Дар на нашето време

Човекът вижда, чува, докосва... Всичко, до което има досег, той възприема чрез тези свои сетива за да обрисува една реалност, начин на приемане на заобикалящото го. Чисто физически обаче съществуват някои ограничения. Никой не може с просто око да види намиращото се отвъд хоризонта, да докосне предмет, до който не може да протегне ръката си, да чуе случващото се на другия край на света.

Когато сетивата не могат да дадат информация за всичко, логиката сглобява частите, допълва информацията. Съществува обаче още по-висша наша сила - нашето въображение. То преодолява границите на сетивата ни, създава свят отвъд ограниченията на логически изпитаното.

Да се дава воля на въображението е прекрасен акт на свобода. Хората, на които всички завиждат, го правят. Мечтателите са такива хора не само защото прогнозират бъдещото си, а и защото го украсяват със своето въображение, докато не създадат един идеален техен свят, в който да намерят своето място. Други такива хора са всички запазилите детето в себе си. Детският поглед върху света е това, което всеки подрастващ се страхува че ще изгуби и това, към което всеки възрастен изпитва носталгия.

Нека приемем, че аз и вие не сме изявени мечтатели. Нито спасяваме принцесата от злия дракон,  играейки си на улицата. Всички ние обаче имаме един коз. Едно прекрасно благоволение на съдбата - времето в което ни е отредено да живеем. Време на технологии, невиждани до сега възможности, достъп на информация и гласност.

И нека се върнем на въображението. Какво са можели да видят, усетят и чуят астрономите преди няколко века? Да, звездното небе е било там. Може би хората са го виждали по ясно, отколкото ние можем да го видим,  наблюдавайки го от преливащите от светлина големи градове днес. Но те не са можели да видят как се образува звезда, как изглежда повърхността на комета, какво има под ледовете на Енцеланд (замръзнал спътник на Сатурн),  как за умопомръчителено малък период от време от нищото се образува частица материя и антиматерия и се самоунищожава взаимно. Всичко това, и много много други чудеса, аз съм видял. Това е така просто защото имам личен компютър и телевизор, на които мога да гледам научнопопулярни филми.

Това е една стъпка напред в цялото разбиране за човешкия ум. Можем да си представим какво бихме видели, ако пътувахме през мъглевината Трифида, но ефектът никога няма да е същия като да го видим със собствените си очи. Всичко това е възможно. Нужно е само да имаме доверие на учените и графичните дизайнери, че са създали вълшебните картините пред нас с достатъчна точност за да отговарят на реалността.

Почти всичко, което някога хората са можели само да си представят, ние имаме възможност да видим, да чуем. Жалко, но засега не можем да докоснем антиматерия и да се похвалим на съседа в последствие.

Предполагам, че много малко от нас осъзнават колко е ценно това. Аз се чувствам истински щастлив, че всичко това е възможно. Ще продължавам да търся филми за астрономия, квантовата физика, астрофизика, молекулярна биология и всичко друго, което разкрива пред мен гледки граничещи с възможността на въображението ми. Разбира се, избирам тези със най-сложни и шантави имена, за да може после да се хваля колко съм начетен... или "нагледан" в случая ;)

Дадох примера с астрономията, защото мисълта да видиш всяко едно кътче от вселената, стига някой гений да е направил филм за това, е наистина завладяваща. Но това колко много ни дава времето, в което живеем може, да се илюстрира по безброй начини и в безброй форми. Можем да видим и Мачу Пикчу, без никога да сме били в Южна Америка, да прелетим над водопада Виктория по Замбези, да разгледаме спокойно чудовати дънни същества в тихия океан сред налягане, което ще би ни убило преди да успем да се удавим дори. Ами историята? Стартираме правилния филм и виждаме Константинопол 1204 година, обсаден от войните на христа, над милион уморени от глад ирландски изселници през 1846 година, осеяното с кратери от артилерийски огън и труповете на над 700 000 французи и германци бойното поле на Вердюн в края на 1916 година и тнт.

