Едно предложение за по-резултатно търсене в и-нет

Здравейте, приятели!


Тази статийка има за цел единствено да ви бъде полезна и да ви води по пътя към по-добрата личност, която искате да бъдете.
Един приятел, бивш скачач от великите TFW ;) , ми подари нещо, което е на път да промени начина по-който използвам и-нет. Или поне средствата, с които получавам това, което искам от мрежата. От известно време си мисля, да споделя този инструмент и с вас...

И така, нека презентирането започне...!
Бъдете така добри докато четете текста по-долу да си пуснете тази мелодия. Сигурно съм първият ентусиаст, който се опитва да създаде на шега чувство за долнопробна реклама с Моцарт за фон, но.. здраве да е! Всеки луд с номера си...
----

StumbleUpon

Омръзнало ли ви е да проверявате по 10-20 резултата от google когато искате да намерите нещо интересно по дадена тема? А от къде сте сигурни, че ще намерите нещо толкова яко и полезно, че дори не сте помисляли, че може да съществува, след като трябва да въведете ключова дума, която го описва?
Съществува един чуден сайт, който търси не според ключовата дума, която ви е хрумнала в момента, а според интереса ви. И намира не какво да е, а точно онова, което е издържало теста да се хареса на останалите от армията на и-нет потребители.
Все още не е достатъчно убедително ли? Какво ще кажете за следното - с времето сайтът се нагажда, не само към интересите ви, но и към предпочитанията и капризите ви. Избягвали сте дълги и скучни неактуални статии - така да бъде. За вас ще се намират повече(но не само) от кратките, но съдържателни актуални статии по даден интерес.
И за да избегнем казаното до тук да остане просто висящи думи във въздуха, ето няколко конкретни примера. На тях и на още 36 интересни сайта се натъкнах за около седмица търсене.

ИНТЕРЕС                 |    РЕЗУЛТАТ                               |    ВИД
---------------------------------------------------------------------------
Фотография              |   Throwable Ball Camera              | Видео
Космология              |   8 Wonders of the Solar System   | Презентация
Природа                    |   Iceland's nightless summer          | Видео
Зелена енергия         |  Wind power without the blades   | Статия
Австрийски алпи     |   Webcams Österreich                  | Уеб камери
Финансови пазари  |   In Graphics: What is a Stock?     | Схеми

Е, как ви се струва сега? Съществуват всякакви интереси. Аз намерих полезни статии и уроци за валутна търговия, взаимни фондове, форекс пазар и др. от финансовата сфера. Приятелката ми, която учи Интериорен дизайн, най-после откри добри уроци за Autocad и 3D max... За обогатяване на общата култура или помощ в професионалното развитие... StumbleUpon е златен:)

За да приключим както си му е реда - вижте и това 1 мин. клипче.

В случай, че решите да се възползвате от възможностите на сайта - стискам палци да ви носи толкова ползи и усмивки колкото на мен, че защо не и повече! :)
До скоро!

Път към златната трева

"Къде съм?" Това бе първата мисъл по пътя на осъзнаването ми. Разсънвах се обгърнат от мекотата на памучни завивки, вдишвайки свежия планински въздух, нахлул през малкото прозорче на стаята ми. "Това чувство не може да се обърка. Все още съм в този рай" заключих с въздишка на облекчение, след което бързо отворих очи и усмихнат се огледах наоколо. Бели стени, като облаците, които се носят толкова ниско над земята, тук в австрийските Алпи; семпли, но създаващи чувство за уют  мебели; и разбира се - моя прозорец към рая. Дори и легнал можех да видя силуетите на високите алпийски върхове през тънките завеси.(снимка1) Единственото нещо, което бе не на мястото си, беше червената усмихната възглавничка на съседното легло. Може би предната нощ я бях оставил там воден от подсъзнателен страх, че всичко около мен е толкова перфектно, толкова идеално, че без белег на моето присъствие на следващата сутрин може да ми се стори, че все още сънувам. Каквато и да бе истинската причина, тази шега с приказната стаичка ме накара да се усмихна още повече.

