Приказки

Мечти:Светът се променя, с него се променят и желанията, интересите и целите на хората. От там и мечтите. Вие имате ли мечти? Разбира се, че имате. Променени или не, вие ги имате. И докато това е така, още дълго време на света ще има надежда и стремеж към по-добър живот (не че сегашния е непоносимо лош)

Приказки:
Приказките са едно от нещата, които развличат децата по особен начин. Те виждат света иначе, не като нас. Приказките им дават сигурност, че очите им не ги лъжат. Светове с необятни земи, чудати същества, принцеси и принцове, велики подвизи с щастлив край и нереална красота във всяко добро. За какво ли щеше да мечтаем ако светът наистина бе такъв ?

Мечти и приказки:Когато влиянието на реалния свят постепено с годините отблъсква този вълшебен свят, представите на детето за нещата леко се обърват. Ако това се случваше за няколко дена щеше да е кофти катарзис. Съдбата обаче е отредила хората така да устроят живота си, че това да става постепено, с течение на годините. Постепено се убеждаваш, че няма белобрад старец, който раздава подаръци, понеже "в икономиката няма безплатен обяд" например. А щом на хората една манджа им се свиди, какво остава за 7 милярда подаръка? След това осъзнаваш, че децата не идват от зелки. Представете си ако не забележете някое от тях докато си правите салата... истинска касапница. Накрая разбираш, че принцовете днес всъщност не се борят с дракони и не спасяват млади мадами. Те борят конкурентната им корпорация и си купуват мадами. Даже често всяка вечер различна.
Толкова е далеч нашия свят от този на горките самозалъгващи се дечица. Щеше да е хубаво двата свята да имаха повече общо. Това обаче не винаги спира най-упоритите. Погледнато по-философски това, което ни заобикаля, е такова, каквото го виждаме. Децата успяват да постигнат невероятни неща. Могат да виждат домашното куче като дракон и да го преборват играейки си безобидно с него. За момент те наистина приемат това за истина, вярват в него и се забавляват по-пълноценно от колкото всеки възрастен може. Опитайте се да вземете дървен меч и да защитите принцесата изпаднала в беда от злия дракон. Най-много да пребиете горкото куче и някоя правозащитна организация да ви го вземе за радост на съседите.
Все пак има определена възраст, когато двете неща се сместват - способността да виждаш несъществуващи неща и едновременно с това здраво да си спъпил с другия крак в реалния свят. Това е резултат от онзи плавен преход за който писах малко по-горе. Тогава човек разбира, че може да постигне неща, случващи се в приказния свят, но леко променени от реалността. Не може да бъде крал в приказен замък, но може да е уважаван главен архитект на съвременна величествена сграда. Сетете се за небостъргача Бурж в Дубай. Все някой е създал облика му първо в главата си, после и на макет. Представете си как се чувства той сега, гледайки собствения си "замък" Като в приказките нали? Няма как да знам, но напълно възможно е този човек като малък да е чел и слушал за велики хора, променяли облика на света по един или друг начин и е мечтал един ден да бъде точно такъв. По-късно е разбрал, че едва ли ще повтори някое от приказните им дела изцяло и е помислил какво е възможно да постигне в действителност. Ако си е мислил, че може да проектира новата най-високата сграда в света - отгатнал е:)

