Има редица причини да публикувам текстът по-долу. Написаното успя да ме впечатли с ясно изявения собствен стил и със страхотния завършък (визирам последните два абазаца). Освен това темата никак нещо, за което лесно се пише. Всеки вижда любовта по-раличен начин, много хора не успяват да я различат от други топли чувства, трети успорват нейното съществуване като цяло. Но винаги има един различен поглед на нещата, който се различава от баналния, познат на всички. Мисля, че следния е такъв...
Написан е от Али, едно изключително умно момиче, което имам удоволствието да познавам едва от няколко месеца. Сигурен съм, че и вбъдеще ще продължава приятно да ме изненадва с прекрасния си , по-различен, поглед върху нещата и най-вече с факта, че не крие чувствата и емоциите си зад маска, както до известна степен правят повечето от нас.
Можем ли да намерим любовта в собствения си малък свят, за да я открием и в реалния живот?
Любов – интересна дума, но какво означава всъщност? Може ли да се дели на групи, типове? И кого можем да наречем обичан?
Да на мериш половинката си – всички жадуваме за това. Целият ни живот е едно безкрайно търсене на човек, който да застане до нас, да ни подкрепя, да ни обича… Да намериш само един единствен човек – нима е толкова трудно?!? Има ли въобще перфектен такъв? Ако търсиш нещо конкретно не пропускаш ли дребните неща, които правят човека специален? Защо имаме нужда от любов – от топлината на огъня в студена зимна вечер, от звездите на небето в тъмна нощ, от светлината на слънцето, от свежестта на росата, от усмивката на любимия човек? Нима това не ни дава спокойствие, не ни дава надежда за един по-спокоен живот?
Доверие. Да имаш доверие на някого – на това се базира една връзка според специалистите. Да се довериш на някого непознат и да го обикнеш с недостатъците му, да му простиш всички провинения и пак да го прегърнеш и да му дариш своето доверие, въпреки да знаеш, че той пак ще те нарани. И все пак да продължаваш да даваш и да даваш… А в замяна да получаваш любовта на другия – да имаш цялото му сърце, цялата му отдаденост. Колко струва доверието? Ако има наистина силна любов, то тя би ли могла да събере пръснатото ти доверие и да го слепи отново? Колко пъти си готов да и/му простиш?
Прошка. Всеки допуска грешки, нали? А в любовта грешките са най-болезнени. И ние все пак ги опрощаваме – даваме втори, трети шанс. Колко много трябва да обичаме някого, за да му прощаваме отново и отново, за да събираме отново и отново разбитото си сърчице и да се опитваме да нагодим парченцата, докато не наредим отново пъзела, за да може някой да го развали? “Да грешиш е човешко, да прощаваш божествено” – В такъв случай хората са божества щом любовта винаги им помага да простят. Нима не нараняваме по този начин самите себе си?
Болка. Всеки знае, че любовта е една безкрайна игра, а за да е интересна която и да е игра трябва да има нещо, което да те ужили. Болката е част от любовта, но нужно ли е да те нараняват отново и отново, за да покажеш колко много обичаш дадения човек с прошката си? Дали всеки път раните стават по-дълбоки, когато някой почне да ги човърка. Имаме нужда да споделим с някого болката, да се облегнем на нечие приятелско рамо. Нима никой не забелязва любовта на това “приятелско тяло”, което се притичва на помощ и разравя собствените си рани, за да ни даде малко утеха? Нима никой не забелязва любовта, която пламти в очите и/му, когато бършат сълзите ни за пореден път и въпреки това не ни упрекват за поредната грешка, която толкова много се доближава като устройство на миналите 1 000? И не са ли приятелите, които ни обичат най-много.
Приятелство. Всеки иска той/тя да му бъде и приятел, с когото да споделяме и да можем да говорим на всякакви теми. Но никога не се получава, нали? Защото приятелят е този, който ще те утеши след поредната раздяла, докато любовта ти няма дори да си спомня за теб след няколко години. И оттук идва въпроса : “Как да намерим перфектния приятел?”. Но аз бих попитала – Има ли перфектен приятел? Има ли перфектна половинка? Нима те не са нещо, което не можеш да намериш захвърлено на улицата, да прибереш, лъснеш и запазиш за себе си? Нима те не се създават с много доверие, болка и любов. И нима любовта не е навсякъде около нас?Любовта не е ли в неговите/нейните сълзи, когато сме го/я разочаровали? Не е ли в усмивката на приятеля, който би дошъл при нас и в три часа през нощта само, за да ни успокои след кошмарен сън? Нима не е в погледа на домашния ни любимец, когато
иска да каже “Аз съм твой, а сега няма ли да ядем?” (с усмивка =)). Тя не е ли в полъха на топлия, пролетен вятър, който ни гъделичка леко, за да ни успокои след провал в работата/училището? Не е ли и сред непознатите, които срещаме на пътя си, с които се запознаваме и отдаваме част от живота си в спорове и весели моменти с тях? Не е ли в аромата на макове през лятото, когато краката ни са се напукали от тичането по поляната, но ние все пак не обръщаме внимание на болките в гърлото си и продължаваме да летим към вятъра? Любовта не е ли в спорта, на който отдаваме толкова много от времето си? Не е ли тя навсякъде около нас – в свободата, в мъката, в усмивката, в късмета, в летния дъжда под който танцуваме, за да се презаредим със сили за сблъсъка с новите си “приключения”?
Така, че спри да търсиш любовта – няма да я намериш на улицата, изпусната и обвита с красива опаковка – тя е точно до теб – само трябва да се огледаш, да я видиш и да не забравяш, че вече си я опознал. Няма как да не я срещнеш – виждаш я всяка сутрин и с нея свършва денят ти. Тя е навсякъде около теб – оцени това, за да си истински щастлив!
