Заглавието е достатъчко красноречиво. Изцяло в мой стил обаче ще предположа, че сте тук за да четете разни неща, да се интересувате от това, с което съм избрал да ви занимая, затова няма да подтискам волята си да ви споделя всякакви подробности покрай група.
Ще започна с това, че групата е лична, тоест - аз съм нейн автор. Създадох я преди месеци. Историята е кратка и предвидима. Потърсих активна група на български във фейсбук за класическа музика и не открих такава. Това до известна степен ме натъжи, после подразни и дори ядоса. Имах два основни избора. Първо можех да си остана ядосан, насочвайки негативните емоции към огромната проста част от българския народ - фенове на чалга, циничения рап и друга деградираща музика. Другия вариант беше този път не само да гледам и с нищо да не допринасям сегашното положение да се промени, а да направя нещо. Този път избрах втория вариант. Което всъщност не е някакъв подвиг. За мен е удоволствие 1-2 пъти в седмица да отделям по няколко часа за да търся класическа музика, а често и информация за произведенията и авторите и да споделям чутото и наученото в групата. Колкото и да го подтискаме, всички ние имаме нужда да дадем свобода на желанията си да намерим нещо красиво и да му се насладим. Повечето млади се стараят да се развличат правейки пакости. Да го наречем на нашия си жаргонен език - "мизерии" , "простотии" , "изцепки" и тнт. Не може да отречете, че именно за тях се разказва най-ентусиазирано, с желание и гордост от стореното. А какъв е обекта на разказа? Най-често тъпо натравяне с алкохол (напиване), отношение към момиче като към парцал, чупене челюстта на някой друг Айнщайн... Весело е, сега му е времето, винаги е било присъщо на младешкия дух да подтиква към глупости. Не съм против това, но съм против 99-процентната насоченост на вниманието, усилията и действията към това. Младостта е и времето когато човек утвърждава (а при някой и изгражда) характер, подбира навиците си, замисля се върху интересите и целите си. Не е ли много по-уместно тук да се намеси класическата музика, а не пиянството ? Дадох ви само един пример за какво може да ви е полезен интереса към това изкуство. Всеки може да открие собствен подтик да прояви интерес към него. Нещо с не толкова възвишена цел като себеусъвършенстването например е релаксацията. Легнете привечер на леглото си с поглед към тавана (потърсете и звезди ако вярвате в чудеса) и си пуснете тихо ... да кажем това . Можете ли с ръка на сърцето да кажете, че няма да ви е приятно ?
Има безброй подобни произведения. Има и по-весели, по-тъжни, по-мрачни, красиви, опияняващи, плашещи... Може групата (да се върнем към главната тема) да е скромна - някакви си 50 души, но вече имаме страхотна колекция от почти 100 (за момента) прекрасни песни, никоя от които не е случайна или споделена само за бройка. След като намесихме и цифрите ше кажа и че нямам за цел групата да стане с национална значимост, най-голямата във фейсбук или какви ли не още глупости. Пиша тази статия, първо защото имам нуждата да го направя и второ защото, както простичко с 2-3 думи е казал мъдрия български народ - човек никога не знае. Може в момента някой като Иван Райков да чете това и да изпитва радост. Ако се чудите кой е той - това е човек от групата с много постове, прекрасен вкус към класическата музика и един от най-активните участници. За което, разбира се, съм му безкрайно благодарен.
