Възпритието. Само разум и никакъв разум.

Ако котенцето е убедено и наистина вярва, че е лъв, фактът, че не е, поне за него самия, губи всякакво значение. Това ще е темата на размисъл в следната статия:)

От няколко дена има една мисъл, която ми се върти в главата: "Какъв е света?" Поредния доста общ въпрос. Този път обаче не разсъждавам изцяло в следната насока:
"Какво ли има да му се мисли, отговори безброй, колкото и са различните мнения на хората по въпроса. Всигурно е някаква средна претеглена измежду отговорите на всеки един човек по света. А може и всички да са верни"
Добре, обаче защо да не обърнем внимание и на другата крайност - никой отговор не е верен. Никое човешко същество не може да има представа за света такъв какъвто е по ред причини. Най-малкото ние виждаме една мизерна част от него в лицето на планетата, която обитаваме. Ами останалата част от вселената?
Но по-близко до настоящата тема е твърдението, че човекът вижда всичко субективно.
Като всяко друго живо същество и ние имаме възприятие, което изкривява обективното и го прави разбираемо. Благодарение на разума ни можем в много по-голяма степен от останалите животинки да виждаме красиво и грозно, страшно и привлекателно и тнт. Така че, за добро или лошо ние не можем да видим това, което ни заобикаля (тоест "света") такъв какъвто е, а само такъв, какъвто можем да го възприемем.
Това всъщност е велика сила. Да можеш да изкривяваш информацията. Да създаваш, подтискаш или усилваш настроенията си според тълкуването на видяното, чутото, усетеното и тнт. Природата добре е запазила и развила това качество на всичко живо. В известна степен всички усещат нещо и реагират. От бактерията, която се движи към среда с по-подходяща за нея температура, през животинките, които се плашат от силен шум например, до нас самите, които търсим компанията на другите хора.
Всичко това е свързано най-вече с оцеляването. Но човекът днес е изградил доста сигурно общество за себе си - не ни се налага всеки ден да се страхуваме от диви зверове, да си търсим храна по дърветата, да се крием от всеки по-силен полъх на вятъра и др. Разумът и тази сигурност ни позволяват да възприемаме нещата за да успяваме и в други неща, а не само в оцеляването - да успеем да се забавляваме, развалнуваме, изплашим умишлено за развлечение, да намерим покой, да се образоваме...
В зависимост от това как възприемеш информацията ти можеш да влияеш на това какво изпитваш - можеш да не спреш да си повтаряш, че "влакчето на ужасите" е просто един изкуствено създаден инструмент за забавление. Че адреналина, който тялото ти трупа за да те предпази от опасност, така и няма да е животоспасяващ, понеже няма как да изхвърчиш от влакчето, то няма да се обърне и изобщо нищо лошо няма да се случи. Всеки ден хиляди хора се качват на него и слизат и през всяка една секунда преди, повреме и след това са били еднакво застрашени. Всичко е илюзия, нищо лошо няма да се случи.
В същото време човек може и да се отпусне, да изключи разума си и да се страхува от високата скорост, от рязката смяна на посоките, от високите точки от маршрута, от тъмнината в тунелите... Той избира. Въпроса е дали ще е достатъчно силен психически да направи избор и да го осъществи.
Не е никак лесно да не се страхуваш от факта, че хвърчаш със 100км/ч при положение че обикновено ходиш с 5-6 км/ч. Как да е лесно? Това е против природата ни. Ако подобно явление е било факт при първобитните хора - случило се е някой от тях да "хвърчи със 100км/ч" то най-вероятно е падал от някоя скала, водопад или го е метнал някой мамут :Р . Тогава му е било повече от необходимо и притеснението, и адреналина, и страха, и всичко за да оцелее (ако съдбата му е дала такъв шанс, след като първоначално го е "захвърлила" така...с такава скорост :D )
Но какво става ако човек успее да пребори природата си днес? Това означава, че ще е по-малко стресиран от другите, понеже разумът му ще е надделял и той просто ще е приел, че щом е учил за изпита достатъчно значи най-вероятно няма да му пишат 2ка, от което би се опасявал. обикновено. Така ще си е спестил куп нерви, които най-много да доведат до това, което се е опитвал да избегне. Но колко от нас успяват да не се притесняват за изпита си или за интервюто за работа например? Малцина.
И все пак е възможно. И не е нужно да се прилага само за такива екстремни и редки събития. Можеш например да прецениш, че ще ти е много по-хубаво ако приемеш, че София е голям град с много най-различни хора, с прекрасна планина в далечината, с широки улици и куп магазини и какво ли още не. Така би си прекарал много по-добре уикенда, който си решил да посветиш на разходка из изтормозената ни столица, отколкото ако се фокусираш върху боклуците, просяците, дупките по пътищата, претъпканите с коли, хора и животни улици.
Всичко е до внушението. Пак казвам - то наистина е велико нещо. Човек, който умемее да го контролира по-добре от другите, няма как да не живее по-добре. Само трябва да държи разума си достатъчно близо за да не се самозалъже прекалено много и да живее като слепец в свят, в който (все пак трябва да признаем) е най-добре очите ти да са на четири.
Помислете върху въпроса. До каква степен се водите от настроенията и предрасъдаците, вместо вие да водите тях ? Мисля, че изразих мнението си ясно - те са в пряка връзка с възприятието ни за всичко наоколо. Направете си малък експеримент и е се опитайте просто да си провокирате позитивно настроеное утре да кажем, въпреки, че ако се оставите на разумът си може да се окаже, че е по-резонно (както казваше една моя преподавателка) да ходите цял ден нацупени. Ако пък нещо ви притеснява или плаши - време е за тайното оръжие. Обмислете и премислете по детайли цялата тази работа от горе до долу и се опитайте да се убедите, че просто не си заслужава. Дано се получи. Лично аз доста трябва да се поизпотя за да се излъжа по този или друг начин:)


