За ценното в японските анимета

Какво мислите за японската анимация ? За съжаление когато чуят за този тип кино в главите на повечето хора се появяват образи на смешни момченца и момиченца с безобразно големи очи:) Сюжет - никакъв. И това е така, много от така наречените анимета са именно такива. Трудно е случайни зрители да ги възприемат. Ако това не ви понася - оставете го на заклетите аниме фенове. В никакъв случай обаче не поставяйте под общ знаменател всички анимета. Много ще сгрешите и най-важното - много ще изпуснете! 

Най-искрено съм очарован от изкуството на японците. Има анимации с прекрасни рисунки, които безспорно са резултат от усилен труд на огромен екип художници и аниматори. Това си личи от всеки кадър на подобни сериозни продукции - перфектни черти в образите на героите, плавни движения, майсторско пресъзване на всяка емоция. За пейзажите, служещи за фон на действието - да не говорим. Всеки скрийншот на подобен фон не отстъпва по красота на wallpaper-ите в интернет. Много често ми се е случвало гледайки подобно аниме да се заглеждам приятно изненадан от красивите природни картини, градски пейзажи и други и да откланям вниманието си от действието. Налага се да върна филма няколко секунди назад:)

 Но не става въпрос само за хубави картинки. С такива могат да се похвалят и американските и европейските продукции. Особено ценна черта на аниметата е, че в тях се разкриват япоснкия начин на мислене, японските ценности и култура. Наистина случващото се там е много по-различно от това, което сме свикнали да виждаме по холивудските и европейски филми. Всеки знае, че в Страната на изгряващото слънце моралът, възпитанието и дългът винаги присъстват, дори и в аниметата. Съвсем друго е обаче човек само да се убеди в това, като види колко силно застъпени са тези мотиви дори и в рисуваните им филми. Могат да ни бъдат особено полезни в сегашните времена, в които медиите ни заливат с простотия, маловажни "проблеми" и посредствена информация от всички посоки. За хора, които не са запознати с японската култура дори и едно на вид скромно рисувано филмче може да предизвика огромен интерес, повярвайте ми.

И на последно място нека споменем и мечтите. Под една или друга форма те винаги присъстват в аниметата. Там е недопустимо някой герой просто да съществува обръщайки внимание само на ежедневни дребни проблеми. Дори и отначало да изглежда така, винаги идва онзи момент в сюжета, в който си проличава каква огромна воля и сила на духа притежава иначе на вид обикновения, дори понякога слабохарактерен персонаж. Няма как човек да не се изпълни виждайки това. Често това е кулминацията и най-поучителната част от филма. Чистата силата на духа...

Има и един друг тип мечти. Те не са свързани с величие, себедоказване, отмъщение или друга агресивна емоция. Понякога геройте мечтаят просто за хубав живот. Нещо толкова малко - човек да е щастлив. Не богатство, лукс или власт, а просто да се чувстваш добре. Именно този тип анимета сякаш са по-редки, но не по-малко въздействащи. Те са някак по-близки до българското ни мислене, според което, да си признаем, на първо място гледаме ние да сме си добре.

Тук е моментът да дам съветът си към тези, в чието съзнание поради някаква причина аниметата са останали глупава анимацийка за малки деца.

Просто дайте шанс на аниметата като гледате този филм: Howl's Moving Castle

Оценката му в IMDb e 8.1. Явно има нещо в него, нали така ? Няма да ви издавам за какво се разкава. Само ще ви споделя, че след като го гледах побърах да го препоръчам на всичките си приятели. След това мисълта за него ме държеше няколко дена. Гледах го преди може би 4 години и е оставил толкова ярък спомен в мен, че седнах да пиша тази статия именно заради него. Просто те зарежда с позитивизъм и желание за пълноценен живот. Ако трябва да съм честен филмът те връща малко в детството, но и това е нещо прекрасно, нали?

За потенциала пред нас (забавление и/или образование)

