Йордан Калоянчев

Що за животно е егоцентричния човек?

2012-01-30T14:24:00.000-08:00

Този път преди да започна да пиша си зададох един много простичък въпрос: "Какво искате да прочетете тук?" Да, аз ще напиша нещо. И написаното няма да потъне в забрава. Поне моите близки приятели ще го прочетат, защото взаимно се уважаваме. Но... понякога забравям, че най-добрите артисти, тези които публиката обожава, често пренебрегват своите желания и преглъжат капризите си. Те се посвещават на хората, на които подаряват изкуството си и посвещават таланта си. Техните лични проблеми и капризи остават на заден план.
Аз не съм като тях. Аз съм егоцентричен човек, понеже каквото и да правя, още дълго време няма да се отърва от оковите на характера си. Ще се държа по същия начин, по който винаги съм се държал. Аз съм началната точка на всяко разъждение, аз съм базата за сравнение със всичко случващо се около мен и аз съм дори критерии за това, дали нещо е хубаво или лошо.

Последно изречение от горния абзац казва страшно много. И не ми е лесно да призная тези неща пред вас, но го правя. Ще бъда искрен с вас и надявам се по този начин за пореден път да успея да помогна и на двама ни. На себе си, правейки равносметка за начина, по който мозъкът ми работи, и на теб, четателя, разкривайки един по-особено (но дали по-добър - ти сам ще прецениш) начин на разсъждаване. Става въпрос за егоцентричния начин на мислене. От няколко месеца насам се определям точно като такъв - егоцентричен. Сега, пишейки тази статия, се сещам да проверя какво всъщност означава : според тълковния е "Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички." ОК, не мисля, че изпадам в крайности, но останалото сякаш е вярно. Обективният въпрос, който струва ми се би заинтересувал и вас, е: "Хубаво или лошо е това?" Във всеки от вас има някаква степен на егоизъм. Хубаво е да се замислите дали да дадете воля на егоизма си и да разчитате по този начин да постигнете определени цели. А може би трябва да го подтиснете и да си спестине негатиното. И отново - "Хубаво или лошо е да си егоцентричен?"
Аз съм най-егоцентричният човек, който познавам. Нека получите отговора на този въпрос от най-големия експерт в областта.
Хубавото ще означим с +, негативното с -

+ Егоцентричните хора показват колко богати личности са: Да мислиш егоцентрично, така както аз го разбирам, е винаги да насмесваш личния си опит, личните си разбирания и мнение в дадена ситуация. Ако някой приятел те пита: "Какво мислиш е по-важно: знанието или креативността" стандартния отговор би бил: "Аз знам това и това, но в еди каква си ситуация мога да намеря еди колко си креативни решения. Мисля, че второто ми помага повече, тъй като области, в които съм силен са тази, тази и тази, а във всички останали се налага да съм креативен". Човекът отсреща ви е питал просто за един принципен въпрос, не е искал вашата биография, но вие бързате да изредите силните си страни и да го впечатлите. Ако не сте нагли, а просто така функционирате (това може да се прецени основно по тона и подбора на думи) може и да не е натрапчиво за събеседника ви. Но в този отговор определено се представяте като "богата личност". Това е първото предимство на егоцентричността. Един интровертен характер би отговорил кратко и ясно с 1-2 изречения, от които нищо няма да последва. С отговора в нашия пример откривате поне още 5 нови тези за разговор. Проявявате характер - да кажеш, че си силен в дадена област изисква определена смелост. Показвате, че можете да разсъждавате рационално и последователно, при това доста практично. Показвате и че сте наясно със себе си и сте достатъчно дръзки да го споделите. С две думи - такъв отговор определено ви издига на ниво.
- Егоцентричните хора пренебрегват събеседника си: Много често егоцентричните хора не са добри слушатели. Говорите им за своите проблеми, с надеждата да ви посъветват, а те, особено ако не си дават сметка опасностите, които характерът им крие, обръщат темата и започват на свой ред да говорят за своите проблеми. Това определено не е приятелско поведение и е една от най-големите досади за хората, които обичат да споделят и търсят подрепата на близките си хора. Причината егоцентричният човек да пренебрегва така опитът на ближния да намери подкрепа в него не се дължи на арогантност или лецемерие. Той просто е устроен така. Когато с него е споделено нещо тежко, то представлява проблем, който трябва да се реши. Разреаването на ситуацията би трябвало да доведе до утеха на приятеля. Но егоцентричните хора са най-силни когато използват своето АЗ.Затова за да утешат приятеля си най-често биха дали пример с нещо подобно, което им се е случило неотдавна, но еди как си са преодоляли. Човекът отсреща не винаги би се радвал вместо простичък съвет, да чуе цял разказ за чужд проблем.
+ Егоцентричните хора ценят себе си: Много хора биха нарекли това самолюбие, нарцизъм и прочее, но има огромна разлика. Егоцентричните хора (поне този тип егоцентрични, за които аз говоря в тази статия) познават и не крият недостатъците. Напротив - при удобна ситуация с удоволствие говорят за тях и се самокритикуват. При това те говорят за себе си, в центъра на вниманието са, тема на разговор... няма от какво да са недоволни. Всично това им позволява много добре да си дават сметка за силните и слабите си страни. Но дори и да оставил настрана това разграничение - те прознават своите "страни", своя характер. Все пак мислят за себе си всеки божи ден. Замислете се колко малко хора се самоанализират в детайли. Лично аз познвам няколко дузини, които сякаш живеят чужд живот - не им пука какви са, просто се държат както им харесва. Това е хубаво, наслаждават се на мига, както се казва, но много малко от тях се развиват и постигат забележителни неща. Те просто си остават същите. Да опознаеш себе си е първата стъпка към това да бъдеш по-добър човек. А от това всички печелят - и ти самия, и околните хора.
- Егоцентричните хора са "по-добри от вас": Това разбира се не е вярно. Но за тях самите, в техните собствени глави - е! Съзнателно или не, по дефиниция, няма как егоцентричен човек да не изтъква при всяка възможност това, с което уж ви превъзхожда. За да оцелее повечето време, когато говори той трябва да изпитва положителни емоции. В противен случай просто ще се депресира. Преставете си над 50% от това, което казвате да ви натоварва негативно. Ако вие сте темата на почти всеки разговор, значи трябва в над 50% да казвате хубави неща за себе, за да може да се чувства добре. Дори и да не го правите умишлено, ако говорите с някого (а не сам на себе си като лудите) и само изреждате "Аз това го мога добре, аз това го направих хубаво, аз това го знам отлично" няма как събеседника ви да не се замисли как той се справя с тези неща. Става едно сравнение, нежелано, но случващо се. И тъй като вие сте активните, вие избирате с какво да се похвалите, няма как насрещният човек в 100% от вашите силни страни да ви превъзхожда. Извода е - през цялото това време вие сте му натяквали в какво мислите, че може да сте по-добри от него. Никой не обича човека до него да му натяква нон стоп как е по-добър от него. Това прави егоцентричните хора наистина трудни за издържане в продължителни разговори.
+ Егоцентричните хора са амбициозни: И то амбициозни в каквото си поискате - в работата, в хобито си, в карното си развитие, в таланта си, във връзката си... Във всичко. И причината за това е, че се отчитат за всичко. Веднъж пред себе си и втори път пред другите. Ако направят нещо незадоволително добре, всеки път когато прекарват времето си мислейки за себе си (о, да, това им е любимо занимание) ще си мислят, че е можело да е инак и ще изпитват разочарование. А когато даден разговор предраположи да разкажат за това нещо те няма как да впечатлят отсрещния човек. Тяхното най-силно оръжие - личния им опит и действия, не действа! Ако ще говорят за себе си, ако ще решават проблемите чрез себе си, ако ще сравняват всичко останало със себе си, тяхното АЗ трябва да е достойно за всичко това. Иначе се превръщат в смешници - две мнения няма. Това прави повечето егоцентрични хора перфекционисти. Те развиват амбиция да се справят добре, като за пример (и точно за това ще използват постиженията си - за да дават пример със себе си) във всичко, тъй като нищо, което се случва с тях не е без значение.

След като прочетохте всичко това се замислете - какво може да постигне човек, който е овладял изкуството да използва личността си като инструмент за справяне с трудни ситуации. Скромността е хубаво нещо, но мислите ли, че в днешно време например един работодател би искал да наеме скромен човечец. А ако си поставяте висока цел - да водите семинари, да станете публична личност, добър художник или нещо друго, за което от 1000 кандидата, успява 1. Кое е по-добре? Самоуверено да вървите напред гордейки се с личността си и дори парадирайки с това пред "съперниците" ви, които ви дишат прахта или оповавайки се на консервативно разбиране за характера на човека да се държите както трябва, пък да става каквото ще.
Друг въпрос - заслужава ли си всичкото това преследване на велики цели. Та вие сте просто един човек. Статистически шанса да сте нещо толкова повече от другите, колкото вие си мислите сигурно е 1 на 1 милион. Какво ще ви коства перченето, с което ще доказвате най-вече на себе си колко сте велики - загубено време, сумати нерви....загубени приятели? Най-лесният начин да се провалиш в нещо е да не бъдеш реалист. Мислите ли, че егоцентричният човек е реалист? Та ако му кажете, че нещо трябва да е 100 точки, той ще се опита да го направи 200 само и само да се докаже. Ами ако 100 да стане 200 е невъзможно? Усилия на вятъра и "накърнена гордост"...

Въпросът как да се държи човек е много сериозен. Струва ми се, че относто това, дали да е егоцентричен или не не са изписани много страници. Както вече казах - надявам се тази статия да ви подтикне към някои въпроси и дано да си отговорите на тях с правилните за вас самите отговори.
Аз съм избрал да бъда егоцентричен до мозъка на костите си. Това е начина, по който се справям и искрено се надявам, че приятелите ми и любимите ми хора успяват да ме изтърпят. Важното е човек да не е краен, останалото съответно е приемливо.

Е, благодаря ви, че ми позволихте да споделя с вас тези мои мисли. До нови срещи :)

Безрискови ли са Държавните Ценни Книжа (ДЦК) ?

2011-11-20T09:41:00.000-08:00

източник на излюстрацията

Досега не бях публикувал текст с икономически привкус в блога си, може би с изключение на презентацията за Cameco. Струва ми се обаче, че по един въпрос има какво да се каже.

Днес се говори за дългова криза в Европа. Всеки, който се поинтересува малко, лесно може да разбере, че ситуацията в други региони по света не е много по-добра. Дълговата политика на държавите от последните 10-20 години( и някои други фактори) подкопават идеята за безрисковите ДЦК. В тази статия ще развия това мое мнение.

.................

Безрискови ли са Държавните Ценни Книжа (ДЦК) ?

Финансовата криза, започнала условно с фалита на четвъртата по големите инвестиционна банка Лемън брадърс, бе последвана от икономическа такава. Това ще рече, че проблемите във финансовия сектор бяха толкова сериозни, че се отразиха и на реалната икономика под формата на понижен ръст на БВП, безработица и др. ФЕД и ЕЦБ предприеха спешни мерки и чрез емитиране на дълг прехвърлиха риска и токсичните активи от частния сектор в публичния. На дневен ред дойде трета форма на криза - дългова. В следствие от нея цели държави са застрашени от фалит. На път ли сме да отречем парадигмата, че държавните ДЦК са последното убежище за инвеститорите - безрискови активи носещи сигурност в по време на криза?

Настоящата статия защитава тезата, че съществуват достатъчно фактори, възоснова на които може да се приеме, че ДЦК носят значителна степен на риск. Най-сериозните от тях са рискът от инфлация и от неизплащане. Задлъжнялостта на държавите, нежеланието на правителствата да променят начина си на справяне с проблемите и редовното увеличаване на паричната маса превръщат тези рискове от теория в реална опасност за инвеститорите.

Нека условно приемем, че се намираме в спокоен период от икономическия цикъл и сътресенията в следствие от кризи са нещо далечно. Дори и в такава ситуация съществуват редица потенциални преки и косвени рискове за инвеститор, който е решил да купи ДЦК. Описани на кратко, те са:
-Лихвен риск - Много инвеститори препродават своите ДЦК, понеже не желаят да чакат дългия им матуритет да изтече. В случай обаче, че новите емисии на ДЦК са с по-висока лихва от тази на притежаваните от инвеститора книжа, той ще бъде принуден да ги продаде на по-ниска цена (с дискаунт). Други ДЦК се договарят с плаваща лихва. Там съвсем логично съществува рискът от по-ниски приходи от лихви.
- Инфлационен риск - Друг вид риск, който косвено може да доведе до по-ниски от очакваните печалби. Държавните ценни книжа се емитират за срок 5, 10, дори и 30 години. Изключително трудно е да се прогнозира "обезценяването" на парите за такива големи периоди от време.
- Валутен риск - ДЦК се изплащат в дадена валута. Ако до падежа си тя изгуби позициите си спрямо други валути крайният резултат за инвеститор, на който му се налага да обмени постъпилите средства от местната валута в друга, би бил различен от очаквания.
- Риск на емитента - Съществува и още един вид риск, за който икономистите по света са особено загрижени днес - рискът от неизплащане. Досега в икономическите теории той често се пренебрегваше, понеже правителството може да емитира нов дълг, с който да покрие текущите плащания - тоест, да напечата пари, с които да изплати задълженията си. Това обаче не винаги е толкова просто колкото изглежда.

Нека си зададем въпроса - Aко разполагаме със стотици хиляди или милиони левове, бихме ли спали спокойно ако ги воложим в ДЦК ? Историята познава много случаи, в които кредиторите на държави понасят сериозни загуби. Испания е фалирала цели 13 пъти в историята си, Франция и Португалия по 5 пъти, Мексико фалира 8 пъти. Дори и държави като Англия и Германия имат записани фалити в историята си. Успокояващо действа уточнението, че тези фалити са се случи преди много десетилетия и често са били в следствие от войни.
Но и в близките 20 години кредиторите също са понасяли загуби от временно неизплащане на правителствени дългове, разсрочване, преструктуриране и тнт. Такъв е случаят с Русия през1998г. В разярилата се тогава местна криза правителстово налага мораториум върху изплащането на външния си дълг. Това решение допринася и за срив позициите на рублата спрямо останалите валути. През 2001г. Аржентина също временно спира изплащанията на задължения към частните си кредитори и забавяне на плащанията към международни институции. Най-актуален и стряскащ е примерът със ситуацията в Гърция, октомври 2011г. Отписани са 50% от дължимите средства на частни банки. Загубите за европейските финансови институции са над 100 милиарда Евро. При изискуема доходност от над 28% по 10 годишни ДЦК (данните са от 18.11.2011), реален случай на неизплащане на дължими милиарди евро, редовна смяна на правителства, липса на желаните реформи и апокалиптични прогнози и какво ли още не - гръцките ДЦК са всичко друго, но не и безрискови.

Динамика на цената на "Застраховка срещу фалит" на Белгия за последните 5 г. източник

Все пак за всичко има изключения. Може би нещо се е объркало само в Гърция и проблемът с ДЦК не е заложен в системата за финансиране на държавите като цяло. За съжеление аз съм на противоположното мнение. И явно подобни мисли се прокрадват и в инвеститорите, търсещи сигурност в застраховки срещу държавни фалити - техните цени днес са рекордно високи. Проблем в системата има и пободни на гръцките притеснения назряват в много региони по света. Той се изразява в начина, по който правителствата са избрали да се развиват, а именно- с помощта на дълг.

Когато дадено правителство се нуждае от пари за него има два варианта - да влоши допълнително краткосрочната икономическа ситуация със намаляне заплатите на държавните служители, въздържане от щедри правителствени програми, отлагане на скъпо струващи реформи и тнт. С две думи - свиване на държавните разходи сега, за да може хората след 20-30 години да живеят по-добре. Другия вариант е да се емитират ДЦК. Парите се получат веднага и се харчат за "благото на избирателите" и "интереса на кредиторите". Сякаш са доволни. Обикновено се приема, че изплащането на лихви на емитираните ДЦК няма да е проблем, ако икономиката отчита добър ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). До падежа има много време. Две неща обаче може да се случат - падежът все някога да дойде или, поради икономическа криза например, желаният ръст в БВП да не се случи. Тогава се намираме в затруднението от изначалната ситуация - нуждаем се от пари. Най-често дори имаме по-големи ликвидни проблеми от тогава. В такива случаи историята показва, че политиците избират отново да покрият краткосрочните си задължения с дългосрочни такива и имитират допълнително количество ДЦК. Това е рецепта за сигурен фалит, която е известна на всяка една компания. Компаниите обаче нямат собствена печатница на пари в задния си двор. Дали обаче държавите са толкова различни, че да се движат по спиралата на прогресивно нарастващия дълг до безкрай?

Дълг/БВП на страните по света. източник

Днес вече сме свидетели на някои доста притеснителни факти. Отношението дълг/БВП на Япония за последните 10 години е нарастнало от 133% на почти 200%, като за "опасна" стойност се приема 100%. Какво означава това ? Че за да уреди сметките си на теория народа на Япония трябва 2 години работи, без да похарчи и 1 йена от изработеното за себе си, да преживее някак, и да се изплати на кредиторите си. Лихвените плащания по ДЦК също скоро могат да се превърнат в голям проблем. За момента доходността по японските ДЦК е 1.4%, но какво ще стане ако, колкото и да е различна ситуацията в Япония, подобно на много други и тяхната доходност достигне до 3, 4 или 5% ? Държавата не би го понесла без катастрофални последствия. В САЩ дългът е около 70% от БВП, но в номинално изражение е рекордните 15 трилиона долара. За последните 10 години той се е удвоил. Очакванията са до 20 години, ако сегашната политика на печатане на пари не бъде променена, той да е далеч над психологическите 100%. В Европа могат да бъдат дадени куп подобни примери - Франция, Германия, Белгия, Италия, Австрия и др. - всички те имат "проблеми" нива около 100%. Никоя от тези държави не спазва критерия от Манстрихт за 60% дълг/БВП. Санкции няма, а и няма налагането на такива само ще затрудни положението им. Тук е мястото да споменен, че при Италия (120% дълг/БВП) реално вече съществува проблем с доверието на инвеститорите и опасения, че може да е следващата нуждаеща се от спасяване държава. Това беше показано и от преминаването на едно друго проблемно ниво - 7% възвръщаемост по 10 годишните ДЦК.
Нивата на показателя дълг/БВП определено са високи в много региони по света. Изискуемата доходност по ДЦК нараства. Но какво всъщност следва от това? Нещо много просто, но с фатални последствия - загуба на доверие у инвеститорите. Може да не звучи като нещо страшно, но историята познава неговите катастрофални последствия. "Азиатското икономическо чудо" от 1997г. се срина именно поради бягство на инвеститори, а послествията за гражданите на азиатските тигри (Малайзия, Индонезия Сингапур и Тайланд) бяха изключително тежки. Загуба в доверието в правителството на дадена държава съответно води до по-висока изискуема доходност по неговите ДЦК, съответно нужда от повече "свежи" пари, което е още дълг. Този дълг увеличава допълнително показателя дълг/БВП, което допълнително подкопава доверието. Веригата се затваря и порочният кръг е на лице.