Всичко, което само преди 100 години хората е трябвало да си представят или в най-добрия случай да видят през очите на някой талантлив художник (макар едва ли през 19 век любима тема в изобразителното изкуство да е била ДНК структурата на царевицата например). За всичко са разчитали на своето въображение. Няма с какво да се сравни, почти невъзможно е да се опише с думи, никога не може да си сигурен, че и другите приемат реалността за такава.

Както хората от времето на Томас Едисън са се чувствали късметлии под лъчите на "изкуствената" светлина в домовете си, вярвам, че и ние имаме правото да се чувстваме такива в епохата на интернет-а, телевизията, компютърните модели и анимация и тнт. Както вече споделих с вас, мисля, че те пренасят възможностите на нашето възприятие на съвсем ново ниво. Живейте си живота и се насладете на този дар.


p.s. Гледал съм всички филми, които съм дал като линкове. Прекрасни са, няма да сгрешите ако им дадете шанс!

Припомнете си нещо хубаво!

Заслужава ли се човек да се самозалъгва, че всичко е наред...че е в добро настроение и не е разстроен, когато му трябват само няколко секунди посветени на мисли за проблеми за да се убеди, че това не е така?
Не съм много сигурен кое е вярно за мен, нито дори как мислят повечето хора по този въпрос. Знам обаче средствата, с които човек може да се откъсне от лошите мисли, да си прекара добре и дори да събере малко надежда.
Песните на Фамилия Тоника са идеалното средство, човек да се почувства прекрасно по всяко време на деня, седем дни в седмицата:)
При мен това е нещото, което работи. Помислете си за нещо подобно за самите вас и когато имате възможност не се колебайте да го използвате без предупреждение срещу всичко лошо, което ви тревожи.

Опитайте се да вникнете в текста и ми кажете може ли да бъде по-хубав?

Кой ще каже какво е любов, кой ще каже какво е,
дали шум на море или дъх на планинско пусое
или среща случайна край някоя градска пияца
или нежна прегръдка сред бавния ритъм на танца?
И не питай, мълчи, както аз ще мълча в полуздрача,
ще те милвам насън и в съня си за тебе ще плача.
Може сам да остана - отритнат, забравен, бездомен,
но за мене ти няма, не ще се превърнеш във спомен!
 ...
-------------------------------------------------------------------------

 ...Налей ми чаша старо вино, стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък - злото забрави!
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата, всяка нощ. (2)
Здравей, как си приятелко,как добре ли я караш,
още ли виждаш в съня си своя град, кажи ми.
Здравей, карам я някак си, даже страхотно я карам
пресичам чужди площади и търся вас, търся вас!
...


Е, желая ви един прекрасен ден! И ви поздравявам с тези две вълшебни песни:)

Сляпо напред по пътя към славата.

От доста време не съм писал.

Причините за това са много. Една е това, че продължавам да се старая да променя много неща в себе си. Това изисква много време, много мислене и планиране. Определено отвява съзнанието ти някъде другаде и постепено правиш по-малко неща, от тези, които само преди дни са били за теб рутина. Рутина в добрия смисъл. Много от нещата, които правим всеки ден са полезни за нас и без тях няма да сме същите.