Компютърните игри са най-мощното оръжие на онлайн-забавлението

Ерата на комуникациите, на технологиите, на информацията... Наречето я както искате, но времето, в което живеем днес, ни дава невъобразимо много възможности! И преди съм писал по подобна тема (по-конкретно за научнопопулярните филми) в статията "Дар на нашето време". Днес реших отново да изложа мислите си, този път защото особено ме притеснява един факт. Много от нас пилеят дадеите ни възможности и не оценяват в какво прекрасно време живеем!
Днес всеки може да получи достъп до синтезирана и качествена информация буквално за която сфера и тема се сети (особено ако владее чужди езици и знае как резултатно да търси информация в интернет). Обясненията,  примерите, знанията - всичко е там, в повечето случаи напълно безплатно! Нужни са само дисциплина и желание за развитие и човек може толкова лесно да се усъвършенста, че преспокойно можем да кажем, че сме навлезни в нова парадигма на образованието. Но новите технологии, сигурния живот в градовете и достъпът до глобална мрежа разбира се създават и условия за нещо друго - човек да се забавлява.
Именно забавлението е силата, която, осъзнаваме или не, оказва ключово влияние върху порядките и поведението на обществото.Още в 20-те години на миналия век забавлението е пренесно на ново ниво - с появата на тлевизията. Не закъсняват и хората, които осъзнават потенциала, който комбинацията между желанието на човек да се забавлява и новите технологии дава. И типично по човешки веднага правят бизнес от това. Братята Уорнър са едни от първите, които се възползват от това вълшебно за предприемачите съчетание. Те превземат киноиндустрията и правят цяло състояние (най-вече поради авторски права и по-точно монопол).
Щом това е започнало да се случвало още от преди 100 години, представете си мащаба на индустрията на забавлението днес, когато хората са станали още по-мързеливи и претенциозни, а технологиите... нека ги наречем "космически".
В резултат на желанието на някои хора да правят пари и това на други хора да живеят безгрижно забавлявайки се, интернет се е превърнал в истинаска арена на развлечението! Това е рай за човека, който иска да избяга от проблемите си и дори от реалността като цяло. Компютърни игри, видео клипове, музика, чат с приятели, забавни статии, фото галерии, статии с клюки, онлайн телевизия и радио, записи на хумористични предавания, филми, социални мрежи... Всичко това може да бъде намерено за секунди в И-нет от всеки и по всяко време. Развлечението е осигурено!
Сигурен съм, че всички ние знаем как да се забавляваме. Както вече загатнах в началото, не това ме притеснява. Тревожен е фактът, че хората, които се сещат, че освен забавление И-нет е и прекрасно място за личностно развитие, са малцинство, наистина малцинство. Не говоря за това да копираш някоя научна статия от уикипедия в училищния проект или да си купиш дипломна рабора от някой сайт на промоция. Това не е образование, а дефект, който съсипва и без това изнемогващата българска образователна система. Говоря за това човек да си посмили добре (ама наистина добре - ако е нужно и с дни, седмици, месеци да мисли), което е това, което ще му трябва най-много в бъдеще, за да може да живее щастлив и дълъг живот. С други думи - да подреди приоритетите си и да действа. Днешните технолигии са инструмент, с който можем да подобри много бъдещия си живот. Главно чрез безплатното образование.
Ако прецените, че за вас е най-важно да се храните здравословно за да можете да живеете дълго и да се разболявате рядко - като за начало посетете BB team. Там има ще откриете подробна безплатна информация за почти всяка храна, която може да ви хрумне - колко мазнини, белтъчини и въглехидрати съдържа, за какво е полезна, против кои болести се препоръчва, колко от нея е нормално да се консумира и тнт.
Други от вас биха се чувствали щастливи ако притежават богата обща култура и така винаги са приятни и интересни събеседници. Не се сещам за по-добър начин за изграждане на обща култура от книгите. Посетете сайта Читанка и изтеглете напълно безплатно страхотни книги!
Наистина, направете го. Сайтът е златен.
Всеки ден се оплакваме от медиите - негативните клюкарски новини на БТВ, липсата на качествени коментари в тнр. дискусионни предавания и постните радио станции, претъпкани с комерсиална музика и просташки предавания. Ето какво решение на някои от тези проблеми съм намерил за себе си - качествените коментари на Георги Даскалов и Христо Панев, стойностните предавания по радио К2.
Българските университети не подготвят добре кадрите си за реалния бизнес (да не говорим за развитие на предприемаческо мислене). Преподавания материал е неактуален, има твърде много теория, а за настоящите проблеми пред обществото и света дори не се и споменава. Вярно е, че нищо не е в състояние да даде на студентите толкова много, колкото стажът или работата в реална фирма, но до тогава могат поне да компенсират липсващото в университета. В УНСС така и не чух думата "Форекс" (с това название е популярен световния пазар на валута), но сам се постарах да разбера какво е, и ето някои от сайтовете, които ми помогнаха и все още ми помагат да развивам този свой интерес. Оправданието "Това не сме го учили" пред работодателя не минава.
Фейсбук бил глупав и в него само се губело време. Нека вместо да даваме "Like" на групи като "Bnews BG", "ЧаЛгА кЛуБчЕ" и "Вълшебния свят на бижутата" подрепим и следим групи като "Любими цитати от книги" , "Природата и аз" или сайтовете на вестник Капитал и National Geographic във Фейсбук. Ако не намерите група, за нещо стойностно, от което имате нужда - какво ви коства да създадете такава?? Преди вереме докато сърфирах в интернет ми се прииска да се присъединя към група, в която хората да постват класическа музика. Не намерих добра българска такава и на следващия ден аз създадох група. Днес заедно със 120 човека всеки ден се радваме на прекрасна релаксираща музика. Ако желаете, присъединете се и вие в "За почитателите на класическата музика".
Друга скорошна инициатива е и група, която цели да се съберат на едно място будни хора с усет към красивото, желаещи да живеят в приятна и чиста среда, въпреки, че са родени в България - мястото, където от 1989 г насам по правило никой не трябва и да си помисли да се грижи за общата собственост, само защото не е лично негова или на роднините му. Групата се казва "Искам навън да ми е чисто и красиво". Към този момент е трудно чрез нея да се постигне някаква активност, малко хора разбират същността й. Ако трябва да съм честен и аз имам вина за това. До този момент не съм предприел нищо друго, освен създаването й и изпращането на покана към 15-те човека от над 200 Фейсбук-приятели, на които можех да разчитам за подобно нещо. Людмила Иванова, ако четеш това - искам специално да ти благодаря, че веднага ме подкрепи! Всеки, който споделя идеята на на нашата скромна група е повече от добре дошъл!

Макар отново да си послужих с твърде много текст и примери, това, което исках да кажа с тази статия бе простично: Развивайте се!!! Не допускайте да се превърнете в хора, които "засядат" пред компютъра, биват облъчвани от глупави сайтове и се чудят къде пак са отлетели 3-4 часа
в интернет, след като щом се замислят какво полезно са правели толкова време- не се сещат за нищо. Да, забавлявайте се. Не сме роботи. Насладете се на някоя компютърна игра с много екшън и прекрасна графика, изгледайте някоя комедия с приятели и почетете малко вицове в някой развлекателен сайт Но щом след това се отърсите от ежедневните проблеми - помислете какво полезно можете да научите от И-нет. Знанията и уменията ви са много много по-важни в дългосрочен план от което и да е моментно забавление.Отделете време за тях и в бъдеще няма да е нужно да бягате от реалността чрез евтини забавления за да се почувствате добре.