Паричната база в САЩ през годините. източник

Истинският проблем, според мен, е липсата на решително действия за излизане от гореспоменатия затворен кръг (финансирането на дълг с дълг). Не може проблемите да бъдат решавани със същия начин на мислене, който ги е породил. И последствия от това има. Конкретно по настоящата тема, покриването на бюджетен дефицит с печатането на още пари, води до увеличаване и на още един риск при ДЦК - инфлационния. И Федералният резерв и Европейската централна банка (ЕЦБ) водят експанзионистична парична политика и увеличават паричната маса с огромни темпове. 2006г. паричната база на САЩ е била около 900 милиарда долара. Днес, в резултат поликата на Буш и Обама, те са около 2,5 трилиона.

Основна икономическа зависимост е, че увеличеното количество пари води до по-високи цени и с други думи - инфлация. Дори и в момента ЕЦБ не успява да поддържа целевите 2% инфлация. Тя е над 3%. В САЩ нивото й също е над 3% и то само толкова, понеже икономическата криза предизвика стагнация и 2009г. инфлацията бе с отрицателни величини. И ЕЦБ и ФЕД за момента са с вързани ръце по отношение използватнто на един от основните инструменти в случаи на големи нива на инфлация - повишаване на лихвите. Политиката на близки до 0% лихви осигуриха на САЩ и Европа периода на отличен икономически ръстеж 2001-2007г. Сега, когато икономиката най-много се нуждае от стимули за растеж, няма как с лека ръка лихвите да бъдат увеличени, понеже това ще я задуши. Така инфлацията изглежда неизбежна и голяма част от приходите от лихви по ДЦК, ще бъдат компенсирани от нея.

В заключение, мога да кажа, че във времена на финансова несигурност, опасения от продължителна рецесия, може би ДЦК са с много по-малка степен на риск от корпоративните облигации, суровините, акциите и други финансови традиционно високорискови инструменти. Това не означава обаче, че те и днес са сигурното убежище, за което се смятаха години на ред. Историята показва, че плащанията по ДЦК много често са били разсрочвани и преструктурирани, а Гърция наскоро доказа, че кредиторите могат и просто да не си получат парите. Притеснителното е, че огромната задлъжнялост на много от водещите държави и липсата на желание дългът да бъде значително намален, създават потенциал за проблеми подобни на гръцките и в други части на света. В допълнение към всичко това е логично печатането на пари, редовна практика на ФЕД и ЕЦБ, да доведе до висока инфлация следващите години, което означава много по-малко реално спечелена стойност от дадена ДЦК в дългосрочен план. Финансовата криза от 2008г. промени представите ни за много активи. Може би е дошло време да преосмислим и отношението си към държавните ценни книжа.

-----------------------
ползвана литература:
Джоузеф Стиглиц - Свободно падане, изд ИнфоДАР, 2011г.
http://www.monitor.bg
http://brain-workshop.org
http://fibank.bg/bg
http://www.referatite.com
http://www.lifeaftercapitalism.info
http://az-moga.com

Едно предложение за по-резултатно търсене в и-нет

2011-11-02T02:22:00.000-07:00

Здравейте, приятели!

Тази статийка има за цел единствено да ви бъде полезна и да ви води по пътя към по-добрата личност, която искате да бъдете.
Един приятел, бивш скачач от великите TFW ;) , ми подари нещо, което е на път да промени начина по-който използвам и-нет. Или поне средствата, с които получавам това, което искам от мрежата. От известно време си мисля, да споделя този инструмент и с вас...

И така, нека презентирането започне...!
Бъдете така добри докато четете текста по-долу да си пуснете тази мелодия. Сигурно съм първият ентусиаст, който се опитва да създаде на шега чувство за долнопробна реклама с Моцарт за фон, но.. здраве да е! Всеки луд с номера си...
----

StumbleUpon

Омръзнало ли ви е да проверявате по 10-20 резултата от google когато искате да намерите нещо интересно по дадена тема? А от къде сте сигурни, че ще намерите нещо толкова яко и полезно, че дори не сте помисляли, че може да съществува, след като трябва да въведете ключова дума, която го описва?
Съществува един чуден сайт, който търси не според ключовата дума, която ви е хрумнала в момента, а според интереса ви. И намира не какво да е, а точно онова, което е издържало теста да се хареса на останалите от армията на и-нет потребители.
Все още не е достатъчно убедително ли? Какво ще кажете за следното - с времето сайтът се нагажда, не само към интересите ви, но и към предпочитанията и капризите ви. Избягвали сте дълги и скучни неактуални статии - така да бъде. За вас ще се намират повече(но не само) от кратките, но съдържателни актуални статии по даден интерес.
И за да избегнем казаното до тук да остане просто висящи думи във въздуха, ето няколко конкретни примера. На тях и на още 36 интересни сайта се натъкнах за около седмица търсене.

ИНТЕРЕС           |    РЕЗУЛТАТ                           |    ВИД
---------------------------------------------------------------------------
Фотография        |   Throwable Ball Camera        | Видео
Космология    | 8 Wonders of the Solar System   | Презентация
Природа        |   Iceland's nightless summer      | Видео
Зелена енергия     | Wind power without the blades | Статия
Австрийски алпи | Webcams Österreich    | Уеб камери
Финансови пазари |   In Graphics: What is a Stock? | Схеми

Е, как ви се струва сега? Съществуват всякакви интереси. Аз намерих полезни статии и уроци за валутна търговия, взаимни фондове, форекс пазар и др. от финансовата сфера. Приятелката ми, която учи Интериорен дизайн, най-после откри добри уроци за Autocad и 3D max... За обогатяване на общата култура или помощ в професионалното развитие... StumbleUpon е златен:)

За да приключим както си му е реда - вижте и това 1 мин. клипче.

В случай, че решите да се възползвате от възможностите на сайта - стискам палци да ви носи толкова ползи и усмивки колкото на мен, че защо не и повече! :)
До скоро!

Път към златната трева

2011-09-14T14:04:00.000-07:00

"Къде съм?" Това бе първата мисъл по пътя на осъзнаването ми. Разсънвах се обгърнат от мекотата на памучни завивки, вдишвайки свежия планински въздух, нахлул през малкото прозорче на стаята ми. "Това чувство не може да се обърка. Все още съм в този рай" заключих с въздишка на облекчение, след което бързо отворих очи и усмихнат се огледах наоколо. Бели стени, като облаците, които се носят толкова ниско над земята, тук в австрийските Алпи; семпли, но създаващи чувство за уют мебели; и разбира се - моя прозорец към рая. Дори и легнал можех да видя силуетите на високите алпийски върхове през тънките завеси.(снимка1) Единственото нещо, което бе не на мястото си, беше червената усмихната възглавничка на съседното легло. Може би предната нощ я бях оставил там воден от подсъзнателен страх, че всичко около мен е толкова перфектно, толкова идеално, че без белег на моето присъствие на следващата сутрин може да ми се стори, че все още сънувам. Каквато и да бе истинската причина, тази шега с приказната стаичка ме накара да се усмихна още повече.

Така започна денят ми. Един от 7-те, които прекарах в алписйкото градче Брук. Днес денят щеше да е по-специален от останалите. Имахме намерение да изкачим върха Шмитенхьое. В момента, в който заговорихме за това, мъдро заключих, че пътят ще ми даде много повече от дестинацията в края му. Тогава нямаше как да знам, че не бях съвсем прав. Видяното през 5-те часа изкачване, редом с гледката, която се разкри от върха, чувството на удовлетворение от постигната с цената на огромни усилия цел... всичко това бе толкова прекрасно, че не се побираше в умът ми. Как да реша кое бе най-ценно за мен, след като умореното ми от сивото ежедневие съзнание не бе готово да възприеме цялата природна и душевна красота на това мое приключение ?
Самото изкачване започна със... слизане. Паркирахме колата си във високата част на китното градче Цел ам Зее, но планинската пътека, която бяхме решили да е линията на нашия ход, започваше от подножието му, съвсем близко до езерото. По пътя към нея се насладихме на уникалните австрийски къщи в града. Всички на 2 или 3 етажа, широки дворове със свежа, добре поддържана трева, дървени веранди отрупани с много много цветя.(снимка2) Не мислех, че днес ще е ден, в който ще се възхищавам на сътвореното от човека, но нямах нищо против. За красотите на планината щеше да има време и време...
И ето че след около 30 минути наклонът на земята под краката ни се промени осезаемо. Подредените градини отстъпиха място на иглолистните дървета, шумът на коли и хорски разговори се заглушаваше от песните на птиците. Не след дълго дойде мигът, в който за първи път през онзи ден спря дъхът ни.
Пътят ни минаваше директно през една от ски пистите, която по това време на годината бе покрита със зелена трева. От там се виждаше градчето, вече останало под нас - бели подредени къщи, сякаш строени в надпревара за най-доброто място край езерото. Високо над тях - море от пухкави облаци, спиращо топлите лъчи на сутришното слънце. И, разбира се - езерото. Спокойните му води, гладката като огледало повърхност - те засилваха чувството на спокойствие, на една бленувана хармония, която толкова ми липсваше в шумната българска столица. (снимка3)
Не устояхме на изкусителната гледка и направихме кратка почика за глътка топъл черен чай. След това отново се потопихме в атмосферата на иглолистната гора, а пътят ставаше все по-стръмен. Едва когато след жизнерадостен поздрав " Gruess Gott!" бях задминат от симпатична двойка местни жители на по около 70 години, разбрах, че по-равно няма да стане. И така, леко засрамен, реших да докажа, че 22-годишната ми физика е в състояние да пребори австрийските старци и скоро бях възвърнал първенството си.
Гората постепено оредя, задминахме няколко малки хижички (снимка4). Усещайки приятна умора по цялото тяло и кристално чистия планински въздух в дробовете си стигнахме до второто чудо по пътя си.
В ранните часове на деня облаците все още бяха ниско. Достатъчно ниско за да успеем буквално да минем през тях. (снимка5) В този момент се сетих за годините когато бях съвсем малък и за анимациите на Уолт Дисни. Аладин и Джасмин, носени от летящото килимче, си играеха с облаците. В един от най-силните моменти на филма те мечтаеха и пееха сред облаците. И ето че сега и аз бях сред облаците. Разбира се, ако и аз се бях разпял за любовта, както си се катерехме спокойно, особено без моята "Джасмин" наоколо, спътниците ми щяха да ме помислят за съвсем превъртял. Затова се насладих на тази ретроспекция към детството ми тихо, на ум... и все пак с голяма глупава усмивка на лицето си.
Чосовете се нижеха. Особено след като в далечината, някъде високо в небето, видяхме ресторанта, разположен на самия връх (снимка6). Или е по-правилно да кажа "лифт станцията". Може би и двете... Това няма значение. Не ме интересуваше нито хубавата австрийска храна, нито възможността да се кача на лифта и да спестя на премалелите ми от умора крака 4 часа слизане. За мен тази сграда бе просто един обект, една точка на хоризонта, в която бях вперил поглед и смело правих крачка след крачка към нея. За човек, който 50% от денят си прекарва пред компютъра, а другите 50% пред книгата и масата, и 2 пъти по-къс маршрут щеше да е достатъчен за да изпие до край мизерния резерв от сили в иначе "напетото" му тяло.
Но тогава не мислех за това. В онези вълшебни моменти бях освободил съзнанието си от личната критика, както и от всякакви други лоши мисли. Това бе време на покой за съзнанието ми. Не знам още колко такива минути ще имам през живота си - мигове, в които стойността на всичко минало избледнява пред съкрушителното превъзходство на настоящия момент.. Какво значение има какви са били дните ми досега, след като въпреки тях сега се чувствам страхотно? Какво значение има как изглежда града, в който живея, след като сега съм на хиляди километри отдалечен от него и буквално, според моите представи, се намирам в рая? Прокраднеше ли се в съзнанието ми потенциално опасен отговор на тези въпроси просто си казвах "Боже, само погледни къде се намираш!" и позволявах чудната атмосфера на австрийските Апли да си свърши работата.
И ето че прехода свърши. Достигнах своята цел, а гледката бе една от най-прекрасните, които очите ми ще видят някога. Златиста трева навсякъде около мен. Ах, тази чудна, мека алпийска трева. Преди нея - облаците. Под тях - иглолистната гора и хижите сгушени в нея. В нейното начало - китното градче, оградило перлата на местността - езерото. (снимка7)
"Всичко това е истинско. Преди часове бях в самото начало, преминах през всички тези красоти и ето ме тук... лежа в златната трева между небето и земята."

В този момент не исках нищо друго, освен до мен да беше моята любима.

Презентация Ядрена Енергия

2011-08-17T14:28:00.000-07:00

-------------------------------------------------------------------------

Привет! Това лято бях стажант в Карол, които организираха една игра между мен и петимата ми колеги. Направихме резюмета на презентациите, по които работихме по време на стажа.
Препоръчвам ви, ако теми като "Енергия", "Ядрена индустия", "Канадската компанията Cameco" представляват интерес за вас, да изгледате пълната версия на презентацията ми.Това е видеото качено над тези редове. Изготвих го набързо днес (17 август) , седмица след края на стажа си, специално за този блог и за хората, които искат да я чуят.

Надявам се да е интересно за всички, независимо дали се интересуват от икономика и анализи.

Също така ще се радвам да поговоря с вас по темата. Единият вариант е това да стене под формата на коментари в тази статия. Ако някой предпочита да не пише в този блог, може да ми прати e-mail на venomafw@abv.bg с коментар, въпроси, критика... стихотворение и др.
Надявам се да е интересно за всички, независимо дали се интересуват от икономика и анализи.

Дар на нашето време

2011-06-24T14:27:00.000-07:00

Човекът вижда, чува, докосва... Всичко, до което има досег, той възприема чрез тези свои сетива за да обрисува една реалност, начин на приемане на заобикалящото го. Чисто физически обаче съществуват някои ограничения. Никой не може с просто око да види намиращото се отвъд хоризонта, да докосне предмет, до който не може да протегне ръката си, да чуе случващото се на другия край на света.

Когато сетивата не могат да дадат информация за всичко, логиката сглобява частите, допълва информацията. Съществува обаче още по-висша наша сила - нашето въображение. То преодолява границите на сетивата ни, създава свят отвъд ограниченията на логически изпитаното.

Да се дава воля на въображението е прекрасен акт на свобода. Хората, на които всички завиждат, го правят. Мечтателите са такива хора не само защото прогнозират бъдещото си, а и защото го украсяват със своето въображение, докато не създадат един идеален техен свят, в който да намерят своето място. Други такива хора са всички запазилите детето в себе си. Детският поглед върху света е това, което всеки подрастващ се страхува че ще изгуби и това, към което всеки възрастен изпитва носталгия.

Нека приемем, че аз и вие не сме изявени мечтатели. Нито спасяваме принцесата от злия дракон, играейки си на улицата. Всички ние обаче имаме един коз. Едно прекрасно благоволение на съдбата - времето в което ни е отредено да живеем. Време на технологии, невиждани до сега възможности, достъп на информация и гласност.

И нека се върнем на въображението. Какво са можели да видят, усетят и чуят астрономите преди няколко века? Да, звездното небе е било там. Може би хората са го виждали по ясно, отколкото ние можем да го видим, наблюдавайки го от преливащите от светлина големи градове днес. Но те не са можели да видят как се образува звезда, как изглежда повърхността на комета, какво има под ледовете на Енцеланд (замръзнал спътник на Сатурн), как за умопомръчителено малък период от време от нищото се образува частица материя и антиматерия и се самоунищожава взаимно. Всичко това, и много много други чудеса, аз съм видял. Това е така просто защото имам личен компютър и телевизор, на които мога да гледам научнопопулярни филми.

Това е една стъпка напред в цялото разбиране за човешкия ум. Можем да си представим какво бихме видели, ако пътувахме през мъглевината Трифида, но ефектът никога няма да е същия като да го видим със собствените си очи. Всичко това е възможно. Нужно е само да имаме доверие на учените и графичните дизайнери, че са създали вълшебните картините пред нас с достатъчна точност за да отговарят на реалността.

Почти всичко, което някога хората са можели само да си представят, ние имаме възможност да видим, да чуем. Жалко, но засега не можем да докоснем антиматерия и да се похвалим на съседа в последствие.

Предполагам, че много малко от нас осъзнават колко е ценно това. Аз се чувствам истински щастлив, че всичко това е възможно. Ще продължавам да търся филми за астрономия, квантовата физика, астрофизика, молекулярна биология и всичко друго, което разкрива пред мен гледки граничещи с възможността на въображението ми. Разбира се, избирам тези със най-сложни и шантави имена, за да може после да се хваля колко съм начетен... или "нагледан" в случая ;)

Дадох примера с астрономията, защото мисълта да видиш всяко едно кътче от вселената, стига някой гений да е направил филм за това, е наистина завладяваща. Но това колко много ни дава времето, в което живеем може, да се илюстрира по безброй начини и в безброй форми. Можем да видим и Мачу Пикчу, без никога да сме били в Южна Америка, да прелетим над водопада Виктория по Замбези, да разгледаме спокойно чудовати дънни същества в тихия океан сред налягане, което ще би ни убило преди да успем да се удавим дори. Ами историята? Стартираме правилния филм и виждаме Константинопол 1204 година, обсаден от войните на христа, над милион уморени от глад ирландски изселници през 1846 година, осеяното с кратери от артилерийски огън и труповете на над 700 000 французи и германци бойното поле на Вердюн в края на 1916 година и тнт.

Всичко, което само преди 100 години хората е трябвало да си представят или в най-добрия случай да видят през очите на някой талантлив художник (макар едва ли през 19 век любима тема в изобразителното изкуство да е била ДНК структурата на царевицата например). За всичко са разчитали на своето въображение. Няма с какво да се сравни, почти невъзможно е да се опише с думи, никога не може да си сигурен, че и другите приемат реалността за такава.