Така започна денят ми. Един от 7-те, които прекарах в алписйкото градче Брук. Днес денят щеше да е по-специален от останалите. Имахме намерение да изкачим върха Шмитенхьое. В момента, в който заговорихме за това, мъдро заключих, че пътят ще ми даде много повече от дестинацията в края му. Тогава нямаше как да знам, че не бях съвсем прав. Видяното през 5-те часа изкачване, редом с гледката, която се разкри от върха, чувството на удовлетворение от постигната с цената на огромни усилия цел... всичко това бе толкова прекрасно, че не се побираше в умът ми. Как да реша кое бе най-ценно за мен, след като умореното ми от сивото ежедневие съзнание не бе готово да възприеме цялата природна и душевна красота на това мое приключение ?
Самото изкачване започна със... слизане. Паркирахме колата си във високата част на китното градче Цел ам Зее, но планинската пътека, която бяхме решили да е линията на нашия ход, започваше от подножието му, съвсем близко до езерото. По пътя към нея се насладихме на уникалните австрийски къщи в града. Всички на 2 или 3 етажа, широки дворове със свежа, добре поддържана трева, дървени веранди отрупани с много много цветя.(снимка2) Не мислех, че днес ще е ден, в който ще се възхищавам на сътвореното от човека, но нямах нищо против. За красотите на планината щеше да има време и време...
И ето че след около 30 минути наклонът на земята под краката ни се промени осезаемо. Подредените градини отстъпиха място на иглолистните дървета, шумът на коли и хорски разговори се заглушаваше от песните на птиците. Не след дълго дойде мигът, в който за първи път през онзи ден спря дъхът ни.
Пътят ни минаваше директно през една от ски пистите, която по това време на годината бе покрита със зелена трева. От там се виждаше градчето, вече останало под нас - бели подредени къщи, сякаш строени в надпревара за най-доброто място край езерото. Високо над тях - море от пухкави облаци, спиращо топлите лъчи на сутришното слънце. И, разбира се - езерото. Спокойните му води, гладката като огледало повърхност - те засилваха чувството на спокойствие, на една бленувана хармония, която толкова ми липсваше в шумната българска столица. (снимка3)
Не устояхме на изкусителната гледка и направихме кратка почика за глътка топъл черен чай. След това отново се потопихме в атмосферата на иглолистната гора, а пътят ставаше все по-стръмен. Едва когато след жизнерадостен поздрав " Gruess Gott!" бях задминат от симпатична двойка местни жители на по около 70 години, разбрах, че по-равно няма да стане. И така, леко засрамен, реших да докажа, че 22-годишната ми физика е в състояние да пребори австрийските старци и скоро бях възвърнал първенството си.
Гората постепено оредя, задминахме няколко малки хижички (снимка4). Усещайки приятна умора по цялото тяло и кристално чистия планински въздух в дробовете си стигнахме до второто чудо по пътя си.
В ранните часове на деня облаците все още бяха ниско. Достатъчно ниско за да успеем буквално да минем през тях. (снимка5) В този момент се сетих за годините когато бях съвсем малък и за анимациите на Уолт Дисни. Аладин и Джасмин, носени от летящото килимче, си играеха с облаците. В един от най-силните моменти на филма те мечтаеха и пееха сред облаците. И ето че сега и аз бях сред облаците. Разбира се, ако и аз се бях разпял за любовта, както си се катерехме спокойно, особено без моята "Джасмин" наоколо, спътниците ми щяха да ме помислят за съвсем превъртял. Затова се насладих на тази ретроспекция към детството ми тихо, на ум... и все пак с голяма глупава усмивка на лицето си.
Чосовете се нижеха. Особено след като в далечината, някъде високо в небето, видяхме ресторанта, разположен на самия връх (снимка6). Или е по-правилно да кажа "лифт станцията". Може би и двете... Това няма значение. Не ме интересуваше нито хубавата австрийска храна, нито възможността да се кача на лифта и да спестя на премалелите ми от умора крака 4 часа слизане. За мен тази сграда бе просто един обект, една точка на хоризонта, в която бях вперил поглед и смело правих крачка след крачка към нея. За човек, който 50% от денят си прекарва пред компютъра, а другите 50% пред книгата и масата, и 2 пъти по-къс маршрут щеше да е достатъчен за да изпие до край мизерния резерв от сили в иначе "напетото" му тяло.
Но тогава не мислех за това. В онези вълшебни моменти бях освободил съзнанието си от личната критика, както и от всякакви други лоши мисли. Това бе време на покой за съзнанието ми. Не знам още колко такива минути ще имам през живота си - мигове, в които стойността на всичко минало избледнява пред съкрушителното превъзходство на настоящия момент.. Какво значение има какви са били дните ми досега, след като въпреки тях сега се чувствам страхотно? Какво значение има как изглежда града, в който живея, след като сега съм на хиляди километри отдалечен от него и буквално, според моите представи, се намирам в рая? Прокраднеше ли се в съзнанието ми потенциално опасен отговор на тези въпроси просто си казвах "Боже, само погледни къде се намираш!" и позволявах чудната атмосфера на австрийските Апли да си свърши работата.
И ето че прехода свърши. Достигнах своята цел, а гледката бе една от най-прекрасните, които очите ми ще видят някога. Златиста трева навсякъде около мен. Ах, тази чудна, мека алпийска трева. Преди нея - облаците. Под тях - иглолистната гора и хижите сгушени в нея. В нейното начало - китното градче, оградило перлата на местността - езерото. (снимка7)
"Всичко това е истинско. Преди часове бях в самото начало, преминах през всички тези красоти и ето ме тук... лежа в златната трева между небето и земята."

