Йордан Калоянчев

неделя, 11 юли 2010 г.

Sony Vegas pro 9.0 - клип

<--- br="">

Здравейте! :)
Поиграх си и направих едно музикално видео с кадри от Watchmen. Песента си е саундтрака към филма (гениално, нали?) Толкова ми хареса, че не можах да се сдържа:) Но както и да е... целта ми беше да покажа, че мога да работя с тази програма.
Клипчето е изпълнено с много забележими и не до там ефекти (греене, контраст, яркост, лъчи, наситеност на даден цвят, проблясвания, трансмисии, фокусиране върху дадена част от екрана и др.) + много забавяния и забързвания. Все пак не исках да се получи шарания, затова ми се струва, че не си личи, че е работено толкова, колкото всъщност е. Дано ви хареса;)

сряда, 7 юли 2010 г.

Другото лице на изкуството (Изкуството като група хора)




И преди съм писал за изкуството. И отново ще пиша. То е от невъобразима величина за човешкия род, нищо нямаше да има днешния си вид, устройство, въздействие, ако не беше изкуството. Цялото ни общество се гради с помощта на изкуството.То не е единствения фактор, но е един от силните.

Във връзка с тези мисли оценявам колко е важно кое от лицата на изкуството забелязваме ние. Знаете ли... първо мислех да озаглавя настоящата статия "Умиращото изкуство" , "Скритото изкуство" Но след миг се спрях. Това е абсурдно. Изкуството няма да умре, няма и да се скрие някъде. Хората не могат без него и то винаги ще обуславя нашето съществуване. Но все пак... Хората се променят през вековете, напоследък през десетилетията и годините. Човечеството създава всякакъв вид изкуство, всичко, което му хрумне. Само че в близките няколко десетилетия сме се променили така, че създаваме не това, което е най-ценно от морална, човешка, душевна и както искате го наречете точка, а това, което се продава. Този факт създава другото лице на изкуството.

Нека си представим нещата практично - нека това да е лице на човек. То би било лице на мъж, с "войнишка" прическа, кафеви очи... леко грозновато и ръбесто. Нека не се ограничаваме. Ще дадем цялостен облик и дори характер на заформящата се персона. Млад е, все още непоучил се от живота. Може да го определим като весел човек. Винаги готов да се посмее, въпреки проблемите, които живота му изпраща под формата на изпитания. Когато е тъжен, ядосан, въодушевен... той не крие това, действа според чувствата си. Поради това е способен да нарани някой в изблик на агресия, да пренебрегне чувствата на приятел поради незаинтересованост. Общува с другите простичко, без да подбира думите си, без да се интересува кой стои пред него. Казва каквото мисли с кратки изречения и все същите думи. Не се стреми към себе осъвершенстване, не търси красивото, не се замисля какво хубаво ще остави на този свят.
Това, скъпи читатели, е огромната част от изкуството днес, както аз си го представям, ако беше човек. Това са американските екшъни, това са реалитишоутата, това са латиноамериканските сериали, театралните постановки изпълнени с псувни, съвременните вулгарни български филми, съвременната комерсиална музика, популярните медии в България и още безброй подобни.

Знаете ли, ако погледнете зад рамота на описания по-горе мъж ще видите, че зад него се е скрила цяла група от индивиди.
Ето, доста по-назад, сред тях се различава красиво младо момиче със златни коси и светла кожа, сияе като принцеса. Облечена е в небесносиня елегантна рокля. И пее. Винаги е пяла, когато е била тъжна, когато е преливала от щастие. Изглежда твърде млада за това, но сякаш е разбрала много повече неща за живота и света от мъжа пред нея. И не спира да търси отговори, да пее за всичко красиво и ново.
Това е изкуството в класическата музика.

Пред нея, но зад мъжа, се намира друг интересен човек. Той е по-възрастен. С безупречено поддържан външен вид - правилна стойка, сресана коса, елегантни дрехи. Интелигентен мъж, интересуващ се от физика, психология, география, астрономия... Мисли, че никога няма да знае достатъчно и въпреки това се стреми към съвършенство, такова е природата му.
Това е изкуството в научнопопулярните филми и книги днес.

Погледът ни се плъзва по-напред. В дясно от мъжа с войнишката прическа, само на крачка зад него, стои друг, който, с няколко години по-възрастен, много прилича на него, сякаш са братя. За разлика първия обаче, той има разностранни интереси. Също се радва на живота, но не забравя и че той може да е труден и е нужно да се научи на отговорност и други човешки ценности за да се справи в трудните моменти и да не нарани хората, които обича. Като всеки човек и той прави грешки, позволява си да повиши тон или да се посмее в лицето на опасността, но се учи от това и не действа твърде прибързано или безрасъдно.
Това са американските филми, комерсиалната музика, българските медии, скандалните театрални постановки и тнт, които въпреки че са такива, могат да ни научат на нещо. Направени са за по-тесен кръг от публика, която ще ги оцени и ще бъде повлияна полoжително от тях.

Това бяха само 4 човека от тълпата. А колко ли са останалите, как изглеждат, какви са ?
Изкуството има страшно много различни лица. Това, че едно от тях е най-близо до вас, само трябва да ви накара често да се питате какво има зад него и да не спирате да надничате. Бъдете любопитни за новото за вас, не гледайте като кон с капаци само комерсиалното лице, поставено опасно близо в центъра на вашето полезрение.



-----------------------------
Гледайте стойностни холивудски филми - линк , линк
Гледайте научнопопулярни филми за съвременните теории - линк
Слушайте класическа музика - линк , линк
Бъдете окрити за другото лице на изкуството!

П.С. Първо написах статията и след това търсих илюстрация. Главният персонаж в Дзифт плашещо много отговатя на представите ми за "кофти" изкуство.