Както хората от времето на Томас Едисън са се чувствали късметлии под лъчите на "изкуствената" светлина в домовете си, вярвам, че и ние имаме правото да се чувстваме такива в епохата на интернет-а, телевизията, компютърните модели и анимация и тнт. Както вече споделих с вас, мисля, че те пренасят възможностите на нашето възприятие на съвсем ново ниво. Живейте си живота и се насладете на този дар.

p.s. Гледал съм всички филми, които съм дал като линкове. Прекрасни са, няма да сгрешите ако им дадете шанс!

Припомнете си нещо хубаво!

2011-05-18T23:36:00.000-07:00

Заслужава ли се човек да се самозалъгва, че всичко е наред...че е в добро настроение и не е разстроен, когато му трябват само няколко секунди посветени на мисли за проблеми за да се убеди, че това не е така?
Не съм много сигурен кое е вярно за мен, нито дори как мислят повечето хора по този въпрос. Знам обаче средствата, с които човек може да се откъсне от лошите мисли, да си прекара добре и дори да събере малко надежда.
Песните на Фамилия Тоника са идеалното средство, човек да се почувства прекрасно по всяко време на деня, седем дни в седмицата:)
При мен това е нещото, което работи. Помислете си за нещо подобно за самите вас и когато имате възможност не се колебайте да го използвате без предупреждение срещу всичко лошо, което ви тревожи.

Опитайте се да вникнете в текста и ми кажете може ли да бъде по-хубав?

Кой ще каже какво е любов, кой ще каже какво е,
дали шум на море или дъх на планинско пусое
или среща случайна край някоя градска пияца
или нежна прегръдка сред бавния ритъм на танца?
И не питай, мълчи, както аз ще мълча в полуздрача,
ще те милвам насън и в съня си за тебе ще плача.
Може сам да остана - отритнат, забравен, бездомен,
но за мене ти няма, не ще се превърнеш във спомен!
...
-------------------------------------------------------------------------

...Налей ми чаша старо вино, стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък - злото забрави!
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата, всяка нощ. (2)
Здравей, как си приятелко,как добре ли я караш,
още ли виждаш в съня си своя град, кажи ми.
Здравей, карам я някак си, даже страхотно я карам
пресичам чужди площади и търся вас, търся вас!
...

Е, желая ви един прекрасен ден! И ви поздравявам с тези две вълшебни песни:)

Сляпо напред по пътя към славата.

2011-05-11T13:42:00.000-07:00

От доста време не съм писал.

Причините за това са много. Една е това, че продължавам да се старая да променя много неща в себе си. Това изисква много време, много мислене и планиране. Определено отвява съзнанието ти някъде другаде и постепено правиш по-малко неща, от тези, които само преди дни са били за теб рутина. Рутина в добрия смисъл. Много от нещата, които правим всеки ден са полезни за нас и без тях няма да сме същите.

Човекът обаче е нагло същество. За добро или лошо иска повече. И от другите, и от себе си. В този си стремеж често забравя какво е ценно за него, заслепен от блясъка на новото, което не притежава....засега.
Така е и при мен. Старая се да си увелича познанията по финанси, да започна редовно да чета книги, да си съставя добро CV и мотивационни писма за работа, да свикна редовно да ям зеленчуци....... Мога да изброя още доста неща. От идеята те да станат част от мен съм обсебен в доста голяма степен. За повечето от тях си отчитам резултатите в писмен вид, планирам действия си, които ще ме отведът до тях и като цяло не оставям празно място за бездействие. Това ми изяжда част от деня. Всъщност, доста често това ми е деня. Низ от задачи, периоди в които съм си казал да правя еди какво си, за да може след още 100 такива дена да съм постигнал избраното.
Така съм избрал да живея, поне за сега. Докато съм млад, амбициран, уверен, силен... Не ми пречи, харесва ми, носи ми удовлетворение, това съм аз.
Във всичко хубаво обаче има едно разковниче, което трябва да се открие и да се отстрани бързичко. Въпросът е какво от това, което се забелява като негативено последствие от избрания начин на поведение, е значителна пречка, която си заслужава да се отстрани.Лесно е прахът в очите да ти се стори бариерата преди успеха.
Все повече забелязвам, че при планиране на деня, старание да се постигне нещо в дългосрочен план, себеусъвършенстване с цената на много усилия и време, аз започвам да загърбвам важни за мен неща.
Както вече споменах, преди да се впусна в осветяване на ситуацията от моя гледна точка, за да се развивам, жертвам ценни свои привички. Като писането в този блог. Може би не е най-полезното, което мога да правя. Няма и да е най-резултатното. Но е нещо уникално. По ниаккъв друг начин не се нагърбвам с писане на подобни текстове, от порядъка на 1000-1500 думи. Слова предназначени колкото за другите, толкова и за мен самия.
Естеството живота днес ни налага някои желания - да сме максимално ефективни, супер оптимални, изключително целеустремени.... доста машинизирани, ако питате мен.
Това обаче не е нормалното състояние на човешко поведение. По природа сме несъвършени и ще си останем такива още дълго време, до края си. Това, което може да направим за да съчетаем несъвършената си природа (нуждата от нерационално поведение, пилеене на време...) и стремежа си към успех е да продължим да правим нещата, които сме правили преди. Говоря за това, което все пак не е било максимално полезно, наша гордост, недостижим наш си принос към света. По-скоро лична готинка черта, част от добрата половина от двуяката природа на човека.
За мен това беше, и все още е, писането в този блог. Както вече казах - да прочета 30 страници от някои учебник, да прегледам 2 сайта за обяви за работа, да реша 3 задачи за капиталова адекватност - всичко това ще е по-полезно от писането на тази статия за бъдещото ми развитие.
В същото време всичко това, ще ме отдалечи от малкото, което знам със сигурност, че харесвам и че винаги ще харесвам у себе си. Да изразявам мноооооого подробно мнението си.
Съветът ми към всички самозабравили се сродни души е да не бъдете максималисти. Също така и съм един от малкото хора, които ще ви посъветват да не бъдете себе си. Бъдете малко повече от себе си. Достатъчно малко, за да запазите най-доброто от същността си. Още един път ще се уточня - най-доброто не е само това, което ви изписва конкурентноспособните характеристики в автобиографията ви, не е това, което ви вдига самочувствието срещайки човек, който знае и може по-малко от вас.
Към безценното, което формира вас самите спада и недоизпипаната, посредствена ако щете проява на чистото, доброто, честното у вас. Желанието ви да пеете, желанието ви да спортувате, желанието ви да помагате на другите...
Не позволявайте стремежа ви към по-добър живот да ви приближи към сивата маса от хора. Не това сте искали изначално.

След като бяхте така добри да прочетете всички тези редове искам да положите още едно последно усилие за да може ефекта от тази статия да бъде пълен. Помислете си дали вие също сте пренебрегнали ваш добър навик, понеже ви се струва не най-ползотворното нещо, към което е можело да привикнете.

Възпритието. Само разум и никакъв разум.

2010-10-24T11:55:00.000-07:00

Ако котенцето е убедено и наистина вярва, че е лъв, фактът, че не е, поне за него самия, губи всякакво значение. Това ще е темата на размисъл в следната статия:)

От няколко дена има една мисъл, която ми се върти в главата: "Какъв е света?" Поредния доста общ въпрос. Този път обаче не разсъждавам изцяло в следната насока:
"Какво ли има да му се мисли, отговори безброй, колкото и са различните мнения на хората по въпроса. Всигурно е някаква средна претеглена измежду отговорите на всеки един човек по света. А може и всички да са верни"
Добре, обаче защо да не обърнем внимание и на другата крайност - никой отговор не е верен. Никое човешко същество не може да има представа за света такъв какъвто е по ред причини. Най-малкото ние виждаме една мизерна част от него в лицето на планетата, която обитаваме. Ами останалата част от вселената?
Но по-близко до настоящата тема е твърдението, че човекът вижда всичко субективно.
Като всяко друго живо същество и ние имаме възприятие, което изкривява обективното и го прави разбираемо. Благодарение на разума ни можем в много по-голяма степен от останалите животинки да виждаме красиво и грозно, страшно и привлекателно и тнт. Така че, за добро или лошо ние не можем да видим това, което ни заобикаля (тоест "света") такъв какъвто е, а само такъв, какъвто можем да го възприемем.
Това всъщност е велика сила. Да можеш да изкривяваш информацията. Да създаваш, подтискаш или усилваш настроенията си според тълкуването на видяното, чутото, усетеното и тнт. Природата добре е запазила и развила това качество на всичко живо. В известна степен всички усещат нещо и реагират. От бактерията, която се движи към среда с по-подходяща за нея температура, през животинките, които се плашат от силен шум например, до нас самите, които търсим компанията на другите хора.
Всичко това е свързано най-вече с оцеляването. Но човекът днес е изградил доста сигурно общество за себе си - не ни се налага всеки ден да се страхуваме от диви зверове, да си търсим храна по дърветата, да се крием от всеки по-силен полъх на вятъра и др. Разумът и тази сигурност ни позволяват да възприемаме нещата за да успяваме и в други неща, а не само в оцеляването - да успеем да се забавляваме, развалнуваме, изплашим умишлено за развлечение, да намерим покой, да се образоваме...
В зависимост от това как възприемеш информацията ти можеш да влияеш на това какво изпитваш - можеш да не спреш да си повтаряш, че "влакчето на ужасите" е просто един изкуствено създаден инструмент за забавление. Че адреналина, който тялото ти трупа за да те предпази от опасност, така и няма да е животоспасяващ, понеже няма как да изхвърчиш от влакчето, то няма да се обърне и изобщо нищо лошо няма да се случи. Всеки ден хиляди хора се качват на него и слизат и през всяка една секунда преди, повреме и след това са били еднакво застрашени. Всичко е илюзия, нищо лошо няма да се случи.
В същото време човек може и да се отпусне, да изключи разума си и да се страхува от високата скорост, от рязката смяна на посоките, от високите точки от маршрута, от тъмнината в тунелите... Той избира. Въпроса е дали ще е достатъчно силен психически да направи избор и да го осъществи.
Не е никак лесно да не се страхуваш от факта, че хвърчаш със 100км/ч при положение че обикновено ходиш с 5-6 км/ч. Как да е лесно? Това е против природата ни. Ако подобно явление е било факт при първобитните хора - случило се е някой от тях да "хвърчи със 100км/ч" то най-вероятно е падал от някоя скала, водопад или го е метнал някой мамут :Р . Тогава му е било повече от необходимо и притеснението, и адреналина, и страха, и всичко за да оцелее (ако съдбата му е дала такъв шанс, след като първоначално го е "захвърлила" така...с такава скорост :D )
Но какво става ако човек успее да пребори природата си днес? Това означава, че ще е по-малко стресиран от другите, понеже разумът му ще е надделял и той просто ще е приел, че щом е учил за изпита достатъчно значи най-вероятно няма да му пишат 2ка, от което би се опасявал. обикновено. Така ще си е спестил куп нерви, които най-много да доведат до това, което се е опитвал да избегне. Но колко от нас успяват да не се притесняват за изпита си или за интервюто за работа например? Малцина.
И все пак е възможно. И не е нужно да се прилага само за такива екстремни и редки събития. Можеш например да прецениш, че ще ти е много по-хубаво ако приемеш, че София е голям град с много най-различни хора, с прекрасна планина в далечината, с широки улици и куп магазини и какво ли още не. Така би си прекарал много по-добре уикенда, който си решил да посветиш на разходка из изтормозената ни столица, отколкото ако се фокусираш върху боклуците, просяците, дупките по пътищата, претъпканите с коли, хора и животни улици.
Всичко е до внушението. Пак казвам - то наистина е велико нещо. Човек, който умемее да го контролира по-добре от другите, няма как да не живее по-добре. Само трябва да държи разума си достатъчно близо за да не се самозалъже прекалено много и да живее като слепец в свят, в който (все пак трябва да признаем) е най-добре очите ти да са на четири.
Помислете върху въпроса. До каква степен се водите от настроенията и предрасъдаците, вместо вие да водите тях ? Мисля, че изразих мнението си ясно - те са в пряка връзка с възприятието ни за всичко наоколо. Направете си малък експеримент и е се опитайте просто да си провокирате позитивно настроеное утре да кажем, въпреки, че ако се оставите на разумът си може да се окаже, че е по-резонно (както казваше една моя преподавателка) да ходите цял ден нацупени. Ако пък нещо ви притеснява или плаши - време е за тайното оръжие. Обмислете и премислете по детайли цялата тази работа от горе до долу и се опитайте да се убедите, че просто не си заслужава. Дано се получи. Лично аз доста трябва да се поизпотя за да се излъжа по този или друг начин:)

------------------------------------------

Това, което никога няма да бъдем

2010-10-17T11:05:00.000-07:00

Тези, които ме познават, знаят, че смятам да се развивам в сферата на икономиката. Това един ден ще е моето поле на подвизаване. Там ще знам (и то уж винаги) най-малките подробности факти и теория. Накратко - ще определя с огромна сила това какъв ще е животът ми. Втори за мен ще е икономическия свят.

Това е малко кофти. Не защото икономиката е икономика въпреки всички тези отвратителни термини: джерондиране, емитент, муниципални ценни книжа, купонови облигации, ливъридж, лот, шипинг... (чак ми доставя удоволствие да ги изброявам )
Въпросът е в това, че всеки се специализира. Тоест, затваря се в една област. Света предлага невъобразимо много възможности, има безброй области на познания. А ти избираш една едничка от тях.
За да се развиеш професионално поне отначало трябва да насочиш много от това, което оформя личността ти в посока на избраната от теб област. Взимаш свободносто си време и го пълниш с четене на икономически статии в "klassa.bg". Оставяш книгата "Физика на невъзможното" и взимаш учебника "Пари, Банки, Кредит". Прескачаш обявите за работа "видео оператор" и се насочваш към "стажанска програма ОББ". Местиш курсора на мишката от "Discovery.Science.Ten.Ways.To.See.Into.The.Future" към "Why.the.Meltdown.Should.Have.Surprised.No.One"
Още съм бакалавър, а вече се усеща колко много от мислите ми са свързани с икономика. Мислите ми са нещо, с което не давам на никой да си играе. Имам навика никога да не лъжа, но не мога да отрека, че крия много от мислите си. Мое си място, където изключително само аз съм господар, напълно. Искам да кажа, че това е нещо много много ценно за мен - да мога да мисля каквото си искам. А благодарение на икономиката доста често несъзнателно мисля каквото трябва.
Тъжничко е, че това не е болестно състояние, а такъв е редът на нещата. Бакалавър 3ти курс съм. Сега е точното време да се уча за това, от което ще живея аз и семейството ми. Би било престъпно спрямо светлото ми бъдеще да не се интересувам от икономика на тази възраст. В същото време колкото повече се интересувам и от неща, които оформят добрите черти в характера ми, общата култура и тнт, толкова по-неуверен се чувствам в икономическите си познания.
Лятото ми например бе страхотно. Най-вече защото имах страшно много време за хобитата и интересите си, като едновременно с това съзнанието ми беше напълно лишено от икономическото "бреме". Изгледах над 15 филми за физика (предимно квантова), гледах и поне 10 филма за световните войни (предимно Втората и Германия), прочетох една приключенска книга за Пирати (любимите ми още от детство), една големичка фентъзи, една 40 годишна историческа, четох и много статии за класическа музика, следях редовно и 4 блога с разсъждения по екзестенциални теми и тнт, и тнт. Сигурно съм придобил няккави знания в десетки области...
Благодарение на това, след като учебната година в УНСС започна, вече 4-та седмица не мога да встъпя пак в икономиката. Това е било не само безполезно, но и вредно що се касае до професионалното ми развитие.
И какво се оказва - не е добре да обогатяваш знанията си в областите на другите професии. А какво остава да ги изучаваш задълбочено ако тъй ти хрумне. Една след друга. Не може, ще провали избраната от теб. И изведнъж се замислям, че така никога няма да разбера какво е да си артист. Никога няма да се занимавам с развъждане на котки да кажем ;Р, никога няма да препечелвам с фрийрън. Да не говорим за медицина, химия, философия и тнт. Просто ни е отредено да бъдем едни и никога някои други. За да може ние да успеем, а с това и обществото. На него не му трябват всезнайковци, а експерти в едно нещо.
Един приятел счита, че трябва да се пробва от всичко в живота. Дори и наркотици, престъпление.... Всичко. Не трябва да те ти пука лошо/хубаво, познато/чуждо... Щом си тук имаш един шанс да опиташ от всичко. Хубаво е как мисли и че вярва в това. В голяма степен е прав. Само че няма как да стане.
Жалко за което. Просто не ми харесва как е устроен света. Ставаш робот в нещо и след това се наричаш "успял, вещ, добър" Преди години един познат обесняваше за училищата в Америка. Не знам дали е прав, но казваше, че там хората не могат да разчитат на обща култура от училище, понеже от рано ги хващат и специализират в дадена област. Излизат експерти по медицина да кажем, но често се срещат идивиди, които не знаят на кой континент се намира Турция. Или колко ябълки ще имаш ако приятеля ти има 3 пъти повече от твоите, а общо имате 48. Такива не са глупави, просто са пропуснали толкова много, вглъбявайки се в една област, понеже така са конкурентноспособни с тези, които вече са го направили. Не искам да съм като тях.

Но няма да оставя този текст да завърши със същата нагласа с която е почнал. Нищо не е толкова ужасно, особено ако това, което учиш/работиш е интересно за теб. Може би докато четяхте сте си мислили, че гледам едностранно на нещата. Умишлено малко пресилих нещата за да се замислите върху фактите.
Това, което всички много добре знаем, но което искам да напомня и на себе си и на вас, е че не трябва да се изпада в крайности. Няма да свърши света ако едно лято се занимаваш с хобитата си. Няма да те уволнят ако като се прибереш вкъщи след работа преди лягане гледаш един научнопопулярен филм за морските червеи. Няма да станеш страхотен човек за разговор ако в главата ти са само лихвени проценти. Също така няма и да имаш достатъчно пари като икономист ако много увлекателно обясниш на работодателя, че наскоро си прочел интересна книга за живота на Исак Нютон, който е въвел златния стандарт, но иначе от банки и такива работи не разбираш много много...
Както във абсолютно всичко в живота и тук трябва да има баланс. Просто не го забравяйте и каквото и да учите, и с каквато и да е цел, никога не се навирайте толкова дълбоко в областта му, че да не се виждат другите от там.

Най-щастливи са тези, които са успяли в работата И в живота.

