Йордан Калоянчев

неделя, 20 ноември 2011 г.

Безрискови ли са Държавните Ценни Книжа (ДЦК) ?

източник на излюстрацията



Досега не бях публикувал текст с икономически привкус в блога си, може би с изключение на презентацията за Cameco. Струва ми се обаче, че по един въпрос има какво да се каже.
Днес се говори за дългова криза в Европа. Всеки, който се поинтересува малко, лесно може да разбере, че ситуацията в други региони по света не е много по-добра. Дълговата политика на държавите от последните 10-20 години( и някои други фактори) подкопават идеята за безрисковите ДЦК. В тази статия ще развия това мое мнение.
.................

Безрискови ли са Държавните Ценни Книжа (ДЦК) ?


Финансовата криза, започнала условно с фалита на четвъртата по големите инвестиционна банка Лемън брадърс, бе последвана от икономическа такава. Това ще рече, че проблемите във финансовия сектор бяха толкова сериозни, че се отразиха и на реалната икономика под формата на понижен ръст на БВП, безработица и др. ФЕД и ЕЦБ предприеха спешни мерки и чрез емитиране на дълг прехвърлиха риска и токсичните активи от частния сектор в публичния. На дневен ред дойде трета форма на криза - дългова. В следствие от нея цели държави са застрашени от фалит. На път ли сме да отречем парадигмата, че държавните ДЦК са последното убежище за инвеститорите - безрискови активи носещи сигурност в по време на криза?

Настоящата статия защитава тезата, че съществуват достатъчно фактори, възоснова на които може да се приеме, че ДЦК носят значителна степен на риск. Най-сериозните от тях са рискът от инфлация и от неизплащане. Задлъжнялостта на държавите, нежеланието на правителствата да променят начина си на справяне с проблемите и редовното увеличаване на паричната маса превръщат тези рискове от теория в реална опасност за инвеститорите.

Нека условно приемем, че се намираме в спокоен период от икономическия цикъл и сътресенията в следствие от кризи са нещо далечно. Дори и в такава ситуация съществуват редица потенциални преки и косвени рискове за инвеститор, който е решил да купи ДЦК. Описани на кратко, те са:
-Лихвен риск - Много инвеститори препродават своите ДЦК, понеже не желаят да чакат дългия им матуритет да изтече. В случай обаче, че новите емисии на ДЦК са с по-висока лихва от тази на притежаваните от инвеститора книжа, той ще бъде принуден да ги продаде на по-ниска цена (с дискаунт). Други ДЦК се договарят с плаваща лихва. Там съвсем логично съществува рискът от по-ниски приходи от лихви.
- Инфлационен риск - Друг вид риск, който косвено може да доведе до по-ниски от очакваните печалби. Държавните ценни книжа се емитират за срок 5, 10, дори и 30 години. Изключително трудно е да се прогнозира "обезценяването" на парите за такива големи периоди от време.
- Валутен риск - ДЦК се изплащат в дадена валута. Ако до падежа си тя изгуби позициите си спрямо други  валути крайният резултат за инвеститор, на който му се налага да обмени постъпилите средства от местната валута в друга, би бил различен от очаквания.
- Риск на емитента - Съществува и още един вид риск, за който икономистите по света са особено загрижени днес - рискът от неизплащане. Досега в икономическите теории той често се пренебрегваше, понеже правителството може да емитира нов дълг, с който да покрие текущите плащания - тоест, да напечата пари, с които да изплати задълженията си. Това обаче не винаги е толкова просто колкото изглежда.