Човекът обаче е нагло същество. За добро или лошо иска повече. И от другите, и от себе си. В този си стремеж често забравя какво е ценно за него, заслепен от блясъка на новото, което  не притежава....засега.
Така е и при мен. Старая се да си увелича познанията по финанси, да започна редовно да чета книги, да си съставя добро CV и мотивационни писма за работа, да свикна редовно да ям зеленчуци.......  Мога да изброя още доста неща. От идеята те да станат част от мен съм обсебен в доста голяма степен. За повечето от тях си отчитам резултатите в писмен вид, планирам действия си, които ще ме отведът до тях и като цяло не оставям празно място за бездействие. Това ми изяжда част от деня. Всъщност, доста често това ми е деня. Низ от задачи, периоди в които съм си казал да правя еди какво си, за да може след още 100 такива дена да съм постигнал избраното.
Така съм избрал да живея, поне за сега. Докато съм млад, амбициран, уверен, силен... Не ми пречи, харесва ми, носи ми удовлетворение, това съм аз.
Във всичко хубаво обаче има едно разковниче, което трябва да се открие и да се отстрани бързичко. Въпросът е какво от това, което се забелява като негативено последствие от избрания начин на поведение, е значителна пречка, която си заслужава да се отстрани.Лесно е прахът в очите да ти се стори бариерата преди успеха.
Все повече забелязвам, че при планиране на деня, старание да се постигне нещо в дългосрочен план, себеусъвършенстване с цената на много усилия и време, аз започвам да загърбвам важни за мен неща.
Както вече споменах, преди да се впусна в осветяване на ситуацията от моя гледна точка, за да се развивам, жертвам ценни свои привички. Като писането в този блог. Може би не е най-полезното, което мога да правя. Няма и да е най-резултатното. Но е нещо уникално. По ниаккъв друг начин не се нагърбвам с писане на подобни текстове, от порядъка на 1000-1500 думи. Слова предназначени колкото за другите, толкова и за мен самия.
Естеството живота днес ни налага някои желания - да сме максимално ефективни, супер оптимални, изключително целеустремени.... доста машинизирани, ако питате мен.
Това обаче не е нормалното състояние на човешко поведение. По природа сме несъвършени и ще си останем такива още дълго време, до края си. Това, което може да направим за да съчетаем несъвършената си природа (нуждата от нерационално поведение, пилеене на време...) и стремежа си към успех е да продължим да правим нещата, които сме правили преди. Говоря за това, което все пак не е било максимално полезно, наша гордост, недостижим наш си принос към света. По-скоро лична готинка черта, част от добрата половина от двуяката природа на човека.
За мен това беше, и все още е, писането в този блог. Както вече казах - да прочета 30 страници от някои учебник, да прегледам 2 сайта за обяви за работа, да реша 3 задачи за капиталова адекватност - всичко това ще е по-полезно от писането на тази статия за бъдещото ми развитие.
В същото време всичко това, ще ме отдалечи от малкото, което знам със сигурност, че харесвам и че винаги ще харесвам у себе си. Да изразявам мноооооого подробно мнението си.
Съветът ми към всички самозабравили се сродни души е да не бъдете максималисти. Също така и съм един от малкото хора, които ще ви посъветват да не бъдете себе си. Бъдете малко повече от себе си. Достатъчно малко, за да запазите най-доброто от същността си. Още един път ще се уточня - най-доброто не е само това, което ви изписва конкурентноспособните характеристики в автобиографията ви, не е това, което ви вдига самочувствието срещайки човек, който знае и може по-малко от вас.
Към безценното, което формира вас самите спада и недоизпипаната, посредствена ако щете проява на чистото, доброто, честното у вас. Желанието ви да пеете, желанието ви да спортувате, желанието ви да помагате на другите...
Не позволявайте стремежа ви към по-добър живот да ви приближи към сивата маса от хора. Не това сте искали изначално.

След като бяхте така добри да прочетете всички тези редове искам да положите още едно последно усилие за да може ефекта от тази статия да бъде пълен. Помислете си дали вие също сте пренебрегнали ваш добър навик, понеже ви се струва не най-ползотворното нещо, към което е можело да привикнете.

Възпритието. Само разум и никакъв разум.