Мечти, приказки и фентъзи:Според мен онзи преходен период може да се удължи. До колко години зависи от самия човек. Малките деца четат приказки и те им действат така. Какво да четат големите ? Фентъзи, разбира се. Та това са си приказки за възрастни. Има ги всичките чудесий - легендарни герои, свръхчовешки способности, приказни същества, несъществуващи земи, "непобедимо" зло, вечен живот, честни политици... Няма граница, защото източник на всичко това е човешкото въображение. Как може да съществуват книги, филми, игри посветени на едничката цел да превърнат в реалност нереален свят и човек с лекота да им обърне гръб? Аз се чувствам сякаш на разположение ми е неизчерпаем източник на богатство. За да му се насладя ме ограничават само времето и парите, което се превъзмогва все някак. Ще кажете, че така е с много неща - историческите романи, световната класика, пък защо не и холивудските филми? Да, но всички те се оповават на реалистичните неща. Ако прочетете историческа книга, в която пише "Фараона Ями е живял близо 200 години" ще загубите вяра в написаното по-нататък и в самата книга. Ще я определите като боклук защото е премината граница, нарушен е принципа на достоверността. Във фантастиката такова нещо няма. А в много случай - колкото по-малко граници и правила има, толкова по-добре. Асоциираме го със свобода, независимост, сила и други епични добротийки.
Не съм писал в блога си за това, но съм голям фен на фентъзито. Любимата ми книга от всички всевъзможни жанрове е поредицата "Повелите на руните" на Дейвид Фарланд. Книга, в която е възможно човек да извлича таланта на някой друг, красотата му, умът му и други, като съответно стане двойно по-красив, двойно по-умен и тнт. Ако успее да вземе силата на 100 мъже, става 100 пъти по-силен. Само си представете подобно нещо, колко въпроси поражда подобно предположение, колко възможности! В същото време автора беше избрал не всико да е чудесно и прекрасно. Тези, които бяха взели метаболизма/бързината на други в битка нанасяха удари с умопомръчителна бързина и бяха непобедими. Но за сметка на това умишлено се бяха обрекли на в пъти по-кратък живот от нормалния човешки. Просто невероятно! (много подходяща дума, с всичките й значения)
Това се казва приказка за възрастни. Кой знае, сигурно досега индиректно съм осъществил безброй мънички идеи от книгата, или такива произлезли в следствие на нея. А може би е помогнало за заформянето на някои от настоящите ми стремежи и мечти? Тъй като това са едни от нещата за които живея, никак не е маловажна цялата тази работа сфентъзито.
Така че в заключение - ако гледате скиптично на всички тези измислени елфички, живи планети, говорещи животинки и тнт... Помислете пак. Вместо прибързано да махате с ръка поради невежество, се замислете дали не си заслужава един ден да кимвайте утвърдително поради натрупания опит ;)

Нова притурка

Притурките са тези секции в дизайна на блога ми, които виждате в дясно. Днес създадох още една, на която отдавам особено значение "Връзки към най-различни стойностни нещица из И-нет". Това е причината и да и правя тази реклама сега:) Там редовно ще давам линкове към всякакви интересни и полезни неща, на които съм попадал сърфирайки наоколо. Нещо като хоби ми е да търся по-особена информация с източник блогове, статии, wikipedia, научно-популярни филми в замунда или онлайн и други. Страхотно е когато попадна на нещо такова. Не се чува по нашите медии, няма го и във всяка книга. Ето например тази статия. Обикновено, ако изобщо попаднете на информация за червените кхмери, за тях почти навсякъде нашите сънародници са писали про-американски. Това е така защото се подмазваме на американците от години, също, и защото и огромна част от света се дирижира от САЩ. Следователно режим, който е техен враг, се плюе, лошото се преувеличава, данните изопачават и тнт. Е, този човек от връзката - Людмил Костадинов, има различно мнение. Всъщност, точно на другия полюс е. Всичко написано там е контра на общоприетото. Сами трябва да изберем на кое да вярваме (Според мен истината е някъде по средата, леко стъпила в полето на Людмил) Но как може да изберем, ако не са ни представени двете гледни точки?
Това беше пример за нещо полезно, което исках да споделя с вас. Не всичко, което ще видите в онази притурка ще е толкова сериозно и тежко, нито пък всичко ще е конспирации или разкриване на истината. Но лично мен подобни неща винаги ме грабват, затова, да си призная, може и да преобладават:) Останалите ще са също с образователна цел.
Надявам се тези от вас, които искат да научат нещо ново, да намерят интересни и любопитни неща сред списъка с връзки:)