-----------------------------------

Що за животно е егоцентричния човек?

  Този път преди да започна да пиша си зададох един много простичък въпрос: "Какво искате да прочетете тук?" Да, аз ще напиша нещо. И написаното няма да потъне в забрава. Поне моите близки приятели ще го прочетат, защото взаимно се уважаваме. Но... понякога забравям, че най-добрите артисти, тези които публиката обожава, често пренебрегват своите желания и преглъжат капризите си. Те се посвещават на хората, на които подаряват изкуството си и посвещават таланта си. Техните лични проблеми и капризи остават на заден план.
Аз не съм като тях. Аз съм егоцентричен човек, понеже каквото и да правя, още дълго време няма да се отърва от оковите на характера си. Ще се държа по същия начин, по който винаги съм се държал. Аз съм началната точка на всяко разъждение, аз съм базата за сравнение със всичко случващо се около мен и аз съм дори критерии за това, дали нещо е хубаво или лошо.

Последно изречение от горния абзац казва страшно много. И не ми е лесно да призная тези неща пред вас, но го правя. Ще бъда искрен с вас и надявам се по този начин за пореден път да успея да помогна и на двама ни. На себе си, правейки равносметка за начина, по който мозъкът ми работи, и на теб, четателя, разкривайки един по-особено (но дали по-добър - ти сам ще прецениш) начин на разсъждаване. Става въпрос за егоцентричния начин на мислене. От няколко месеца насам се определям точно като такъв - егоцентричен. Сега, пишейки тази статия, се сещам да проверя какво всъщност означава : според тълковния е "Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички." ОК, не мисля, че изпадам в крайности, но останалото сякаш е вярно. Обективният въпрос, който струва ми се би заинтересувал и вас, е: "Хубаво или лошо е това?" Във всеки от вас има някаква степен на егоизъм. Хубаво е да се замислите дали да дадете воля на егоизма си и да разчитате по този начин да постигнете определени цели. А може би трябва да го подтиснете и да си спестине негатиното. И отново - "Хубаво или лошо е да си егоцентричен?"
Аз съм най-егоцентричният човек, който познавам. Нека получите отговора на този въпрос от най-големия експерт в областта.
Хубавото ще означим с +, негативното с -

+ Егоцентричните хора показват колко богати личности са: Да мислиш егоцентрично, така както аз го разбирам, е винаги да насмесваш личния си опит, личните си разбирания и мнение в дадена ситуация. Ако някой приятел те пита: "Какво мислиш е по-важно: знанието или креативността" стандартния отговор би бил: "Аз знам това и това, но в еди каква си ситуация мога да намеря еди колко си креативни решения. Мисля, че второто ми помага повече, тъй като области, в които съм силен са тази, тази и тази, а във всички останали се налага да съм креативен". Човекът отсреща ви е питал просто за един принципен въпрос, не е искал вашата биография, но вие бързате да изредите силните си страни и да го впечатлите. Ако не сте нагли, а просто така функционирате (това може да се прецени основно по тона и подбора на думи) може и да не е натрапчиво за събеседника ви. Но в този отговор определено се представяте като "богата личност". Това е първото предимство на егоцентричността. Един интровертен характер би отговорил кратко и ясно с 1-2 изречения, от които нищо няма да последва. С отговора в нашия пример откривате поне още 5 нови тези за разговор. Проявявате характер - да кажеш, че си силен в дадена област изисква определена смелост. Показвате, че можете да разсъждавате рационално и последователно, при това доста практично. Показвате и че сте наясно със себе си и сте достатъчно дръзки да го споделите. С две думи - такъв отговор определено ви издига на ниво.
- Егоцентричните хора пренебрегват събеседника си: Много често егоцентричните хора не са добри слушатели. Говорите им за своите проблеми, с надеждата да ви посъветват, а те, особено ако не си дават сметка опасностите, които характерът им крие, обръщат темата и започват на свой ред да говорят за своите проблеми. Това определено не е приятелско поведение и е една от най-големите досади за хората, които обичат да споделят и търсят подрепата на близките си хора. Причината егоцентричният човек да пренебрегва така опитът на ближния да намери подкрепа в него не се дължи на арогантност или лецемерие. Той просто е устроен така. Когато с него е споделено нещо тежко, то представлява проблем, който трябва да се реши. Разреаването на ситуацията би трябвало да доведе до утеха на приятеля. Но егоцентричните хора са най-силни когато използват своето АЗ.Затова за да утешат приятеля си най-често биха дали пример с нещо подобно, което им се е случило неотдавна, но еди как си са преодоляли. Човекът отсреща не винаги би се радвал вместо простичък съвет, да чуе цял разказ за чужд проблем.
+ Егоцентричните хора ценят себе си: Много хора биха нарекли това самолюбие, нарцизъм и прочее, но има огромна разлика. Егоцентричните хора (поне този тип егоцентрични, за които аз говоря в тази статия) познават и не крият недостатъците. Напротив - при удобна ситуация с удоволствие говорят за тях и се самокритикуват. При това те говорят за себе си, в центъра на вниманието са, тема на разговор... няма от какво да са недоволни. Всично това им позволява много добре да си дават сметка за силните и слабите си страни. Но дори и да оставил настрана това разграничение - те прознават своите "страни", своя характер. Все пак мислят за себе си всеки божи ден. Замислете се колко малко хора се самоанализират в детайли. Лично аз познвам няколко дузини, които сякаш живеят чужд живот - не им пука какви са, просто се държат както им харесва. Това е хубаво, наслаждават се на мига, както се казва, но много малко от тях се развиват и постигат забележителни неща. Те просто си остават същите. Да опознаеш себе си е първата стъпка към това да бъдеш по-добър човек. А от това всички печелят - и ти самия, и околните хора.
- Егоцентричните хора са "по-добри от вас": Това разбира се не е вярно. Но за тях самите, в техните собствени глави - е! Съзнателно или не, по дефиниция, няма как егоцентричен човек да не изтъква при всяка възможност това, с което уж ви превъзхожда. За да оцелее повечето време, когато говори той трябва да изпитва положителни емоции. В противен случай просто ще се депресира. Преставете си над 50% от това, което казвате да ви натоварва негативно. Ако вие сте темата на почти всеки разговор, значи трябва в над 50% да казвате хубави неща за себе, за да може да се чувства добре. Дори и да не го правите умишлено, ако говорите с някого (а не сам на себе си като лудите) и само изреждате "Аз това го мога добре, аз това го направих хубаво, аз това го знам отлично" няма как събеседника ви да не се замисли как той се справя с тези неща. Става едно сравнение, нежелано, но случващо се. И тъй като вие сте активните, вие избирате с какво да се похвалите, няма как насрещният човек в 100% от вашите силни страни да ви превъзхожда. Извода е - през цялото това време вие сте му натяквали в какво мислите, че може да сте по-добри от него. Никой не обича човека до него да му натяква нон стоп как е по-добър от него. Това прави егоцентричните хора наистина трудни за издържане в продължителни разговори.
+ Егоцентричните хора са амбициозни: И то амбициозни в каквото си поискате - в работата, в хобито си, в карното си развитие, в таланта си, във връзката си... Във всичко. И причината за това е, че се отчитат за всичко. Веднъж пред себе си и втори път пред другите. Ако направят нещо незадоволително добре, всеки път когато прекарват времето си мислейки за себе си (о, да, това им е любимо занимание) ще си мислят, че е можело да е инак и ще изпитват разочарование. А когато даден разговор предраположи да разкажат за това нещо те няма как да впечатлят отсрещния човек. Тяхното най-силно оръжие - личния им опит и действия, не действа! Ако ще говорят за себе си, ако ще решават проблемите чрез себе си, ако ще сравняват всичко останало със себе си, тяхното АЗ трябва да е достойно за всичко това. Иначе се превръщат в смешници - две мнения няма. Това прави повечето егоцентрични хора перфекционисти. Те развиват амбиция да се справят добре, като за пример (и точно за това ще използват постиженията си - за да дават пример със себе си) във всичко, тъй като нищо, което се случва с тях не е без значение.