В този момент не исках нищо друго, освен до мен да беше моята любима.

Презентация Ядрена Енергия

-------------------------------------------------------------------------

Привет! Това лято бях стажант в Карол, които организираха една игра между мен и петимата ми колеги. Направихме резюмета на презентациите, по които работихме по време на стажа.
Препоръчвам ви, ако теми като  "Енергия", "Ядрена индустия", "Канадската компанията Cameco" представляват интерес за вас, да изгледате пълната версия на презентацията ми.Това е видеото качено над тези редове. Изготвих го набързо днес (17 август) , седмица след края на стажа си, специално за този блог и за хората, които искат да я чуят.


Надявам се да е интересно за всички, независимо дали се интересуват от икономика и анализи.

Също така ще се радвам да поговоря с вас по темата. Единият вариант е това да стене под формата на коментари в тази статия. Ако някой предпочита да не пише в този блог, може да ми прати e-mail на venomafw@abv.bg с коментар, въпроси, критика... стихотворение и др.
Надявам се да е интересно за всички, независимо дали се интересуват от икономика и анализи.

Дар на нашето време

Човекът вижда, чува, докосва... Всичко, до което има досег, той възприема чрез тези свои сетива за да обрисува една реалност, начин на приемане на заобикалящото го. Чисто физически обаче съществуват някои ограничения. Никой не може с просто око да види намиращото се отвъд хоризонта, да докосне предмет, до който не може да протегне ръката си, да чуе случващото се на другия край на света.

Когато сетивата не могат да дадат информация за всичко, логиката сглобява частите, допълва информацията. Съществува обаче още по-висша наша сила - нашето въображение. То преодолява границите на сетивата ни, създава свят отвъд ограниченията на логически изпитаното.

Да се дава воля на въображението е прекрасен акт на свобода. Хората, на които всички завиждат, го правят. Мечтателите са такива хора не само защото прогнозират бъдещото си, а и защото го украсяват със своето въображение, докато не създадат един идеален техен свят, в който да намерят своето място. Други такива хора са всички запазилите детето в себе си. Детският поглед върху света е това, което всеки подрастващ се страхува че ще изгуби и това, към което всеки възрастен изпитва носталгия.

