Йордан Калоянчев

сряда, 30 юни 2010 г.

Въпроси, които си задаваме...


Предлагам ви една малко по-дълга статия по темата, с повечко отклонения и натъртващо лично мнение, много бърборене... и куп други, да ги наречем "недостатъци". Ако нямате търпение и желание да поразсъждаваме заедно по темата, не се напрягайте, намерете си други четиво.



Като разумно същество в природата на човека е той винаги да си задава разни въпроси. Прочитайки това изречение много то вас вече са го направили. Подсъзнателно се питате как ще продължа написаното до тук, коя от безброй многото подтемички на "въпроси, които си задаваме " ще избера аз. Основно се колебахме между две. Те са формулирани простичко.

1-Защо си задаваме въпроси?
2-Какви са тези въпроси?


А колко отговора има този, първия въпрос? Това също е интересно.
Да се назове отговора или отговорите му обаче не е по нашите сили. Или поне аз така мисля. Всеки има свое виждане за нещата - уникално, различно от това на всички останали. Не можем да кажем кое е вярното. Значи или всички са верни, или никое не е. Аз предпочитам втория вариант, понеже веднъж един приятел ме научи така. Всяко твърдение може да бъде оборено и представено като грешно. Дори и "вярното", което сме постигнали оборвайки предишното. Всичко зависи от гледната точка, аргументите, доводите и тнт... Няма абсолютна истина, когато става въпрос за мнение, оценка и други подобни. Единствена истина може да има само в неизопачените сухи факти. Но те не са център на вниманието ми днес. Много по-забавно е да се пише и мисли за неща, които са и така, и иначе:)

Защо си задава въпроси?
Според мен това бил начинът човека да оцелее. Това е едно от нещата, които ни отличават от повечето животинки. Едва ли домашната ми котка се пита всеки път кой й е поднесъл храна, защо точно сега, защо я носи точно той, какво има в нея, защо не друга храна... и тнт. Не мога да проникна в съзнанието ми, но типично по човешки, наготово ще кажа, че това не е така и тя най-много се пита "да ям ли или не" и то без много много да го осъзнава. Просто следва чувството за глад. Предполагам, няма да се съгласите, че човешкото любопитство може да се разгадее изследвайки мързелива домашна котка. На косъм бях:Р ... но все пак да продължим с противопоставящите се на затъпяването от монотонното ежедневие възвишени и леко заблудени размисли.

И така... Не съм първия, който твърди, че всичко постигнато от човека е резултат от това, че когато е настъпил момента, той първо се е запитал за него. Днес не всеки от нас е учен, със списъче лични научни открития, не всеки е зоолог, откриващ през дне непознати видове, не всеки е изобретател, изследовател... Има си ги тези хора, но си ни има и нас... Тези които стоят мааалко отстрани и въпреки това все търсят своето величие. Искат да блеснат с нещо, да изумят света... или поне приятелския си кръг:)
Ако човек погледне сухо и повърхностно, ей така - отстрани, на нашето съществуване, той би си казал, че въпреки претенциите си, сме едни готованковци, които просто живеят по предоставения им наговото модел, без да се замислят много много за нещата. Даже си имаме храна, приятели, място където да спим, работно място, което ни чака (блестейки като на рекламен билборд), имаме си и доста сериозни развлечения... Брей, та ние всичко си имаме! Защо ни е да си тормозим дорбре настроеното и удобно работещо съзнание с излишни въпроси. Та дори и да кажем... имало подходящо настроение, обстановка, подсказни, късмет, метеорологични условия и разположение на планетите... да отговорим на някои от тези въпроси, предизвиквайки малка революцийка в сегашните представи и стериотипи... Каквото и да искаме да променим, след като сме открили, че то може да е по-добро по еди какъв си начин - няма смисъл... на практика нищо няма да променим!
Е аз пък изгарям от нетърпение да оплюя казаното туко що от мен по-горе! Мисля, че това "поглеждане" е много вредно. Макар да сме част от всички хора в нашия град, от народа на държавата си, общностите, в които тя членува, от всички хора по земята, пък ако щете и от тези на Марс и двата му спътника... въпреки това всеки от нас е една малка вселена. Необятна, красива, пълна с неизследвани кътчета, пълна с изненади... Това, което се опитвам да кажа, използвайки всички тези красиви и бая банални фразички, е че всеки от нас има право да си задава въпроси и не трябва да спира да го прави. В никакъв случай. Обратното би означавало, че той самия гледа живота си отстрани. Животът ни не трябва да е живот в модел, където всичко е предвидимо и перманентно. Питайте се за нещата, изследвайте ги, експериментирайте и дори ги променяйте! Промяна във външния вид, ежедневното меню, черта от характера, общата култура, мнението за обществото, целите в живота... От най-дребното, до най-основополагащото нещо - за да направите нещо с него, първо трябва да си зададете въпрос. И това ме отвежда към другата част от днешните "размисли и страсти" с неизвестен адресат.