След като прочетохте всичко това се замислете - какво може да постигне човек, който е овладял изкуството да използва личността си като инструмент за справяне с трудни ситуации. Скромността е хубаво нещо, но мислите ли, че в днешно време например един работодател би искал да наеме скромен човечец. А ако си поставяте висока цел - да водите семинари, да станете публична личност, добър художник или нещо друго, за което от 1000 кандидата, успява 1. Кое е по-добре? Самоуверено да вървите напред гордейки се с личността си и дори парадирайки с това пред "съперниците" ви, които ви дишат прахта или оповавайки се на консервативно разбиране за характера на човека да се държите както трябва, пък да става каквото ще.
Друг въпрос - заслужава ли си всичкото това преследване на велики цели. Та вие сте просто един човек. Статистически шанса да сте нещо толкова повече от другите, колкото вие си мислите сигурно е 1 на 1 милион. Какво ще ви коства перченето, с което ще доказвате най-вече на себе си колко сте велики - загубено време, сумати нерви....загубени приятели? Най-лесният начин да се провалиш в нещо е да не бъдеш реалист. Мислите ли, че егоцентричният човек е реалист? Та ако му кажете, че нещо трябва да е 100 точки, той ще се опита да го направи 200 само и само да се докаже. Ами ако 100 да стане 200 е невъзможно? Усилия на вятъра и "накърнена гордост"...

Въпросът как да се държи човек е много сериозен. Струва ми се, че относто това, дали да е егоцентричен или не не са изписани много страници. Както вече казах - надявам се тази статия да ви подтикне към някои въпроси и дано да си отговорите на тях с правилните за вас самите отговори.
Аз съм избрал да бъда егоцентричен до мозъка на костите си. Това е начина, по който се справям и искрено се надявам, че приятелите ми и любимите ми хора успяват да ме изтърпят. Важното е човек да не е краен, останалото съответно е приемливо.

Е, благодаря ви, че ми позволихте да споделя с вас тези мои мисли. До нови срещи :)

Безрискови ли са Държавните Ценни Книжа (ДЦК) ?

източник на излюстрацията

Досега не бях публикувал текст с икономически привкус в блога си, може би с изключение на презентацията за Cameco. Струва ми се обаче, че по един въпрос има какво да се каже.

Днес се говори за дългова криза в Европа. Всеки, който се поинтересува малко, лесно може да разбере, че ситуацията в други региони по света не е много по-добра. Дълговата политика на държавите от последните 10-20 години( и някои други фактори) подкопават идеята за безрисковите ДЦК. В тази статия ще развия това мое мнение.

.................

Безрискови ли са Държавните Ценни Книжа (ДЦК) ?


