За културата на един народ може да се съди по начина, по който шофира.

Чували ли сте тази приказка ? На мен доста ми допада. Даже бих добавил "и по начина, по който е уредено движението"

Имал съм удоволствието да бъда в доста държави в Европа. Тъй като съм пътувал единствено с автобус или кола неволно съм придобил известна представа за движението в доста европейски страни. Ще ви разкажа за пътищата и водачите в някои страни, с уговорката, че в качеството си на турист, пребиваващ в тях за малко и то само в даден район в страната, няма как да съм напълно обективен.

Нека започнем от периферията - пътищата и шофьорите в Турция отговрят напълно на съвременното лице на страната. Говоря за по-европейската й част, в която съм видял нещата с очите си. По пътя за Истанбул в протежение на киломентри и километри има засяти дръвчета от двете страни на пътя в 4-5 редици.Пътищата са модерни и като цяло... страхотни! Широки, без неравности, ясно маркирани. Тази част на Турция е придобила западноевропейски вид - модерна инфраструктура, небостъргачи, бизнессгради, новопостроени уютни квартали в периферията на града, големи молове... Движението по пътищата ясно показва, че северозападна Турция се стреми към европйеския стандарт на живот. Стреми се и на вид го е постигнала, но народът се променя по-бавно от облика на града. Турските пътища са известни и с това как се кара на тях - закона на джунглата важи в пълна сила. Колите се навират една в друга, разминават се на косъм, предимство не спазва, пешеходните пътеки са без значение. Едва ли някъде на друго място в Европа има автомобилно движение до такава степен лишено от някаква форма на организация. Това е мое лично мнение изградено на база само едно пътуване до Истанбул, но екскурзоводът ни го споделяше напълно. И все пак не се чуват викове и клаксони. Хаосът е там, но нервите ги няма. В това отношение се възхищавам на турските шофьори.

 Сърбия е като България в доста отношения. С разликата, че там магистрали се появиха доста по-отрано и скоро ще може да се пътува от и към централна Европа само по магистрала. Пътищата като цяло са добри, за съжаление не мога да преценя как са шофьорите. Сякаш по толерантност и спазване на правилата са малко по-добре от нас, но нека не гадая. Има едно нещо към магистралите, което обаче е доста европейско, а на нас ни липсва. Като изцяло транзитна държава за повечето товарни автомобили, сърбите са се постарали да направят огромни бендзиностации около магистралите. До тях има паркинги за десетки автомобили и камиони, на места мотели, и дори големи магазини. Точно както в Германия и Австралия например. Хигиената никаква я няма, но това е друг въпрос. Важното е, че основите са там, а в България такива места почти няма.

Пътищата на Хърватска са нещо много странно. Страхотни са, като дори на много места порай тяй има изкуствено залесени горички. Личи си, че си на границата на Западна Европа, но все още не си там. Хигиената на крайпътните заведения на места е по-зле дори и от сръбската. Графити, боклуци и изпочупени пейки са нещо, което не можеш да видиш покрай главните пътища на другите държави. Колкото по-назапад отиваш обаче, толкова по-чисто и приветливо става. В Хърватска разликата от единия до другия край на страната е удивително голяма.

И стигме до Австрия. Това вече е рай за шофьорите. През нейната сравнително малка територия минава огромен поток от коли - местни шофьори, германци насочили се към курортите в Хърватска, гастарбайтери от Турция, туристи и куп други. Всички те минават безпроблемно, без никакви нерви и трудности. Австрийците са маняци на тема поставяне на правила и последващото им спазване и това си личи на пътищата им. Когато предстои тунел или ремонт за това те предупреждават огромни значи поставени още на 5-6 киломентра от мястото. Самите ремонтни работи са отделени с огради боядисани със сигнална боя и предупредителни светлини до тях, а ако движението се извършва само в една от двете ленти е поставен временен светофар. Каквото и да ремонтират - няма никаква кал. Чудна работа. Винаги съм се чудил как успяват да са толкова чисти и подредени. Бил съм в Австрия 4 пъти и мисля, че не съм чувал клаксон на кола. Там той се използва само за предотвратяване на катастрофа. В България го използваме за да кажем на всички, че световарът вече е зелен. Ех, как само се грижим за другите!:) Австрийците са удивителен народ. Не съм виждал по-добра пътна инфраструктура и по-културни шофьори.

