Йордан Калоянчев

понеделник, 30 януари 2012 г.

Що за животно е егоцентричния човек?



  Този път преди да започна да пиша си зададох един много простичък въпрос: "Какво искате да прочетете тук?" Да, аз ще напиша нещо. И написаното няма да потъне в забрава. Поне моите близки приятели ще го прочетат, защото взаимно се уважаваме. Но... понякога забравям, че най-добрите артисти, тези които публиката обожава, често пренебрегват своите желания и преглъжат капризите си. Те се посвещават на хората, на които подаряват изкуството си и посвещават таланта си. Техните лични проблеми и капризи остават на заден план.
Аз не съм като тях. Аз съм егоцентричен човек, понеже каквото и да правя, още дълго време няма да се отърва от оковите на характера си. Ще се държа по същия начин, по който винаги съм се държал. Аз съм началната точка на всяко разъждение, аз съм базата за сравнение със всичко случващо се около мен и аз съм дори критерии за това, дали нещо е хубаво или лошо.

Последно изречение от горния абзац казва страшно много. И не ми е лесно да призная тези неща пред вас, но го правя. Ще бъда искрен с вас и надявам се по този начин за пореден път да успея да помогна и на двама ни. На себе си, правейки равносметка за начина, по който мозъкът ми работи, и на теб, четателя, разкривайки един по-особено (но дали по-добър - ти сам ще прецениш) начин на разсъждаване. Става въпрос за егоцентричния начин на мислене. От няколко месеца насам се определям точно като такъв - егоцентричен. Сега, пишейки тази статия, се сещам да проверя какво всъщност означава : според тълковния е "Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички." ОК, не мисля, че изпадам в крайности, но останалото сякаш е вярно. Обективният въпрос, който струва ми се би заинтересувал и вас, е: "Хубаво или лошо е това?" Във всеки от вас има някаква степен на егоизъм. Хубаво е да се замислите дали да дадете воля на егоизма си и да разчитате по този начин да постигнете определени цели. А може би трябва да го подтиснете и да си спестине негатиното. И отново - "Хубаво или лошо е да си егоцентричен?"
Аз съм най-егоцентричният човек, който познавам. Нека получите отговора на този въпрос от най-големия експерт в областта.
Хубавото ще означим с +, негативното с -