Финансовата криза, започнала условно с фалита на четвъртата по големите инвестиционна банка Лемън брадърс, бе последвана от икономическа такава. Това ще рече, че проблемите във финансовия сектор бяха толкова сериозни, че се отразиха и на реалната икономика под формата на понижен ръст на БВП, безработица и др. ФЕД и ЕЦБ предприеха спешни мерки и чрез емитиране на дълг прехвърлиха риска и токсичните активи от частния сектор в публичния. На дневен ред дойде трета форма на криза - дългова. В следствие от нея цели държави са застрашени от фалит. На път ли сме да отречем парадигмата, че държавните ДЦК са последното убежище за инвеститорите - безрискови активи носещи сигурност в по време на криза?

Настоящата статия защитава тезата, че съществуват достатъчно фактори, възоснова на които може да се приеме, че ДЦК носят значителна степен на риск. Най-сериозните от тях са рискът от инфлация и от неизплащане. Задлъжнялостта на държавите, нежеланието на правителствата да променят начина си на справяне с проблемите и редовното увеличаване на паричната маса превръщат тези рискове от теория в реална опасност за инвеститорите.

Нека условно приемем, че се намираме в спокоен период от икономическия цикъл и сътресенията в следствие от кризи са нещо далечно. Дори и в такава ситуация съществуват редица потенциални преки и косвени рискове за инвеститор, който е решил да купи ДЦК. Описани на кратко, те са:
-Лихвен риск - Много инвеститори препродават своите ДЦК, понеже не желаят да чакат дългия им матуритет да изтече. В случай обаче, че новите емисии на ДЦК са с по-висока лихва от тази на притежаваните от инвеститора книжа, той ще бъде принуден да ги продаде на по-ниска цена (с дискаунт). Други ДЦК се договарят с плаваща лихва. Там съвсем логично съществува рискът от по-ниски приходи от лихви.
- Инфлационен риск - Друг вид риск, който косвено може да доведе до по-ниски от очакваните печалби. Държавните ценни книжа се емитират за срок 5, 10, дори и 30 години. Изключително трудно е да се прогнозира "обезценяването" на парите за такива големи периоди от време.
- Валутен риск - ДЦК се изплащат в дадена валута. Ако до падежа си тя изгуби позициите си спрямо други  валути крайният резултат за инвеститор, на който му се налага да обмени постъпилите средства от местната валута в друга, би бил различен от очаквания.
- Риск на емитента - Съществува и още един вид риск, за който икономистите по света са особено загрижени днес - рискът от неизплащане. Досега в икономическите теории той често се пренебрегваше, понеже правителството може да емитира нов дълг, с който да покрие текущите плащания - тоест, да напечата пари, с които да изплати задълженията си. Това обаче не винаги е толкова просто колкото изглежда.

Нека си зададем въпроса - Aко разполагаме със стотици хиляди или милиони левове, бихме ли спали спокойно ако ги воложим в ДЦК ? Историята познава много случаи, в които кредиторите на държави понасят сериозни загуби. Испания е фалирала цели 13 пъти в историята си, Франция и Португалия по 5 пъти, Мексико фалира 8 пъти. Дори и държави като Англия и Германия имат записани фалити в историята си. Успокояващо действа уточнението, че тези фалити са се случи преди много десетилетия и често са били в следствие от войни.
Но и в близките 20 години кредиторите също са понасяли загуби от временно неизплащане на правителствени дългове, разсрочване, преструктуриране и тнт. Такъв е случаят с Русия през1998г. В разярилата се тогава местна криза правителстово налага мораториум върху изплащането на външния си дълг. Това решение допринася и за срив позициите на рублата спрямо останалите валути. През 2001г.  Аржентина също временно спира изплащанията на задължения към частните си кредитори и забавяне на плащанията към международни институции. Най-актуален и стряскащ е примерът със ситуацията в Гърция, октомври 2011г. Отписани са 50% от дължимите средства на частни банки. Загубите за европейските финансови институции са над 100 милиарда Евро. При изискуема доходност от над 28% по 10 годишни ДЦК (данните са от 18.11.2011), реален случай на неизплащане на дължими милиарди евро, редовна смяна на правителства,  липса на желаните реформи и апокалиптични прогнози и какво ли още не - гръцките ДЦК са всичко друго, но не и безрискови.

Динамика на цената на "Застраховка срещу фалит" на Белгия за последните 5 г. източник

Все пак за всичко има изключения. Може би нещо се е объркало само в Гърция и проблемът с ДЦК не е заложен в системата за финансиране на държавите като цяло. За съжеление аз съм на противоположното мнение. И явно подобни мисли се прокрадват и в инвеститорите, търсещи сигурност в застраховки срещу държавни фалити - техните цени днес са рекордно високи. Проблем в системата има и пободни на гръцките притеснения назряват в много региони по света. Той се изразява в начина, по който правителствата са избрали да се развиват, а именно- с помощта на дълг.

Когато дадено правителство се нуждае от пари за него има два варианта - да влоши допълнително краткосрочната икономическа ситуация със намаляне заплатите на държавните служители, въздържане от щедри правителствени програми, отлагане на скъпо струващи реформи и тнт. С две думи - свиване на държавните разходи сега, за да може хората след 20-30 години да живеят по-добре. Другия вариант е да се емитират ДЦК. Парите се получат веднага и се харчат за "благото на избирателите" и "интереса на кредиторите". Сякаш са доволни. Обикновено се приема, че изплащането на лихви на емитираните ДЦК няма да е проблем, ако икономиката отчита добър ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). До падежа има много време. Две неща обаче може да се случат - падежът все някога да дойде или, поради икономическа криза например, желаният ръст в БВП да не се случи. Тогава се намираме в затруднението от изначалната ситуация - нуждаем се от пари. Най-често дори имаме по-големи ликвидни проблеми от тогава. В такива случаи историята показва, че политиците избират отново да покрият краткосрочните си задължения с дългосрочни такива и имитират допълнително количество ДЦК. Това е рецепта за сигурен фалит, която е известна на всяка една компания. Компаниите обаче нямат собствена печатница на пари в задния си двор. Дали обаче държавите са толкова различни, че да се движат по спиралата на прогресивно нарастващия дълг до безкрай?