Преди да спомена за вълнообразните пътища в Испания, нека ви кажа какво мисля и за Албания. За голяма моя изненада пътищата са невероятни - страхотен асфалт, широки чисто нови магистрали. Пътищата са невероятни, но народът си е напълно "вероятен", така да се каже:) Някак си всеки албанец се е сдобил с мерцедес. Ето как това, че народът е далавераджийски, си личи на пътищата. Има безброй схеми за да се сдобиеш с новичък мерцедес за стотинки от Италия например, без никой да пострада (с изключение на 1-2-ма  застрахователя). И още нещо. Само в две държави съм виждал по време на задръстване джипове да карат извън пътя изпреварвайки колоните автомобили - в Албания и България. Тихо и кротно си стоиш на опашката, образувала се поради някаква катасрофа на километър пред теб, а покрай теб всякакви хитретци карат през чакъла и пясъка, дигайки облаци прахоляк, които заливат теб и колата ти. Чувството е страхотно! Народът на такава държава е или много креативен, или много тъп.

Така, а сега за Испания. Тази държава подобно на Австрия също се представи удивително добре по отношение на пътища и култура на автомобилните водачи. Като повечето европейски столици и Мадрид е огромен и движението определено в даден момент е било проблем. У нас на всяко кръстовище има светофар и човек може да се побърка. Дори и да минава през София в 2:00 през нощта повечето сфетофари от Кулата насам работят напълно ненужно, а за "зелена вълна" не е и помислено. В Мадрид на всяко кръстовище има подлез или надлез. Буквално са навсякъде. Не знам дали хотелът ни бе разположен в квартал с такава инфраструктура, но подлезите бяха абсурдно много - на всеки 200-300 метра, движиш се като по морски вълни. Шофьорите и тук бяха много културни и дисциплинирани. По летните курорти може покрай теб да мине кола с надута музика или кабрио с подивели младежи, но след 21:00 е гробна тишина. Хората си почиват и никой не шуми на другите.

Пропуснах да споделя впечатленията си за Италия, а и там имаш някои интересни неща. Тук клаксони се чуват малко по-често и се срещат повечко пътни полицаи, но всичко е в границата на нормалното. Италианците действително са енергични и шумни хора и някак е нормално тук да я няма желязната дисциплина на пътната обстановка в Германия и Австрия. Особено ми хареса обаче каква алтернатива на тесните градски улички са създали в Неапол. Някои пътища са мостове над града, така че човек има чувството, че лети над него. Италия е много гъсто населена страна, но решения се търсят и се намират. Наистина не виждам как по друг начин би могло да се мине бързо през Неапол, освен над него. Някак в тази държава не върви да се съборят всички стари къщи на злощастните хорица за да се направят пътища и площади... (за разлика от случилото се в Румъния неотдавна).

Може да се говори още много за това какви са пътищата на хората и как карат по тях. Изводът, който аз си направих е: каквата и инфраструктура да има в дадена държава, важно е как хората карат. Много по-важно е шофьорите да са толерантни, спокойни и отстъпчиви, отколкото да няма дупки например. Ето, в Турция, Албания и дори някои части на Румъния има пътища мечта, но хората те принуждават да караш с повишено внимание и ти предават негативни емоции при всяка отдала им се възможност. Така че хубаво е, че в България вече имаме повечко магистрали, но все още в Европа няма друга държава, в която за 1 час на пътя да чуеш поне 30 клаксона, 20 нечленоразделни вика и 10-тина псувни. Всеки 1 идиот на пътя може без проблем да накара поне 5 иначе културни шофьора да се разпсуват. Просто бъдете спокойни и толерантни на пътя. Не падайте на нивото на глупаците, защото когато се държите като тях, честно казано, от страни погледнато човек прави разлика между двамата ви.

Така, в кято и държава да се намираме, ще имате чувството, че караме по перфектни пътища.


---------------------------------------

За ценното в японските анимета

Какво мислите за японската анимация ? За съжаление когато чуят за този тип кино в главите на повечето хора се появяват образи на смешни момченца и момиченца с безобразно големи очи:) Сюжет - никакъв. И това е така, много от така наречените анимета са именно такива. Трудно е случайни зрители да ги възприемат. Ако това не ви понася - оставете го на заклетите аниме фенове. В никакъв случай обаче не поставяйте под общ знаменател всички анимета. Много ще сгрешите и най-важното - много ще изпуснете! 