Приказки

2010-09-10T10:14:00.000-07:00

Мечти:
Светът се променя, с него се променят и желанията, интересите и целите на хората. От там и мечтите. Вие имате ли мечти? Разбира се, че имате. Променени или не, вие ги имате. И докато това е така, още дълго време на света ще има надежда и стремеж към по-добър живот (не че сегашния е непоносимо лош)

Приказки:
Приказките са едно от нещата, които развличат децата по особен начин. Те виждат света иначе, не като нас. Приказките им дават сигурност, че очите им не ги лъжат. Светове с необятни земи, чудати същества, принцеси и принцове, велики подвизи с щастлив край и нереална красота във всяко добро. За какво ли щеше да мечтаем ако светът наистина бе такъв ?

Мечти и приказки:
Когато влиянието на реалния свят постепено с годините отблъсква този вълшебен свят, представите на детето за нещата леко се обърват. Ако това се случваше за няколко дена щеше да е кофти катарзис. Съдбата обаче е отредила хората така да устроят живота си, че това да става постепено, с течение на годините. Постепено се убеждаваш, че няма белобрад старец, който раздава подаръци, понеже "в икономиката няма безплатен обяд" например. А щом на хората една манджа им се свиди, какво остава за 7 милярда подаръка? След това осъзнаваш, че децата не идват от зелки. Представете си ако не забележете някое от тях докато си правите салата... истинска касапница. Накрая разбираш, че принцовете днес всъщност не се борят с дракони и не спасяват млади мадами. Те борят конкурентната им корпорация и си купуват мадами. Даже често всяка вечер различна.
Толкова е далеч нашия свят от този на горките самозалъгващи се дечица. Щеше да е хубаво двата свята да имаха повече общо. Това обаче не винаги спира най-упоритите. Погледнато по-философски това, което ни заобикаля, е такова, каквото го виждаме. Децата успяват да постигнат невероятни неща. Могат да виждат домашното куче като дракон и да го преборват играейки си безобидно с него. За момент те наистина приемат това за истина, вярват в него и се забавляват по-пълноценно от колкото всеки възрастен може. Опитайте се да вземете дървен меч и да защитите принцесата изпаднала в беда от злия дракон. Най-много да пребиете горкото куче и някоя правозащитна организация да ви го вземе за радост на съседите.
Все пак има определена възраст, когато двете неща се сместват - способността да виждаш несъществуващи неща и едновременно с това здраво да си спъпил с другия крак в реалния свят. Това е резултат от онзи плавен преход за който писах малко по-горе. Тогава човек разбира, че може да постигне неща, случващи се в приказния свят, но леко променени от реалността. Не може да бъде крал в приказен замък, но може да е уважаван главен архитект на съвременна величествена сграда. Сетете се за небостъргача Бурж в Дубай. Все някой е създал облика му първо в главата си, после и на макет. Представете си как се чувства той сега, гледайки собствения си "замък" Като в приказките нали? Няма как да знам, но напълно възможно е този човек като малък да е чел и слушал за велики хора, променяли облика на света по един или друг начин и е мечтал един ден да бъде точно такъв. По-късно е разбрал, че едва ли ще повтори някое от приказните им дела изцяло и е помислил какво е възможно да постигне в действителност. Ако си е мислил, че може да проектира новата най-високата сграда в света - отгатнал е:)

Мечти, приказки и фентъзи:
Според мен онзи преходен период може да се удължи. До колко години зависи от самия човек. Малките деца четат приказки и те им действат така. Какво да четат големите ? Фентъзи, разбира се. Та това са си приказки за възрастни. Има ги всичките чудесий - легендарни герои, свръхчовешки способности, приказни същества, несъществуващи земи, "непобедимо" зло, вечен живот, честни политици... Няма граница, защото източник на всичко това е човешкото въображение. Как може да съществуват книги, филми, игри посветени на едничката цел да превърнат в реалност нереален свят и човек с лекота да им обърне гръб? Аз се чувствам сякаш на разположение ми е неизчерпаем източник на богатство. За да му се насладя ме ограничават само времето и парите, което се превъзмогва все някак. Ще кажете, че така е с много неща - историческите романи, световната класика, пък защо не и холивудските филми? Да, но всички те се оповават на реалистичните неща. Ако прочетете историческа книга, в която пише "Фараона Ями е живял близо 200 години" ще загубите вяра в написаното по-нататък и в самата книга. Ще я определите като боклук защото е премината граница, нарушен е принципа на достоверността. Във фантастиката такова нещо няма. А в много случай - колкото по-малко граници и правила има, толкова по-добре. Асоциираме го със свобода, независимост, сила и други епични добротийки.
Не съм писал в блога си за това, но съм голям фен на фентъзито. Любимата ми книга от всички всевъзможни жанрове е поредицата "Повелите на руните" на Дейвид Фарланд. Книга, в която е възможно човек да извлича таланта на някой друг, красотата му, умът му и други, като съответно стане двойно по-красив, двойно по-умен и тнт. Ако успее да вземе силата на 100 мъже, става 100 пъти по-силен. Само си представете подобно нещо, колко въпроси поражда подобно предположение, колко възможности! В същото време автора беше избрал не всико да е чудесно и прекрасно. Тези, които бяха взели метаболизма/бързината на други в битка нанасяха удари с умопомръчителна бързина и бяха непобедими. Но за сметка на това умишлено се бяха обрекли на в пъти по-кратък живот от нормалния човешки. Просто невероятно! (много подходяща дума, с всичките й значения)
Това се казва приказка за възрастни. Кой знае, сигурно досега индиректно съм осъществил безброй мънички идеи от книгата, или такива произлезли в следствие на нея. А може би е помогнало за заформянето на някои от настоящите ми стремежи и мечти? Тъй като това са едни от нещата за които живея, никак не е маловажна цялата тази работа сфентъзито.
Така че в заключение - ако гледате скиптично на всички тези измислени елфички, живи планети, говорещи животинки и тнт... Помислете пак. Вместо прибързано да махате с ръка поради невежество, се замислете дали не си заслужава един ден да кимвайте утвърдително поради натрупания опит ;)

Нова притурка

2010-09-01T03:05:00.000-07:00

Притурките са тези секции в дизайна на блога ми, които виждате в дясно. Днес създадох още една, на която отдавам особено значение "Връзки към най-различни стойностни нещица из И-нет". Това е причината и да и правя тази реклама сега:) Там редовно ще давам линкове към всякакви интересни и полезни неща, на които съм попадал сърфирайки наоколо. Нещо като хоби ми е да търся по-особена информация с източник блогове, статии, wikipedia, научно-популярни филми в замунда или онлайн и други. Страхотно е когато попадна на нещо такова. Не се чува по нашите медии, няма го и във всяка книга. Ето например тази статия. Обикновено, ако изобщо попаднете на информация за червените кхмери, за тях почти навсякъде нашите сънародници са писали про-американски. Това е така защото се подмазваме на американците от години, също, и защото и огромна част от света се дирижира от САЩ. Следователно режим, който е техен враг, се плюе, лошото се преувеличава, данните изопачават и тнт. Е, този човек от връзката - Людмил Костадинов, има различно мнение. Всъщност, точно на другия полюс е. Всичко написано там е контра на общоприетото. Сами трябва да изберем на кое да вярваме (Според мен истината е някъде по средата, леко стъпила в полето на Людмил) Но как може да изберем, ако не са ни представени двете гледни точки?
Това беше пример за нещо полезно, което исках да споделя с вас. Не всичко, което ще видите в онази притурка ще е толкова сериозно и тежко, нито пък всичко ще е конспирации или разкриване на истината. Но лично мен подобни неща винаги ме грабват, затова, да си призная, може и да преобладават:) Останалите ще са също с образователна цел.
Надявам се тези от вас, които искат да научат нещо ново, да намерят интересни и любопитни неща сред списъка с връзки:)

Група за класическа музика във Фейсбук

2010-08-23T06:22:00.000-07:00

Заглавието е достатъчко красноречиво. Изцяло в мой стил обаче ще предположа, че сте тук за да четете разни неща, да се интересувате от това, с което съм избрал да ви занимая, затова няма да подтискам волята си да ви споделя всякакви подробности покрай група.
Ще започна с това, че групата е лична, тоест - аз съм нейн автор. Създадох я преди месеци. Историята е кратка и предвидима. Потърсих активна група на български във фейсбук за класическа музика и не открих такава. Това до известна степен ме натъжи, после подразни и дори ядоса. Имах два основни избора. Първо можех да си остана ядосан, насочвайки негативните емоции към огромната проста част от българския народ - фенове на чалга, циничения рап и друга деградираща музика. Другия вариант беше този път не само да гледам и с нищо да не допринасям сегашното положение да се промени, а да направя нещо. Този път избрах втория вариант. Което всъщност не е някакъв подвиг. За мен е удоволствие 1-2 пъти в седмица да отделям по няколко часа за да търся класическа музика, а често и информация за произведенията и авторите и да споделям чутото и наученото в групата. Колкото и да го подтискаме, всички ние имаме нужда да дадем свобода на желанията си да намерим нещо красиво и да му се насладим. Повечето млади се стараят да се развличат правейки пакости. Да го наречем на нашия си жаргонен език - "мизерии" , "простотии" , "изцепки" и тнт. Не може да отречете, че именно за тях се разказва най-ентусиазирано, с желание и гордост от стореното. А какъв е обекта на разказа? Най-често тъпо натравяне с алкохол (напиване), отношение към момиче като към парцал, чупене челюстта на някой друг Айнщайн... Весело е, сега му е времето, винаги е било присъщо на младешкия дух да подтиква към глупости. Не съм против това, но съм против 99-процентната насоченост на вниманието, усилията и действията към това. Младостта е и времето когато човек утвърждава (а при някой и изгражда) характер, подбира навиците си, замисля се върху интересите и целите си. Не е ли много по-уместно тук да се намеси класическата музика, а не пиянството ? Дадох ви само един пример за какво може да ви е полезен интереса към това изкуство. Всеки може да открие собствен подтик да прояви интерес към него. Нещо с не толкова възвишена цел като себеусъвършенстването например е релаксацията. Легнете привечер на леглото си с поглед към тавана (потърсете и звезди ако вярвате в чудеса) и си пуснете тихо ... да кажем това . Можете ли с ръка на сърцето да кажете, че няма да ви е приятно ?
Има безброй подобни произведения. Има и по-весели, по-тъжни, по-мрачни, красиви, опияняващи, плашещи... Може групата (да се върнем към главната тема) да е скромна - някакви си 50 души, но вече имаме страхотна колекция от почти 100 (за момента) прекрасни песни, никоя от които не е случайна или споделена само за бройка. След като намесихме и цифрите ше кажа и че нямам за цел групата да стане с национална значимост, най-голямата във фейсбук или какви ли не още глупости. Пиша тази статия, първо защото имам нуждата да го направя и второ защото, както простичко с 2-3 думи е казал мъдрия български народ - човек никога не знае. Може в момента някой като Иван Райков да чете това и да изпитва радост. Ако се чудите кой е той - това е човек от групата с много постове, прекрасен вкус към класическата музика и един от най-активните участници. За което, разбира се, съм му безкрайно благодарен.

Sony Vegas pro 9.0 - клип

2010-07-11T04:38:00.000-07:00

<---Линк!

Здравейте! :)
Поиграх си и направих едно музикално видео с кадри от Watchmen. Песента си е саундтрака към филма (гениално, нали?) Толкова ми хареса, че не можах да се сдържа:) Но както и да е... целта ми беше да покажа, че мога да работя с тази програма.
Клипчето е изпълнено с много забележими и не до там ефекти (греене, контраст, яркост, лъчи, наситеност на даден цвят, проблясвания, трансмисии, фокусиране върху дадена част от екрана и др.) + много забавяния и забързвания. Все пак не исках да се получи шарания, затова ми се струва, че не си личи, че е работено толкова, колкото всъщност е. Дано ви хареса;)

Другото лице на изкуството (Изкуството като група хора)

2010-07-07T02:23:00.000-07:00

И преди съм писал за изкуството. И отново ще пиша. То е от невъобразима величина за човешкия род, нищо нямаше да има днешния си вид, устройство, въздействие, ако не беше изкуството. Цялото ни общество се гради с помощта на изкуството.То не е единствения фактор, но е един от силните.

Във връзка с тези мисли оценявам колко е важно кое от лицата на изкуството забелязваме ние. Знаете ли... първо мислех да озаглавя настоящата статия "Умиращото изкуство" , "Скритото изкуство" Но след миг се спрях. Това е абсурдно. Изкуството няма да умре, няма и да се скрие някъде. Хората не могат без него и то винаги ще обуславя нашето съществуване. Но все пак... Хората се променят през вековете, напоследък през десетилетията и годините. Човечеството създава всякакъв вид изкуство, всичко, което му хрумне. Само че в близките няколко десетилетия сме се променили така, че създаваме не това, което е най-ценно от морална, човешка, душевна и както искате го наречете точка, а това, което се продава. Този факт създава другото лице на изкуството.

Нека си представим нещата практично - нека това да е лице на човек. То би било лице на мъж, с "войнишка" прическа, кафеви очи... леко грозновато и ръбесто. Нека не се ограничаваме. Ще дадем цялостен облик и дори характер на заформящата се персона. Млад е, все още непоучил се от живота. Може да го определим като весел човек. Винаги готов да се посмее, въпреки проблемите, които живота му изпраща под формата на изпитания. Когато е тъжен, ядосан, въодушевен... той не крие това, действа според чувствата си. Поради това е способен да нарани някой в изблик на агресия, да пренебрегне чувствата на приятел поради незаинтересованост. Общува с другите простичко, без да подбира думите си, без да се интересува кой стои пред него. Казва каквото мисли с кратки изречения и все същите думи. Не се стреми към себе осъвершенстване, не търси красивото, не се замисля какво хубаво ще остави на този свят.
Това, скъпи читатели, е огромната част от изкуството днес, както аз си го представям, ако беше човек. Това са американските екшъни, това са реалитишоутата, това са латиноамериканските сериали, театралните постановки изпълнени с псувни, съвременните вулгарни български филми, съвременната комерсиална музика, популярните медии в България и още безброй подобни.

Знаете ли, ако погледнете зад рамота на описания по-горе мъж ще видите, че зад него се е скрила цяла група от индивиди.
Ето, доста по-назад, сред тях се различава красиво младо момиче със златни коси и светла кожа, сияе като принцеса. Облечена е в небесносиня елегантна рокля. И пее. Винаги е пяла, когато е била тъжна, когато е преливала от щастие. Изглежда твърде млада за това, но сякаш е разбрала много повече неща за живота и света от мъжа пред нея. И не спира да търси отговори, да пее за всичко красиво и ново.
Това е изкуството в класическата музика.

Пред нея, но зад мъжа, се намира друг интересен човек. Той е по-възрастен. С безупречено поддържан външен вид - правилна стойка, сресана коса, елегантни дрехи. Интелигентен мъж, интересуващ се от физика, психология, география, астрономия... Мисли, че никога няма да знае достатъчно и въпреки това се стреми към съвършенство, такова е природата му.
Това е изкуството в научнопопулярните филми и книги днес.

Погледът ни се плъзва по-напред. В дясно от мъжа с войнишката прическа, само на крачка зад него, стои друг, който, с няколко години по-възрастен, много прилича на него, сякаш са братя. За разлика първия обаче, той има разностранни интереси. Също се радва на живота, но не забравя и че той може да е труден и е нужно да се научи на отговорност и други човешки ценности за да се справи в трудните моменти и да не нарани хората, които обича. Като всеки човек и той прави грешки, позволява си да повиши тон или да се посмее в лицето на опасността, но се учи от това и не действа твърде прибързано или безрасъдно.
Това са американските филми, комерсиалната музика, българските медии, скандалните театрални постановки и тнт, които въпреки че са такива, могат да ни научат на нещо. Направени са за по-тесен кръг от публика, която ще ги оцени и ще бъде повлияна полoжително от тях.

Това бяха само 4 човека от тълпата. А колко ли са останалите, как изглеждат, какви са ?
Изкуството има страшно много различни лица. Това, че едно от тях е най-близо до вас, само трябва да ви накара често да се питате какво има зад него и да не спирате да надничате. Бъдете любопитни за новото за вас, не гледайте като кон с капаци само комерсиалното лице, поставено опасно близо в центъра на вашето полезрение.

-----------------------------
Гледайте стойностни холивудски филми - линк , линк
Гледайте научнопопулярни филми за съвременните теории - линк
Слушайте класическа музика - линк , линк
Бъдете окрити за другото лице на изкуството!

П.С. Първо написах статията и след това търсих илюстрация. Главният персонаж в Дзифт плашещо много отговатя на представите ми за "кофти" изкуство.

Въпроси, които си задаваме...

2010-06-30T14:28:00.000-07:00

Предлагам ви една малко по-дълга статия по темата, с повечко отклонения и натъртващо лично мнение, много бърборене... и куп други, да ги наречем "недостатъци". Ако нямате търпение и желание да поразсъждаваме заедно по темата, не се напрягайте, намерете си други четиво.

Като разумно същество в природата на човека е той винаги да си задава разни въпроси. Прочитайки това изречение много то вас вече са го направили. Подсъзнателно се питате как ще продължа написаното до тук, коя от безброй многото подтемички на "въпроси, които си задаваме " ще избера аз. Основно се колебахме между две. Те са формулирани простичко.

1-Защо си задаваме въпроси?
2-Какви са тези въпроси?

А колко отговора има този, първия въпрос? Това също е интересно.
Да се назове отговора или отговорите му обаче не е по нашите сили. Или поне аз така мисля. Всеки има свое виждане за нещата - уникално, различно от това на всички останали. Не можем да кажем кое е вярното. Значи или всички са верни, или никое не е. Аз предпочитам втория вариант, понеже веднъж един приятел ме научи така. Всяко твърдение може да бъде оборено и представено като грешно. Дори и "вярното", което сме постигнали оборвайки предишното. Всичко зависи от гледната точка, аргументите, доводите и тнт... Няма абсолютна истина, когато става въпрос за мнение, оценка и други подобни. Единствена истина може да има само в неизопачените сухи факти. Но те не са център на вниманието ми днес. Много по-забавно е да се пише и мисли за неща, които са и така, и иначе:)

Защо си задава въпроси?
Според мен това бил начинът човека да оцелее. Това е едно от нещата, които ни отличават от повечето животинки. Едва ли домашната ми котка се пита всеки път кой й е поднесъл храна, защо точно сега, защо я носи точно той, какво има в нея, защо не друга храна... и тнт. Не мога да проникна в съзнанието ми, но типично по човешки, наготово ще кажа, че това не е така и тя най-много се пита "да ям ли или не" и то без много много да го осъзнава. Просто следва чувството за глад. Предполагам, няма да се съгласите, че човешкото любопитство може да се разгадее изследвайки мързелива домашна котка. На косъм бях:Р ... но все пак да продължим с противопоставящите се на затъпяването от монотонното ежедневие възвишени и леко заблудени размисли.

