Досега не бях публикувал текст с икономически привкус в блога си, може би с изключение на презентацията за Cameco. Струва ми се обаче, че по един въпрос има какво да се каже.
Днес се говори за дългова криза в Европа. Всеки, който се поинтересува малко, лесно може да разбере, че ситуацията в други региони по света не е много по-добра. Дълговата политика на държавите от последните 10-20 години( и някои други фактори) подкопават идеята за безрисковите ДЦК. В тази статия ще развия това мое мнение.
.................
Безрискови ли са Държавните Ценни Книжа (ДЦК) ?
Финансовата криза, започнала условно с фалита на четвъртата по големите инвестиционна банка
Лемън брадърс, бе последвана от икономическа такава. Това ще рече, че проблемите във финансовия сектор бяха толкова сериозни, че се отразиха и на реалната икономика под формата на понижен ръст на БВП, безработица и др. ФЕД и ЕЦБ предприеха спешни мерки и чрез емитиране на дълг прехвърлиха риска и токсичните активи от частния сектор в публичния. На дневен ред дойде трета форма на криза - дългова. В следствие от нея цели държави са застрашени от фалит. На път ли сме да отречем парадигмата, че държавните ДЦК са последното убежище за инвеститорите - безрискови активи носещи сигурност в по време на криза?
Настоящата статия защитава тезата, че съществуват достатъчно фактори, възоснова на които може да се приеме, че ДЦК носят значителна степен на риск. Най-сериозните от тях са рискът от инфлация и от неизплащане. Задлъжнялостта на държавите, нежеланието на правителствата да променят начина си на справяне с проблемите и редовното увеличаване на паричната маса превръщат тези рискове от теория в реална опасност за инвеститорите.
Нека условно приемем, че се намираме в спокоен период от икономическия цикъл и сътресенията в следствие от кризи са нещо далечно. Дори и в такава ситуация съществуват редица потенциални преки и косвени рискове за инвеститор, който е решил да купи ДЦК. Описани на кратко, те са:
-Лихвен риск - Много инвеститори препродават своите ДЦК, понеже не желаят да чакат дългия им матуритет да изтече. В случай обаче, че новите емисии на ДЦК са с по-висока лихва от тази на притежаваните от инвеститора книжа, той ще бъде принуден да ги продаде на по-ниска цена (с дискаунт). Други ДЦК се договарят с плаваща лихва. Там съвсем логично съществува рискът от по-ниски приходи от лихви.
- Инфлационен риск - Друг вид риск, който косвено може да доведе до по-ниски от очакваните печалби. Държавните ценни книжа се емитират за срок 5, 10, дори и 30 години. Изключително трудно е да се прогнозира "обезценяването" на парите за такива големи периоди от време.
- Валутен риск - ДЦК се изплащат в дадена валута. Ако до падежа си тя изгуби позициите си спрямо други валути крайният резултат за инвеститор, на който му се налага да обмени постъпилите средства от местната валута в друга, би бил различен от очаквания.
- Риск на емитента - Съществува и още един вид риск, за който икономистите по света са особено загрижени днес - рискът от неизплащане. Досега в икономическите теории той често се пренебрегваше, понеже правителството може да емитира нов дълг, с който да покрие текущите плащания - тоест, да напечата пари, с които да изплати задълженията си. Това обаче не винаги е толкова просто колкото изглежда.
Нека си зададем въпроса - Aко разполагаме със стотици хиляди или милиони левове, бихме ли спали спокойно ако ги воложим в ДЦК ? Историята познава много случаи, в които кредиторите на държави понасят сериозни загуби. Испания е фалирала цели 13 пъти в историята си, Франция и Португалия по 5 пъти, Мексико фалира 8 пъти. Дори и държави като Англия и Германия имат записани фалити в историята си. Успокояващо действа уточнението, че тези фалити са се случи преди много десетилетия и често са били в следствие от войни.