Най-искрено съм очарован от изкуството на японците. Има анимации с прекрасни рисунки, които безспорно са резултат от усилен труд на огромен екип художници и аниматори. Това си личи от всеки кадър на подобни сериозни продукции - перфектни черти в образите на героите, плавни движения, майсторско пресъзване на всяка емоция. За пейзажите, служещи за фон на действието - да не говорим. Всеки скрийншот на подобен фон не отстъпва по красота на wallpaper-ите в интернет. Много често ми се е случвало гледайки подобно аниме да се заглеждам приятно изненадан от красивите природни картини, градски пейзажи и други и да откланям вниманието си от действието. Налага се да върна филма няколко секунди назад:)

 Но не става въпрос само за хубави картинки. С такива могат да се похвалят и американските и европейските продукции. Особено ценна черта на аниметата е, че в тях се разкриват япоснкия начин на мислене, японските ценности и култура. Наистина случващото се там е много по-различно от това, което сме свикнали да виждаме по холивудските и европейски филми. Всеки знае, че в Страната на изгряващото слънце моралът, възпитанието и дългът винаги присъстват, дори и в аниметата. Съвсем друго е обаче човек само да се убеди в това, като види колко силно застъпени са тези мотиви дори и в рисуваните им филми. Могат да ни бъдат особено полезни в сегашните времена, в които медиите ни заливат с простотия, маловажни "проблеми" и посредствена информация от всички посоки. За хора, които не са запознати с японската култура дори и едно на вид скромно рисувано филмче може да предизвика огромен интерес, повярвайте ми.

И на последно място нека споменем и мечтите. Под една или друга форма те винаги присъстват в аниметата. Там е недопустимо някой герой просто да съществува обръщайки внимание само на ежедневни дребни проблеми. Дори и отначало да изглежда така, винаги идва онзи момент в сюжета, в който си проличава каква огромна воля и сила на духа притежава иначе на вид обикновения, дори понякога слабохарактерен персонаж. Няма как човек да не се изпълни виждайки това. Често това е кулминацията и най-поучителната част от филма. Чистата силата на духа...

Има и един друг тип мечти. Те не са свързани с величие, себедоказване, отмъщение или друга агресивна емоция. Понякога геройте мечтаят просто за хубав живот. Нещо толкова малко - човек да е щастлив. Не богатство, лукс или власт, а просто да се чувстваш добре. Именно този тип анимета сякаш са по-редки, но не по-малко въздействащи. Те са някак по-близки до българското ни мислене, според което, да си признаем, на първо място гледаме ние да сме си добре.

Тук е моментът да дам съветът си към тези, в чието съзнание поради някаква причина аниметата са останали глупава анимацийка за малки деца.

Просто дайте шанс на аниметата като гледате този филм: Howl's Moving Castle

Оценката му в IMDb e 8.1. Явно има нещо в него, нали така ? Няма да ви издавам за какво се разкава. Само ще ви споделя, че след като го гледах побърах да го препоръчам на всичките си приятели. След това мисълта за него ме държеше няколко дена. Гледах го преди може би 4 години и е оставил толкова ярък спомен в мен, че седнах да пиша тази статия именно заради него. Просто те зарежда с позитивизъм и желание за пълноценен живот. Ако трябва да съм честен филмът те връща малко в детството, но и това е нещо прекрасно, нали?

За потенциала пред нас (забавление и/или образование)