И така... Не съм първия, който твърди, че всичко постигнато от човека е резултат от това, че когато е настъпил момента, той първо се е запитал за него. Днес не всеки от нас е учен, със списъче лични научни открития, не всеки е зоолог, откриващ през дне непознати видове, не всеки е изобретател, изследовател... Има си ги тези хора, но си ни има и нас... Тези които стоят мааалко отстрани и въпреки това все търсят своето величие. Искат да блеснат с нещо, да изумят света... или поне приятелския си кръг:)
Ако човек погледне сухо и повърхностно, ей така - отстрани, на нашето съществуване, той би си казал, че въпреки претенциите си, сме едни готованковци, които просто живеят по предоставения им наговото модел, без да се замислят много много за нещата. Даже си имаме храна, приятели, място където да спим, работно място, което ни чака (блестейки като на рекламен билборд), имаме си и доста сериозни развлечения... Брей, та ние всичко си имаме! Защо ни е да си тормозим дорбре настроеното и удобно работещо съзнание с излишни въпроси. Та дори и да кажем... имало подходящо настроение, обстановка, подсказни, късмет, метеорологични условия и разположение на планетите... да отговорим на някои от тези въпроси, предизвиквайки малка революцийка в сегашните представи и стериотипи... Каквото и да искаме да променим, след като сме открили, че то може да е по-добро по еди какъв си начин - няма смисъл... на практика нищо няма да променим!
Е аз пък изгарям от нетърпение да оплюя казаното туко що от мен по-горе! Мисля, че това "поглеждане" е много вредно. Макар да сме част от всички хора в нашия град, от народа на държавата си, общностите, в които тя членува, от всички хора по земята, пък ако щете и от тези на Марс и двата му спътника... въпреки това всеки от нас е една малка вселена. Необятна, красива, пълна с неизследвани кътчета, пълна с изненади... Това, което се опитвам да кажа, използвайки всички тези красиви и бая банални фразички, е че всеки от нас има право да си задава въпроси и не трябва да спира да го прави. В никакъв случай. Обратното би означавало, че той самия гледа живота си отстрани. Животът ни не трябва да е живот в модел, където всичко е предвидимо и перманентно. Питайте се за нещата, изследвайте ги, експериментирайте и дори ги променяйте! Промяна във външния вид, ежедневното меню, черта от характера, общата култура, мнението за обществото, целите в живота... От най-дребното, до най-основополагащото нещо - за да направите нещо с него, първо трябва да си зададете въпрос. И това ме отвежда към другата част от днешните "размисли и страсти" с неизвестен адресат.

Какви точно са въпросите, които си задаваме?
Направих малък експеримент. Свръх неточен, непълен, неизчерпателен, незавършен. Но на кой му пука. Аз не съм специалист, вие не сте комисия. Ще правим каквото си искаме:) Питах приятели и близки хора: "Кой е въпросът, който си задаваш най-често, въпросът изникващ в съзнанието ти ден след ден" , надявайки се да разбера повече за тях, а и за самия себе си. Какво искаме ние да разберем, накъде сме насочили нашето тъй могъщо любопитство, кое ще се окаже толкова важно (или пък интересно) за нас, че да не спираме ежедневно да се питаме за него? Ето някой от отговорите които получих:

- "Какво искам да променя в себе си?" - Въпрос, който сам по себе си говори много. Този мой приятел се стреми към усъвършенстване на характера и личността си като цяло. Това е много добре както за него, така и за хората, които го обичат. Само искам да го предопредя, че вече е вдигнал високо летвата и няма да му е лесно:)
- "Ще успея ли да си уредя живота в личен и професионален план" - Въпрос на амбициозен човек. В думата "уреждане" се крие нещо много повече от "нещата да потръгнат" Това е стремежът към сигурно и светло бъдеще, постигнато със собствени усилия, напълно заслужено. Искрено й пожелавам да успее:)
- "Ще успея ли да го преодолея" - Въпрос от човек, на чиито начин на мислене, доброта и талант много се възхищавам. Сякаш колкото по-можещ е човек, с толкова повече трудности се сблъсква. Но това ще му помогне да стене по силна личност, а трудностите по-лесно преодолими.
- "Как може да има толкова много прости хора, без те самите да са виновни" - Самите те едва ли ще успея да му отговрят. Жалко, но наистина не само ги има, но сякаш се размножават с просто делене и с всяка изминала година броят им се удвоява. Все пак, отеха е, че винаги в по-новата човешка история (да кажем от Елада нататък) нещата по този въпрос са изглеждали така сякаш след няколко години ще станат нетърпими. А това не се е случвало... или сме го приемали;) Така че.. дръж се приятелю, ще го преживеем:)
- "Какво ще стане с мен в бъдеще" - Точно с теб, ако има останала и микрон справедливост на този свят, ще ти се случват само хубави неша. Иначе това е въпросът на всички отговорни, сериозни и загрижени хора, зададен е в смисълана 2рия цетиран от мен въпрос - за личностното и професионално развитие.
- "Какво би било, ако..." - Един от малкото хора, които ми отговориха с въпрос, не пряко свързан с тях самите. Всичко е низ от случайности, крехка линия от събития. И най-малката промяна не нещо случило се, на теория може да промени коренно бъдещето (тук може да намесим Ефекта на пеперудата) Интересно е наистина какво би било, ако...
- "Колко мен съществуват, защото знам за поне 2 в главата ми, но ако приемем, че има паралелни вселени, каква съм там и дали пак имам това разнообразие от мен в главата си?" - Добре... определенео... ъъъ... Май тя знае нещо, което всички ние сме пропуснали :D И все пак... по-сериозно^^ Това е добър цвят, освежаващ нашата малка картинка. И за тези от вас, които си го мислят - не, тя не се бъзика. Този човек наистина мисли по много особен начин, по акъв, какъвто аз не смея да критикувам или препоръчвам на някой простосмъртен. Изводът обаче е, че не всеки въпрос, който си задаваме трябва да е за обикновеното, сигурното, доказаното, типичното, нормалното, приетото. Няма граници в нашето съзнание, не му поставйте такива:)
- "Какво е следващото нещо, което да направя, за да бъда щастлив" - това е въпросът, който самият аз си задавам. Любов, спорт, екскурзии в чужбина със семейството, хубава храна, домашни любимци... Всичко това ми дава повече щастие, отколкото съм предполагал, че някога ще получа. И така... кое от тях да изживея отново... или кое ще е следващото нещо, което ще ме направи по-щастлив, как да го постигна?
Малко примерче във връзка с това. След изтощителна "унесесарска" сесия (другите университети моля да се подиграват на нашето ниво на изпитите :D), завършила с 2ка по най-трудния предмет и поправка след това, най-после, месец по-късно, съм в лятна ваканция. Вместо да се прибера обаче, в родния си топъл град, при семейството, приятелите... аз избрах да съм още 7 дена в прашната, шумна и обезпокояващо често отвръщаваща ме София. Реших така понеже прецених, че по-щастлив ще ме направи седмицата, която ще прекарам с момичето, което обичам. Нека тези думи са малко подаръче за теб, Диди. Не можех да си представя по-прекрасни 7 дена ^^

И така... Аз се поучих от вашите въпроси, поучете се и вие от моя. Както виждам аз нещата, всичко, което правим, продиктувано от собствена воля, в крайна сметка се свежда до това, да се чувстваме добре, или с други думи - да сме щастливи. Запитайте се какво прави вас шастливи, но също така и какво ще стане с вас в бъдеще, защо нещата са такива каквито са и какви биха били ако миналото имаше различно лице, простичките хора са малко повечко, отколкото ни се иска, а защо не и колко "аз" може да откриете в самите себе си?
Благодаря ви за волското търпение, отделеното внимание и проявения интерес. Бъдете щастливи:)

--------------------------------
Бих искам да помоля за извинение от познатите си, за проявеното своеволие от моя страна, във връзка тълкуването на въпросите по мое си виждане. Това може да не е и тяхната гледна точка и да не са имали впредвид това, задавайки дадения въпрос. Това бе главната причина да запазя авторите анонимни.
--------------------------------------------

Колко сме здрави в България?

2010-05-15T11:35:00.000-07:00

Всичко казано по-долу цели да ви накара да се замислите, да ви се напомни колко е важен начина, по който се храним. Не знам до каква степен ще ви убеди, но съм сигурен, че това ще е много по-резултатно - Храната е важна
Това е филм, за който научих благодарение на коментара на човек, който нямам удоволствието да познавам... Има субтитри в торента, просто го гледайте...

"Какво му трябва на човек?" Точно като на рекламата... Само че отговора едва ли е "еди кой си вид бира". Всички казват, че по-важно от здравето няма. В какво се изразява то?

Физическо здраве - човек трябва да се храни, диша, пие вода и тнт, за да може тялото му да функционира.
Психическо здраве - за да запази разсъдъка си човек трябва да се чувства добре психически, да не е сресиран, да си почива, да отделя време за култура, социални контакти, почивка и тнт.

Кофти е, че този отговор ви се е видял достатъчен. Всеки ще се съгласи, казаното по-горе е вярно, в общи линии ... това е.
Защо да е "кофти" ли? Понеже цяла България приема за отговор "какво", а не "какво и как" Сякаш ни е достатъчно да видим, че нещо е там, че го има за да сме доволни. Дотолкова ни е писнало да вникваме в гадната същност на нещата, че вече се примиряваме с фактите. Сега ще се опитам да ви обесня върху какво искам да ви обърна внимание.

"Да пие вода" - Каква вода пием ние? Всеки, който е гледъл руския филм "Великата тайна на водата" си е изградил мнение за качествата на бoтилираната вода. Но това е съвсем друга тема.
Наскоро в статията на една приятелка прочетох: "Ако пиете от чешмата за 1 година ще спестите нуждните за произвеждане и транспорт 540 литра вода" Тоест, ако човек държи да живее в известна степен екологосъобразно, наистина е добре да пие от чешмата. Как да стане това в България? Аз пия от бутилки, понеже всеки път когато се опитам да пия от чешмата ми става тежко на корема. Физичните свойства на водата не включваха "цвят","вкус" и понякога дори "мирис", нали? Изглежда водата в "Студенски град" (не знам дали слагам кавички защото използвам име, или защото няма нищо студентско в него) е преодоляла физичните закони. Ако пием вода от чешмата се тровим (ще видите употребена тази дума много пъти в статията ми)

"Да диша" - Нека оставим на страна вредните производства, с които не само България, а цяла Източна Европа е осеяна. Хората тук са по-бедни. Поне онези 80-90% от които се ощетяват в името на щастието и благоденствието на останалите процентчета, без никой да ги пита. Тези първите нещастници си купуват издухани коли втора употреба на по 9-10 години внос от Западна Европа, радват им се, наричат ги "нови". Какво правят те с това, което дишаме всеки ден? Според мониторинга на въздуха делът на праховите частици в София е саааамо 4.5 пъти над нормата. На много места инфраструктурата е под всякаква критика. По градините паркират коли, спират слънчевите лъчи към земята, не расте трева, горния слой на почвата се превръща в пясък. Вали. Водата разнася пясъка по улицата. Тя изсъхва. Колите разнасят пясъка из въздуха. Ние го дишаме. Така е всеки сух ден. През останалото време трябва да се усмихваме крачейки из калта по улиците, тъй като тротоари или няма, или са паркирани коли по тях, или близкото заведение си е изкарало масите на тях.

"Да се храни" - Умишлено оставям тази подтема за края на статията, понеже ми е любима. За нея се възмущавам всеки ден. Казано простично - ЯДЕМ БОКЛУЦИ, които едва стават за ядене. Ще извадя един продукт от хладилника си... Руска салата. Какво има в нея? Картофи,краставици и грах наблъскани с изкуствени торове. По-интересното са вредните вещества, които закона е задължил фирмата да напише - растително масло, оцетна киселина E260, консервант Е202, емулгатор Е412, емулгатор Е415. Добре, че не са написали какво има в шунката. Ако се чудите какво ли може да е, прочетете как й е удължен срока на годност следващия път когато си купувате.
Жалко, че не ви описах някоя ефтина стока, която е по-разбираемо да е отровна. Салатата е на на фирма DЕНИТО. Утвърдена и призната марка, функционираща от 4 юни 1990 година. Ядем боклуци, фрашкани с всякакви добавки, че да придобият някакво подобие на фкус и цвят какъвто би трябвало да има.

Не е задължително да е така. Наскоро бях в Австрия, в Германия. Четох съдържанието на най-ефтините продукти, тъй като не можех да си позволя по-скъпите. Нищо общо с тукашните! Най-много едно или две Е-та, дори и в горчицата! И то с нисък номер. Имаше цели супермаркети с биопродукти, с размери достойни за"нашето" METRO. Просто производителите и дистрибуторите там знаят, че ако пуснат на пазара "пластмасова салатка" никой нормален човек, на който му пука с какво се храни, няма да я купи. А на българите им стига да има салата. Няма значение каква.
И така... Ние сме доволни просто, че имаме какво да пием, какво да ядем, какво да дишаме. Странно. Сякаш не говоря за хора живеещи в 21 век, а за .... примерно Франция през 16-17 век, когато часттна от населението с повечко късмет се е радвала, ако не умира от глад и на хората не им е минавало през ум да имат някакви претенции какво ядат. Та така и ние днес... Личи си, че сме 5 века напред само по това че искаме и да ни е вкусно.

Да... Увлекателно е човек да си трови съзнанието с гадната българска реалност. Смятам и в следващата статия да направя същото. Нека следващия път поговорим за психологическото здраве и културата... За това защо в най-посещавания български сайт за онлайн гледане на клипове, самият екип е сметнал за удачно да подканва потребителите да коментират видяното със следните думи, написани по следния начин "охааа ... ще пишеш първия коментар а ?"

-----------------------------------------------

Destination Bulgaria HD

2010-02-10T12:05:00.000-08:00

(Филмът трае 44 мин, с прекрасно качество на картината, но английско аудио)

Какво мислите за гледките и хората в България? Ок, задръжте тази мисъл... статията ще започне леко мудно;)

За мен този ден беше изключително скучен и празен. Все пак дори и най-смотания ден има своето малко събитие, за което да се сещаме през останалите тъпи дни;) За мен то беше гледането на един научнопопулярен филм. Бързам веднага да напиша тази малка статийка, докато впечатленията ми са пресни, понеже са полужителни такива.
По една или друга причина рядко опасенията ми, че ще се разочаровам от някакво предстоящо събитие, остават безпочвени. Както може би сте се досетили - този път не се случи това:) Очаквах да бъда разочарован от филма, поради това натиснах бутона "play" нацупен, със заспало изражение на лицето и мисли от сорта на:
"Я да видим поредната тъпотия, която ни оплюва и ни представя като някви неандарталци с мургава кожа, с магаренца, чиято първа грижа е да изгонят бълхите и да острижат овцете... Но не, чакайте! Те имат и градове.... София, с уникален нощен живот, където други селяци се подвизават в кръчмите и играят кючеци на турска музика"
Доста смели мисли, но, повярвайте ми... гледал съм 2-3 такива филма..
УРА! Този не е такъв! А какъв е всъщност?

Това е филм за традициите и запазените обичаи на Българите. За природата на България, за нещата, с които се гордее... Прочетох доста коментари към този филм, които с право критикуват липсата на кадри, които да покажат съвременния начин на живот в големите градове... модерните бизнес и търговски центрове, молове, университети и други... Даже някои от хората с грижи, че ще ни помислят за неразвита държава, където хората живеят по поляните, изглеждаха и доста ядосани... Днес се борим за вече полученето място в Европейския съюз, кокурираме се с кфалифицираните си кадри, с продукцията на българските фирми, с творчеството си... и не малко пъти успяваме. Да, разбира се, че щеше да е хубаво да се покаже и тази страна на България, но....
Аз не разсъждавах като тях, а напротив. Одобрявам избора на екипът на Discovery да снимат селата в България. Все пак с това е толкова характерно за нас. Малките селища, с прости къщички по средата на нищото(в добрия смисъл), сред прекрасната ни природата, където хората не познават градските проблеми. Замислете се - това не го има навсякъде по света, не и по начина, по който съществуват нашите селца. Не можем да имаме по луксозни хотели от Дубай, по-високи небостъргачи от Ню Юрк, по-богати музеи от Париж.... Не е нужно да се сравняваме с неща, които са типични характеристики на модерните държави, на икономическата им мощ. Едно мустаката народче доста се е постарало икономически България да остане сравнително неразвита. В други, много по-човешки, по-натурални категории обаче сме наравно с тях, може би и по-добри. А именно за тези неща става дума в този филм. В България има красиви кътчета сред природата, които предразполагат човешката душа към творчество, към доброта... И така.... нека ви кажа какво точно разбрах от този филм.

След като разбрах, че е стойностен, се постарах да се отнеса сериозно към моето малко преживяване днес:) Представих си, че съм чужденец... Живея някъде си в онези "перфектни" европейски страни където се къпят в пари и проблемът им е дали да се изобрази човече с пола на светофарите за пешеходци за да не се дискриминират жените.
Това, което разбрах за България е, че има кътчета, които времето е пощадило. Там има красива, типично европейска природа с добри хора, които не ги интересува курса на долара, цената на петрола, новата велика реплика на Обама, кой от наглите е пуснат поради "не достатъчно убедителни доказателства" и тнт ... и тнт... На тези места хората се наричат българи с право, понеже не имитират визията, държанието и наложените им от медиите чуждестранни идоли, а живеят така както са живели техните прародители българи. Разбрах, че в България има уникален сорт червено вино, което се прави в прекрасно планинско градче, прославило се още по времето на Турската империя с майсторите си винари. Розовото ни масло, по-ценно от злато, е най-доброто в света, поради идеалния за отглеждането на маслодайните рози климат. Манастирите ни са изградени на най-невероятни места и са "живи", запазени, афтентични и до ден днешен, и още много меко казано забележителни неща... Но дори и да не се изброяват само тези "измерими", ясни факти... Просто всичко снимано в този филм създава впечатление за неповторимост, афтентичност. Хората в него знаят точно какви са, знаят какво ги прави това, което са, живеят различно...някак си...това, което са е резултат на тяхната държава и техния начин на мислене, възприятие за света, а не на тези на останалия свят. В този филм България изглежда като един различен свят, в който много от затворените на тясно в многомилионните си градове европейци биха желали да се озоват...