Дълг/БВП на страните по света. източник

Днес вече сме свидетели на някои доста притеснителни факти. Отношението дълг/БВП на Япония за последните 10 години е нарастнало от 133% на почти 200%, като за "опасна" стойност се приема 100%. Какво означава това ? Че за да уреди сметките си на теория народа на Япония трябва 2 години работи, без да похарчи и 1 йена от изработеното за себе си, да преживее някак, и да се изплати на кредиторите си. Лихвените плащания по ДЦК също скоро могат да се превърнат в голям проблем. За момента доходността по японските ДЦК е 1.4%, но какво ще стане ако, колкото и да е различна ситуацията в Япония, подобно на много други и тяхната доходност достигне до 3, 4 или 5% ? Държавата не би го понесла без катастрофални последствия. В САЩ дългът е около 70% от БВП, но в номинално изражение е рекордните 15 трилиона долара. За последните 10 години той се е удвоил. Очакванията са до 20 години, ако сегашната политика на печатане на пари не бъде променена, той да е далеч над психологическите 100%. В Европа могат да бъдат дадени куп подобни примери - Франция, Германия, Белгия, Италия, Австрия и др. - всички те имат "проблеми" нива около 100%. Никоя от тези държави не спазва критерия от Манстрихт за 60% дълг/БВП. Санкции няма, а и няма налагането на такива само ще затрудни положението им. Тук е мястото да споменен, че при Италия (120% дълг/БВП) реално вече съществува проблем с доверието на инвеститорите и опасения, че може да е следващата нуждаеща се от спасяване държава. Това беше показано и от преминаването на едно друго проблемно ниво - 7% възвръщаемост по 10 годишните ДЦК.
Нивата на показателя дълг/БВП определено са високи в много региони по света. Изискуемата доходност по ДЦК нараства. Но какво всъщност следва от това? Нещо много просто, но с фатални последствия - загуба на доверие у инвеститорите. Може да не звучи като нещо страшно, но историята познава неговите катастрофални последствия. "Азиатското икономическо чудо" от 1997г. се срина именно поради бягство на инвеститори, а послествията за гражданите на азиатските тигри (Малайзия, Индонезия Сингапур и Тайланд) бяха изключително тежки. Загуба в доверието в правителството на дадена държава съответно води до по-висока изискуема доходност по неговите ДЦК, съответно нужда от повече "свежи" пари, което е още дълг. Този дълг увеличава допълнително показателя дълг/БВП, което допълнително подкопава доверието. Веригата се затваря и порочният кръг е на лице.

Паричната база в САЩ през годините. източник

Истинският проблем, според мен, е липсата на решително действия за излизане от гореспоменатия затворен кръг (финансирането на дълг с дълг). Не може проблемите да бъдат решавани със същия начин на мислене, който ги е породил. И последствия от това има. Конкретно по настоящата тема, покриването на бюджетен дефицит с печатането на още пари, води до увеличаване и на още един риск при ДЦК - инфлационния. И Федералният резерв и Европейската централна банка (ЕЦБ) водят експанзионистична парична политика и увеличават паричната маса с огромни темпове. 2006г. паричната база на САЩ е била около 900 милиарда долара. Днес, в резултат поликата на Буш и Обама, те са около 2,5 трилиона.


Основна икономическа зависимост е, че увеличеното количество пари води до по-високи цени и с други думи - инфлация. Дори и в момента ЕЦБ не успява да поддържа целевите 2% инфлация. Тя е над 3%. В САЩ нивото й също е над 3% и то само толкова, понеже икономическата криза предизвика стагнация и 2009г. инфлацията бе с отрицателни величини. И ЕЦБ и ФЕД за момента са с вързани ръце по отношение използватнто на един от основните инструменти в случаи на големи нива на инфлация - повишаване на лихвите. Политиката на близки до 0% лихви осигуриха на САЩ и Европа периода на отличен икономически ръстеж 2001-2007г. Сега, когато икономиката най-много се нуждае от стимули за растеж, няма как с лека ръка лихвите да бъдат увеличени, понеже това ще я задуши. Така инфлацията изглежда неизбежна и голяма част от приходите от лихви по ДЦК, ще бъдат компенсирани от нея.

В заключение, мога да кажа, че във времена на финансова несигурност, опасения от продължителна рецесия, може би ДЦК са с много по-малка степен на риск от корпоративните облигации, суровините, акциите и други финансови традиционно високорискови инструменти. Това не означава обаче, че те и днес са сигурното убежище, за което се смятаха години на ред. Историята показва, че плащанията по ДЦК много често са били разсрочвани и преструктурирани, а Гърция наскоро доказа, че кредиторите могат и просто да не си получат парите. Притеснителното е, че огромната задлъжнялост на много от водещите държави и липсата на желание дългът да бъде значително намален, създават потенциал за проблеми подобни на гръцките и в други части на света. В допълнение към всичко това е логично печатането на пари, редовна практика на ФЕД и ЕЦБ, да доведе до висока инфлация следващите години, което означава много по-малко реално спечелена стойност от дадена ДЦК в дългосрочен план. Финансовата криза от 2008г. промени представите ни за много активи. Може би е дошло време да преосмислим и отношението си към държавните ценни книжа.