Нека приемем, че аз и вие не сме изявени мечтатели. Нито спасяваме принцесата от злия дракон,  играейки си на улицата. Всички ние обаче имаме един коз. Едно прекрасно благоволение на съдбата - времето в което ни е отредено да живеем. Време на технологии, невиждани до сега възможности, достъп на информация и гласност.

И нека се върнем на въображението. Какво са можели да видят, усетят и чуят астрономите преди няколко века? Да, звездното небе е било там. Може би хората са го виждали по ясно, отколкото ние можем да го видим,  наблюдавайки го от преливащите от светлина големи градове днес. Но те не са можели да видят как се образува звезда, как изглежда повърхността на комета, какво има под ледовете на Енцеланд (замръзнал спътник на Сатурн),  как за умопомръчителено малък период от време от нищото се образува частица материя и антиматерия и се самоунищожава взаимно. Всичко това, и много много други чудеса, аз съм видял. Това е така просто защото имам личен компютър и телевизор, на които мога да гледам научнопопулярни филми.

Това е една стъпка напред в цялото разбиране за човешкия ум. Можем да си представим какво бихме видели, ако пътувахме през мъглевината Трифида, но ефектът никога няма да е същия като да го видим със собствените си очи. Всичко това е възможно. Нужно е само да имаме доверие на учените и графичните дизайнери, че са създали вълшебните картините пред нас с достатъчна точност за да отговарят на реалността.

Почти всичко, което някога хората са можели само да си представят, ние имаме възможност да видим, да чуем. Жалко, но засега не можем да докоснем антиматерия и да се похвалим на съседа в последствие.

Предполагам, че много малко от нас осъзнават колко е ценно това. Аз се чувствам истински щастлив, че всичко това е възможно. Ще продължавам да търся филми за астрономия, квантовата физика, астрофизика, молекулярна биология и всичко друго, което разкрива пред мен гледки граничещи с възможността на въображението ми. Разбира се, избирам тези със най-сложни и шантави имена, за да може после да се хваля колко съм начетен... или "нагледан" в случая ;)

Дадох примера с астрономията, защото мисълта да видиш всяко едно кътче от вселената, стига някой гений да е направил филм за това, е наистина завладяваща. Но това колко много ни дава времето, в което живеем може, да се илюстрира по безброй начини и в безброй форми. Можем да видим и Мачу Пикчу, без никога да сме били в Южна Америка, да прелетим над водопада Виктория по Замбези, да разгледаме спокойно чудовати дънни същества в тихия океан сред налягане, което ще би ни убило преди да успем да се удавим дори. Ами историята? Стартираме правилния филм и виждаме Константинопол 1204 година, обсаден от войните на христа, над милион уморени от глад ирландски изселници през 1846 година, осеяното с кратери от артилерийски огън и труповете на над 700 000 французи и германци бойното поле на Вердюн в края на 1916 година и тнт.

Всичко, което само преди 100 години хората е трябвало да си представят или в най-добрия случай да видят през очите на някой талантлив художник (макар едва ли през 19 век любима тема в изобразителното изкуство да е била ДНК структурата на царевицата например). За всичко са разчитали на своето въображение. Няма с какво да се сравни, почти невъзможно е да се опише с думи, никога не може да си сигурен, че и другите приемат реалността за такава.

Както хората от времето на Томас Едисън са се чувствали късметлии под лъчите на "изкуствената" светлина в домовете си, вярвам, че и ние имаме правото да се чувстваме такива в епохата на интернет-а, телевизията, компютърните модели и анимация и тнт. Както вече споделих с вас, мисля, че те пренасят възможностите на нашето възприятие на съвсем ново ниво. Живейте си живота и се насладете на този дар.


p.s. Гледал съм всички филми, които съм дал като линкове. Прекрасни са, няма да сгрешите ако им дадете шанс!

Припомнете си нещо хубаво!