Група за класическа музика във Фейсбук

Заглавието е достатъчко красноречиво. Изцяло в мой стил обаче ще предположа, че сте тук за да четете разни неща, да се интересувате от това, с което съм избрал да ви занимая, затова няма да подтискам волята си да ви споделя всякакви подробности покрай група.
Ще започна с това, че групата е лична, тоест - аз съм нейн автор. Създадох я преди месеци. Историята е кратка и предвидима. Потърсих активна група на български във фейсбук за класическа музика и не открих такава. Това до известна степен ме натъжи, после подразни и дори ядоса. Имах два основни избора. Първо можех да си остана ядосан, насочвайки негативните емоции към огромната проста част от българския народ - фенове на чалга, циничения рап и друга деградираща музика. Другия вариант беше този път не само да гледам и с нищо да не допринасям сегашното положение да се промени, а да направя нещо. Този път избрах втория вариант. Което всъщност не е някакъв подвиг. За мен е удоволствие 1-2 пъти в седмица да отделям по няколко часа за да търся класическа музика, а често и информация за произведенията и авторите и да споделям чутото и наученото в групата. Колкото и да го подтискаме, всички ние имаме нужда да дадем свобода на желанията си да намерим нещо красиво и да му се насладим. Повечето млади се стараят да се развличат правейки пакости. Да го наречем на нашия си жаргонен език - "мизерии" , "простотии" , "изцепки" и тнт. Не може да отречете, че именно за тях се разказва най-ентусиазирано, с желание и гордост от стореното. А какъв е обекта на разказа? Най-често тъпо натравяне с алкохол (напиване), отношение към момиче като към парцал, чупене челюстта на някой друг Айнщайн... Весело е, сега му е времето, винаги е било присъщо на младешкия дух да подтиква към глупости. Не съм против това, но съм против 99-процентната насоченост на вниманието, усилията и действията към това. Младостта е и времето когато човек утвърждава (а при някой и изгражда) характер, подбира навиците си, замисля се върху интересите и целите си. Не е ли много по-уместно тук да се намеси класическата музика, а не пиянството ? Дадох ви само един пример за какво може да ви е полезен интереса към това изкуство. Всеки може да открие собствен подтик да прояви интерес към него. Нещо с не толкова възвишена цел като себеусъвършенстването например е релаксацията. Легнете привечер на леглото си с поглед към тавана (потърсете и звезди ако вярвате в чудеса) и си пуснете тихо ... да кажем това . Можете ли с ръка на сърцето да кажете, че няма да ви е приятно ?
Има безброй подобни произведения. Има и по-весели, по-тъжни, по-мрачни, красиви, опияняващи, плашещи... Може групата (да се върнем към главната тема) да е скромна - някакви си 50 души, но вече имаме страхотна колекция от почти 100 (за момента) прекрасни песни, никоя от които не е случайна или споделена само за бройка. След като намесихме и цифрите ше кажа и че нямам за цел групата да стане с национална значимост, най-голямата във фейсбук или какви ли не още глупости. Пиша тази статия, първо защото имам нуждата да го направя и второ защото, както простичко с 2-3 думи е казал мъдрия български народ - човек никога не знае. Може в момента някой като Иван Райков да чете това и да изпитва радост. Ако се чудите кой е той - това е човек от групата с много постове, прекрасен вкус към класическата музика и един от най-активните участници. За което, разбира се, съм му безкрайно благодарен.

Sony Vegas pro 9.0 - клип

<--- br="">

Здравейте! :)
Поиграх си и направих едно музикално видео с кадри от Watchmen. Песента си е саундтрака към филма (гениално, нали?) Толкова ми хареса, че не можах да се сдържа:) Но както и да е... целта ми беше да покажа, че мога да работя с тази програма.
Клипчето е изпълнено с много забележими и не до там ефекти (греене, контраст, яркост, лъчи, наситеност на даден цвят, проблясвания, трансмисии, фокусиране върху дадена част от екрана и др.) + много забавяния и забързвания. Все пак не исках да се получи шарания, затова ми се струва, че не си личи, че е работено толкова, колкото всъщност е. Дано ви хареса;)

Другото лице на изкуството (Изкуството като група хора)

И преди съм писал за изкуството. И отново ще пиша. То е от невъобразима величина за човешкия род, нищо нямаше да има днешния си вид, устройство, въздействие, ако не беше изкуството. Цялото ни общество се гради с помощта на изкуството.То не е единствения фактор, но е един от силните.