Компютърните игри са най-мощното оръжие на онлайн-забавлението

Ерата на комуникациите, на технологиите, на информацията... Наречето я както искате, но времето, в което живеем днес, ни дава невъобразимо много възможности! И преди съм писал по подобна тема (по-конкретно за научнопопулярните филми) в статията "Дар на нашето време". Днес реших отново да изложа мислите си, този път защото особено ме притеснява един факт. Много от нас пилеят дадеите ни възможности и не оценяват в какво прекрасно време живеем!
Днес всеки може да получи достъп до синтезирана и качествена информация буквално за която сфера и тема се сети (особено ако владее чужди езици и знае как резултатно да търси информация в интернет). Обясненията,  примерите, знанията - всичко е там, в повечето случаи напълно безплатно! Нужни са само дисциплина и желание за развитие и човек може толкова лесно да се усъвършенста, че преспокойно можем да кажем, че сме навлезни в нова парадигма на образованието. Но новите технологии, сигурния живот в градовете и достъпът до глобална мрежа разбира се създават и условия за нещо друго - човек да се забавлява.
Именно забавлението е силата, която, осъзнаваме или не, оказва ключово влияние върху порядките и поведението на обществото.Още в 20-те години на миналия век забавлението е пренесно на ново ниво - с появата на тлевизията. Не закъсняват и хората, които осъзнават потенциала, който комбинацията между желанието на човек да се забавлява и новите технологии дава. И типично по човешки веднага правят бизнес от това. Братята Уорнър са едни от първите, които се възползват от това вълшебно за предприемачите съчетание. Те превземат киноиндустрията и правят цяло състояние (най-вече поради авторски права и по-точно монопол).
Щом това е започнало да се случвало още от преди 100 години, представете си мащаба на индустрията на забавлението днес, когато хората са станали още по-мързеливи и претенциозни, а технологиите... нека ги наречем "космически".
В резултат на желанието на някои хора да правят пари и това на други хора да живеят безгрижно забавлявайки се, интернет се е превърнал в истинаска арена на развлечението! Това е рай за човека, който иска да избяга от проблемите си и дори от реалността като цяло. Компютърни игри, видео клипове, музика, чат с приятели, забавни статии, фото галерии, статии с клюки, онлайн телевизия и радио, записи на хумористични предавания, филми, социални мрежи... Всичко това може да бъде намерено за секунди в И-нет от всеки и по всяко време. Развлечението е осигурено!
Сигурен съм, че всички ние знаем как да се забавляваме. Както вече загатнах в началото, не това ме притеснява. Тревожен е фактът, че хората, които се сещат, че освен забавление И-нет е и прекрасно място за личностно развитие, са малцинство, наистина малцинство. Не говоря за това да копираш някоя научна статия от уикипедия в училищния проект или да си купиш дипломна рабора от някой сайт на промоция. Това не е образование, а дефект, който съсипва и без това изнемогващата българска образователна система. Говоря за това човек да си посмили добре (ама наистина добре - ако е нужно и с дни, седмици, месеци да мисли), което е това, което ще му трябва най-много в бъдеще, за да може да живее щастлив и дълъг живот. С други думи - да подреди приоритетите си и да действа. Днешните технолигии са инструмент, с който можем да подобри много бъдещия си живот. Главно чрез безплатното образование.
Ако прецените, че за вас е най-важно да се храните здравословно за да можете да живеете дълго и да се разболявате рядко - като за начало посетете BB team. Там има ще откриете подробна безплатна информация за почти всяка храна, която може да ви хрумне - колко мазнини, белтъчини и въглехидрати съдържа, за какво е полезна, против кои болести се препоръчва, колко от нея е нормално да се консумира и тнт.
Други от вас биха се чувствали щастливи ако притежават богата обща култура и така винаги са приятни и интересни събеседници. Не се сещам за по-добър начин за изграждане на обща култура от книгите. Посетете сайта Читанка и изтеглете напълно безплатно страхотни книги!
Наистина, направете го. Сайтът е златен.
Всеки ден се оплакваме от медиите - негативните клюкарски новини на БТВ, липсата на качествени коментари в тнр. дискусионни предавания и постните радио станции, претъпкани с комерсиална музика и просташки предавания. Ето какво решение на някои от тези проблеми съм намерил за себе си - качествените коментари на Георги Даскалов и Христо Панев, стойностните предавания по радио К2.
Българските университети не подготвят добре кадрите си за реалния бизнес (да не говорим за развитие на предприемаческо мислене). Преподавания материал е неактуален, има твърде много теория, а за настоящите проблеми пред обществото и света дори не се и споменава. Вярно е, че нищо не е в състояние да даде на студентите толкова много, колкото стажът или работата в реална фирма, но до тогава могат поне да компенсират липсващото в университета. В УНСС така и не чух думата "Форекс" (с това название е популярен световния пазар на валута), но сам се постарах да разбера какво е, и ето някои от сайтовете, които ми помогнаха и все още ми помагат да развивам този свой интерес. Оправданието "Това не сме го учили" пред работодателя не минава.
Фейсбук бил глупав и в него само се губело време. Нека вместо да даваме "Like" на групи като "Bnews BG", "ЧаЛгА кЛуБчЕ" и "Вълшебния свят на бижутата" подрепим и следим групи като "Любими цитати от книги" , "Природата и аз" или сайтовете на вестник Капитал и National Geographic във Фейсбук. Ако не намерите група, за нещо стойностно, от което имате нужда - какво ви коства да създадете такава?? Преди вереме докато сърфирах в интернет ми се прииска да се присъединя към група, в която хората да постват класическа музика. Не намерих добра българска такава и на следващия ден аз създадох група. Днес заедно със 120 човека всеки ден се радваме на прекрасна релаксираща музика. Ако желаете, присъединете се и вие в "За почитателите на класическата музика".
Друга скорошна инициатива е и група, която цели да се съберат на едно място будни хора с усет към красивото, желаещи да живеят в приятна и чиста среда, въпреки, че са родени в България - мястото, където от 1989 г насам по правило никой не трябва и да си помисли да се грижи за общата собственост, само защото не е лично негова или на роднините му. Групата се казва "Искам навън да ми е чисто и красиво". Към този момент е трудно чрез нея да се постигне някаква активност, малко хора разбират същността й. Ако трябва да съм честен и аз имам вина за това. До този момент не съм предприел нищо друго, освен създаването й и изпращането на покана към 15-те човека от над 200 Фейсбук-приятели, на които можех да разчитам за подобно нещо. Людмила Иванова, ако четеш това - искам специално да ти благодаря, че веднага ме подкрепи! Всеки, който споделя идеята на на нашата скромна група е повече от добре дошъл!

