Много трудно ми беше да започна да пиша. За да имам желание наистина да пиша трябва да се случи нещо с мен, да преживея нещо, което променя представите ми за нещата, да ме подтикне към размисъл върху теми, които обикновено в ежедневието си дори и не приемам заслужаващи времето, усилията и нервите.... Или поне тогава статиите стават наистина хубави...
Напоследък при мен се случиха много неща. Лошото е, че голяма част от тях са неприятни. Не че се стремя да пиша само за хубавото, но освен тежки и тъжни, те бяха и твърде лични. Не би било разумно да пиша за толкова съкровени неща пред всички. Може би пред някои хора ще обесня за какво става въпрос, може би не...
Като реазултат от преживяното напоследък ми е доста трудно да се седна и да попълня блога си с някоя нова приятничка статия:) Колкото и да ми се иска... Дори и сега седнах с тази нагласа... Уж за миг ще си представя, че съм от онези писатели, които се взират в белия празен лист и просто не могат преминат невидимата бариера и да започнат да пишат. Тогава ще се постарая, ще измисля как да започна да пиша... И всичко ще е наред. Това беше идеята.
Е избрах хубаво заглавие, започнах и да пиша... Но съвестта ми не позволи да продължа. Не мога да пиша за нещо, което ме вълнува само заради самата му хубава същност, а не защото наистина докосва душата ми. Иначе темата беше "Доброто настроение"... Бях решил да разсъждавам как ли се чувстват хората, които нон стоп са усмихнати и правят всевъзможни глупости, не защото са влюбени или им се е случило нещо друго невероятно хубаво, а просто защото откакто се помнят са такива. Просто това е характера им... И никой не ги е виждал тъжни, освен ако наистина не са имали причина за това. Живота може да пречупи всеки от нас, с колкото и оптимизъм да е зареден... Дали наистина са по-щастливи от повечето си връстници, или и те като всички нас са измъчвани от същите проблеми, просто се смеят толкова много, че не го забелязваме.... Не може да не познавате такива хора... поне 1-2ма, колкото познавам аз. Наистина има много за писане по тази тема, но може би друг път.... Сега не мога.. Започвам да пиша и след 10 реда просто спирам замислен за нещо друго и ... до там...
Описвам по-подробничко как се чувствам сега спрямо писането, понеже за мен представлява интерес дали тези, от вас, които пишат мноооооооооооооого по-редовно и много по-хубаво от мен, които създават изкуство, а не само водят някакъв си блог, имат такива моемнти. Много искате да пишете за нещо, значете, че темата е супер, че ви интересува и дори засяга, но просто не можете... Някои от вас пишат и стихотворения. Представям си на тях колко им е трудно в тези моменти...
Призивът ми е следния - няма да гоня всеки от вас поотделно за да го питам. Нека просто тези от вас, които имат навика да пишат (каквото и да е - стаии, книги, стихотворения, разкази, реферати ако щете...) да ми споделят в коментар към тази статия (ако искате и като анонимни) дали се случва и това с тях.Според моите представи отностно този проблем това се случва на всички - живота не ви предлага нищо ведро, за което да можете да пишете, а само тъжни лични гадости.... И се борите с празния лист все пак да пишете за нещо друго, не за скорошните си разочарования и натрупания горчив опит, а за нещо далеч по-интригуващо и приятно...
Може ли човек да се пребори с този проблем? Не ви говоря 1-2 дена или седмица, в която да не може да седнете пред компютъра и започвайки да пишете, проблемът ви да не е какво да изсмучите от пръстите си за да стане статията достатъчно дълга, а как да укротите целия вихър от мисли и чувства и да ги превърнете в достатъчно текст, не повече от 1000 думи, който да ги разкрива напълно пред читателите. Става въпрос за цели месеци. Страх ме е да се замисля точния им борй. Искам да пиша, но не мога... Какво... трябва като в някоя холивудска комедия да хване живота за юздите и да полудея за няколко дни , че да ми мине ли, какво ?? Може би не, понеже според фактите водя същия живот, който водих и миналата година например... говорейки за димамика, радост и тъга, риск, постижения, развлечения... Отново имам дни, които ще помня цял живот, защото съм страшно щастлив. Отново има дни, за които съм си мислил, че ще ще бъда най-щастливия човек на света, а са завършвали удър под кръста, поднесен от живота. Всичко си е горе-долу както преди, а не ми се пише за нищо, което да мога да си позволя да ви изложа тук. Само за проблеми, достойни за една много яка и продължителна депресия.(На която не се дадох - мухахаха...) Осъзнах, че ми се пише единствено за този мой сегашен проблем, който като се замисля не е много сегашен, понеже така е от месеци, както вече казах... Поне успях да превърна тази своя слабост в средство, чрез което постигнах целта си - все пак написах нещо, което се надявам (само този път) да помогне повече на мен, отколкото на вас...
П.с - Осъзнавам, че тази статия няма да представлява интерес за много от вас. Нито пък е достатъчно добре написана за останалите. Но нямам намерение да я трия, нито да я едитвам сериозно. Понеже не трябва винаги да се стремя всичко в блога ми да е перфектно. Не искам да се превръща във витрина с прекрасни експонати. Целта му е да развлича душата ми и когато тя е достигната няма нужда да се престаравам с козметични промени по написаното. Благодаря за вниманието и особено на хората, които ще оставят коментарите си по темата.