Във връзка с тези мисли оценявам колко е важно кое от лицата на изкуството забелязваме ние. Знаете ли... първо мислех да озаглавя настоящата статия "Умиращото изкуство" , "Скритото изкуство" Но след миг се спрях. Това е абсурдно. Изкуството няма да умре, няма и да се скрие някъде. Хората не могат без него и то винаги ще обуславя нашето съществуване. Но все пак... Хората се променят през вековете, напоследък през десетилетията и годините. Човечеството създава всякакъв вид изкуство, всичко, което му хрумне. Само че в близките няколко десетилетия сме се променили така, че създаваме не това, което е най-ценно от морална, човешка, душевна и както искате го наречете точка, а това, което се продава. Този факт създава другото лице на изкуството.

Нека си представим нещата практично - нека това да е лице на човек. То би било лице на мъж, с "войнишка" прическа, кафеви очи... леко грозновато и ръбесто. Нека не се ограничаваме. Ще дадем цялостен облик и дори характер на заформящата се персона. Млад е, все още непоучил се от живота. Може да го определим като весел човек. Винаги готов да се посмее, въпреки проблемите, които живота му изпраща под формата на изпитания. Когато е тъжен, ядосан, въодушевен... той не крие това, действа според чувствата си. Поради това е способен да нарани някой в изблик на агресия, да пренебрегне чувствата на приятел поради незаинтересованост. Общува с другите простичко, без да подбира думите си, без да се интересува кой стои пред него. Казва каквото мисли с кратки изречения и все същите думи. Не се стреми към себе осъвершенстване, не търси красивото, не се замисля какво хубаво ще остави на този свят.
Това, скъпи читатели, е огромната част от изкуството днес, както аз си го представям, ако беше човек. Това са американските екшъни, това са реалитишоутата, това са латиноамериканските сериали, театралните постановки изпълнени с псувни, съвременните вулгарни български филми, съвременната комерсиална музика, популярните медии в България и още безброй подобни.

Знаете ли, ако погледнете зад рамота на описания по-горе мъж ще видите, че зад него се е скрила цяла група от индивиди.
Ето, доста по-назад, сред тях се различава красиво младо момиче със златни коси и светла кожа, сияе като принцеса. Облечена е в небесносиня елегантна рокля. И пее. Винаги е пяла, когато е била тъжна, когато е преливала от щастие. Изглежда твърде млада за това, но сякаш е разбрала много повече неща за живота и света от мъжа пред нея. И не спира да търси отговори, да пее за всичко красиво и ново.
Това е изкуството в класическата музика.

Пред нея, но зад мъжа, се намира друг интересен човек. Той е по-възрастен. С безупречено поддържан външен вид - правилна стойка, сресана коса, елегантни дрехи. Интелигентен мъж, интересуващ се от физика, психология, география, астрономия... Мисли, че никога няма да знае достатъчно и въпреки това се стреми към съвършенство, такова е природата му.
Това е изкуството в научнопопулярните филми и книги днес.

Погледът ни се плъзва по-напред. В дясно от мъжа с войнишката прическа, само на крачка зад него, стои друг, който, с няколко години по-възрастен, много прилича на него, сякаш са братя. За разлика първия обаче, той има разностранни интереси. Също се радва на живота, но не забравя и че той може да е труден и е нужно да се научи на отговорност и други човешки ценности за да се справи в трудните моменти и да не нарани хората, които обича. Като всеки човек и той прави грешки, позволява си да повиши тон или да се посмее в лицето на опасността, но се учи от това и не действа твърде прибързано или безрасъдно.
Това са американските филми, комерсиалната музика, българските медии, скандалните театрални постановки и тнт, които въпреки че са такива, могат да ни научат на нещо. Направени са за по-тесен кръг от публика, която ще ги оцени и ще бъде повлияна полoжително от тях.

Това бяха само 4 човека от тълпата. А колко ли са останалите, как изглеждат, какви са ?
Изкуството има страшно много различни лица. Това, че едно от тях е най-близо до вас, само трябва да ви накара често да се питате какво има зад него и да не спирате да надничате. Бъдете любопитни за новото за вас, не гледайте като кон с капаци само комерсиалното лице, поставено опасно близо в центъра на вашето полезрение.



-----------------------------
Гледайте стойностни холивудски филми - линк , линк
Гледайте научнопопулярни филми за съвременните теории - линк
Слушайте класическа музика - линк , линк
Бъдете окрити за другото лице на изкуството!