Но и в близките 20 години кредиторите също са понасяли загуби от временно неизплащане на правителствени дългове, разсрочване, преструктуриране и тнт. Такъв е случаят с Русия през1998г. В разярилата се тогава местна криза правителстово налага мораториум върху изплащането на външния си дълг. Това решение допринася и за срив позициите на рублата спрямо останалите валути. През 2001г. Аржентина също временно спира изплащанията на задължения към частните си кредитори и забавяне на плащанията към международни институции. Най-актуален и стряскащ е примерът със ситуацията в Гърция, октомври 2011г. Отписани са 50% от дължимите средства на частни банки. Загубите за европейските финансови институции са над 100 милиарда Евро. При изискуема доходност от над 28% по 10 годишни ДЦК (данните са от 18.11.2011), реален случай на неизплащане на дължими милиарди евро, редовна смяна на правителства, липса на желаните реформи и апокалиптични прогнози и какво ли още не - гръцките ДЦК са всичко друго, но не и безрискови.
 |
| Динамика на цената на "Застраховка срещу фалит" на Белгия за последните 5 г. източник |
Все пак за всичко има изключения. Може би нещо се е объркало само в Гърция и проблемът с ДЦК не е заложен в системата за финансиране на държавите като цяло. За съжеление аз съм на противоположното мнение. И явно подобни мисли се прокрадват и в инвеститорите, търсещи сигурност в застраховки срещу държавни фалити - техните цени днес са рекордно високи. Проблем в системата има и пободни на гръцките притеснения назряват в много региони по света. Той се изразява в начина, по който правителствата са избрали да се развиват, а именно- с помощта на дълг.
Когато дадено правителство се нуждае от пари за него има два варианта - да влоши допълнително краткосрочната икономическа ситуация със намаляне заплатите на държавните служители, въздържане от щедри правителствени програми, отлагане на скъпо струващи реформи и тнт. С две думи - свиване на държавните разходи сега, за да може хората след 20-30 години да живеят по-добре. Другия вариант е да се емитират ДЦК. Парите се получат веднага и се харчат за "благото на избирателите" и "интереса на кредиторите". Сякаш са доволни. Обикновено се приема, че изплащането на лихви на емитираните ДЦК няма да е проблем, ако икономиката отчита добър ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). До падежа има много време. Две неща обаче може да се случат - падежът все някога да дойде или, поради икономическа криза например, желаният ръст в БВП да не се случи. Тогава се намираме в затруднението от изначалната ситуация - нуждаем се от пари. Най-често дори имаме по-големи ликвидни проблеми от тогава. В такива случаи историята показва, че политиците избират
отново да покрият краткосрочните си задължения с дългосрочни такива и имитират допълнително количество ДЦК. Това е рецепта за сигурен фалит, която е известна на всяка една компания. Компаниите обаче нямат собствена печатница на пари в задния си двор. Дали обаче държавите са толкова различни, че да се движат по спиралата на прогресивно нарастващия дълг до безкрай?
Днес вече сме свидетели на някои доста притеснителни факти. Отношението дълг/БВП на Япония за последните 10 години е нарастнало от 133% на почти 200%, като за "опасна" стойност се приема 100%. Какво означава това ? Че за да уреди сметките си на теория народа на Япония трябва 2 години работи, без да похарчи и 1 йена от изработеното за себе си, да преживее някак, и да се изплати на кредиторите си. Лихвените плащания по ДЦК също скоро могат да се превърнат в голям проблем. За момента доходността по японските ДЦК е 1.4%, но какво ще стане ако, колкото и да е различна ситуацията в Япония, подобно на много други и тяхната доходност достигне до 3, 4 или 5% ? Държавата не би го понесла без катастрофални последствия. В САЩ дългът е около 70% от БВП, но в номинално изражение е рекордните 15 трилиона долара. За последните 10 години той се е удвоил. Очакванията са до 20 години, ако сегашната политика на печатане на пари не бъде променена, той да е далеч над психологическите 100%. В Европа могат да бъдат дадени куп подобни примери - Франция, Германия, Белгия, Италия, Австрия и др. - всички те имат "проблеми" нива около 100%. Никоя от тези държави не спазва критерия от Манстрихт за 60% дълг/БВП. Санкции няма, а и няма налагането на такива само ще затрудни положението им. Тук е мястото да споменен, че при Италия (120% дълг/БВП) реално вече съществува проблем с доверието на инвеститорите и опасения, че може да е следващата нуждаеща се от спасяване държава. Това беше показано и от преминаването на едно друго проблемно ниво - 7% възвръщаемост по 10 годишните ДЦК.
