма)


Здравейте:)
Тази публикация няма да е нещо гениално.
Това е така понеже целта й е много простичка. Този път няма да използвам свои думи за да ви подтикна към разсъждения върху даден проблем и не виждам нужда да пиша много.
Всичко, което аз мога да ви кажа, ще ви бъде казано поне 10 пъти по-добре (добре = ясно, подробно, аргументирано, на място, въздействащо и тнт), ако изгледате филмът "Дом"
Филмът е изпълнен с прекрасни картини от различни крайща на планетата, на която живеем, повечето снимани от хеликоптер. Но не картинките са най-хубавото в него, а нещата които се казват. Ще разберете доста интересни неща за възникването и развитието на живота, за балансът в, който се намират живите същества на Земята... След това се стига до съществената част на филма - как човека използва даденото му наготово богатство на планетата.
Филмът не е за апокалипсиси, краят на света и обречеността на човешкия род. Нека скептиците, чиято първа мисъл е била "Пак ли ще ми казват да сменя крушката в коридора с икономична, защото ако не го направя океана ще погълне северна Холандия" не бързат със заключенията. Все пак някой може да го види и в такава светлина, но аз забелязах най-вече предупреждение, посочване на правилния път...
Какво още да ви кажа... Филмът е страхотен! Няма как да се направи по-добре. По него са работили известни фирми, както ще видите от интродукцията на фирмените логота в началото. По абсолютно професионален начин са синтезирани знанията на човека за планетата и предупрежденията на учените, за които чуваме от тук от там по новини и дискавъри. Намерете време да гледате този филм, пообразовайте се малко...


За да ви улесня ви предлагам следните линкове:
1 --- Home в замунда - http://www.zamunda.net/details.php?id=176300&hit=1

2 --- Home в арена.бг - http://arenabg.com/details.php?id=5ad42568a343eed1504fe65cda2a019907d47f97

3 --- Home Online в youtube - http://www.youtube.com/watch?v=jqxENMKaeCU (Има го на английски, немски, френдски, руски, испански...... вижте Related videos долу в дясно)


В Youtube например, е забранено да се качват видеота по-дълги от 10 минути, а този филм е качен, въпреки, че превишава това време около 10 пъти.И то не 1 път като по изключение, а десетки пъти на различни езици, за да може всеки с компютър и интернет при желание да го види, било то в славянска или арабска държава, например. Има го и в други, не до там популярни сайтове с подобни принципи.
Виждате ли, хората правят всичко възможно да направят този прекрасен филм достъпен. Всичко, което се иска от вас е да щракнете с мишката върху някой линк по - горе и да гледате... Направете го, няма да съжалявате.


И ако музиката ви е харесала достатъчно за да искате да я чуете пак - ето и линк със soundtrack-овете от филма - http://zamunda.net/details.php?id=176530&hit=

---------------------------------------------------

понеделник, 1 юни 2009 г.

Team Free Will - Video 11th


Кликнете върху "Станев- бялата нинджа" за да видите клипа:)

Здравейте:) Тези дни се роди и 11-тият клип на отбора ни Team Free Will. Кадрите обаче са от миналата година. Просто попаднах на тях докато преглеждах архивите си и се замислих дали не са достатъчни да се спретне един клип с нормална (около 4-5 мин) дължина. Така че... след 2-3 дена, консултация с останалите от отбора, събиране на идеи, музика към клипа, едитване и тнт - сега резултата е пред вас. Естествено, аз съм много доволен от клипа. Ефектите и съвпадането с музиката се получиха точно така както искам, нищо не е претупано. Но не това е основната причина да се радвам толкова, а тя е съдържанието на клипа.

Типично за нас, клипът не е само някакво скачане с фон песничка и давай да върви... Надявам се когато го гледате да ви накара да се засмеете, или поне усмихнете 20-30 пъти;) Има солидна част от клипа, в която Геша, Станев и Даката разиграват някакъв мега странен и безсмислен бой. Лично аз още докато сглобявах кадрите и правих ефектите се смях на глас пред компа;D Така че да предположим, че за тези от вас, които не ни познават много, много... това ще се стори поне забавно ^^ Но все пак да слезем на земята. Това е клип със скачане, трябва да отделя няколко реда и за сериозното в него.

Харесва ми това, че вече показваме опити за свестни флолове и комбинации, изискващи много сила. Повечето от тях изискват много сила предимно в ръцете. Всички тези катерения след катовете... За сравнение, в предишния клип (10-ти), почти нямаше такива, а когато имаше - при мен и при Илидан те бяха с ползване на лакти :D Което беше отчайващо... На пръв поглед ПК-ят в клипа не изглежда да е на някакво кой знае какво ниво, но аз познавам себе си и отбора и знам, че много сме се трудили за това и че си личи голям прогрес. Развивали сме се в правилната и желаната за нас посока за да стигнем до тук. И ще продължаваме напред.

Надявам се клипа да ви хареса, имайки впредвид, че е сглобен от тренировка от преди 7-8 месеца, по време на която никой не се е замислял, че ще правим сериозен клип от това.

-------------------------------------------------------

Интересното в статията беше дотук. Но преди да свърши ми се иска в писмен вид все пак да има следните неща, за да докажа най-вече на себе си сериозността на намеренията ми да тренирам... и тренираМЕ... здраво това лято:

Като цел за самият себе си, си поставям за цел:

- 1) да възвърна предишната си форма, тъй като покрай университетът и зимата съм забравил доста неща...
-2) да имам още повече сила. Катеренето след кат-лийп позиция вече е научено, сега остава да е достатъчно бързо
-3) да проявявам повече креативност в движенията, а не само да редя базови едно след друго...

А отностно 12-тия клип, мисля, че всички от отбора ще се съгласят, че ще искаме:

-1) Всички да проявят отговорност и старание да участват в него и да допринесат за качеството му. Тук Илидан се появява само в надписите, а Станев е нинджа О.о (Но това е най-вече защото онази тренировка изобщо не беше запланувана да бъде основата на клип)

-2) Да съберем солидна база от кадри, от които да изберем най-добрите, а не кота тук да се чудя от къде да намеря още, че да свърши клипа:D

-3) Да сме още една крачка напред всравнение с предишния клип;)

--------------------------------------------------