Заслужава ли се човек да се самозалъгва, че всичко е наред...че е в добро настроение и не е разстроен, когато му трябват само няколко секунди посветени на мисли за проблеми за да се убеди, че това не е така?
Не съм много сигурен кое е вярно за мен, нито дори как мислят повечето хора по този въпрос. Знам обаче средствата, с които човек може да се откъсне от лошите мисли, да си прекара добре и дори да събере малко надежда.
Песните на Фамилия Тоника са идеалното средство, човек да се почувства прекрасно по всяко време на деня, седем дни в седмицата:)
При мен това е нещото, което работи. Помислете си за нещо подобно за самите вас и когато имате възможност не се колебайте да го използвате без предупреждение срещу всичко лошо, което ви тревожи.

Опитайте се да вникнете в текста и ми кажете може ли да бъде по-хубав?

Кой ще каже какво е любов, кой ще каже какво е,
дали шум на море или дъх на планинско пусое
или среща случайна край някоя градска пияца
или нежна прегръдка сред бавния ритъм на танца?
И не питай, мълчи, както аз ще мълча в полуздрача,
ще те милвам насън и в съня си за тебе ще плача.
Може сам да остана - отритнат, забравен, бездомен,
но за мене ти няма, не ще се превърнеш във спомен!
 ...
-------------------------------------------------------------------------

 ...Налей ми чаша старо вино, стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък - злото забрави!
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата, всяка нощ. (2)
Здравей, как си приятелко,как добре ли я караш,
още ли виждаш в съня си своя град, кажи ми.
Здравей, карам я някак си, даже страхотно я карам
пресичам чужди площади и търся вас, търся вас!
...


Е, желая ви един прекрасен ден! И ви поздравявам с тези две вълшебни песни:)

Сляпо напред по пътя към славата.

От доста време не съм писал.

Причините за това са много. Една е това, че продължавам да се старая да променя много неща в себе си. Това изисква много време, много мислене и планиране. Определено отвява съзнанието ти някъде другаде и постепено правиш по-малко неща, от тези, които само преди дни са били за теб рутина. Рутина в добрия смисъл. Много от нещата, които правим всеки ден са полезни за нас и без тях няма да сме същите.

Човекът обаче е нагло същество. За добро или лошо иска повече. И от другите, и от себе си. В този си стремеж често забравя какво е ценно за него, заслепен от блясъка на новото, което  не притежава....засега.
Така е и при мен. Старая се да си увелича познанията по финанси, да започна редовно да чета книги, да си съставя добро CV и мотивационни писма за работа, да свикна редовно да ям зеленчуци.......  Мога да изброя още доста неща. От идеята те да станат част от мен съм обсебен в доста голяма степен. За повечето от тях си отчитам резултатите в писмен вид, планирам действия си, които ще ме отведът до тях и като цяло не оставям празно място за бездействие. Това ми изяжда част от деня. Всъщност, доста често това ми е деня. Низ от задачи, периоди в които съм си казал да правя еди какво си, за да може след още 100 такива дена да съм постигнал избраното.
Така съм избрал да живея, поне за сега. Докато съм млад, амбициран, уверен, силен... Не ми пречи, харесва ми, носи ми удовлетворение, това съм аз.
Във всичко хубаво обаче има едно разковниче, което трябва да се открие и да се отстрани бързичко. Въпросът е какво от това, което се забелява като негативено последствие от избрания начин на поведение, е значителна пречка, която си заслужава да се отстрани.Лесно е прахът в очите да ти се стори бариерата преди успеха.
Все повече забелязвам, че при планиране на деня, старание да се постигне нещо в дългосрочен план, себеусъвършенстване с цената на много усилия и време, аз започвам да загърбвам важни за мен неща.
Както вече споменах, преди да се впусна в осветяване на ситуацията от моя гледна точка, за да се развивам, жертвам ценни свои привички. Като писането в този блог. Може би не е най-полезното, което мога да правя. Няма и да е най-резултатното. Но е нещо уникално. По ниаккъв друг начин не се нагърбвам с писане на подобни текстове, от порядъка на 1000-1500 думи. Слова предназначени колкото за другите, толкова и за мен самия.
Естеството живота днес ни налага някои желания - да сме максимално ефективни, супер оптимални, изключително целеустремени.... доста машинизирани, ако питате мен.
Това обаче не е нормалното състояние на човешко поведение. По природа сме несъвършени и ще си останем такива още дълго време, до края си. Това, което може да направим за да съчетаем несъвършената си природа (нуждата от нерационално поведение, пилеене на време...) и стремежа си към успех е да продължим да правим нещата, които сме правили преди. Говоря за това, което все пак не е било максимално полезно, наша гордост, недостижим наш си принос към света. По-скоро лична готинка черта, част от добрата половина от двуяката природа на човека.
За мен това беше, и все още е, писането в този блог. Както вече казах - да прочета 30 страници от някои учебник, да прегледам 2 сайта за обяви за работа, да реша 3 задачи за капиталова адекватност - всичко това ще е по-полезно от писането на тази статия за бъдещото ми развитие.
В същото време всичко това, ще ме отдалечи от малкото, което знам със сигурност, че харесвам и че винаги ще харесвам у себе си. Да изразявам мноооооого подробно мнението си.
Съветът ми към всички самозабравили се сродни души е да не бъдете максималисти. Също така и съм един от малкото хора, които ще ви посъветват да не бъдете себе си. Бъдете малко повече от себе си. Достатъчно малко, за да запазите най-доброто от същността си. Още един път ще се уточня - най-доброто не е само това, което ви изписва конкурентноспособните характеристики в автобиографията ви, не е това, което ви вдига самочувствието срещайки човек, който знае и може по-малко от вас.
Към безценното, което формира вас самите спада и недоизпипаната, посредствена ако щете проява на чистото, доброто, честното у вас. Желанието ви да пеете, желанието ви да спортувате, желанието ви да помагате на другите...
Не позволявайте стремежа ви към по-добър живот да ви приближи към сивата маса от хора. Не това сте искали изначално.

