Мечти:Светът се променя, с него се променят и желанията, интересите и целите на хората. От там и мечтите. Вие имате ли мечти? Разбира се, че имате. Променени или не, вие ги имате. И докато това е така, още дълго време на света ще има надежда и стремеж към по-добър живот (не че сегашния е непоносимо лош)
Приказки:
Приказките са едно от нещата, които развличат децата по особен начин. Те виждат света иначе, не като нас. Приказките им дават сигурност, че очите им не ги лъжат. Светове с необятни земи, чудати същества, принцеси и принцове, велики подвизи с щастлив край и нереална красота във всяко добро. За какво ли щеше да мечтаем ако светът наистина бе такъв ?
Мечти и приказки:Когато влиянието на реалния свят постепено с годините отблъсква този вълшебен свят, представите на детето за нещата леко се обърват. Ако това се случваше за няколко дена щеше да е кофти катарзис. Съдбата обаче е отредила хората така да устроят живота си, че това да става постепено, с течение на годините. Постепено се убеждаваш, че няма белобрад старец, който раздава подаръци, понеже "в икономиката няма безплатен обяд" например. А щом на хората една манджа им се свиди, какво остава за 7 милярда подаръка? След това осъзнаваш, че децата не идват от зелки. Представете си ако не забележете някое от тях докато си правите салата... истинска касапница. Накрая разбираш, че принцовете днес всъщност не се борят с дракони и не спасяват млади мадами. Те борят конкурентната им корпорация и си купуват мадами. Даже често всяка вечер различна.
Толкова е далеч нашия свят от този на горките самозалъгващи се дечица. Щеше да е хубаво двата свята да имаха повече общо. Това обаче не винаги спира най-упоритите. Погледнато по-философски това, което ни заобикаля, е такова, каквото го виждаме. Децата успяват да постигнат невероятни неща. Могат да виждат домашното куче като дракон и да го преборват играейки си безобидно с него. За момент те наистина приемат това за истина, вярват в него и се забавляват по-пълноценно от колкото всеки възрастен може. Опитайте се да вземете дървен меч и да защитите принцесата изпаднала в беда от злия дракон. Най-много да пребиете горкото куче и някоя правозащитна организация да ви го вземе за радост на съседите.
Все пак има определена възраст, когато двете неща се сместват - способността да виждаш несъществуващи неща и едновременно с това здраво да си спъпил с другия крак в реалния свят. Това е резултат от онзи плавен преход за който писах малко по-горе. Тогава човек разбира, че може да постигне неща, случващи се в приказния свят, но леко променени от реалността. Не може да бъде крал в приказен замък, но може да е уважаван главен архитект на съвременна величествена сграда. Сетете се за небостъргача Бурж в Дубай. Все някой е създал облика му първо в главата си, после и на макет. Представете си как се чувства той сега, гледайки собствения си "замък" Като в приказките нали? Няма как да знам, но напълно възможно е този човек като малък да е чел и слушал за велики хора, променяли облика на света по един или друг начин и е мечтал един ден да бъде точно такъв. По-късно е разбрал, че едва ли ще повтори някое от приказните им дела изцяло и е помислил какво е възможно да постигне в действителност. Ако си е мислил, че може да проектира новата най-високата сграда в света - отгатнал е:)
Мечти, приказки и фентъзи:Според мен онзи преходен период може да се удължи. До колко години зависи от самия човек. Малките деца четат приказки и те им действат така. Какво да четат големите ? Фентъзи, разбира се. Та това са си приказки за възрастни. Има ги всичките чудесий - легендарни герои, свръхчовешки способности, приказни същества, несъществуващи земи, "непобедимо" зло, вечен живот, честни политици... Няма граница, защото източник на всичко това е човешкото въображение. Как може да съществуват книги, филми, игри посветени на едничката цел да превърнат в реалност нереален свят и човек с лекота да им обърне гръб? Аз се чувствам сякаш на разположение ми е неизчерпаем източник на богатство. За да му се насладя ме ограничават само времето и парите, което се превъзмогва все някак. Ще кажете, че така е с много неща - историческите романи, световната класика, пък защо не и холивудските филми? Да, но всички те се оповават на реалистичните неща. Ако прочетете историческа книга, в която пише "Фараона Ями е живял близо 200 години" ще загубите вяра в написаното по-нататък и в самата книга. Ще я определите като боклук защото е премината граница, нарушен е принципа на достоверността. Във фантастиката такова нещо няма. А в много случай - колкото по-малко граници и правила има, толкова по-добре. Асоциираме го със свобода, независимост, сила и други епични добротийки.
Не съм писал в блога си за това, но съм голям фен на фентъзито. Любимата ми книга от всички всевъзможни жанрове е поредицата "Повелите на руните" на Дейвид Фарланд. Книга, в която е възможно човек да извлича таланта на някой друг, красотата му, умът му и други, като съответно стане двойно по-красив, двойно по-умен и тнт. Ако успее да вземе силата на 100 мъже, става 100 пъти по-силен. Само си представете подобно нещо, колко въпроси поражда подобно предположение, колко възможности! В същото време автора беше избрал не всико да е чудесно и прекрасно. Тези, които бяха взели метаболизма/бързината на други в битка нанасяха удари с умопомръчителна бързина и бяха непобедими. Но за сметка на това умишлено се бяха обрекли на в пъти по-кратък живот от нормалния човешки. Просто невероятно! (много подходяща дума, с всичките й значения)
Това се казва приказка за възрастни. Кой знае, сигурно досега индиректно съм осъществил безброй мънички идеи от книгата, или такива произлезли в следствие на нея. А може би е помогнало за заформянето на някои от настоящите ми стремежи и мечти? Тъй като това са едни от нещата за които живея, никак не е маловажна цялата тази работа сфентъзито.
Така че в заключение - ако гледате скиптично на всички тези измислени елфички, живи планети, говорещи животинки и тнт... Помислете пак. Вместо прибързано да махате с ръка поради невежество, се замислете дали не си заслужава един ден да кимвайте утвърдително поради натрупания опит ;)