Нека си зададем въпроса - Aко разполагаме със стотици хиляди или милиони левове, бихме ли спали спокойно ако ги воложим в ДЦК ? Историята познава много случаи, в които кредиторите на държави понасят сериозни загуби. Испания е фалирала цели 13 пъти в историята си, Франция и Португалия по 5 пъти, Мексико фалира 8 пъти. Дори и държави като Англия и Германия имат записани фалити в историята си. Успокояващо действа уточнението, че тези фалити са се случи преди много десетилетия и често са били в следствие от войни.
Но и в близките 20 години кредиторите също са понасяли загуби от временно неизплащане на правителствени дългове, разсрочване, преструктуриране и тнт. Такъв е случаят с Русия през1998г. В разярилата се тогава местна криза правителстово налага мораториум върху изплащането на външния си дълг. Това решение допринася и за срив позициите на рублата спрямо останалите валути. През 2001г.  Аржентина също временно спира изплащанията на задължения към частните си кредитори и забавяне на плащанията към международни институции. Най-актуален и стряскащ е примерът със ситуацията в Гърция, октомври 2011г. Отписани са 50% от дължимите средства на частни банки. Загубите за европейските финансови институции са над 100 милиарда Евро. При изискуема доходност от над 28% по 10 годишни ДЦК (данните са от 18.11.2011), реален случай на неизплащане на дължими милиарди евро, редовна смяна на правителства,  липса на желаните реформи и апокалиптични прогнози и какво ли още не - гръцките ДЦК са всичко друго, но не и безрискови.
Динамика на цената на "Застраховка срещу фалит" на Белгия за последните 5 г. източник
Все пак за всичко има изключения. Може би нещо се е объркало само в Гърция и проблемът с ДЦК не е заложен в системата за финансиране на държавите като цяло. За съжеление аз съм на противоположното мнение. И явно подобни мисли се прокрадват и в инвеститорите, търсещи сигурност в застраховки срещу държавни фалити - техните цени днес са рекордно високи. Проблем в системата има и пободни на гръцките притеснения назряват в много региони по света. Той се изразява в начина, по който правителствата са избрали да се развиват, а именно- с помощта на дълг.
Когато дадено правителство се нуждае от пари за него има два варианта - да влоши допълнително краткосрочната икономическа ситуация със намаляне заплатите на държавните служители, въздържане от щедри правителствени програми, отлагане на скъпо струващи реформи и тнт. С две думи - свиване на държавните разходи сега, за да може хората след 20-30 години да живеят по-добре. Другия вариант е да се емитират ДЦК. Парите се получат веднага и се харчат за "благото на избирателите" и "интереса на кредиторите". Сякаш са доволни. Обикновено се приема, че изплащането на лихви на емитираните ДЦК няма да е проблем, ако икономиката отчита добър ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). До падежа има много време. Две неща обаче може да се случат - падежът все някога да дойде или, поради икономическа криза например, желаният ръст в БВП да не се случи. Тогава се намираме в затруднението от изначалната ситуация - нуждаем се от пари. Най-често дори имаме по-големи ликвидни проблеми от тогава. В такива случаи историята показва, че политиците избират отново да покрият краткосрочните си задължения с дългосрочни такива и имитират допълнително количество ДЦК. Това е рецепта за сигурен фалит, която е известна на всяка една компания. Компаниите обаче нямат собствена печатница на пари в задния си двор. Дали обаче държавите са толкова различни, че да се движат по спиралата на прогресивно нарастващия дълг до безкрай?