След като бяхте така добри да прочетете всички тези редове искам да положите още едно последно усилие за да може ефекта от тази статия да бъде пълен. Помислете си дали вие също сте пренебрегнали ваш добър навик, понеже ви се струва не най-ползотворното нещо, към което е можело да привикнете.

Възпритието. Само разум и никакъв разум.

Ако котенцето е убедено и наистина вярва, че е лъв, фактът, че не е, поне за него самия, губи всякакво значение. Това ще е темата на размисъл в следната статия:)

От няколко дена има една мисъл, която ми се върти в главата: "Какъв е света?" Поредния доста общ въпрос. Този път обаче не разсъждавам изцяло в следната насока:
"Какво ли има да му се мисли, отговори безброй, колкото и са различните мнения на хората по въпроса. Всигурно е някаква средна претеглена измежду отговорите на всеки един човек по света. А може и всички да са верни"
Добре, обаче защо да не обърнем внимание и на другата крайност - никой отговор не е верен. Никое човешко същество не може да има представа за света такъв какъвто е по ред причини. Най-малкото ние виждаме една мизерна част от него в лицето на планетата, която обитаваме. Ами останалата част от вселената?
Но по-близко до настоящата тема е твърдението, че човекът вижда всичко субективно.
Като всяко друго живо същество и ние имаме възприятие, което изкривява обективното и го прави разбираемо. Благодарение на разума ни можем в много по-голяма степен от останалите животинки да виждаме красиво и грозно, страшно и привлекателно и тнт. Така че, за добро или лошо ние не можем да видим това, което ни заобикаля (тоест "света") такъв какъвто е, а само такъв, какъвто можем да го възприемем.
Това всъщност е велика сила. Да можеш да изкривяваш информацията. Да създаваш, подтискаш или усилваш настроенията си според тълкуването на видяното, чутото, усетеното и тнт. Природата добре е запазила и развила това качество на всичко живо. В известна степен всички усещат нещо и реагират. От бактерията, която се движи към среда с по-подходяща за нея температура, през животинките, които се плашат от силен шум например, до нас самите, които търсим компанията на другите хора.
Всичко това е свързано най-вече с оцеляването. Но човекът днес е изградил доста сигурно общество за себе си - не ни се налага всеки ден да се страхуваме от диви зверове, да си търсим храна по дърветата, да се крием от всеки по-силен полъх на вятъра и др. Разумът и тази сигурност ни позволяват да възприемаме нещата за да успяваме и в други неща, а не само в оцеляването - да успеем да се забавляваме, развалнуваме, изплашим умишлено за развлечение, да намерим покой, да се образоваме...
В зависимост от това как възприемеш информацията ти можеш да влияеш на това какво изпитваш - можеш да не спреш да си повтаряш, че "влакчето на ужасите" е просто един изкуствено създаден инструмент за забавление. Че адреналина, който тялото ти трупа за да те предпази от опасност, така и няма да е животоспасяващ, понеже няма как да изхвърчиш от влакчето, то няма да се обърне и изобщо нищо лошо няма да се случи. Всеки ден хиляди хора се качват на него и слизат и през всяка една секунда преди, повреме и след това са били еднакво застрашени. Всичко е илюзия, нищо лошо няма да се случи.