П.С. Първо написах статията и след това търсих илюстрация. Главният персонаж в Дзифт плашещо много отговатя на представите ми за "кофти" изкуство.

Въпроси, които си задаваме...

Предлагам ви една малко по-дълга статия по темата, с повечко отклонения и натъртващо лично мнение, много бърборене... и куп други, да ги наречем "недостатъци". Ако нямате търпение и желание да поразсъждаваме заедно по темата, не се напрягайте, намерете си други четиво.



Като разумно същество в природата на човека е той винаги да си задава разни въпроси. Прочитайки това изречение много то вас вече са го направили. Подсъзнателно се питате как ще продължа написаното до тук, коя от безброй многото подтемички на "въпроси, които си задаваме " ще избера аз. Основно се колебахме между две. Те са формулирани простичко.

1-Защо си задаваме въпроси?
2-Какви са тези въпроси?

А колко отговора има този, първия въпрос? Това също е интересно.
Да се назове отговора или отговорите му обаче не е по нашите сили. Или поне аз така мисля. Всеки има свое виждане за нещата - уникално, различно от това на всички останали. Не можем да кажем кое е вярното. Значи или всички са верни, или никое не е. Аз предпочитам втория вариант, понеже веднъж един приятел ме научи така. Всяко твърдение може да бъде оборено и представено като грешно. Дори и "вярното", което сме постигнали оборвайки предишното. Всичко зависи от гледната точка, аргументите, доводите и тнт... Няма абсолютна истина, когато става въпрос за мнение, оценка и други подобни. Единствена истина може да има само в неизопачените сухи факти. Но те не са център на вниманието ми днес. Много по-забавно е да се пише и мисли за неща, които са и така, и иначе:)

Защо си задава въпроси?
Според мен това бил начинът човека да оцелее. Това е едно от нещата, които ни отличават от повечето животинки. Едва ли домашната ми котка се пита всеки път кой й е поднесъл храна, защо точно сега, защо я носи точно той, какво има в нея, защо не друга храна... и тнт. Не мога да проникна в съзнанието ми, но типично по човешки, наготово ще кажа, че това не е така и тя най-много се пита "да ям ли или не" и то без много много да го осъзнава. Просто следва чувството за глад. Предполагам, няма да се съгласите, че човешкото любопитство може да се разгадее изследвайки мързелива домашна котка. На косъм бях:Р ... но все пак да продължим с противопоставящите се на затъпяването от монотонното ежедневие възвишени и леко заблудени размисли.

И така... Не съм първия, който твърди, че всичко постигнато от човека е резултат от това, че когато е настъпил момента, той първо се е запитал за него. Днес не всеки от нас е учен, със списъче лични научни открития, не всеки е зоолог, откриващ през дне непознати видове, не всеки е изобретател, изследовател... Има си ги тези хора, но си ни има и нас... Тези които стоят мааалко отстрани и въпреки това все търсят своето величие. Искат да блеснат с нещо, да изумят света... или поне приятелския си кръг:)
Ако човек погледне сухо и повърхностно, ей така - отстрани, на нашето съществуване, той би си казал, че въпреки претенциите си, сме едни готованковци, които просто живеят по предоставения им наговото модел, без да се замислят много много за нещата. Даже си имаме храна, приятели, място където да спим, работно място, което ни чака (блестейки като на рекламен билборд), имаме си и доста сериозни развлечения... Брей, та ние всичко си имаме! Защо ни е да си тормозим дорбре настроеното и удобно работещо съзнание с излишни въпроси. Та дори и да кажем... имало подходящо настроение, обстановка, подсказни, късмет, метеорологични условия и разположение на планетите... да отговорим на някои от тези въпроси, предизвиквайки малка революцийка в сегашните представи и стериотипи... Каквото и да искаме да променим, след като сме открили, че то може да е по-добро по еди какъв си начин - няма смисъл... на практика нищо няма да променим!
Е аз пък изгарям от нетърпение да оплюя казаното туко що от мен по-горе! Мисля, че това "поглеждане" е много вредно. Макар да сме част от всички хора в нашия град, от народа на държавата си, общностите, в които тя членува, от всички хора по земята, пък ако щете и от тези на Марс и двата му спътника... въпреки това всеки от нас е една малка вселена. Необятна, красива, пълна с неизследвани кътчета, пълна с изненади... Това, което се опитвам да кажа, използвайки всички тези красиви и бая банални фразички, е че всеки от нас има право да си задава въпроси и не трябва да спира да го прави. В никакъв случай. Обратното би означавало, че той самия гледа живота си отстрани. Животът ни не трябва да е живот в модел, където всичко е предвидимо и перманентно. Питайте се за нещата, изследвайте ги, експериментирайте и дори ги променяйте! Промяна във външния вид, ежедневното меню, черта от характера, общата култура, мнението за обществото, целите в живота... От най-дребното, до най-основополагащото нещо - за да направите нещо с него, първо трябва да си зададете въпрос. И това ме отвежда към другата част от днешните "размисли и страсти" с неизвестен адресат.