Дълг/БВП на страните по света. източник
Днес вече сме свидетели на някои доста притеснителни факти. Отношението дълг/БВП на Япония за последните 10 години е нарастнало от 133% на почти 200%, като за "опасна" стойност се приема 100%. Какво означава това ? Че за да уреди сметките си на теория народа на Япония трябва 2 години работи, без да похарчи и 1 йена от изработеното за себе си, да преживее някак, и да се изплати на кредиторите си. Лихвените плащания по ДЦК също скоро могат да се превърнат в голям проблем. За момента доходността по японските ДЦК е 1.4%, но какво ще стане ако, колкото и да е различна ситуацията в Япония, подобно на много други и тяхната доходност достигне до 3, 4 или 5% ? Държавата не би го понесла без катастрофални последствия. В САЩ дългът е около 70% от БВП, но в номинално изражение е рекордните 15 трилиона долара. За последните 10 години той се е удвоил. Очакванията са до 20 години, ако сегашната политика на печатане на пари не бъде променена, той да е далеч над психологическите 100%. В Европа могат да бъдат дадени куп подобни примери - Франция, Германия, Белгия, Италия, Австрия и др. - всички те имат "проблеми" нива около 100%. Никоя от тези държави не спазва критерия от Манстрихт за 60% дълг/БВП. Санкции няма, а и няма налагането на такива само ще затрудни положението им. Тук е мястото да споменен, че при Италия (120% дълг/БВП) реално вече съществува проблем с доверието на инвеститорите и опасения, че може да е следващата нуждаеща се от спасяване държава. Това беше показано и от преминаването на едно друго проблемно ниво - 7% възвръщаемост по 10 годишните ДЦК.
Нивата на показателя дълг/БВП определено са високи в много региони по света. Изискуемата доходност по ДЦК нараства. Но какво всъщност следва от това? Нещо много просто, но с фатални последствия - загуба на доверие у инвеститорите. Може да не звучи като нещо страшно, но историята познава неговите катастрофални последствия. "Азиатското икономическо чудо" от 1997г. се срина именно поради бягство на инвеститори, а послествията за гражданите на азиатските тигри (Малайзия, Индонезия Сингапур и Тайланд) бяха изключително тежки. Загуба в доверието в правителството на дадена държава съответно води до по-висока изискуема доходност по неговите ДЦК, съответно нужда от повече "свежи" пари, което е още дълг. Този дълг увеличава допълнително показателя дълг/БВП, което допълнително подкопава доверието. Веригата се затваря и порочният кръг е на лице.
Паричната база в САЩ през годините. източник
Истинският проблем, според мен, е липсата на решително действия за излизане от гореспоменатия затворен кръг (финансирането на дълг с дълг). Не може проблемите да бъдат решавани със същия начин на мислене, който ги е породил. И последствия от това има. Конкретно по настоящата тема, покриването на бюджетен дефицит с печатането на още пари, води до увеличаване и на още един риск при ДЦК - инфлационния. И Федералният резерв и Европейската централна банка (ЕЦБ) водят експанзионистична парична политика и увеличават паричната маса с огромни темпове. 2006г. паричната база на САЩ е била около 900 милиарда долара. Днес, в резултат поликата на Буш и Обама, те са около 2,5 трилиона.


Основна икономическа зависимост е, че увеличеното количество пари води до по-високи цени и с други думи - инфлация. Дори и в момента ЕЦБ не успява да поддържа целевите 2% инфлация. Тя е над 3%. В САЩ нивото й също е над 3% и то само толкова, понеже икономическата криза предизвика стагнация и 2009г. инфлацията бе с отрицателни величини. И ЕЦБ и ФЕД за момента са с вързани ръце по отношение използватнто на един от основните инструменти в случаи на големи нива на инфлация - повишаване на лихвите. Политиката на близки до 0% лихви осигуриха на САЩ и Европа периода на отличен икономически ръстеж 2001-2007г. Сега, когато икономиката най-много се нуждае от стимули за растеж, няма как с лека ръка лихвите да бъдат увеличени, понеже това ще я задуши. Така инфлацията изглежда неизбежна и голяма част от приходите от лихви по ДЦК, ще бъдат компенсирани от нея.