Ако котенцето е убедено и наистина вярва, че е лъв, фактът, че не е, поне за него самия, губи всякакво значение. Това ще е темата на размисъл в следната статия:)

От няколко дена има една мисъл, която ми се върти в главата: "Какъв е света?" Поредния доста общ въпрос. Този път обаче не разсъждавам изцяло в следната насока:
"Какво ли има да му се мисли, отговори безброй, колкото и са различните мнения на хората по въпроса. Всигурно е някаква средна претеглена измежду отговорите на всеки един човек по света. А може и всички да са верни"
Добре, обаче защо да не обърнем внимание и на другата крайност - никой отговор не е верен. Никое човешко същество не може да има представа за света такъв какъвто е по ред причини. Най-малкото ние виждаме една мизерна част от него в лицето на планетата, която обитаваме. Ами останалата част от вселената?
Но по-близко до настоящата тема е твърдението, че човекът вижда всичко субективно.
Като всяко друго живо същество и ние имаме възприятие, което изкривява обективното и го прави разбираемо. Благодарение на разума ни можем в много по-голяма степен от останалите животинки да виждаме красиво и грозно, страшно и привлекателно и тнт. Така че, за добро или лошо ние не можем да видим това, което ни заобикаля (тоест "света") такъв какъвто е, а само такъв, какъвто можем да го възприемем.
Това всъщност е велика сила. Да можеш да изкривяваш информацията. Да създаваш, подтискаш или усилваш настроенията си според тълкуването на видяното, чутото, усетеното и тнт. Природата добре е запазила и развила това качество на всичко живо. В известна степен всички усещат нещо и реагират. От бактерията, която се движи към среда с по-подходяща за нея температура, през животинките, които се плашат от силен шум например, до нас самите, които търсим компанията на другите хора.
Всичко това е свързано най-вече с оцеляването. Но човекът днес е изградил доста сигурно общество за себе си - не ни се налага всеки ден да се страхуваме от диви зверове, да си търсим храна по дърветата, да се крием от всеки по-силен полъх на вятъра и др. Разумът и тази сигурност ни позволяват да възприемаме нещата за да успяваме и в други неща, а не само в оцеляването - да успеем да се забавляваме, развалнуваме, изплашим умишлено за развлечение, да намерим покой, да се образоваме...
В зависимост от това как възприемеш информацията ти можеш да влияеш на това какво изпитваш - можеш да не спреш да си повтаряш, че "влакчето на ужасите" е просто един изкуствено създаден инструмент за забавление. Че адреналина, който тялото ти трупа за да те предпази от опасност, така и няма да е животоспасяващ, понеже няма как да изхвърчиш от влакчето, то няма да се обърне и изобщо нищо лошо няма да се случи. Всеки ден хиляди хора се качват на него и слизат и през всяка една секунда преди, повреме и след това са били еднакво застрашени. Всичко е илюзия, нищо лошо няма да се случи.
В същото време човек може и да се отпусне, да изключи разума си и да се страхува от високата скорост, от рязката смяна на посоките, от високите точки от маршрута, от тъмнината в тунелите... Той избира. Въпроса е дали ще е достатъчно силен психически да направи избор и да го осъществи.
Не е никак лесно да не се страхуваш от факта, че хвърчаш със 100км/ч при положение че обикновено ходиш с 5-6 км/ч. Как да е лесно? Това е против природата ни. Ако подобно явление е било факт при първобитните хора - случило се е някой от тях да "хвърчи със 100км/ч" то най-вероятно е падал от някоя скала, водопад или го е метнал някой мамут :Р . Тогава му е било повече от необходимо и притеснението, и адреналина, и страха, и всичко за да оцелее (ако съдбата му е дала такъв шанс, след като първоначално го е "захвърлила" така...с такава скорост :D )
Но какво става ако човек успее да пребори природата си днес? Това означава, че ще е по-малко стресиран от другите, понеже разумът му ще е надделял и той просто ще е приел, че щом е учил за изпита достатъчно значи най-вероятно няма да му пишат 2ка, от което би се опасявал. обикновено. Така ще си е спестил куп нерви, които най-много да доведат до това, което се е опитвал да избегне. Но колко от нас успяват да не се притесняват за изпита си или за интервюто за работа например? Малцина.
И все пак е възможно. И не е нужно да се прилага само за такива екстремни и редки събития. Можеш например да прецениш, че ще ти е много по-хубаво ако приемеш, че София е голям град с много най-различни хора, с прекрасна планина в далечината, с широки улици и куп магазини и какво ли още не. Така би си прекарал много по-добре уикенда, който си решил да посветиш на разходка из изтормозената ни столица, отколкото ако се фокусираш върху боклуците, просяците, дупките по пътищата, претъпканите с коли, хора и животни улици.
Всичко е до внушението. Пак казвам - то наистина е велико нещо. Човек, който умемее да го контролира по-добре от другите, няма как да не живее по-добре. Само трябва да държи разума си достатъчно близо за да не се самозалъже прекалено много и да живее като слепец в свят, в който (все пак трябва да признаем) е най-добре очите ти да са на четири.
Помислете върху въпроса. До каква степен се водите от настроенията и предрасъдаците, вместо вие да водите тях ? Мисля, че изразих мнението си ясно - те са в пряка връзка с възприятието ни за всичко наоколо. Направете си малък експеримент и е се опитайте просто да си провокирате позитивно настроеное утре да кажем, въпреки, че ако се оставите на разумът си може да се окаже, че е по-резонно (както казваше една моя преподавателка) да ходите цял ден нацупени. Ако пък нещо ви притеснява или плаши - време е за тайното оръжие. Обмислете и премислете по детайли цялата тази работа от горе до долу и се опитайте да се убедите, че просто не си заслужава. Дано се получи. Лично аз доста трябва да се поизпотя за да се излъжа по този или друг начин:)