------------------------------------------

Това, което никога няма да бъдем

Тези, които ме познават, знаят, че смятам да се развивам в сферата на икономиката. Това един ден ще е моето поле на подвизаване. Там ще знам (и то уж винаги) най-малките подробности факти и теория. Накратко - ще определя с огромна сила това какъв ще е животът ми. Втори за мен ще е икономическия свят.

Това е малко кофти. Не защото икономиката е икономика въпреки всички тези отвратителни термини: джерондиране, емитент, муниципални ценни книжа, купонови облигации, ливъридж, лот, шипинг... (чак ми доставя удоволствие да ги изброявам )
Въпросът е в това, че всеки се специализира. Тоест, затваря се в една област. Света предлага невъобразимо много възможности, има безброй области на познания. А ти избираш една едничка от тях.
За да се развиеш професионално поне отначало трябва да насочиш много от това, което оформя личността ти в посока на избраната от теб област. Взимаш свободносто си време и го пълниш с четене на икономически статии в "klassa.bg". Оставяш книгата "Физика на невъзможното" и взимаш учебника "Пари, Банки, Кредит". Прескачаш обявите за работа "видео оператор" и се насочваш към "стажанска програма ОББ". Местиш курсора на мишката от "Discovery.Science.Ten.Ways.To.See.Into.The.Future" към "Why.the.Meltdown.Should.Have.Surprised.No.One"
Още съм бакалавър, а вече се усеща колко много от мислите ми са свързани с икономика. Мислите ми са нещо, с което не давам на никой да си играе. Имам навика никога да не лъжа, но не мога да отрека, че крия много от мислите си. Мое си място, където изключително само аз съм господар, напълно. Искам да кажа, че това е нещо много много ценно за мен - да мога да мисля каквото си искам. А благодарение на икономиката доста често несъзнателно мисля каквото трябва.
Тъжничко е, че това не е болестно състояние, а такъв е редът на нещата. Бакалавър 3ти курс съм. Сега е точното време да се уча за това, от което ще живея аз и семейството ми. Би било престъпно спрямо светлото ми бъдеще да не се интересувам от икономика на тази възраст. В същото време колкото повече се интересувам и от неща, които оформят добрите черти в характера ми, общата култура и тнт, толкова по-неуверен се чувствам в икономическите си познания.
Лятото ми например бе страхотно. Най-вече защото имах страшно много време за хобитата и интересите си, като едновременно с това съзнанието ми беше напълно лишено от икономическото "бреме". Изгледах над 15 филми за физика (предимно квантова), гледах и поне 10 филма за световните войни (предимно Втората и Германия), прочетох една приключенска книга за Пирати (любимите ми още от детство), една големичка фентъзи, една 40 годишна историческа, четох и много статии за класическа музика, следях редовно и 4 блога с разсъждения по екзестенциални теми и тнт, и тнт. Сигурно съм придобил няккави знания в десетки области...