-----------------------
ползвана литература:
Джоузеф Стиглиц - Свободно падане, изд ИнфоДАР, 2011г.
http://www.monitor.bg
http://brain-workshop.org
http://fibank.bg/bg
http://www.referatite.com
http://www.lifeaftercapitalism.info
http://az-moga.com

Едно предложение за по-резултатно търсене в и-нет

Здравейте, приятели!


Тази статийка има за цел единствено да ви бъде полезна и да ви води по пътя към по-добрата личност, която искате да бъдете.
Един приятел, бивш скачач от великите TFW ;) , ми подари нещо, което е на път да промени начина по-който използвам и-нет. Или поне средствата, с които получавам това, което искам от мрежата. От известно време си мисля, да споделя този инструмент и с вас...

И така, нека презентирането започне...!
Бъдете така добри докато четете текста по-долу да си пуснете тази мелодия. Сигурно съм първият ентусиаст, който се опитва да създаде на шега чувство за долнопробна реклама с Моцарт за фон, но.. здраве да е! Всеки луд с номера си...
----

StumbleUpon

Омръзнало ли ви е да проверявате по 10-20 резултата от google когато искате да намерите нещо интересно по дадена тема? А от къде сте сигурни, че ще намерите нещо толкова яко и полезно, че дори не сте помисляли, че може да съществува, след като трябва да въведете ключова дума, която го описва?
Съществува един чуден сайт, който търси не според ключовата дума, която ви е хрумнала в момента, а според интереса ви. И намира не какво да е, а точно онова, което е издържало теста да се хареса на останалите от армията на и-нет потребители.
Все още не е достатъчно убедително ли? Какво ще кажете за следното - с времето сайтът се нагажда, не само към интересите ви, но и към предпочитанията и капризите ви. Избягвали сте дълги и скучни неактуални статии - така да бъде. За вас ще се намират повече(но не само) от кратките, но съдържателни актуални статии по даден интерес.
И за да избегнем казаното до тук да остане просто висящи думи във въздуха, ето няколко конкретни примера. На тях и на още 36 интересни сайта се натъкнах за около седмица търсене.

ИНТЕРЕС                 |    РЕЗУЛТАТ                               |    ВИД
---------------------------------------------------------------------------
Фотография              |   Throwable Ball Camera              | Видео
Космология              |   8 Wonders of the Solar System   | Презентация
Природа                    |   Iceland's nightless summer          | Видео
Зелена енергия         |  Wind power without the blades   | Статия
Австрийски алпи     |   Webcams Österreich                  | Уеб камери
Финансови пазари  |   In Graphics: What is a Stock?     | Схеми

Е, как ви се струва сега? Съществуват всякакви интереси. Аз намерих полезни статии и уроци за валутна търговия, взаимни фондове, форекс пазар и др. от финансовата сфера. Приятелката ми, която учи Интериорен дизайн, най-после откри добри уроци за Autocad и 3D max... За обогатяване на общата култура или помощ в професионалното развитие... StumbleUpon е златен:)

За да приключим както си му е реда - вижте и това 1 мин. клипче.

В случай, че решите да се възползвате от възможностите на сайта - стискам палци да ви носи толкова ползи и усмивки колкото на мен, че защо не и повече! :)
До скоро!

Път към златната трева

"Къде съм?" Това бе първата мисъл по пътя на осъзнаването ми. Разсънвах се обгърнат от мекотата на памучни завивки, вдишвайки свежия планински въздух, нахлул през малкото прозорче на стаята ми. "Това чувство не може да се обърка. Все още съм в този рай" заключих с въздишка на облекчение, след което бързо отворих очи и усмихнат се огледах наоколо. Бели стени, като облаците, които се носят толкова ниско над земята, тук в австрийските Алпи; семпли, но създаващи чувство за уют  мебели; и разбира се - моя прозорец към рая. Дори и легнал можех да видя силуетите на високите алпийски върхове през тънките завеси.(снимка1) Единственото нещо, което бе не на мястото си, беше червената усмихната възглавничка на съседното легло. Може би предната нощ я бях оставил там воден от подсъзнателен страх, че всичко около мен е толкова перфектно, толкова идеално, че без белег на моето присъствие на следващата сутрин може да ми се стори, че все още сънувам. Каквато и да бе истинската причина, тази шега с приказната стаичка ме накара да се усмихна още повече.