В същото време човек може и да се отпусне, да изключи разума си и да се страхува от високата скорост, от рязката смяна на посоките, от високите точки от маршрута, от тъмнината в тунелите... Той избира. Въпроса е дали ще е достатъчно силен психически да направи избор и да го осъществи.
Не е никак лесно да не се страхуваш от факта, че хвърчаш със 100км/ч при положение че обикновено ходиш с 5-6 км/ч. Как да е лесно? Това е против природата ни. Ако подобно явление е било факт при първобитните хора - случило се е някой от тях да "хвърчи със 100км/ч" то най-вероятно е падал от някоя скала, водопад или го е метнал някой мамут :Р . Тогава му е било повече от необходимо и притеснението, и адреналина, и страха, и всичко за да оцелее (ако съдбата му е дала такъв шанс, след като първоначално го е "захвърлила" така...с такава скорост :D )
Но какво става ако човек успее да пребори природата си днес? Това означава, че ще е по-малко стресиран от другите, понеже разумът му ще е надделял и той просто ще е приел, че щом е учил за изпита достатъчно значи най-вероятно няма да му пишат 2ка, от което би се опасявал. обикновено. Така ще си е спестил куп нерви, които най-много да доведат до това, което се е опитвал да избегне. Но колко от нас успяват да не се притесняват за изпита си или за интервюто за работа например? Малцина.
И все пак е възможно. И не е нужно да се прилага само за такива екстремни и редки събития. Можеш например да прецениш, че ще ти е много по-хубаво ако приемеш, че София е голям град с много най-различни хора, с прекрасна планина в далечината, с широки улици и куп магазини и какво ли още не. Така би си прекарал много по-добре уикенда, който си решил да посветиш на разходка из изтормозената ни столица, отколкото ако се фокусираш върху боклуците, просяците, дупките по пътищата, претъпканите с коли, хора и животни улици.
Всичко е до внушението. Пак казвам - то наистина е велико нещо. Човек, който умемее да го контролира по-добре от другите, няма как да не живее по-добре. Само трябва да държи разума си достатъчно близо за да не се самозалъже прекалено много и да живее като слепец в свят, в който (все пак трябва да признаем) е най-добре очите ти да са на четири.
Помислете върху въпроса. До каква степен се водите от настроенията и предрасъдаците, вместо вие да водите тях ? Мисля, че изразих мнението си ясно - те са в пряка връзка с възприятието ни за всичко наоколо. Направете си малък експеримент и е се опитайте просто да си провокирате позитивно настроеное утре да кажем, въпреки, че ако се оставите на разумът си може да се окаже, че е по-резонно (както казваше една моя преподавателка) да ходите цял ден нацупени. Ако пък нещо ви притеснява или плаши - време е за тайното оръжие. Обмислете и премислете по детайли цялата тази работа от горе до долу и се опитайте да се убедите, че просто не си заслужава. Дано се получи. Лично аз доста трябва да се поизпотя за да се излъжа по този или друг начин:)


------------------------------------------