Добре, сега излизайки от позицията на чуждестранния зрител, искам да допълня, че българите имаме нужда да гледаме подобни продукции. Натрупали сме прекалено много песимизъм... Често за самите нас разсъждаваме по подобен начин:
На никой не му пука за празниците, нали хората ги празнуват само по кръчмите, забравяйки за повода, поради който са се събрали, още след 10тата минута.... навсякъде има мръсотия, цигани... горите ни са изсечени и мутрите са си направили хотели в природните паркове... хората са бедни, нещастни, ядосани на целия свят.... Ок, донякъде това е така, и аз мисля така, НО вижте този филм... вижте как Discovery се е справил блестящо със трудната задачата да представи България като спокойно, красиво местенце, където хората в провинцията живят добре, заради това, което са. Възможно е човек да има такава представа за България... И всеки, който каже, че тя е грешна, нека се замисли за момент. Нищо от казаното във филма не е лъжа; това, което камератра е заснела действително съществува, реалност е... Просто... такава реалност, която ние отбягваме... Когато пред нас се намира пейка, под шарена сянка на красиво разцъфнало дърво в парка, ние веднага извръщаме поглед на другата страна за да потърсим бездомното куче, циганина, графита, препълнения казан, дупката на пътя, черния джип мерцедес, злобната бабичка, паркираната неправилно кола....
Ето... беше ми трудно да се сетя за нещо приятно за окото, което да послужи за примера по-горе (онова с пейката :Р) а за лошите примери ми беше трудно да спра да изреждам.... Черногледо българче съм:) Но какво да се прави... Изплакнете очи с това филмче, както направих и аз. Туко виж ви излекувало .... за през следващите 1-2 часа:)

За мое съжаление не открих субтитри на български... Все пак не е нужно кой знае какво владеене на английски за да се разбере казаното във филма:) Пробвайте се.

линк в замунда:
http://www.zamunda.net/details.php?id=109420&hit=1

линк за сваляне 1:
http://www.2shared.com/file/11284893/8f254f89/DestinationBG.html

линк за сваляне 2:

------------------------------------------

Статия с автор една моя приятелка:)

2009-11-13T09:32:00.001-08:00

Има редица причини да публикувам текстът по-долу. Написаното успя да ме впечатли с ясно изявения собствен стил и със страхотния завършък (визирам последните два абазаца). Освен това темата никак нещо, за което лесно се пише. Всеки вижда любовта по-раличен начин, много хора не успяват да я различат от други топли чувства, трети успорват нейното съществуване като цяло. Но винаги има един различен поглед на нещата, който се различава от баналния, познат на всички. Мисля, че следния е такъв...

Написан е от Али, едно изключително умно момиче, което имам удоволствието да познавам едва от няколко месеца. Сигурен съм, че и вбъдеще ще продължава приятно да ме изненадва с прекрасния си , по-различен, поглед върху нещата и най-вече с факта, че не крие чувствата и емоциите си зад маска, както до известна степен правят повечето от нас.

Можем ли да намерим любовта в собствения си малък свят, за да я открием и в реалния живот?

Любов – интересна дума, но какво означава всъщност? Може ли да се дели на групи, типове? И кого можем да наречем обичан?

Да на мериш половинката си – всички жадуваме за това. Целият ни живот е едно безкрайно търсене на човек, който да застане до нас, да ни подкрепя, да ни обича… Да намериш само един единствен човек – нима е толкова трудно?!? Има ли въобще перфектен такъв? Ако търсиш нещо конкретно не пропускаш ли дребните неща, които правят човека специален? Защо имаме нужда от любов – от топлината на огъня в студена зимна вечер, от звездите на небето в тъмна нощ, от светлината на слънцето, от свежестта на росата, от усмивката на любимия човек? Нима това не ни дава спокойствие, не ни дава надежда за един по-спокоен живот?

Доверие. Да имаш доверие на някого – на това се базира една връзка според специалистите. Да се довериш на някого непознат и да го обикнеш с недостатъците му, да му простиш всички провинения и пак да го прегърнеш и да му дариш своето доверие, въпреки да знаеш, че той пак ще те нарани. И все пак да продължаваш да даваш и да даваш… А в замяна да получаваш любовта на другия – да имаш цялото му сърце, цялата му отдаденост. Колко струва доверието? Ако има наистина силна любов, то тя би ли могла да събере пръснатото ти доверие и да го слепи отново? Колко пъти си готов да и/му простиш?

Прошка. Всеки допуска грешки, нали? А в любовта грешките са най-болезнени. И ние все пак ги опрощаваме – даваме втори, трети шанс. Колко много трябва да обичаме някого, за да му прощаваме отново и отново, за да събираме отново и отново разбитото си сърчице и да се опитваме да нагодим парченцата, докато не наредим отново пъзела, за да може някой да го развали? “Да грешиш е човешко, да прощаваш божествено” – В такъв случай хората са божества щом любовта винаги им помага да простят. Нима не нараняваме по този начин самите себе си?

Болка. Всеки знае, че любовта е една безкрайна игра, а за да е интересна която и да е игра трябва да има нещо, което да те ужили. Болката е част от любовта, но нужно ли е да те нараняват отново и отново, за да покажеш колко много обичаш дадения човек с прошката си? Дали всеки път раните стават по-дълбоки, когато някой почне да ги човърка. Имаме нужда да споделим с някого болката, да се облегнем на нечие приятелско рамо. Нима никой не забелязва любовта на това “приятелско тяло”, което се притичва на помощ и разравя собствените си рани, за да ни даде малко утеха? Нима никой не забелязва любовта, която пламти в очите и/му, когато бършат сълзите ни за пореден път и въпреки това не ни упрекват за поредната грешка, която толкова много се доближава като устройство на миналите 1 000? И не са ли приятелите, които ни обичат най-много.

Приятелство. Всеки иска той/тя да му бъде и приятел, с когото да споделяме и да можем да говорим на всякакви теми. Но никога не се получава, нали? Защото приятелят е този, който ще те утеши след поредната раздяла, докато любовта ти няма дори да си спомня за теб след няколко години. И оттук идва въпроса : “Как да намерим перфектния приятел?”. Но аз бих попитала – Има ли перфектен приятел? Има ли перфектна половинка? Нима те не са нещо, което не можеш да намериш захвърлено на улицата, да прибереш, лъснеш и запазиш за себе си? Нима те не се създават с много доверие, болка и любов. И нима любовта не е навсякъде около нас?Любовта не е ли в неговите/нейните сълзи, когато сме го/я разочаровали? Не е ли в усмивката на приятеля, който би дошъл при нас и в три часа през нощта само, за да ни успокои след кошмарен сън? Нима не е в погледа на домашния ни любимец, когато

иска да каже “Аз съм твой, а сега няма ли да ядем?” (с усмивка =)). Тя не е ли в полъха на топлия, пролетен вятър, който ни гъделичка леко, за да ни успокои след провал в работата/училището? Не е ли и сред непознатите, които срещаме на пътя си, с които се запознаваме и отдаваме част от живота си в спорове и весели моменти с тях? Не е ли в аромата на макове през лятото, когато краката ни са се напукали от тичането по поляната, но ние все пак не обръщаме внимание на болките в гърлото си и продължаваме да летим към вятъра? Любовта не е ли в спорта, на който отдаваме толкова много от времето си? Не е ли тя навсякъде около нас – в свободата, в мъката, в усмивката, в късмета, в летния дъжда под който танцуваме, за да се презаредим със сили за сблъсъка с новите си “приключения”?

Така, че спри да търсиш любовта – няма да я намериш на улицата, изпусната и обвита с красива опаковка – тя е точно до теб – само трябва да се огледаш, да я видиш и да не забравяш, че вече си я опознал. Няма как да не я срещнеш – виждаш я всяка сутрин и с нея свършва денят ти. Тя е навсякъде около теб – оцени това, за да си истински щастлив!

Два прости съвета

2009-09-13T09:18:00.000-07:00

Тази статия е за теб, защото ти не си перфектен. Аз също не съм, но има голяма вероятност да съм по-добър от теб в това, което вярвам, което усмисля живота ми и ми дава сили да приема, че личността ми струва нещо и заслужава уважение, както от заобикалящите ме, така и от мен самият. Колкото и да си уверен, доволен и уравновесен, ти имаш нужда от съвети. Всеки има нужда от тях... Нека ти дам поне два такива, отностно неща, които ме вълнуват всеки божи ден; за които години наред не съм си променял мнението, които ми се струват все по-важни. А дали ще се поучиш от тях или ще махнеш с ръка зависи от теб.

Искам да ти разкажа за две елементарни неща, свързани с отношенията между теб и останалите. Толкова елементарни неща, че ги знаят и малките деца, но големите са тези, които ги потъпкват. А защо се случва така? Защото всички сме тъпи егоисти и ни е най-удобно да бъдем такива. Понякога не се ли отвръщаваш от човека, от неговите тъпи лични интереси, за постигането, за които загърбва морал, разум и каквато още "спънка" се сетите? Въпреки, че добре знаеш всичко, което ще ти кажа сега, аз напук ще пиша все едно то е нещо ново за теб. Нещо, което винаги е било пред теб, но не си забелязал, болезнено очевидно. Ето за какво става въпрос:

Първо: Постъпвай правилно!

- Защо, по дяволите, хората лесно си дават сметка, кое е правилно и кое не е, но 100 пъти по-лесно не му обръщат никакво внимание и постъпват както на тях им е удобно. Примерите тук са толкова, колкото са видовете отношния между хората, защото вида отношение изобщо не е фактор,а елемент спомагащ за колоритността им. На работа, в училище, у дома, сред приятели, пред непознати.... навсякъде човек си остава същия егоист и не постъпва правилно. Нека се концентрираме върху нещо по-понятно за мен и може би повечето читатели на този блог. Правилно е след като някой е направил нещо голямо за теб, да го цениш и да се отнасяш добре с него. Може би да му отвърнеш също с добрина? Нали така, деца? ДА, така е. Защото тогава след като някоя простотия подразни великата ни личност ние за миг забравяме какво е направил човека срещу нас и се правим на нацупени. Защо се концентрираме върху пошлото настояще, когато в миналото се е случило нещо толкова значимо, балагодарение на същия този човек, който в дадения момент е потърпевш от нашите прости прищевки, може би и от някой комплекс. Уважавай хората, които са доказали, че държат на теб с дела, не със думи! Правилно е нали? Защо тогава не го правиш? Защо аз не го правя? Защо появи ли се някой нов, интересен на лесна ръка може да откажем поканата на приятел да прекараме следобеда заедно дори няколко пъти подред и да подарим малкото си време на почти непознатия? С какво той е заслужил повече? Май с нищо, а? Тогава видиш ли, че приятел има нужда от теб... (каквато и да е нужда - дори просто да изпие кафето си в топлината на твоята компания ) ... помогни му да се почувства добре! Това беше един конкретен пример. Вярвам, че стига да искаш, ще се сетиш за още десетки. Аз продължавам нататък, защото "втория съвет" ме възмущава дори повече.

Второ: Не лъжи!

- Всичко написано тук се свежда до първия съвет. Тогава може би нямаш нужда от втория? Но знам, че дори и да искаш, няма (защото не можеш) да постъпваш правилно в 100% от случаите. Затова държа да ти споделя и нещичко отностно и лъжите, та поне тях да ограничиш, колкото простосмъртното ти АЗ позволява. Много, често когато се запознаваш с някого (особено в И-нет, защото тук всички сме много смели) той/тя ти казва - "мразя лъжите". Когато човек мрази нещо, той се стреми да го избягва нали? Така сме устроени ние - хората. Обаче лъжем... Лъжем та се пръскаме. Самият аз съм изричал и продължавам да изричам божествените думи "Аз не лъжа" Каква ирония... Самите те са лъжа. Защото не съм достатъчно силен да не излъжа понякога. Може и да е 2 пъти на година, но пак лъжа. Всеки лъже. А нали уж мразим лъжите? Какво по-гадно и алогично от това да заблудиш някого, да предизвикаш у него силни чувства въз основата на неистински факти? Нали живеем в реалността? Със зрението си, слушът си, интуицията ако щете...с всички сетива, дадени ни от природата възприемаме нещата така както са, за да може в един момент до теб да застане друго човешко същество и предизвика точно обратното. На 20 година съм и живота има още много да си играе с мен. Сигурен съм, че през живота ми ще се сблъскам с много лъжи, които може би самият аз ще поддържам, защото усъзнавам колко са важни те и че хората не могат да живеят без тях. Няма да давам примери, защото лично аз не съм се сблъскал досега с нещо, за което не може да се каже истината. Но нека видим нещата от ежедневието, с които с теб се сблъскваме през ден. Много от нас лъжат любимата, че вчера са си мислили цяяяяла вечер за нея, понеже тя иска да чуе това(а всъщност снощи е била съвсем обикновена вечер... излизане с рпиятели, сериала преди лягане...никакви по-специални мисли), че е взел повече пари точно за да го заведе на кино и после да обсъдят филма в скъпо заведение (а всъщност им е хрумнало в последния момент да се направят на романтици и кавалери, като са видели, че става скучно), че като са се запознали веднага са поискали да бъдат заеднос нея(а всъщност са започнали да се замислят за връска два-три дена след това, като са научили, че момичето си няма приятел и си пада по мъже като тях) Това правилно ли е :@ !? Тези лъжи правят ли живота ни по-хубав. Много ли си горд да набиеш в главата на момичето, с което си в момента, чрез измислени красиви приказки, колко е значима, колко еспециална, щом като това изобщо не е така. Всъщност ти е все едно дали си с нея или с най-добрата й приятелка, която и без това има по-секски тяло. До къде ще се стигне с такива лъжи ? Ще се покефиш на тялото й, ще си поглезиш егото, ще се пофукаш и ще я нараниш страшно много, когато изведнъж опровергаеш всичките казано от теб като я зарежеш, защото ти е писнало или си набелязал друга жертва? Да й кажеш не с думи, а по-лошо - с действия: "Не, не си специална, защото не виждам това, което те отличава от другите момичета; Не, не си значима, понеже с теб тялото ми работи, но душата ми спи" Каквото и да ми кажеш, не можеш да ме убедиш, че такива лъжи могат да се поправят. А има далеч по-сериозни, в сравнение с които тези по-горе са раняващи колкото галене с перце. Така че не лъжи нито за тези неща...И като те питат какво си закусил не казвай "препечени филий и чай" след като нищо не си закусвал. Не разбра последното ли? Какво значение пък има какво си закусвал, това би било смехотворно и прекалено? Ама не е! Нали не обичаш да лъжеш и да те лъжат. Това лъжа ли е - лъжа е. Тогава защо да няма значение? Няма лъжа без значение, всичко казано има своите последствия! Научи се да не лъжеш за "незначимите" неща и ще ти е по-лесно да не лъжеш за според теб значимите.

Трето: .............
Този съвет си го дай сам. Човек трябва и сам да си е учител. Използвай другите за да дадат инерция на идеите ти, не за да ти ги създават. Мъдрият човек сам разсъжава и уформя мнението си. Затова ти писах за теми, за които вече имаш мнение. Понеже въпреки че досега ти се крещях, вярвам, че си мъдър и казаното от мен ще ти повлие по някакъв начин, на отдавна създадения у теб мироглед. Ако ли не - един от двама ни е глупак в сравнение житейския опит и познанията на другия. Надявам се глупакът да съм аз.

-----------------------------------------------

Към всички, които имат навика да пишат...

2009-09-08T10:43:00.000-07:00

Много трудно ми беше да започна да пиша. За да имам желание наистина да пиша трябва да се случи нещо с мен, да преживея нещо, което променя представите ми за нещата, да ме подтикне към размисъл върху теми, които обикновено в ежедневието си дори и не приемам заслужаващи времето, усилията и нервите.... Или поне тогава статиите стават наистина хубави...
Напоследък при мен се случиха много неща. Лошото е, че голяма част от тях са неприятни. Не че се стремя да пиша само за хубавото, но освен тежки и тъжни, те бяха и твърде лични. Не би било разумно да пиша за толкова съкровени неща пред всички. Може би пред някои хора ще обесня за какво става въпрос, може би не...
Като реазултат от преживяното напоследък ми е доста трудно да се седна и да попълня блога си с някоя нова приятничка статия:) Колкото и да ми се иска... Дори и сега седнах с тази нагласа... Уж за миг ще си представя, че съм от онези писатели, които се взират в белия празен лист и просто не могат преминат невидимата бариера и да започнат да пишат. Тогава ще се постарая, ще измисля как да започна да пиша... И всичко ще е наред. Това беше идеята.
Е избрах хубаво заглавие, започнах и да пиша... Но съвестта ми не позволи да продължа. Не мога да пиша за нещо, което ме вълнува само заради самата му хубава същност, а не защото наистина докосва душата ми. Иначе темата беше "Доброто настроение"... Бях решил да разсъждавам как ли се чувстват хората, които нон стоп са усмихнати и правят всевъзможни глупости, не защото са влюбени или им се е случило нещо друго невероятно хубаво, а просто защото откакто се помнят са такива. Просто това е характера им... И никой не ги е виждал тъжни, освен ако наистина не са имали причина за това. Живота може да пречупи всеки от нас, с колкото и оптимизъм да е зареден... Дали наистина са по-щастливи от повечето си връстници, или и те като всички нас са измъчвани от същите проблеми, просто се смеят толкова много, че не го забелязваме.... Не може да не познавате такива хора... поне 1-2ма, колкото познавам аз. Наистина има много за писане по тази тема, но може би друг път.... Сега не мога.. Започвам да пиша и след 10 реда просто спирам замислен за нещо друго и ... до там...
Описвам по-подробничко как се чувствам сега спрямо писането, понеже за мен представлява интерес дали тези, от вас, които пишат мноооооооооооооого по-редовно и много по-хубаво от мен, които създават изкуство, а не само водят някакъв си блог, имат такива моемнти. Много искате да пишете за нещо, значете, че темата е супер, че ви интересува и дори засяга, но просто не можете... Някои от вас пишат и стихотворения. Представям си на тях колко им е трудно в тези моменти...
Призивът ми е следния - няма да гоня всеки от вас поотделно за да го питам. Нека просто тези от вас, които имат навика да пишат (каквото и да е - стаии, книги, стихотворения, разкази, реферати ако щете...) да ми споделят в коментар към тази статия (ако искате и като анонимни) дали се случва и това с тях.Според моите представи отностно този проблем това се случва на всички - живота не ви предлага нищо ведро, за което да можете да пишете, а само тъжни лични гадости.... И се борите с празния лист все пак да пишете за нещо друго, не за скорошните си разочарования и натрупания горчив опит, а за нещо далеч по-интригуващо и приятно...
Може ли човек да се пребори с този проблем? Не ви говоря 1-2 дена или седмица, в която да не може да седнете пред компютъра и започвайки да пишете, проблемът ви да не е какво да изсмучите от пръстите си за да стане статията достатъчно дълга, а как да укротите целия вихър от мисли и чувства и да ги превърнете в достатъчно текст, не повече от 1000 думи, който да ги разкрива напълно пред читателите. Става въпрос за цели месеци. Страх ме е да се замисля точния им борй. Искам да пиша, но не мога... Какво... трябва като в някоя холивудска комедия да хване живота за юздите и да полудея за няколко дни , че да ми мине ли, какво ?? Може би не, понеже според фактите водя същия живот, който водих и миналата година например... говорейки за димамика, радост и тъга, риск, постижения, развлечения... Отново имам дни, които ще помня цял живот, защото съм страшно щастлив. Отново има дни, за които съм си мислил, че ще ще бъда най-щастливия човек на света, а са завършвали удър под кръста, поднесен от живота. Всичко си е горе-долу както преди, а не ми се пише за нищо, което да мога да си позволя да ви изложа тук. Само за проблеми, достойни за една много яка и продължителна депресия.(На която не се дадох - мухахаха...) Осъзнах, че ми се пише единствено за този мой сегашен проблем, който като се замисля не е много сегашен, понеже така е от месеци, както вече казах... Поне успях да превърна тази своя слабост в средство, чрез което постигнах целта си - все пак написах нещо, което се надявам (само този път) да помогне повече на мен, отколкото на вас...