Какви точно са въпросите, които си задаваме?
Направих малък експеримент. Свръх неточен, непълен, неизчерпателен, незавършен. Но на кой му пука. Аз не съм специалист, вие не сте комисия. Ще правим каквото си искаме:) Питах приятели и близки хора: "Кой е въпросът, който си задаваш най-често, въпросът изникващ в съзнанието ти ден след ден" , надявайки се да разбера повече за тях, а и за самия себе си. Какво искаме ние да разберем, накъде сме насочили нашето тъй могъщо любопитство, кое ще се окаже толкова важно (или пък интересно) за нас, че да не спираме ежедневно да се питаме за него? Ето някой от отговорите които получих:

- "Какво искам да променя в себе си?" - Въпрос, който сам по себе си говори много. Този мой приятел се стреми към усъвършенстване на характера и личността си като цяло. Това е много добре както за него, така и за хората, които го обичат. Само искам да го предопредя, че вече е вдигнал високо летвата и няма да му е лесно:)
- "Ще успея ли да си уредя живота в личен и професионален план" - Въпрос на амбициозен човек. В думата "уреждане" се крие нещо много повече от "нещата да потръгнат" Това е стремежът към сигурно и светло бъдеще, постигнато със собствени усилия, напълно заслужено. Искрено й пожелавам да успее:)
- "Ще успея ли да го преодолея" - Въпрос от човек, на чиито начин на мислене, доброта и талант много се възхищавам. Сякаш колкото по-можещ е човек, с толкова повече трудности се сблъсква. Но това ще му помогне да стене по силна личност, а трудностите по-лесно преодолими.
- "Как може да има толкова много прости хора, без те самите да са виновни" - Самите те едва ли ще успея да му отговрят. Жалко, но наистина не само ги има, но сякаш се размножават с просто делене и с всяка изминала година броят им се удвоява. Все пак, отеха е, че винаги в по-новата човешка история (да кажем от Елада нататък) нещата по този въпрос са изглеждали така сякаш след няколко години ще станат нетърпими. А това не се е случвало... или сме го приемали;) Така че.. дръж се приятелю, ще го преживеем:)
- "Какво ще стане с мен в бъдеще" - Точно с теб, ако има останала и микрон справедливост на този свят, ще ти се случват само хубави неша. Иначе това е въпросът на всички отговорни, сериозни и загрижени хора, зададен е в смисълана 2рия цетиран от мен въпрос - за личностното и професионално развитие.
- "Какво би било, ако..." - Един от малкото хора, които ми отговориха с въпрос, не пряко свързан с тях самите. Всичко е низ от случайности, крехка линия от събития. И най-малката промяна не нещо случило се, на теория може да промени коренно бъдещето (тук може да намесим Ефекта на пеперудата) Интересно е наистина какво би било, ако...
- "Колко мен съществуват, защото знам за поне 2 в главата ми, но ако приемем, че има паралелни вселени, каква съм там и дали пак имам това разнообразие от мен в главата си?" - Добре... определенео... ъъъ... Май тя знае нещо, което всички ние сме пропуснали :D И все пак... по-сериозно^^ Това е добър цвят, освежаващ нашата малка картинка. И за тези от вас, които си го мислят - не, тя не се бъзика. Този човек наистина мисли по много особен начин, по акъв, какъвто аз не смея да критикувам или препоръчвам на някой простосмъртен. Изводът обаче е, че не всеки въпрос, който си задаваме трябва да е за обикновеното, сигурното, доказаното, типичното, нормалното, приетото. Няма граници в нашето съзнание, не му поставйте такива:)
- "Какво е следващото нещо, което да направя, за да бъда щастлив" - това е въпросът, който самият аз си задавам. Любов, спорт, екскурзии в чужбина със семейството, хубава храна, домашни любимци... Всичко това ми дава повече щастие, отколкото съм предполагал, че някога ще получа. И така... кое от тях да изживея отново... или кое ще е следващото нещо, което ще ме направи по-щастлив, как да го постигна?
Малко примерче във връзка с това. След изтощителна "унесесарска" сесия (другите университети моля да се подиграват на нашето ниво на изпитите :D), завършила с 2ка по най-трудния предмет и поправка след това, най-после, месец по-късно, съм в лятна ваканция. Вместо да се прибера обаче, в родния си топъл град, при семейството, приятелите... аз избрах да съм още 7 дена в прашната, шумна и обезпокояващо често отвръщаваща ме София. Реших така понеже прецених, че по-щастлив ще ме направи седмицата, която ще прекарам с момичето, което обичам. Нека тези думи са малко подаръче за теб, Диди. Не можех да си представя по-прекрасни 7 дена ^^

И така... Аз се поучих от вашите въпроси, поучете се и вие от моя. Както виждам аз нещата, всичко, което правим, продиктувано от собствена воля, в крайна сметка се свежда до това, да се чувстваме добре, или с други думи - да сме щастливи. Запитайте се какво прави вас шастливи, но също така и какво ще стане с вас в бъдеще, защо нещата са такива каквито са и какви биха били ако миналото имаше различно лице, простичките хора са малко повечко, отколкото ни се иска, а защо не и колко "аз" може да откриете в самите себе си?
Благодаря ви за волското търпение, отделеното внимание и проявения интерес. Бъдете щастливи:)

--------------------------------
Бих искам да помоля за извинение от познатите си, за проявеното своеволие от моя страна, във връзка тълкуването на въпросите по мое си виждане. Това може да не е и тяхната гледна точка и да не са имали впредвид това, задавайки дадения въпрос. Това бе главната причина да запазя авторите анонимни.
--------------------------------------------