Макар отново да си послужих с твърде много текст и примери, това, което исках да кажа с тази статия бе простично: Развивайте се!!! Не допускайте да се превърнете в хора, които "засядат" пред компютъра, биват облъчвани от глупави сайтове и се чудят къде пак са отлетели 3-4 часа
в интернет, след като щом се замислят какво полезно са правели толкова време- не се сещат за нищо. Да, забавлявайте се. Не сме роботи. Насладете се на някоя компютърна игра с много екшън и прекрасна графика, изгледайте някоя комедия с приятели и почетете малко вицове в някой развлекателен сайт Но щом след това се отърсите от ежедневните проблеми - помислете какво полезно можете да научите от И-нет. Знанията и уменията ви са много много по-важни в дългосрочен план от което и да е моментно забавление.Отделете време за тях и в бъдеще няма да е нужно да бягате от реалността чрез евтини забавления за да се почувствате добре.



-----------------------------------

Що за животно е егоцентричния човек?

  Този път преди да започна да пиша си зададох един много простичък въпрос: "Какво искате да прочетете тук?" Да, аз ще напиша нещо. И написаното няма да потъне в забрава. Поне моите близки приятели ще го прочетат, защото взаимно се уважаваме. Но... понякога забравям, че най-добрите артисти, тези които публиката обожава, често пренебрегват своите желания и преглъжат капризите си. Те се посвещават на хората, на които подаряват изкуството си и посвещават таланта си. Техните лични проблеми и капризи остават на заден план.
Аз не съм като тях. Аз съм егоцентричен човек, понеже каквото и да правя, още дълго време няма да се отърва от оковите на характера си. Ще се държа по същия начин, по който винаги съм се държал. Аз съм началната точка на всяко разъждение, аз съм базата за сравнение със всичко случващо се около мен и аз съм дори критерии за това, дали нещо е хубаво или лошо.

Последно изречение от горния абзац казва страшно много. И не ми е лесно да призная тези неща пред вас, но го правя. Ще бъда искрен с вас и надявам се по този начин за пореден път да успея да помогна и на двама ни. На себе си, правейки равносметка за начина, по който мозъкът ми работи, и на теб, четателя, разкривайки един по-особено (но дали по-добър - ти сам ще прецениш) начин на разсъждаване. Става въпрос за егоцентричния начин на мислене. От няколко месеца насам се определям точно като такъв - егоцентричен. Сега, пишейки тази статия, се сещам да проверя какво всъщност означава : според тълковния е "Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички." ОК, не мисля, че изпадам в крайности, но останалото сякаш е вярно. Обективният въпрос, който струва ми се би заинтересувал и вас, е: "Хубаво или лошо е това?" Във всеки от вас има някаква степен на егоизъм. Хубаво е да се замислите дали да дадете воля на егоизма си и да разчитате по този начин да постигнете определени цели. А може би трябва да го подтиснете и да си спестине негатиното. И отново - "Хубаво или лошо е да си егоцентричен?"
Аз съм най-егоцентричният човек, който познавам. Нека получите отговора на този въпрос от най-големия експерт в областта.
Хубавото ще означим с +, негативното с -