В заключение, мога да кажа, че във времена на финансова несигурност, опасения от продължителна рецесия, може би ДЦК са с много по-малка степен на риск от корпоративните облигации, суровините, акциите и други финансови традиционно високорискови инструменти. Това не означава обаче, че те и днес са сигурното убежище, за което се смятаха години на ред. Историята показва, че плащанията по ДЦК много често са били разсрочвани и преструктурирани, а Гърция наскоро доказа, че кредиторите могат и просто да не си получат парите. Притеснителното е, че огромната задлъжнялост на много от водещите държави и липсата на желание дългът да бъде значително намален, създават потенциал за проблеми подобни на гръцките и в други части на света. В допълнение към всичко това е логично печатането на пари, редовна практика на ФЕД и ЕЦБ, да доведе до висока инфлация следващите години, което означава много по-малко реално спечелена стойност от дадена ДЦК в дългосрочен план. Финансовата криза от 2008г. промени представите ни за много активи. Може би е дошло време да преосмислим и отношението си към държавните ценни книжа.


-----------------------
ползвана литература:
Джоузеф Стиглиц - Свободно падане, изд ИнфоДАР, 2011г.
http://www.monitor.bg

http://brain-workshop.org
http://fibank.bg/bg
http://www.referatite.com
http://www.lifeaftercapitalism.info
http://az-moga.com

сряда, 2 ноември 2011 г.

Едно предложение за по-резултатно търсене в и-нет




Здравейте, приятели!


Тази статийка има за цел единствено да ви бъде полезна и да ви води по пътя към по-добрата личност, която искате да бъдете.
Един приятел, бивш скачач от великите TFW ;) , ми подари нещо, което е на път да промени начина по-който използвам и-нет. Или поне средствата, с които получавам това, което искам от мрежата. От известно време си мисля, да споделя този инструмент и с вас...

И така, нека презентирането започне...!
Бъдете така добри докато четете текста по-долу да си пуснете тази мелодия. Сигурно съм първият ентусиаст, който се опитва да създаде на шега чувство за долнопробна реклама с Моцарт за фон, но.. здраве да е! Всеки луд с номера си...
----

Омръзнало ли ви е да проверявате по 10-20 резултата от google когато искате да намерите нещо интересно по дадена тема? А от къде сте сигурни, че ще намерите нещо толкова яко и полезно, че дори не сте помисляли, че може да съществува, след като трябва да въведете ключова дума, която го описва?
Съществува един чуден сайт, който търси не според ключовата дума, която ви е хрумнала в момента, а според интереса ви. И намира не какво да е, а точно онова, което е издържало теста да се хареса на останалите от армията на и-нет потребители.
Все още не е достатъчно убедително ли? Какво ще кажете за следното - с времето сайтът се нагажда, не само към интересите ви, но и към предпочитанията и капризите ви. Избягвали сте дълги и скучни неактуални статии - така да бъде. За вас ще се намират повече(но не само) от кратките, но съдържателни актуални статии по даден интерес.
И за да избегнем казаното до тук да остане просто висящи думи във въздуха, ето няколко конкретни примера. На тях и на още 36 интересни сайта се натъкнах за около седмица търсене.

ИНТЕРЕС                 |    РЕЗУЛТАТ                               |    ВИД
---------------------------------------------------------------------------
Фотография              |   Throwable Ball Camera              | Видео
Космология              |   8 Wonders of the Solar System   | Презентация
Природа                    |   Iceland's nightless summer          | Видео
Зелена енергия         |  Wind power without the blades   | Статия
Австрийски алпи     |   Webcams Österreich                  | Уеб камери
Финансови пазари  |   In Graphics: What is a Stock?     | Схеми

Е, как ви се струва сега? Съществуват всякакви интереси. Аз намерих полезни статии и уроци за валутна търговия, взаимни фондове, форекс пазар и др. от финансовата сфера. Приятелката ми, която учи Интериорен дизайн, най-после откри добри уроци за Autocad и 3D max... За обогатяване на общата култура или помощ в професионалното развитие... StumbleUpon е златен:)

За да приключим както си му е реда - вижте и това 1 мин. клипче.

В случай, че решите да се възползвате от възможностите на сайта - стискам палци да ви носи толкова ползи и усмивки колкото на мен, че защо не и повече! :)
До скоро!