П.с - Осъзнавам, че тази статия няма да представлява интерес за много от вас. Нито пък е достатъчно добре написана за останалите. Но нямам намерение да я трия, нито да я едитвам сериозно. Понеже не трябва винаги да се стремя всичко в блога ми да е перфектно. Не искам да се превръща във витрина с прекрасни експонати. Целта му е да развлича душата ми и когато тя е достигната няма нужда да се престаравам с козметични промени по написаното. Благодаря за вниманието и особено на хората, които ще оставят коментарите си по темата.

HOME

2009-06-28T06:07:00.000-07:00

(цъкнете върху картината, за да видите трейлъра на филма)

Здравейте:)
Тази публикация няма да е нещо гениално.
Това е така понеже целта й е много простичка. Този път няма да използвам свои думи за да ви подтикна към разсъждения върху даден проблем и не виждам нужда да пиша много.
Всичко, което аз мога да ви кажа, ще ви бъде казано поне 10 пъти по-добре (добре = ясно, подробно, аргументирано, на място, въздействащо и тнт), ако изгледате филмът "Дом"
Филмът е изпълнен с прекрасни картини от различни крайща на планетата, на която живеем, повечето снимани от хеликоптер. Но не картинките са най-хубавото в него, а нещата които се казват. Ще разберете доста интересни неща за възникването и развитието на живота, за балансът в, който се намират живите същества на Земята... След това се стига до съществената част на филма - как човека използва даденото му наготово богатство на планетата.
Филмът не е за апокалипсиси, краят на света и обречеността на човешкия род. Нека скептиците, чиято първа мисъл е била "Пак ли ще ми казват да сменя крушката в коридора с икономична, защото ако не го направя океана ще погълне северна Холандия" не бързат със заключенията. Все пак някой може да го види и в такава светлина, но аз забелязах най-вече предупреждение, посочване на правилния път...
Какво още да ви кажа... Филмът е страхотен! Няма как да се направи по-добре. По него са работили известни фирми, както ще видите от интродукцията на фирмените логота в началото. По абсолютно професионален начин са синтезирани знанията на човека за планетата и предупрежденията на учените, за които чуваме от тук от там по новини и дискавъри. Намерете време да гледате този филм, пообразовайте се малко...

За да ви улесня ви предлагам следните линкове:
1 --- Home в замунда - http://www.zamunda.net/details.php?id=176300&hit=1

2 --- Home в арена.бг - http://arenabg.com/details.php?id=5ad42568a343eed1504fe65cda2a019907d47f97

3 --- Home Online в youtube - http://www.youtube.com/watch?v=jqxENMKaeCU (Има го на английски, немски, френдски, руски, испански...... вижте Related videos долу в дясно)

В Youtube например, е забранено да се качват видеота по-дълги от 10 минути, а този филм е качен, въпреки, че превишава това време около 10 пъти.И то не 1 път като по изключение, а десетки пъти на различни езици, за да може всеки с компютър и интернет при желание да го види, било то в славянска или арабска държава, например. Има го и в други, не до там популярни сайтове с подобни принципи.
Виждате ли, хората правят всичко възможно да направят този прекрасен филм достъпен. Всичко, което се иска от вас е да щракнете с мишката върху някой линк по - горе и да гледате... Направете го, няма да съжалявате.

И ако музиката ви е харесала достатъчно за да искате да я чуете пак - ето и линк със soundtrack-овете от филма - http://zamunda.net/details.php?id=176530&hit=

---------------------------------------------------

Team Free Will - Video 11th

2009-06-01T01:43:00.000-07:00

Кликнете върху "Станев- бялата нинджа" за да видите клипа:)

Здравейте:) Тези дни се роди и 11-тият клип на отбора ни Team Free Will. Кадрите обаче са от миналата година. Просто попаднах на тях докато преглеждах архивите си и се замислих дали не са достатъчни да се спретне един клип с нормална (около 4-5 мин) дължина. Така че... след 2-3 дена, консултация с останалите от отбора, събиране на идеи, музика към клипа, едитване и тнт - сега резултата е пред вас. Естествено, аз съм много доволен от клипа. Ефектите и съвпадането с музиката се получиха точно така както искам, нищо не е претупано. Но не това е основната причина да се радвам толкова, а тя е съдържанието на клипа.

Типично за нас, клипът не е само някакво скачане с фон песничка и давай да върви... Надявам се когато го гледате да ви накара да се засмеете, или поне усмихнете 20-30 пъти;) Има солидна част от клипа, в която Геша, Станев и Даката разиграват някакъв мега странен и безсмислен бой. Лично аз още докато сглобявах кадрите и правих ефектите се смях на глас пред компа;D Така че да предположим, че за тези от вас, които не ни познават много, много... това ще се стори поне забавно ^^ Но все пак да слезем на земята. Това е клип със скачане, трябва да отделя няколко реда и за сериозното в него.

Харесва ми това, че вече показваме опити за свестни флолове и комбинации, изискващи много сила. Повечето от тях изискват много сила предимно в ръцете. Всички тези катерения след катовете... За сравнение, в предишния клип (10-ти), почти нямаше такива, а когато имаше - при мен и при Илидан те бяха с ползване на лакти :D Което беше отчайващо... На пръв поглед ПК-ят в клипа не изглежда да е на някакво кой знае какво ниво, но аз познавам себе си и отбора и знам, че много сме се трудили за това и че си личи голям прогрес. Развивали сме се в правилната и желаната за нас посока за да стигнем до тук. И ще продължаваме напред.

Надявам се клипа да ви хареса, имайки впредвид, че е сглобен от тренировка от преди 7-8 месеца, по време на която никой не се е замислял, че ще правим сериозен клип от това.

-------------------------------------------------------

Интересното в статията беше дотук. Но преди да свърши ми се иска в писмен вид все пак да има следните неща, за да докажа най-вече на себе си сериозността на намеренията ми да тренирам... и тренираМЕ... здраво това лято:

Като цел за самият себе си, си поставям за цел:

- 1) да възвърна предишната си форма, тъй като покрай университетът и зимата съм забравил доста неща...
-2) да имам още повече сила. Катеренето след кат-лийп позиция вече е научено, сега остава да е достатъчно бързо
-3) да проявявам повече креативност в движенията, а не само да редя базови едно след друго...

А отностно 12-тия клип, мисля, че всички от отбора ще се съгласят, че ще искаме:

-1) Всички да проявят отговорност и старание да участват в него и да допринесат за качеството му. Тук Илидан се появява само в надписите, а Станев е нинджа О.о (Но това е най-вече защото онази тренировка изобщо не беше запланувана да бъде основата на клип)

-2) Да съберем солидна база от кадри, от които да изберем най-добрите, а не кота тук да се чудя от къде да намеря още, че да свърши клипа:D

-3) Да сме още една крачка напред всравнение с предишния клип;)

--------------------------------------------------

Приятели,

2008-11-16T12:05:00.000-08:00

Здравейте!

Какво мислите за приятелите си ? Всъщност, оценявате ли ги или просто ей така.. си ги имате, знаете, че можете да разчитате на тях, знаете, че ще им помогнете когато ви помолят за нещо. Плюс това заедно ви е забавно - смеете се, разбирате се.

Дотук с повърхностните неща. Сега се замислете какво сте без тях? Не, ама наистина.... Всичко се случва в отношенията между хората. Представете си, че един от тях ви се разсърди за някаква тъпотия, друг някак си се промени, макар и ви убиди.. вас или някой ваш близък човек. Трети пък му се наложи да замине.. примерно учи в друг град... И какво ? Изведнъж нямате никой, по една или друга причина?Поставете се в тази ситуация.Е как е ? Не ви ли се иска всичко(, навид толкова тъпо, че направо е трудно да повярваш, че се случва,) да не се беше случвало... Някоя малко грешка да беше избегната, някой необясними неща да бяха изяснени....

Общо взето ситуацията би била кофти.А беше хубаво преди, нали ?

Лично аз с мнооооооого преувеличаване, и даже както казват пичовете днес - "филмиране" , може да се каже, че аз съм в някаква подобна ситуация. Някак нищо не е както преди.
Но нямам намерение да се сърдя и да обвинявам никой от малкото си приятели. Най-малкото защото толкова неща зависят и от мен (както и от тях разбира се), че сигурно съм оплескал поне 50% от тях ^^

Така че, искам да кажа само едно:

Искрено се надявам, че някой от тези хора, чете блога ми, колкото и да не ми се вярва, за съжаление.
Искам да ви кажа, че много ви ценя... Каквото и да си мислите, без вас съм нищо. Старая се да бъда добър, забавен, търпелив... Ако съм успял да имам някое от тези качества, то за какво ми е, ако вас ви няма ? Не искам да се правя на 10 точки пред някакви непознати хора, или такива, които познавам от 1-2 месеца... Искам си вас, защото много ви ценя. Защото щом за себе си съм ви нарекъл приятели, значи наистина значите много за мен. Вие сте точно 3ма... (в момента, в който пиша тази статия)
Имена, естествено няма да споменавам. Но...
един - напоследък го нервирам.. и аз не знам защо, просто съм себе си... в отговор и аз виждам някои черти в характера му, които не подозирах, че има.
друг - тук пък какво става не мога да си обесня. Ще кажа само, че нещата изобщо не вървят и то от доста време.
трети - живота леко ни пораздели :/ Дано не е за много дълго. Сега разтоянието между нас е голямо....
Не знам защо така се получава, не знам дали аз нещо съм се наплашил за няма нищо или просто днес ми е кофти ден... Но пак ви казвам - без вас всичко, което ми се случва, губи очарованието си. Сякаш дните просто си минават безцелно и нищо не остава след тях. С вас прекарвам най-хубавите мигове от живота си, знам го. И бих дал безкрайно много примери, ако не си бях поставил за цел да не конкретизирам хората. За мен е достатъчно те да знаят кои са.
Каквото и да е станало и има да става, винаги ще ви бъда благодарен.

--------------------------------------------------------------------------

Venoma Sampler 7.0

2008-08-11T22:06:00.000-07:00

Здравейте отново!
Завърших и седмия си клип. Ето го и него...

Важно! : Изберете опцията
"wach in high quality" (под екрана в дясно)
понеже хубавата картина в случая е от голямо значение.

*Линк в Youtube:
http://www.youtube.com/watch?v=wPNChp5V6WI
*Линк за сваляне:
http://4storing.com/z3cyk/2e9e799053c27d8de6c1378803d9e362.html

Както ще видите не е типичният за мен вид видео клипове. Този път продължителността е малка, ефектите много...

--> Ако ви е интересно "Защо?" , може да прочетете по-долните редове:

Реших, че ще е интересно и полезно да напавя нещо по-различно, поне за мен самия. Първо направих надписите в началото. Макар и да са само по 4-5 секунди, всеки от тях е правен в отделен проект на Sony Vegas, тъй като исках да се получат максимално добре. Не знам аз ли работя бавно, престаравам ли се, или наистина подобна задача изисква много време, но общо за тези два надписа съм прекарал 5 часа пред компютъра. Сами можете да си направите сметката колко време ми е отнел целият клип. Добре, че никога не създавам дадено филмче наведнъж, защото наистина щях да полудея ^^ , колкото и да ми е приятно.
Аз съм много доволен от себе си, виждам и че някои хора оценяват труда ми, което наистина много ме радва.
Единствено ми се искаше клипът да е по-голям, но тогава наистина ефектите щяха да станат досадни. Ако имате навикът да гледате редовно Freerun или Parkour клипчета няма как да не сте забелязали, че те просто за сглобени... с някаква яка музика... и тук-там има забавен кадър.... И това е. Няма святкания, премигвания, отдалечавания, почервенявания, избелявания и всички други простотии, от които моят клип изобилства :D Просто не са необходими, даже много често стават досадни и пречат. Затова, мисля че 1 минутка клип е достатъчен.

А ако трябва да се абстрахирам от едита - много се радвам, че успях да направя "мънки към пресайз-а " (на 00:16) до хотел Аква. Май това движения винаги ще си остане любимото и най-силното ми :)
Отностно Flow-ът на края... Даже не знам дали да го определя като такъв, по-скоро не. Вярно има комбинирани движения, но като цяло липсва ясна идея за посока и рационалност... Абе все едни такива неща, за които на нас трасьорите много ни пука :D ! Аз осъзнавам тази липса, но тя не ми пречи. Тези движения изискват много техника, бързина и креативност и много ми харесват... Все едно е някакъв танц... Наистина изпълненията им в комбинация много ме радват. Затова не ми пука flow ли е, простотия ли е... Подобни изпълнения може би се превръщат в "запазена марка" за мен.

Благодаря за отделеното време, надявам се ви е било интересно :)

--------------------------------------------------------------------------------

Защо не виждате това, което аз виждам?

2008-07-23T10:02:00.000-07:00

.

Става въпрос за положението на Parkour-а в България.

За мен всичко е толкова ясно, толкова неоспоримо и еднопосочно, че ми е трудно да повярвам, че много хора не виждат какво се случва (и какво не се случва) Или може би само се преструват...

Положението е следното:
В България развитието на Parkour-а се възпрепятства от множество фактори. Много грешки се повтарят, много уроци остават ненаучени ... Напредъкът никакъв го няма. Или по-скоро, когато един бута напред, поне петима теглят назад.

Ето какво виждам аз:

Сега, всеки ден, всеки час, навсякъде има ,освен "матриал", хора, които тренират Parkour, без да са си поставили ясни цели, да не говорим за план и стратегия за тяхното достигане. Бъка от народ, който скача, само за да впечатли някого, да е от "готините и лудите, които тренират онуй екстремното" или да се докаже пред приятелите си (които нали уж са приятели, какво има да им доказваш точно на тях?)... Еми за момента всичко е добре, особено ако има кой да им се радва. Но какво става след няколко години? Човек, който е "тренирал" по този начин, си извървява пътя надолу. Контузиите стават все повече, хората, които му играят по свирката все по-малко... Накрая вече и самият той не знае какъв е и на къде отива. Знае само, че може да скача без да мисли, и че е получил нещо като респект от някой, защото той бил прескочил еди-какво си, с риск да падне и да се утрепе, а него го било страх. А какво стана с Parkour термина, с неговата идеология и идеи за самоусъвършенстване и здравословна тренировка? Нищо подобно! Даже напротив. Хората, които познават този индивид ще си кажат "Аааа, Parkour ли? Да, да... за него гледах по телевизията, знам какво е. А и имам едни познат дето наистина е много смел. Хаха! Да го видите само от къде скача и как лети насам - натам. Пфу, добре, че е жив още:D Той преди 3 месеца си беше счупил ръката пак, ама сега е по-добре;) " Не е ли това напълно вероятен сценарий? За съжаление да... Познавам много хора, които скачат, посещавам форуми и съм по-наясно от много от вас. Така че ако ви се струва, че преувеличавам и преигравам само за да си кажа каквото имам... За съжаление, не е точно така :/

Преди проблемът ни беше, че Parkour-ът не беше популярен като спорт и никой не го уважаваше, поради тази причина. Е, браво, сега се популяризира доста. Но вижте с какво! Само с луди изпълнения, много риск, много опасност...(пример:Вече маса народ си мисли, че тези скоци от високо, за които ви писах наскоро, също са Parkour.)
А това изобщо не би трябвало да е така, поне според мен. Вярно, всеки си тренира за себе си. Тялото си е негово, изборът е негов, но... От това, което хората гледат по българската телевизия и четат по българските статии, изглежда, че друг вид Parkour няма! Има само "трудни движения, с акробатични елементи в градска среда, някои от които особено впечатляващи, поради голямата опасност от травми"

Е, не е задължително да е така!
Parkour може да се тренира и по съвсем друг начин, толкова различен, че хората ще се питат дали е същия спорт. Аз, хората от отбора, в който съм, и доста други познати, тренираме като наблягаме на следните неща:

- Никой не се сравнява с никого по сила, по умения. Няма изказвания от сорта на "Той е по-добър, ти не си...А кой е най-добрият?"Ако има сравнение, то е на напълно на приятелска основа и е с цел прогрес на по-неумелия и взаимна помощ.

- Винаги загряваме. Всяка тренировка започва с това, защото сме наясно колко е важно. Никога не скачаме, без да сме неподготвени, защото например някой познат е минал и иска да види какво правим. Здравето е приоритет.

- Всеки е наясно със способностите и нивото си. Никой няма интерес да се прави на голяма работа, само за да се докаже пред другите. Прогресът не трябва да се постига с цената на всичко. Правилната тренировка неизбежно води до него. Колкото по-уравновесено, по-стабилно, по-умно и по-усърдно тренираш, толкова повече напредък има.

