Човекът вижда, чува, докосва... Всичко, до което има досег, той възприема чрез тези свои сетива за да обрисува една реалност, начин на приемане на заобикалящото го. Чисто физически обаче съществуват някои ограничения. Никой не може с просто око да види намиращото се отвъд хоризонта, да докосне предмет, до който не може да протегне ръката си, да чуе случващото се на другия край на света.
Когато сетивата не могат да дадат информация за всичко, логиката сглобява частите, допълва информацията. Съществува обаче още по-висша наша сила - нашето въображение. То преодолява границите на сетивата ни, създава свят отвъд ограниченията на логически изпитаното.
Да се дава воля на въображението е прекрасен акт на свобода. Хората, на които всички завиждат, го правят. Мечтателите са такива хора не само защото прогнозират бъдещото си, а и защото го украсяват със своето въображение, докато не създадат един идеален техен свят, в който да намерят своето място. Други такива хора са всички запазилите детето в себе си. Детският поглед върху света е това, което всеки подрастващ се страхува че ще изгуби и това, към което всеки възрастен изпитва носталгия.
Нека приемем, че аз и вие не сме изявени мечтатели. Нито спасяваме принцесата от злия дракон, играейки си на улицата. Всички ние обаче имаме един коз. Едно прекрасно благоволение на съдбата - времето в което ни е отредено да живеем. Време на технологии, невиждани до сега възможности, достъп на информация и гласност.
И нека се върнем на въображението. Какво са можели да видят, усетят и чуят астрономите преди няколко века? Да, звездното небе е било там. Може би хората са го виждали по ясно, отколкото ние можем да го видим, наблюдавайки го от преливащите от светлина големи градове днес. Но те не са можели да видят как се образува звезда, как изглежда повърхността на комета, какво има под ледовете на Енцеланд (замръзнал спътник на Сатурн), как за умопомръчителено малък период от време от нищото се образува частица материя и антиматерия и се самоунищожава взаимно. Всичко това, и много много други чудеса, аз съм видял. Това е така просто защото имам личен компютър и телевизор, на които мога да гледам научнопопулярни филми.
Това е една стъпка напред в цялото разбиране за човешкия ум. Можем да си представим какво бихме видели, ако пътувахме през мъглевината Трифида, но ефектът никога няма да е същия като да го видим със собствените си очи. Всичко това е възможно. Нужно е само да имаме доверие на учените и графичните дизайнери, че са създали вълшебните картините пред нас с достатъчна точност за да отговарят на реалността.
Почти всичко, което някога хората са можели само да си представят, ние имаме възможност да видим, да чуем. Жалко, но засега не можем да докоснем антиматерия и да се похвалим на съседа в последствие.
Предполагам, че много малко от нас осъзнават колко е ценно това. Аз се чувствам истински щастлив, че всичко това е възможно. Ще продължавам да търся филми за астрономия, квантовата физика, астрофизика, молекулярна биология и всичко друго, което разкрива пред мен гледки граничещи с възможността на въображението ми. Разбира се, избирам тези със най-сложни и шантави имена, за да може после да се хваля колко съм начетен... или "нагледан" в случая ;)
Дадох примера с астрономията, защото мисълта да видиш всяко едно кътче от вселената, стига някой гений да е направил филм за това, е наистина завладяваща. Но това колко много ни дава времето, в което живеем може, да се илюстрира по безброй начини и в безброй форми. Можем да видим и Мачу Пикчу, без никога да сме били в Южна Америка, да прелетим над водопада Виктория по Замбези, да разгледаме спокойно чудовати дънни същества в тихия океан сред налягане, което ще би ни убило преди да успем да се удавим дори. Ами историята? Стартираме правилния филм и виждаме Константинопол 1204 година, обсаден от войните на христа, над милион уморени от глад ирландски изселници през 1846 година, осеяното с кратери от артилерийски огън и труповете на над 700 000 французи и германци бойното поле на Вердюн в края на 1916 година и тнт.
Всичко, което само преди 100 години хората е трябвало да си представят или в най-добрия случай да видят през очите на някой талантлив художник (макар едва ли през 19 век любима тема в изобразителното изкуство да е била ДНК структурата на царевицата например). За всичко са разчитали на своето въображение. Няма с какво да се сравни, почти невъзможно е да се опише с думи, никога не може да си сигурен, че и другите приемат реалността за такава.
Както хората от времето на Томас Едисън са се чувствали късметлии под лъчите на "изкуствената" светлина в домовете си, вярвам, че и ние имаме правото да се чувстваме такива в епохата на интернет-а, телевизията, компютърните модели и анимация и тнт. Както вече споделих с вас, мисля, че те пренасят възможностите на нашето възприятие на съвсем ново ниво. Живейте си живота и се насладете на този дар.
p.s. Гледал съм всички филми, които съм дал като линкове. Прекрасни са, няма да сгрешите ако им дадете шанс!