+ Егоцентричните хора показват колко богати личности са: Да мислиш егоцентрично, така както аз го разбирам, е винаги да насмесваш личния си опит, личните си разбирания и мнение в дадена ситуация. Ако някой приятел те пита: "Какво мислиш е по-важно: знанието или креативността" стандартния отговор би бил: "Аз знам това и това, но в еди каква си ситуация мога да намеря еди колко си креативни решения. Мисля, че второто ми помага повече, тъй като области, в които съм силен са тази, тази и тази, а във всички останали се налага да съм креативен". Човекът отсреща ви е питал просто за един принципен въпрос, не е искал вашата биография, но вие бързате да изредите силните си страни и да го впечатлите. Ако не сте нагли, а просто така функционирате (това може да се прецени основно по тона и подбора на думи) може и да не е натрапчиво за събеседника ви. Но в този отговор определено се представяте като "богата личност". Това е първото предимство на егоцентричността. Един интровертен характер би отговорил кратко и ясно с 1-2 изречения, от които нищо няма да последва. С отговора в нашия пример откривате поне още 5 нови тези за разговор. Проявявате характер - да кажеш, че си силен в дадена област изисква определена смелост. Показвате, че можете да разсъждавате рационално и последователно, при това доста практично. Показвате и че сте наясно със себе си и сте достатъчно дръзки да го споделите. С две думи - такъв отговор определено ви издига на ниво.
- Егоцентричните хора пренебрегват събеседника си: Много често егоцентричните хора не са добри слушатели. Говорите им за своите проблеми, с надеждата да ви посъветват, а те, особено ако не си дават сметка опасностите, които характерът им крие, обръщат темата и започват на свой ред да говорят за своите проблеми. Това определено не е приятелско поведение и е една от най-големите досади за хората, които обичат да споделят и търсят подрепата на близките си хора. Причината егоцентричният човек да пренебрегва така опитът на ближния да намери подкрепа в него не се дължи на арогантност или лецемерие. Той просто е устроен така. Когато с него е споделено нещо тежко, то представлява проблем, който трябва да се реши. Разреаването на ситуацията би трябвало да доведе до утеха на приятеля. Но егоцентричните хора са най-силни когато използват своето АЗ.Затова за да утешат приятеля си най-често биха дали пример с нещо подобно, което им се е случило неотдавна, но еди как си са преодоляли. Човекът отсреща не винаги би се радвал вместо простичък съвет, да чуе цял разказ за чужд проблем.
+ Егоцентричните хора ценят себе си: Много хора биха нарекли това самолюбие, нарцизъм и прочее, но има огромна разлика. Егоцентричните хора (поне този тип егоцентрични, за които аз говоря в тази статия) познават и не крият недостатъците. Напротив - при удобна ситуация с удоволствие говорят за тях и се самокритикуват. При това те говорят за себе си, в центъра на вниманието са, тема на разговор... няма от какво да са недоволни. Всично това им позволява много добре да си дават сметка за силните и слабите си страни. Но дори и да оставил настрана това разграничение - те прознават своите "страни", своя характер. Все пак мислят за себе си всеки божи ден. Замислете се колко малко хора се самоанализират в детайли. Лично аз познвам няколко дузини, които сякаш живеят чужд живот - не им пука какви са, просто се държат както им харесва. Това е хубаво, наслаждават се на мига, както се казва, но много малко от тях се развиват и постигат забележителни неща. Те просто си остават същите. Да опознаеш себе си е първата стъпка към това да бъдеш по-добър човек. А от това всички печелят - и ти самия, и околните хора.
- Егоцентричните хора са "по-добри от вас": Това разбира се не е вярно. Но за тях самите, в техните собствени глави - е! Съзнателно или не, по дефиниция, няма как егоцентричен човек да не изтъква при всяка възможност това, с което уж ви превъзхожда. За да оцелее повечето време, когато говори той трябва да изпитва положителни емоции. В противен случай просто ще се депресира. Преставете си над 50% от това, което казвате да ви натоварва негативно. Ако вие сте темата на почти всеки разговор, значи трябва в над 50% да казвате хубави неща за себе, за да може да се чувства добре. Дори и да не го правите умишлено, ако говорите с някого (а не сам на себе си като лудите) и само изреждате "Аз това го мога добре, аз това го направих хубаво, аз това го знам отлично" няма как събеседника ви да не се замисли как той се справя с тези неща. Става едно сравнение, нежелано, но случващо се. И тъй като вие сте активните, вие избирате с какво да се похвалите, няма как насрещният човек в 100% от вашите силни страни да ви превъзхожда. Извода е - през цялото това време вие сте му натяквали в какво мислите, че може да сте по-добри от него. Никой не обича човека до него да му натяква нон стоп как е по-добър от него. Това прави егоцентричните хора наистина трудни за издържане в продължителни разговори.
+ Егоцентричните хора са амбициозни: И то амбициозни в каквото си поискате - в работата, в хобито си, в карното си развитие, в таланта си, във връзката си... Във всичко. И причината за това е, че се отчитат за всичко. Веднъж пред себе си и втори път пред другите. Ако направят нещо незадоволително добре, всеки път когато прекарват времето си мислейки за себе си (о, да, това им е любимо занимание) ще си мислят, че е можело да е инак и ще изпитват разочарование. А когато даден разговор предраположи да разкажат за това нещо те няма как да впечатлят отсрещния човек. Тяхното най-силно оръжие - личния им опит и действия, не действа! Ако ще говорят за себе си, ако ще решават проблемите чрез себе си, ако ще сравняват всичко останало със себе си, тяхното АЗ трябва да е достойно за всичко това. Иначе се превръщат в смешници - две мнения няма. Това прави повечето егоцентрични хора перфекционисти. Те развиват амбиция да се справят добре, като за пример (и точно за това ще използват постиженията си - за да дават пример със себе си) във всичко, тъй като нищо, което се случва с тях не е без значение.