+ Егоцентричните хора показват колко богати личности са: Да мислиш егоцентрично, така както аз го разбирам, е винаги да насмесваш личния си опит, личните си разбирания и мнение в дадена ситуация. Ако някой приятел те пита: "Какво мислиш е по-важно: знанието или креативността" стандартния отговор би бил: "Аз знам това и това, но в еди каква си ситуация мога да намеря еди колко си креативни решения. Мисля, че второто ми помага повече, тъй като области, в които съм силен са тази, тази и тази, а във всички останали се налага да съм креативен". Човекът отсреща ви е питал просто за един принципен въпрос, не е искал вашата биография, но вие бързате да изредите силните си страни и да го впечатлите. Ако не сте нагли, а просто така функционирате (това може да се прецени основно по тона и подбора на думи) може и да не е натрапчиво за събеседника ви. Но в този отговор определено се представяте като "богата личност". Това е първото предимство на егоцентричността. Един интровертен характер би отговорил кратко и ясно с 1-2 изречения, от които нищо няма да последва. С отговора в нашия пример откривате поне още 5 нови тези за разговор. Проявявате характер - да кажеш, че си силен в дадена област изисква определена смелост. Показвате, че можете да разсъждавате рационално и последователно, при това доста практично. Показвате и че сте наясно със себе си и сте достатъчно дръзки да го споделите. С две думи - такъв отговор определено ви издига на ниво.
- Егоцентричните хора пренебрегват събеседника си: Много често егоцентричните хора не са добри слушатели. Говорите им за своите проблеми, с надеждата да ви посъветват, а те, особено ако не си дават сметка опасностите, които характерът им крие, обръщат темата и започват на свой ред да говорят за своите проблеми. Това определено не е приятелско поведение и е една от най-големите досади за хората, които обичат да споделят и търсят подрепата на близките си хора. Причината егоцентричният човек да пренебрегва така опитът на ближния да намери подкрепа в него не се дължи на арогантност или лецемерие. Той просто е устроен така. Когато с него е споделено нещо тежко, то представлява проблем, който трябва да се реши. Разреаването на ситуацията би трябвало да доведе до утеха на приятеля. Но егоцентричните хора са най-силни когато използват своето АЗ.Затова за да утешат приятеля си най-често биха дали пример с нещо подобно, което им се е случило неотдавна, но еди как си са преодоляли. Човекът отсреща не винаги би се радвал вместо простичък съвет, да чуе цял разказ за чужд проблем.
+ Егоцентричните хора ценят себе си: Много хора биха нарекли това самолюбие, нарцизъм и прочее, но има огромна разлика. Егоцентричните хора (поне този тип егоцентрични, за които аз говоря в тази статия) познават и не крият недостатъците. Напротив - при удобна ситуация с удоволствие говорят за тях и се самокритикуват. При това те говорят за себе си, в центъра на вниманието са, тема на разговор... няма от какво да са недоволни. Всично това им позволява много добре да си дават сметка за силните и слабите си страни. Но дори и да оставил настрана това разграничение - те прознават своите "страни", своя характер. Все пак мислят за себе си всеки божи ден. Замислете се колко малко хора се самоанализират в детайли. Лично аз познвам няколко дузини, които сякаш живеят чужд живот - не им пука какви са, просто се държат както им харесва. Това е хубаво, наслаждават се на мига, както се казва, но много малко от тях се развиват и постигат забележителни неща. Те просто си остават същите. Да опознаеш себе си е първата стъпка към това да бъдеш по-добър човек. А от това всички печелят - и ти самия, и околните хора.
- Егоцентричните хора са "по-добри от вас": Това разбира се не е вярно. Но за тях самите, в техните собствени глави - е! Съзнателно или не, по дефиниция, няма как егоцентричен човек да не изтъква при всяка възможност това, с което уж ви превъзхожда. За да оцелее повечето време, когато говори той трябва да изпитва положителни емоции. В противен случай просто ще се депресира. Преставете си над 50% от това, което казвате да ви натоварва негативно. Ако вие сте темата на почти всеки разговор, значи трябва в над 50% да казвате хубави неща за себе, за да може да се чувства добре. Дори и да не го правите умишлено, ако говорите с някого (а не сам на себе си като лудите) и само изреждате "Аз това го мога добре, аз това го направих хубаво, аз това го знам отлично" няма как събеседника ви да не се замисли как той се справя с тези неща. Става едно сравнение, нежелано, но случващо се. И тъй като вие сте активните, вие избирате с какво да се похвалите, няма как насрещният човек в 100% от вашите силни страни да ви превъзхожда. Извода е - през цялото това време вие сте му натяквали в какво мислите, че може да сте по-добри от него. Никой не обича човека до него да му натяква нон стоп как е по-добър от него. Това прави егоцентричните хора наистина трудни за издържане в продължителни разговори.
+ Егоцентричните хора са амбициозни: И то амбициозни в каквото си поискате - в работата, в хобито си, в карното си развитие, в таланта си, във връзката си... Във всичко. И причината за това е, че се отчитат за всичко. Веднъж пред себе си и втори път пред другите. Ако направят нещо незадоволително добре, всеки път когато прекарват времето си мислейки за себе си (о, да, това им е любимо занимание) ще си мислят, че е можело да е инак и ще изпитват разочарование. А когато даден разговор предраположи да разкажат за това нещо те няма как да впечатлят отсрещния човек. Тяхното най-силно оръжие - личния им опит и действия, не действа! Ако ще говорят за себе си, ако ще решават проблемите чрез себе си, ако ще сравняват всичко останало със себе си, тяхното АЗ трябва да е достойно за всичко това. Иначе се превръщат в смешници - две мнения няма. Това прави повечето егоцентрични хора перфекционисти. Те развиват амбиция да се справят добре, като за пример (и точно за това ще използват постиженията си - за да дават пример със себе си) във всичко, тъй като нищо, което се случва с тях не е без значение.

След като прочетохте всичко това се замислете - какво може да постигне човек, който е овладял изкуството да използва личността си като инструмент за справяне с трудни ситуации. Скромността е хубаво нещо, но мислите ли, че в днешно време например един работодател би искал да наеме скромен човечец. А ако си поставяте висока цел - да водите семинари, да станете публична личност, добър художник или нещо друго, за което от 1000 кандидата, успява 1. Кое е по-добре? Самоуверено да вървите напред гордейки се с личността си и дори парадирайки с това пред "съперниците" ви, които ви дишат прахта или оповавайки се на консервативно разбиране за характера на човека да се държите както трябва, пък да става каквото ще.
Друг въпрос - заслужава ли си всичкото това преследване на велики цели. Та вие сте просто един човек. Статистически шанса да сте нещо толкова повече от другите, колкото вие си мислите сигурно е 1 на 1 милион. Какво ще ви коства перченето, с което ще доказвате най-вече на себе си колко сте велики - загубено време, сумати нерви....загубени приятели? Най-лесният начин да се провалиш в нещо е да не бъдеш реалист. Мислите ли, че егоцентричният човек е реалист? Та ако му кажете, че нещо трябва да е 100 точки, той ще се опита да го направи 200 само и само да се докаже. Ами ако 100 да стане 200 е невъзможно? Усилия на вятъра и "накърнена гордост"...

Въпросът как да се държи човек е много сериозен. Струва ми се, че относто това, дали да е егоцентричен или не не са изписани много страници. Както вече казах - надявам се тази статия да ви подтикне към някои въпроси и дано да си отговорите на тях с правилните за вас самите отговори.
Аз съм избрал да бъда егоцентричен до мозъка на костите си. Това е начина, по който се справям и искрено се надявам, че приятелите ми и любимите ми хора успяват да ме изтърпят. Важното е човек да не е краен, останалото съответно е приемливо.

Е, благодаря ви, че ми позволихте да споделя с вас тези мои мисли. До нови срещи :)