Какви точно са въпросите, които си задаваме?
Направих малък експеримент. Свръх неточен, непълен, неизчерпателен, незавършен. Но на кой му пука. Аз не съм специалист, вие не сте комисия. Ще правим каквото си искаме:) Питах приятели и близки хора: "Кой е въпросът, който си задаваш най-често, въпросът изникващ в съзнанието ти ден след ден" , надявайки се да разбера повече за тях, а и за самия себе си. Какво искаме ние да разберем, накъде сме насочили нашето тъй могъщо любопитство, кое ще се окаже толкова важно (или пък интересно) за нас, че да не спираме ежедневно да се питаме за него? Ето някой от отговорите които получих:

- "Какво искам да променя в себе си?" - Въпрос, който сам по себе си говори много. Този мой приятел се стреми към усъвършенстване на характера и личността си като цяло. Това е много добре както за него, така и за хората, които го обичат. Само искам да го предопредя, че вече е вдигнал високо летвата и няма да му е лесно:)
- "Ще успея ли да си уредя живота в личен и професионален план" - Въпрос на амбициозен човек. В думата "уреждане" се крие нещо много повече от "нещата да потръгнат" Това е стремежът към сигурно и светло бъдеще, постигнато със собствени усилия, напълно заслужено. Искрено й пожелавам да успее:)
- "Ще успея ли да го преодолея" - Въпрос от човек, на чиито начин на мислене, доброта и талант много се възхищавам. Сякаш колкото по-можещ е човек, с толкова повече трудности се сблъсква. Но това ще му помогне да стене по силна личност, а трудностите по-лесно преодолими.
- "Как може да има толкова много прости хора, без те самите да са виновни" - Самите те едва ли ще успея да му отговрят. Жалко, но наистина не само ги има, но сякаш се размножават с просто делене и с всяка изминала година броят им се удвоява. Все пак, отеха е, че винаги в по-новата човешка история (да кажем от Елада нататък) нещата по този въпрос са изглеждали така сякаш след няколко години ще станат нетърпими. А това не се е случвало... или сме го приемали;) Така че.. дръж се приятелю, ще го преживеем:)
- "Какво ще стане с мен в бъдеще" - Точно с теб, ако има останала и микрон справедливост на този свят, ще ти се случват само хубави неша. Иначе това е въпросът на всички отговорни, сериозни и загрижени хора, зададен е в смисълана 2рия цетиран от мен въпрос - за личностното и професионално развитие.
- "Какво би било, ако..." - Един от малкото хора, които ми отговориха с въпрос, не пряко свързан с тях самите. Всичко е низ от случайности, крехка линия от събития. И най-малката промяна не нещо случило се, на теория може да промени коренно бъдещето (тук може да намесим Ефекта на пеперудата) Интересно е наистина какво би било, ако...
- "Колко мен съществуват, защото знам за поне 2 в главата ми, но ако приемем, че има паралелни вселени, каква съм там и дали пак имам това разнообразие от мен в главата си?" - Добре... определенео... ъъъ... Май тя знае нещо, което всички ние сме пропуснали :D И все пак... по-сериозно^^ Това е добър цвят, освежаващ нашата малка картинка. И за тези от вас, които си го мислят - не, тя не се бъзика. Този човек наистина мисли по много особен начин, по акъв, какъвто аз не смея да критикувам или препоръчвам на някой простосмъртен. Изводът обаче е, че не всеки въпрос, който си задаваме трябва да е за обикновеното, сигурното, доказаното, типичното, нормалното, приетото. Няма граници в нашето съзнание, не му поставйте такива:)
- "Какво е следващото нещо, което да направя, за да бъда щастлив" - това е въпросът, който самият аз си задавам. Любов, спорт, екскурзии в чужбина със семейството, хубава храна, домашни любимци... Всичко това ми дава повече щастие, отколкото съм предполагал, че някога ще получа. И така... кое от тях да изживея отново... или кое ще е следващото нещо, което ще ме направи по-щастлив, как да го постигна?
Малко примерче във връзка с това. След изтощителна "унесесарска" сесия (другите университети моля да се подиграват на нашето ниво на изпитите :D), завършила с 2ка по най-трудния предмет и поправка след това, най-после, месец по-късно, съм в лятна ваканция. Вместо да се прибера обаче, в родния си топъл град, при семейството, приятелите... аз избрах да съм още 7 дена в прашната, шумна и обезпокояващо често отвръщаваща ме София. Реших така понеже прецених, че по-щастлив ще ме направи седмицата, която ще прекарам с момичето, което обичам. Нека тези думи са малко подаръче за теб, Диди. Не можех да си представя по-прекрасни 7 дена ^^