Така започна денят ми. Един от 7-те, които прекарах в алписйкото градче Брук. Днес денят щеше да е по-специален от останалите. Имахме намерение да изкачим върха Шмитенхьое. В момента, в който заговорихме за това, мъдро заключих, че пътят ще ми даде много повече от дестинацията в края му. Тогава нямаше как да знам, че не бях съвсем прав. Видяното през 5-те часа изкачване, редом с гледката, която се разкри от върха, чувството на удовлетворение от постигната с цената на огромни усилия цел... всичко това бе толкова прекрасно, че не се побираше в умът ми. Как да реша кое бе най-ценно за мен, след като умореното ми от сивото ежедневие съзнание не бе готово да възприеме цялата природна и душевна красота на това мое приключение ?
Самото изкачване започна със... слизане. Паркирахме колата си във високата част на китното градче Цел ам Зее, но планинската пътека, която бяхме решили да е линията на нашия ход, започваше от подножието му, съвсем близко до езерото. По пътя към нея се насладихме на уникалните австрийски къщи в града. Всички на 2 или 3 етажа, широки дворове със свежа, добре поддържана трева, дървени веранди отрупани с много много цветя.(снимка2) Не мислех, че днес ще е ден, в който ще се възхищавам на сътвореното от човека, но нямах нищо против. За красотите на планината щеше да има време и време...
И ето че след около 30 минути наклонът на земята под краката ни се промени осезаемо. Подредените градини отстъпиха място на иглолистните дървета, шумът на коли и хорски разговори се заглушаваше от песните на птиците. Не след дълго дойде мигът, в който за първи път през онзи ден спря дъхът ни.
Пътят ни минаваше директно през една от ски пистите, която по това време на годината бе покрита със зелена трева. От там се виждаше градчето, вече останало под нас - бели подредени къщи, сякаш строени в надпревара за най-доброто място край езерото. Високо над тях - море от пухкави облаци, спиращо топлите лъчи на сутришното слънце. И, разбира се - езерото. Спокойните му води, гладката като огледало повърхност - те засилваха чувството на спокойствие, на една бленувана хармония, която толкова ми липсваше в шумната българска столица. (снимка3)
Не устояхме на изкусителната гледка и направихме кратка почика за глътка топъл черен чай. След това отново се потопихме в атмосферата на иглолистната гора, а пътят ставаше все по-стръмен. Едва когато след жизнерадостен поздрав " Gruess Gott!" бях задминат от симпатична двойка местни жители на по около 70 години, разбрах, че по-равно няма да стане. И така, леко засрамен, реших да докажа, че 22-годишната ми физика е в състояние да пребори австрийските старци и скоро бях възвърнал първенството си.
Гората постепено оредя, задминахме няколко малки хижички (снимка4). Усещайки приятна умора по цялото тяло и кристално чистия планински въздух в дробовете си стигнахме до второто чудо по пътя си.
В ранните часове на деня облаците все още бяха ниско. Достатъчно ниско за да успеем буквално да минем през тях. (снимка5) В този момент се сетих за годините когато бях съвсем малък и за анимациите на Уолт Дисни. Аладин и Джасмин, носени от летящото килимче, си играеха с облаците. В един от най-силните моменти на филма те мечтаеха и пееха сред облаците. И ето че сега и аз бях сред облаците. Разбира се, ако и аз се бях разпял за любовта, както си се катерехме спокойно, особено без моята "Джасмин" наоколо, спътниците ми щяха да ме помислят за съвсем превъртял. Затова се насладих на тази ретроспекция към детството ми тихо, на ум... и все пак с голяма глупава усмивка на лицето си.
Чосовете се нижеха. Особено след като в далечината, някъде високо в небето, видяхме ресторанта, разположен на самия връх (снимка6). Или е по-правилно да кажа "лифт станцията". Може би и двете... Това няма значение. Не ме интересуваше нито хубавата австрийска храна, нито възможността да се кача на лифта и да спестя на премалелите ми от умора крака 4 часа слизане. За мен тази сграда бе просто един обект, една точка на хоризонта, в която бях вперил поглед и смело правих крачка след крачка към нея. За човек, който 50% от денят си прекарва пред компютъра, а другите 50% пред книгата и масата, и 2 пъти по-къс маршрут щеше да е достатъчен за да изпие до край мизерния резерв от сили в иначе "напетото" му тяло.
Но тогава не мислех за това. В онези вълшебни моменти бях освободил съзнанието си от личната критика, както и от всякакви други лоши мисли. Това бе време на покой за съзнанието ми. Не знам още колко такива минути ще имам през живота си - мигове, в които стойността на всичко минало избледнява пред съкрушителното превъзходство на настоящия момент.. Какво значение има какви са били дните ми досега, след като въпреки тях сега се чувствам страхотно? Какво значение има как изглежда града, в който живея, след като сега съм на хиляди километри отдалечен от него и буквално, според моите представи, се намирам в рая? Прокраднеше ли се в съзнанието ми потенциално опасен отговор на тези въпроси просто си казвах "Боже, само погледни къде се намираш!" и позволявах чудната атмосфера на австрийските Апли да си свърши работата.
И ето че прехода свърши. Достигнах своята цел, а гледката бе една от най-прекрасните, които очите ми ще видят някога. Златиста трева навсякъде около мен. Ах, тази чудна, мека алпийска трева. Преди нея - облаците. Под тях - иглолистната гора и хижите сгушени в нея. В нейното начало - китното градче, оградило перлата на местността - езерото. (снимка7)
"Всичко това е истинско. Преди часове бях в самото начало, преминах през всички тези красоти и ето ме тук... лежа в златната трева между небето и земята."

В този момент не исках нищо друго, освен до мен да беше моята любима.

Презентация Ядрена Енергия

-------------------------------------------------------------------------

Привет! Това лято бях стажант в Карол, които организираха една игра между мен и петимата ми колеги. Направихме резюмета на презентациите, по които работихме по време на стажа.
Препоръчвам ви, ако теми като  "Енергия", "Ядрена индустия", "Канадската компанията Cameco" представляват интерес за вас, да изгледате пълната версия на презентацията ми.Това е видеото качено над тези редове. Изготвих го набързо днес (17 август) , седмица след края на стажа си, специално за този блог и за хората, които искат да я чуят.


Надявам се да е интересно за всички, независимо дали се интересуват от икономика и анализи.

Също така ще се радвам да поговоря с вас по темата. Единият вариант е това да стене под формата на коментари в тази статия. Ако някой предпочита да не пише в този блог, може да ми прати e-mail на venomafw@abv.bg с коментар, въпроси, критика... стихотворение и др.
Надявам се да е интересно за всички, независимо дали се интересуват от икономика и анализи.