След като прочетохте всичко това се замислете - какво може да постигне човек, който е овладял изкуството да използва личността си като инструмент за справяне с трудни ситуации. Скромността е хубаво нещо, но мислите ли, че в днешно време например един работодател би искал да наеме скромен човечец. А ако си поставяте висока цел - да водите семинари, да станете публична личност, добър художник или нещо друго, за което от 1000 кандидата, успява 1. Кое е по-добре? Самоуверено да вървите напред гордейки се с личността си и дори парадирайки с това пред "съперниците" ви, които ви дишат прахта или оповавайки се на консервативно разбиране за характера на човека да се държите както трябва, пък да става каквото ще.
Друг въпрос - заслужава ли си всичкото това преследване на велики цели. Та вие сте просто един човек. Статистически шанса да сте нещо толкова повече от другите, колкото вие си мислите сигурно е 1 на 1 милион. Какво ще ви коства перченето, с което ще доказвате най-вече на себе си колко сте велики - загубено време, сумати нерви....загубени приятели? Най-лесният начин да се провалиш в нещо е да не бъдеш реалист. Мислите ли, че егоцентричният човек е реалист? Та ако му кажете, че нещо трябва да е 100 точки, той ще се опита да го направи 200 само и само да се докаже. Ами ако 100 да стане 200 е невъзможно? Усилия на вятъра и "накърнена гордост"...

Въпросът как да се държи човек е много сериозен. Струва ми се, че относто това, дали да е егоцентричен или не не са изписани много страници. Както вече казах - надявам се тази статия да ви подтикне към някои въпроси и дано да си отговорите на тях с правилните за вас самите отговори.
Аз съм избрал да бъда егоцентричен до мозъка на костите си. Това е начина, по който се справям и искрено се надявам, че приятелите ми и любимите ми хора успяват да ме изтърпят. Важното е човек да не е краен, останалото съответно е приемливо.

Е, благодаря ви, че ми позволихте да споделя с вас тези мои мисли. До нови срещи :)