И така... Аз се поучих от вашите въпроси, поучете се и вие от моя. Както виждам аз нещата, всичко, което правим, продиктувано от собствена воля, в крайна сметка се свежда до това, да се чувстваме добре, или с други думи - да сме щастливи. Запитайте се какво прави вас шастливи, но също така и какво ще стане с вас в бъдеще, защо нещата са такива каквито са и какви биха били ако миналото имаше различно лице, простичките хора са малко повечко, отколкото ни се иска, а защо не и колко "аз" може да откриете в самите себе си?
Благодаря ви за волското търпение, отделеното внимание и проявения интерес. Бъдете щастливи:)

--------------------------------
Бих искам да помоля за извинение от познатите си, за проявеното своеволие от моя страна, във връзка тълкуването на въпросите по мое си виждане. Това може да не е и тяхната гледна точка и да не са имали впредвид това, задавайки дадения въпрос. Това бе главната причина да запазя авторите анонимни.
--------------------------------------------

Колко сме здрави в България?

Всичко казано по-долу цели да ви накара да се замислите, да ви се напомни колко е важен начина, по който се храним. Не знам до каква степен ще ви убеди, но съм сигурен, че това ще е много по-резултатно - Храната е важна
Това е филм, за който научих благодарение на коментара на човек, който нямам удоволствието да познавам... Има субтитри в торента, просто го гледайте...

"Какво му трябва на човек?" Точно като на рекламата... Само че отговора едва ли е "еди кой си вид бира". Всички казват, че по-важно от здравето няма. В какво се изразява то?

Физическо здраве - човек трябва да се храни, диша, пие вода и тнт, за да може тялото му да функционира.
Психическо здраве - за да запази разсъдъка си човек трябва да се чувства добре психически, да не е сресиран, да си почива, да отделя време за култура, социални контакти, почивка и тнт.

Кофти е, че този отговор ви се е видял достатъчен. Всеки ще се съгласи, казаното по-горе е вярно, в общи линии ... това е.
Защо да е "кофти" ли? Понеже цяла България приема за отговор "какво", а не "какво и как" Сякаш ни е достатъчно да видим, че нещо е там, че го има за да сме доволни. Дотолкова ни е писнало да вникваме в гадната същност на нещата, че вече се примиряваме с фактите. Сега ще се опитам да ви обесня върху какво искам да ви обърна внимание.