Нивата на показателя дълг/БВП определено са високи в много региони по света. Изискуемата доходност по ДЦК нараства. Но какво всъщност следва от това? Нещо много просто, но с фатални последствия - загуба на доверие у инвеститорите. Може да не звучи като нещо страшно, но историята познава неговите катастрофални последствия. "Азиатското икономическо чудо" от 1997г. се срина именно поради бягство на инвеститори, а послествията за гражданите на азиатските тигри (Малайзия, Индонезия Сингапур и Тайланд) бяха изключително тежки. Загуба в доверието в правителството на дадена държава съответно води до по-висока изискуема доходност по неговите ДЦК, съответно нужда от повече "свежи" пари, което е още дълг. Този дълг увеличава допълнително показателя дълг/БВП, което допълнително подкопава доверието. Веригата се затваря и порочният кръг е на лице.
 |
| Паричната база в САЩ през годините. източник |
Истинският проблем, според мен, е липсата на решително действия за излизане от гореспоменатия затворен кръг (финансирането на дълг с дълг). Не може проблемите да бъдат решавани със същия начин на мислене, който ги е породил. И последствия от това има. Конкретно по настоящата тема, покриването на бюджетен дефицит с печатането на още пари, води до увеличаване и на още един риск при ДЦК - инфлационния. И Федералният резерв и Европейската централна банка (ЕЦБ) водят експанзионистична парична политика и увеличават паричната маса с огромни темпове. 2006г. паричната база на САЩ е била около 900 милиарда долара. Днес, в резултат поликата на Буш и Обама, те са около 2,5 трилиона.
Основна икономическа зависимост е, че увеличеното количество пари води до по-високи цени и с други думи - инфлация. Дори и в момента ЕЦБ не успява да поддържа целевите 2% инфлация. Тя е над 3%. В САЩ нивото й също е над 3% и то само толкова, понеже икономическата криза предизвика стагнация и 2009г. инфлацията бе с отрицателни величини. И ЕЦБ и ФЕД за момента са с вързани ръце по отношение използватнто на един от основните инструменти в случаи на големи нива на инфлация - повишаване на лихвите. Политиката на близки до 0% лихви осигуриха на САЩ и Европа периода на отличен икономически ръстеж 2001-2007г. Сега, когато икономиката най-много се нуждае от стимули за растеж, няма как с лека ръка лихвите да бъдат увеличени, понеже това ще я задуши. Така инфлацията изглежда неизбежна и голяма част от приходите от лихви по ДЦК, ще бъдат компенсирани от нея.
В заключение, мога да кажа, че във времена на финансова несигурност, опасения от продължителна рецесия, може би ДЦК са с много по-малка степен на риск от корпоративните облигации, суровините, акциите и други финансови традиционно високорискови инструменти. Това не означава обаче, че те и днес са сигурното убежище, за което се смятаха години на ред. Историята показва, че плащанията по ДЦК много често са били разсрочвани и преструктурирани, а Гърция наскоро доказа, че кредиторите могат и просто да не си получат парите. Притеснителното е, че огромната задлъжнялост на много от водещите държави и липсата на желание дългът да бъде значително намален, създават потенциал за проблеми подобни на гръцките и в други части на света. В допълнение към всичко това е логично печатането на пари, редовна практика на ФЕД и ЕЦБ, да доведе до висока инфлация следващите години, което означава много по-малко реално спечелена стойност от дадена ДЦК в дългосрочен план. Финансовата криза от 2008г. промени представите ни за много активи. Може би е дошло време да преосмислим и отношението си към държавните ценни книжа.
-----------------------
ползвана литература:
Джоузеф Стиглиц - Свободно падане, изд ИнфоДАР, 2011г.
http://www.monitor.bg
http://brain-workshop.org
http://fibank.bg/bg
http://www.referatite.com
http://www.lifeaftercapitalism.info
http://az-moga.com