Благодарение на това, след като учебната година в УНСС започна, вече 4-та седмица не мога да встъпя пак в икономиката. Това е било не само безполезно, но и вредно що се касае до  професионалното ми развитие.
И какво се оказва - не е добре да обогатяваш знанията си в областите на другите професии. А какво остава да ги изучаваш задълбочено ако тъй ти хрумне. Една след друга. Не може, ще провали избраната от теб. И изведнъж се замислям, че така никога няма да разбера какво е да си артист. Никога няма да се занимавам с развъждане на котки да кажем ;Р, никога няма да препечелвам с фрийрън. Да не говорим за медицина, химия, философия и тнт. Просто ни е отредено да бъдем едни и никога някои други. За да може ние да успеем, а с това и обществото. На него не му трябват всезнайковци, а експерти в едно нещо.
Един приятел счита, че трябва да се пробва от всичко в живота. Дори и наркотици, престъпление.... Всичко. Не трябва да те ти пука лошо/хубаво, познато/чуждо... Щом си тук имаш един шанс да опиташ от всичко. Хубаво е как мисли и че вярва в това. В голяма степен е прав. Само че няма как да стане.
Жалко за което. Просто не ми харесва как е устроен света. Ставаш робот в нещо и след това се наричаш "успял, вещ, добър" Преди години един познат обесняваше за училищата в Америка. Не знам дали е прав, но казваше, че там хората не могат да разчитат на обща култура от училище, понеже от рано ги хващат и специализират в дадена област. Излизат експерти по медицина да кажем, но често се срещат идивиди, които не знаят на кой континент се намира Турция. Или колко ябълки ще имаш ако приятеля ти има 3 пъти повече от твоите, а общо имате 48. Такива не са глупави, просто са пропуснали толкова много, вглъбявайки се в една област, понеже така са конкурентноспособни с тези, които вече са го направили. Не искам да съм като тях.


Но няма да оставя този текст да завърши със същата нагласа с която е почнал.  Нищо не е толкова ужасно, особено ако това, което учиш/работиш е интересно за теб. Може би докато четяхте сте си мислили, че гледам едностранно на нещата. Умишлено малко пресилих нещата за да се замислите върху фактите.
Това, което всички много добре знаем, но което искам да напомня и на себе си и на вас, е че не трябва да се изпада в крайности. Няма да свърши света ако едно лято се занимаваш с хобитата си. Няма да те уволнят ако като се прибереш вкъщи след работа преди лягане гледаш един научнопопулярен филм за морските червеи. Няма да станеш страхотен човек за разговор ако в главата ти са само лихвени проценти. Също така няма и да имаш достатъчно пари като икономист ако много увлекателно обясниш на работодателя, че наскоро си прочел интересна книга за живота на Исак Нютон, който е въвел златния стандарт, но иначе от банки и такива работи не разбираш много много...
Както във абсолютно всичко в живота и тук трябва да има баланс. Просто не го забравяйте и каквото и да учите, и с каквато и да е цел, никога не се навирайте толкова  дълбоко в областта му, че да не се виждат другите от там.

Най-щастливи са тези, които са успяли в работата И в живота.