"Да пие вода" - Каква вода пием ние? Всеки, който е гледъл руския филм "Великата тайна на водата" си е изградил мнение за качествата на бoтилираната вода. Но това е съвсем друга тема.
Наскоро в статията на една приятелка прочетох: "Ако пиете от чешмата за 1 година ще спестите нуждните за произвеждане и транспорт 540 литра вода" Тоест, ако човек държи да живее в известна степен екологосъобразно, наистина е добре да пие от чешмата. Как да стане това в България? Аз пия от бутилки, понеже всеки път когато се опитам да пия от чешмата ми става тежко на корема. Физичните свойства на водата не включваха "цвят","вкус" и понякога дори "мирис", нали? Изглежда водата в "Студенски град" (не знам дали слагам кавички защото използвам име, или защото няма нищо студентско в него) е преодоляла физичните закони. Ако пием вода от чешмата се тровим (ще видите употребена тази дума много пъти в статията ми)



"Да диша" - Нека оставим на страна вредните производства, с които не само България, а цяла Източна Европа е осеяна. Хората тук са по-бедни. Поне онези 80-90% от които се ощетяват в името на щастието и благоденствието на останалите процентчета, без никой да ги пита. Тези първите нещастници си купуват издухани коли втора употреба на по 9-10 години внос от Западна Европа, радват им се, наричат ги "нови". Какво правят те с това, което дишаме всеки ден? Според мониторинга на въздуха делът на праховите частици в София е саааамо 4.5 пъти над нормата. На много места инфраструктурата е под всякаква критика. По градините паркират коли, спират слънчевите лъчи към земята, не расте трева, горния слой на почвата се превръща в пясък. Вали. Водата разнася пясъка по улицата. Тя изсъхва. Колите разнасят пясъка из въздуха. Ние го дишаме. Така е всеки сух ден. През останалото време трябва да се усмихваме крачейки из калта по улиците, тъй като тротоари или няма, или са паркирани коли по тях, или близкото заведение си е изкарало масите на тях.



"Да се храни" - Умишлено оставям тази подтема за края на статията, понеже ми е любима. За нея се възмущавам всеки ден. Казано простично - ЯДЕМ БОКЛУЦИ, които едва стават за ядене. Ще извадя един продукт от хладилника си... Руска салата. Какво има в нея? Картофи,краставици и грах наблъскани с изкуствени торове. По-интересното са вредните вещества, които закона е задължил фирмата да напише - растително масло, оцетна киселина E260, консервант Е202, емулгатор Е412, емулгатор Е415. Добре, че не са написали какво има в шунката. Ако се чудите какво ли може да е, прочетете как й е удължен срока на годност следващия път когато си купувате.
Жалко, че не ви описах някоя ефтина стока, която е по-разбираемо да е отровна. Салатата е на на фирма DЕНИТО. Утвърдена и призната марка, функционираща от 4 юни 1990 година. Ядем боклуци, фрашкани с всякакви добавки, че да придобият някакво подобие на фкус и цвят какъвто би трябвало да има.

Не е задължително да е така. Наскоро бях в Австрия, в Германия. Четох съдържанието на най-ефтините продукти, тъй като не можех да си позволя по-скъпите. Нищо общо с тукашните! Най-много едно или две Е-та, дори и в горчицата! И то с нисък номер. Имаше цели супермаркети с биопродукти, с размери достойни за"нашето" METRO. Просто производителите и дистрибуторите там знаят, че ако пуснат на пазара "пластмасова салатка" никой нормален човек, на който му пука с какво се храни, няма да я купи. А на българите им стига да има салата. Няма значение каква.
И така... Ние сме доволни просто, че имаме какво да пием, какво да ядем, какво да дишаме. Странно. Сякаш не говоря за хора живеещи в 21 век, а за .... примерно Франция през 16-17 век, когато часттна от населението с повечко късмет се е радвала, ако не умира от глад и на хората не им е минавало през ум да имат някакви претенции какво ядат. Та така и ние днес... Личи си, че сме 5 века напред само по това че искаме и да ни е вкусно.




Да... Увлекателно е човек да си трови съзнанието с гадната българска реалност. Смятам и в следващата статия да направя същото. Нека следващия път поговорим за психологическото здраве и културата... За това защо в най-посещавания български сайт за онлайн гледане на клипове, самият екип е сметнал за удачно да подканва потребителите да коментират видяното със следните думи, написани по следния начин "охааа ... ще пишеш първия коментар а ?"




-----------------------------------------------