Напоследък при мен се случиха много неща. Лошото е, че голяма част от тях са неприятни. Не че се стремя да пиша само за хубавото, но освен тежки и тъжни, те бяха и твърде лични. Не би било разумно да пиша за толкова съкровени неща пред всички. Може би пред някои хора ще обесня за какво става въпрос, може би не...
Като реазултат от преживяното напоследък ми е доста трудно да се седна и да попълня блога си с някоя нова приятничка статия:) Колкото и да ми се иска... Дори и сега седнах с тази нагласа... Уж за миг ще си представя, че съм от онези писатели, които се взират в белия празен лист и просто не могат преминат невидимата бариера и да започнат да пишат. Тогава ще се постарая, ще измисля как да започна да пиша... И всичко ще е наред. Това беше идеята.
Е избрах хубаво заглавие, започнах и да пиша... Но съвестта ми не позволи да продължа. Не мога да пиша за нещо, което ме вълнува само заради самата му хубава същност, а не защото наистина докосва душата ми. Иначе темата беше "Доброто настроение"... Бях решил да разсъждавам как ли се чувстват хората, които нон стоп са усмихнати и правят всевъзможни глупости, не защото са влюбени или им се е случило нещо друго невероятно хубаво, а просто защото откакто се помнят са такива. Просто това е характера им... И никой не ги е виждал тъжни, освен ако наистина не са имали причина за това. Живота може да пречупи всеки от нас, с колкото и оптимизъм да е зареден... Дали наистина са по-щастливи от повечето си връстници, или и те като всички нас са измъчвани от същите проблеми, просто се смеят толкова много, че не го забелязваме.... Не може да не познавате такива хора... поне 1-2ма, колкото познавам аз. Наистина има много за писане по тази тема, но може би друг път.... Сега не мога.. Започвам да пиша и след 10 реда просто спирам замислен за нещо друго и ... до там...
Описвам по-подробничко как се чувствам сега спрямо писането, понеже за мен представлява интерес дали тези, от вас, които пишат мноооооооооооооого по-редовно и много по-хубаво от мен, които създават изкуство, а не само водят някакъв си блог, имат такива моемнти. Много искате да пишете за нещо, значете, че темата е супер, че ви интересува и дори засяга, но просто не можете... Някои от вас пишат и стихотворения. Представям си на тях колко им е трудно в тези моменти...
Призивът ми е следния - няма да гоня всеки от вас поотделно за да го питам. Нека просто тези от вас, които имат навика да пишат (каквото и да е - стаии, книги, стихотворения, разкази, реферати ако щете...) да ми споделят в коментар към тази статия (ако искате и като анонимни) дали се случва и това с тях.Според моите представи отностно този проблем това се случва на всички - живота не ви предлага нищо ведро, за което да можете да пишете, а само тъжни лични гадости.... И се борите с празния лист все пак да пишете за нещо друго, не за скорошните си разочарования и натрупания горчив опит, а за нещо далеч по-интригуващо и приятно...
Може ли човек да се пребори с този проблем? Не ви говоря 1-2 дена или седмица, в която да не може да седнете пред компютъра и започвайки да пишете, проблемът ви да не е какво да изсмучите от пръстите си за да стане статията достатъчно дълга, а как да укротите целия вихър от мисли и чувства и да ги превърнете в достатъчно текст, не повече от 1000 думи, който да ги разкрива напълно пред читателите. Става въпрос за цели месеци. Страх ме е да се замисля точния им борй. Искам да пиша, но не мога... Какво... трябва като в някоя холивудска комедия да хване живота за юздите и да полудея за няколко дни , че да ми мине ли, какво ?? Може би не, понеже според фактите водя същия живот, който водих и миналата година например... говорейки за димамика, радост и тъга, риск, постижения, развлечения... Отново имам дни, които ще помня цял живот, защото съм страшно щастлив. Отново има дни, за които съм си мислил, че ще ще бъда най-щастливия човек на света, а са завършвали удър под кръста, поднесен от живота. Всичко си е горе-долу както преди, а не ми се пише за нищо, което да мога да си позволя да ви изложа тук. Само за проблеми, достойни за една много яка и продължителна депресия.(На която не се дадох - мухахаха...) Осъзнах, че ми се пише единствено за този мой сегашен проблем, който като се замисля не е много сегашен, понеже така е от месеци, както вече казах... Поне успях да превърна тази своя слабост в средство, чрез което постигнах целта си - все пак написах нещо, което се надявам (само този път) да помогне повече на мен, отколкото на вас...
П.с - Осъзнавам, че тази статия няма да представлява интерес за много от вас. Нито пък е достатъчно добре написана за останалите. Но нямам намерение да я трия, нито да я едитвам сериозно. Понеже не трябва винаги да се стремя всичко в блога ми да е перфектно. Не искам да се превръща във витрина с прекрасни експонати. Целта му е да развлича душата ми и когато тя е достигната няма нужда да се престаравам с козметични промени по написаното. Благодаря за вниманието и особено на хората, които ще оставят коментарите си по темата.