- Тренираме и духа и тялото си. Това, колко е напреднал някой не се измерва само в това, колко на далеч скача и колко неща може. Един, да го наречем, добър скачач тренира без да претоварва мускулите и ставите си, не се измаря бързо, не се ограничава само с няколко движения, има съвсем малко или никакви контузии. А ако започна да говоря за качества като " креативност, гъвкавост, експлозивна сила, знание, опит, увереност, стратегия... " няма да ми стигне мястото в blog-а:)
---------------------------------------------------------------------

Нещата в този списък не са подредени по-важност и определено не обхващат всичко. Но, мисля, че са достатъчни за да усетите разликите и да придобиете представа за това, което правим и как виждаме нещата.
Наистина не знам защо другите не се вгледат, не се постараят да видят какво може да има зад маската от голямо его, огромни рискове и скандална показност, които една част от Parkour-обществото слагат пред образа всички скачачи. За мен наистина е обидно да ме мислят за хвалипръцко, защото просто не съм... Почнах несигурно, не се замислях за много неща, но мина доста време, минаха доста тренировки. И даже мисля, че имах късмет, че още в самото начало сам си направих избора и никога не съм си и помислял да съжалявам за него. Защото сега, пишейки тази статия, аз осъзнавам, че нищо не ме боли. Даже се чувствам по-добре от всякога! Освен това имам приятели сред скачачите, а не просто хора с общи интереси и така и ще си остане.

Наистина, за тези от вас, които все пак им е интересно какво всъщност е Parkour и що за хора сме тези, които го тренираме, имам само един апел към вас:
Не си правете изводите от шумните квартални момчета, които виждате всеки ден се фукат колко големи смелчаци са, нито пък от първите 2-3 филмчета в YouTube (не дай си Боже във Vbox7), на които попаднете. Заешката дупка наистина е по-дълбока отколкото изглежда.

Ако проявявате интерес
-- вижте и тази статия
-- за да видите резултатите от правилни и усилени тренировки прегледайте клипчетата на Blane

--- За да видите същината на проблема - по време на тези иначе хубави и трудни движения, водещите не спряха да ни повтарят, че наблюдаваме Parkour-демонстрация.

.

2008-07-04T10:00:00.000-07:00

Къде се намира изкуството
...сред всичко, което ни заобикаля в този невъобразимо разнообразен свят? Тази дума винаги е звучала красиво и ни е карала да правим асоциации само с позитивни неща. Почти всичко, създадено от човека, което ви заобикаля и ви заинтригува, учуди, хареса ви или просто ви накара неволно леко да се усмихнете, е изкуство. Искам да кажа, че много от човешките творения са повече изкуство, отколкото само плод на някаква амбиция или просто постигната цел. Това не са само холивудските филми, картините на професионалните художници или песента на някой нов талантлив артист. Замислете се. Като "изкуство" може да се определи почти всеки труд на даден човек, стига той да е бил с цел създаването на нещо приятно, уникално, със много старание и любов, посветено на някой друг (изкуството винаги търси своят адресат)
Сигурен съм, че и всеки от вас многократно е създавал такова(писане на художествени текстове, рисуване, танцуване, собственоръчно направена картичка за близък човек, разсмиване на приятели, развиване на някакъв собствен талант, презентация в училище...), макар за тогавашния момент да не е осъзнавал, че прави точно това, а просто да си е вършил работата или да се е развличал през свободното си време. Това, което се опитвам да ви кажа е, че според мен...

Изкуството е за всеки
Има ли значение, че не си най-добър в нещо? Има ли значение, че по телевизията гледаш хора, които се справят с пъти по-добре с "нещото"? Не, разбира се. Това не ти пречи да продължиш да твориш, да се стараеш и да радваш околните със своето изкуство. Познавам хора, които пишат стихове, които тренират Parkour, които рисуват, които наистина обичат да пеят, които танцуват степ... И много други. Те наят, че не могат и 1/100 от това, което могат професионалистите на световно ниво в техния бранш, но не спират да се гордеят с това, че са хора на изкуството. Вярно, всеки по собствен си начин, но аз ги познавам добре и виждам, че така те не само разнообразяват ежедневието си. Затова, ако и вие чувствате, че сякаш ви е заложено да правите нещо - не се поддавайте на никой и нищо, който/което ви кара да се чувствате непълноценни и слаби в своето изкуство.

Лично аз
...гледам на много от нещата, които правя като на изкуство. Дори и на това, че сега създавам тази статия съвсем сам и без да си помагам с материали от И-нет. Подобен на този текст за "изкуството" може да бъде написан далеч по-добре. С по-подходящи думи, по-съществени подтези, подкрепяне на твърденията с примери и насоки към други сайтове, художествени материали.... и какво ли още не!!! Но това в никакъв случай не ме кара да си мисля, че това, което споделих с вас е боклук, който трябва да се изтрие до 2 дена, защото не става за четене.
Може на 10 човека да им се е сторил скучен и да са спрели да четат още на втория ред, но ако на 11-я му е било интересно и , надявам се, полезно - тогава е имало смисъл. А и какви ги говоря! Винаги има смисъл, поне за самия мен... Всеки, който създава какъвто и да е вид изкуство, е духовно богат човек (някои по-малко от други, но да не навлизаме в подробности :D) Така че не се притеснявайте да развивате таланта си (или ако силно желаете да можете нещо - да го превърнете в нов свой талант.)

Това беше поредният що-годе кратък текст от мен, на тема различна от ПК. Благодаря ви и браво на шампионите, които изчетаха всичко;) Дано ви е приятно и полезно да се развличате с моите мааалки скрооомни творби:)

Нашите хора скачат от високо (7-10... защо не и oт 12 метра!? )

2008-06-25T12:57:00.000-07:00

И така... Нека направим една груба сметка:)
Колко мислите е височината до четвъртия етаж на вашата жилищна сграда? Нека приемем, че всеки етаж е по около 2 метра и полувина - тогава височината е 10 метра... А сега по-интересното - нека си представим, че някакъв човек е готов доброволно да се метне от около 10-12 метра, не за да се нарани, а най-вероятно за кеф :) Колко смел, колко безразсъден, колко уверен, колко добър, колко глупав трябва да си за да се метнеш от такава височина?
Както ясно виждате от първата снимка в началото на тази публикация, нашият "супер герой" скача от височина, равна на горе-долу 6 пъти по неговата собствена ! Това са около 12 метра...
А сега нещо още по-фрапиращо - той се хвърля със салто! И то не с какво да е, а с едно от най-трудните (сред тези от основните видове) - гейнер/gainer. При него общо взето скачаш напред и се превърташ назад:Р Сами ще видите какво представлява, няма смисъл да го описвам, понеже нашият хахо го изпълнява перфектно.
Всъщност няма и смисъл да пиша повече... Мога само да ви препоръчам едно нещо - днес отделете 5 минути за да се поставите на мястото на този трикър. Просто отидете и погледнете през 4-5 -тия етаж на вашия блок/кооперация...

Кликнете върху тази снимка за да видите клипа, за който става въпрос -

+ И за да не си мислите, че няма други такива хора, ако ви е интересно ...

... погледнете и тези -

Моето мнение: Аз и повечето мои познати, които се занимаване с РК, предпочитаме да не скачаме от големи височини. Признавам, че ако аз се хвърля от 10 метра, може би ще се изпочупя поради липса на достатъчно добра техника и слабо тяло. Но аз изобщо не съм си поставил за цел да скачам от повече от 3 метра...
По мое мнение тези тримата от клиповете горе правят това не толкова за себе си, колкото за да впечатлят другите (особено този втория с "бешъния приг" дето е извикал и телевизия) А впечатляването от доста време не е моя цел.
Но найвече съм против това, защото е вредно! Колкото и да тренират тези хора, колкото и мощни крака и изчистени движения да имат... Е не можете да ме убедите, че един такъв скок не е поне 100 пъти по-вреден за ставите от 99% от другите неща, които този човек може да прави. Според мен не си заслужава. Дори и да е сигурен, че ще падне точно както си представя и ще отбие удъра максимално добре и по този начин да изключва възможността да се озове в болница с два строшени крака (или може би с нещо по-сериозно) - не си заслужава!
Така че лично аз не толерирам който и да е от трениращите да се стреми да скача от повече от 2-3 метра... Просто не е необходимо в "репертуара" си задължително да имате джаскане от високо, само защото с времето започва да ви боли по-малко, а на другите им харесва да гледат падащи хора отстрани... Тренирайте по-здравословно, за да имате по-малко главоболия по-късно!

Хиндемит

2008-06-23T11:09:00.000-07:00

Здравейте! В първата "статия" ви казах, че няма да пиша само за РК, а и за други неща, които ме вълнуват или по някакъв начин са ми направили впечатление.
Най-малко съм очаквал, че у мен ще се появи позитивно впечатление не от какво да е, а от някой нов български филм! Напоследък всички ние гледаме най-вече американски продукции. Те ни запленяват със страхотни кадри, всеки един от които е направен благодарение на невероятно много пари и нови технологии. Гледаме едни и същи физиономии на артисти, които са по известни в страната си дори от собствения им президент.
А какво може да кажем за българското кино? Е... Ние, зрителите, винаги сме повтаряли: "Ако направят нещо свястно, с удоволствие ще го гледам... Нали все пак ще е българско!" И тази нагласа е много хубава... Само дето освен няколко що-годе успешни сериалчета от сорта на "Дунав мост" и "Тя и той", наскоро сякаш не е имало българска филмова продукция, която поне да стане достатъчно известна, и то в собствената си страна. Щом нямаме пари за кино с качеството на американското или френското, тогава единствено може да ни спасят оригинален сценарий и добра актьорска игра.

Мога да ви зарадвам, че най-после има нов филм, който си заслужава да бъде видян от всеки един от вас. Притежава точно този коз - артистите са се справили страхотно, а идеята на филма като цяло бива, по мое мнение. Филмът се казва "Хиндемит" и е на
Андрей Слабаков - един от малкото наистина добри български сценаристи.

Отностно жанра - може да го срещнете определен и като комедия, и като драма. Едно е сигурно - хуморът е страхотен!!! Не съм се смял така на български филм от много време :D

И цялата публика беше смаяна.... Не можехме да повярваме, че тази продукция е българска. Образът на "стареца отшелник" още ме кара да се засмея дори само като се сетя за него:) Ако филмът се появи на кино, което може да не се случи, познайте защо - поради липса на пари!!!, непремено го гледайте, викнете и приятели! Аз самият ще отида да го гледам за втори път!

Защо Parkour?

2008-06-19T09:44:00.000-07:00

Предслов:

Ако си мислите, че за да бъде един клип красив, то трябва да има 5-10 салта, 20-30 скока, при които ако паднеш умираш и тнт.... Просто кликнете на картинката в ляво. В този клип дори и няма сложни движения (с изключение на последното)

Някои от вас сигурно се чудят... Защо точно тренирането на Parkour е хобито ми? Е, не, че някой наскоро ме е питал, но с радост ще ви споделя:)
Общо взето алтернативи много, дори и ако се ограничим само в екстремните "лудории". Хората от години карат скейт, блейдове, колело... Никой няма да ме гледа странно, защото е познато от почти всички. Има състезания, конкурси, сайтове, клубове...
Да кажем, че това не ми е интересно и държа просто да правя някакви чудесии, използвайки само тялото си. Тогава защо не Tricking? Много по-атрактивно е! Освен това става за състезания, демонстрации, впечатляване на другите... Много по-готино е да направиш задно с винт, отколкото да се покатериш на някой гараж...
Е, може би всичко това е вярно и е така - другите спортове са някак впечатляващи, смайващи, невероятни... Но аз наистина предпочитам да тренирам Parkour. И съм 100% убеден в това, а вече минаха повече от 3 години от началото... Причините за мен сякаш са безброй. Все пак ми се иска да споделя някои от тях с вас, поне за да ме разберете и опознаете по добре.

Като за начало, тренирам ПК за да поддържам форма. Тренирайки правилно аз натоварвам всяка част от тялото си и най-вече ръжете и краката. Изисква се много повече сила да се катериш и да се движиш бързо, преминавайки най-различни препядствия, отколкото да скочиш и да завъртиш скейтборда или да направиш странично салто... След толкова време тренировки мога да твърдя, че съм в перфектна форма. Не съм надут с мускули като някой фитнес маниак(аз в никакъв случай не искам това), но не съм и с фигура като на ученичка в основно училище. Наистина мисля, че съм постигнал перфектния баланс. Сега се стремя да ставам още по-силен, без това да променя коренно фигурата ми.

Втора причина е самата психология. Тук ще пиша накратко, защото съм сигурен, че на много от вас ще им се стори неразбираемо, дори и досадно и прекалено отвеяно. Общо взето всичко се крие в това да осъвършенстваш самия себе си, без значение как реагират другите. Повечето от нас, трениращите ПК, постигаме много... Невероятно много! Но това си остава за нас самите... Затова и няма състезания по ПК, мразим да се съревноваваме и никога не се изпочупваме за да видим кой ще скочи първи от този ръб на другия... Голяма работа, че някой се справя с нещо по-добре от теб! Старал се е човека - има резултат. Това в повечето случаи само ни мотивира и не поражда никаква завист, а само възхищение и добри чувства. Единствената показност, която аз упражнявам, са клиповете ми. Както виждате - те са навсякъде... Тук линк, там линк... тука тема, там реклама.... Колкото и да е невероятно и нелогично - не ги правя за да се хваля с нещо! Гъделичкам си егото, като видя, че на другите им е харесал клипа и са ме похвалили, но това е човешко, мисля... Наистина много се старая, а с клиповете мога да документирам това и да споделя с другите успеха си. Освен това, макар и да прозвучи нескромно, мисля, че ми се отдава. За всеки клип отделям супер много време, старание и нерви и резултата никога не ме разочарова. Наистина правенете на клиповете и полужителната оценка на другите ме мотивира и ми доставя радост.

Но ето, че пак се отплеснах от темата и изписах сумати ненужни редове... Това може би беше от страх да не ме помислите за такъв, какъвто не съм - фукльо, който на думи е ангелче, а всъщност е поредния самохвалко...
Добре... Май тук е мястото да кажа още 1-2 прични да се занимавам с ПК и ще трябва да приключвам темата. Дори някоя фанатичка на тема "Даката" , която е лудо влюбена в мен и по цял ден гледа мои снимки и клипчета и чете моите неща, би се отегчила ако продължа да пиша толкова неподредено и подробно.

И отново - "колкото и невероятно да ви звучи, аз мисля, че" това, което правя е полезно за тялото ми. На пръв поглед - скачане от високо, претоварване на мускулите и ставите, преуморяване... Всичко това би трябвало да ме съсипе. НО, след толкова време, аз мисля, че тренирам все по - здравословно. Самият факт, че нямам нито една контузия, а леките наранявания стават все по-голяма радкост, е много показен. Може би само веднъж на 10 тренировки правя нещо, което наистина е вредно. Като, например, на последната тренировка. Тогава изпълних един скок със засилка, с който се озовах 4-5 метра напред, приземявайки се на асфалт. Та това, мили деца, е вредно :D Но всичко останало, което правя, а то съставлява 99% от така нареченото "скачане" само ме раздвижва и тренира мускулите ми, без да съсипва здравето ми. Това е и една от причните почти да не правя салта - много рядко имам пълен контрол над положението при тях и ,както се очаква, не стъпвам леко, а падам на цял крак (което е вредно) Затова има ли салта - само на трева или пясък и то за удоволствие или за цвят в някой клип.

И, внимание, последна причина - това са приятелите! Не мога да ви опиша колко ми е приятно да съм с хора с подобни интереси, да сме навън и "да се излагаме",както някои биха се изразили, правейки се на маймуни. Просто е прекрасно да станеш рано сутрин, да отидеш на някое приятно място с две стени и една ограда...И нищо повече... Да се опиташ да пребориш самия себе си. Да постигнеш повече, по-ефективно, по-красиво, по-безопасно, по-бързо, по-прецизно... И В ТОВА ДА НЕ СИ САМ. Аз съм щастливец... За напред не знам, но досега намерих прекрасни приятели, с които сформирахме отборът на хората със свободна воля. Наистина тренировките ми преминават в прекрасни мигове и оставят безценни спомени.

Е, ако някой е прочел всичко това, значи наистина има здрави нерви... Или наистина е искал да спечели баса :D
А ако на някой, всичко това му е било интересно.... Алелуя! Ако си момче, значи си един от онези, с които мислим еднакво или просто ме цениш. Ако си момиче и си изчело всичко това и ти е било интересно... тогава трябва да си фанатичката, за която споменах по-горе :D Обади ми се някой път ;Р

Здравейте!

2008-06-17T11:38:00.000-07:00

Казвам се Йордан Калоянчев. Не съм сигурен защо правя този блог. Може би както всички, понякога и аз имам нужда да кажа някои неща, за които никой не ме е питал и не е искал пряко мнението ми. Но понякога наистина много ми се иска да споделя някои мои мисли, впечатления... или просто да създам една полезна "статия", в която е писано за неща, за които си заслужава да се чете. Но както и да е...
Мисля, че с писането няма да имам проблем. Както сами ще се убедите, мога да бъбря с часове. А ако на някои от вас написаното тук им се види интересно и не искат да прочетат просто 4-5 реда - идеално, всички печелят:) За останалите - никой не ви е вързал пред компютъра и принудил да четете тези редове... Погледнете навън - сигурно денят е прекрасен. Вместо да пропилявате времето си седейки пред компютъра - обадете се на някой познат и излезте навън...

Добре... Като за уводни думи може би стават ^^
А сега малко по същество. Написаното в блога ми ще е неизменно свързано с интересните ми. На първо място това е Паркур (съкратено - ПК или на латиница - РК) За този спорт има мнооооого да се пише, мнооооого да се споделя и да се обсъжда:) Така че редовете няма да останат празни.

Освен това от време на време може да пиша и по сериозните теми - взаимоотношенията ни с другите хора, смисълът на нещата, които ни заобикалят, очакванията за близкото бъдеще, ценностите на хората днес, за България... Та такива разни теми:)

И все пак да се придържаме стъпили на земята - мисля, че понякога ще пиша и за обикновените неща.... Ако човек не обръща внимание и на тях светът щеше да е ужасно място. Затова някои други теми ще са просто как е минал денят ми или какво ми е харесало във филма, който съм гледал преди малко.

Общо взето благодарение на блога ще имате възможност да разберете що за човек съм, какво ме вълнува, какво мисля по най-различни въпроси.... а може би ще прочетете нещо полезно и интересно:)

Дано блогът ви бъде приятно средство, чрез което да "отлетят" 5-10 приятни минути от деня ви:)

Благодаря за отделеното време.