------------------------------------------

Това, което никога няма да бъдем

Тези, които ме познават, знаят, че смятам да се развивам в сферата на икономиката. Това един ден ще е моето поле на подвизаване. Там ще знам (и то уж винаги) най-малките подробности факти и теория. Накратко - ще определя с огромна сила това какъв ще е животът ми. Втори за мен ще е икономическия свят.

Това е малко кофти. Не защото икономиката е икономика въпреки всички тези отвратителни термини: джерондиране, емитент, муниципални ценни книжа, купонови облигации, ливъридж, лот, шипинг... (чак ми доставя удоволствие да ги изброявам )
Въпросът е в това, че всеки се специализира. Тоест, затваря се в една област. Света предлага невъобразимо много възможности, има безброй области на познания. А ти избираш една едничка от тях.
За да се развиеш професионално поне отначало трябва да насочиш много от това, което оформя личността ти в посока на избраната от теб област. Взимаш свободносто си време и го пълниш с четене на икономически статии в "klassa.bg". Оставяш книгата "Физика на невъзможното" и взимаш учебника "Пари, Банки, Кредит". Прескачаш обявите за работа "видео оператор" и се насочваш към "стажанска програма ОББ". Местиш курсора на мишката от "Discovery.Science.Ten.Ways.To.See.Into.The.Future" към "Why.the.Meltdown.Should.Have.Surprised.No.One"
Още съм бакалавър, а вече се усеща колко много от мислите ми са свързани с икономика. Мислите ми са нещо, с което не давам на никой да си играе. Имам навика никога да не лъжа, но не мога да отрека, че крия много от мислите си. Мое си място, където изключително само аз съм господар, напълно. Искам да кажа, че това е нещо много много ценно за мен - да мога да мисля каквото си искам. А благодарение на икономиката доста често несъзнателно мисля каквото трябва.
Тъжничко е, че това не е болестно състояние, а такъв е редът на нещата. Бакалавър 3ти курс съм. Сега е точното време да се уча за това, от което ще живея аз и семейството ми. Би било престъпно спрямо светлото ми бъдеще да не се интересувам от икономика на тази възраст. В същото време колкото повече се интересувам и от неща, които оформят добрите черти в характера ми, общата култура и тнт, толкова по-неуверен се чувствам в икономическите си познания.
Лятото ми например бе страхотно. Най-вече защото имах страшно много време за хобитата и интересите си, като едновременно с това съзнанието ми беше напълно лишено от икономическото "бреме". Изгледах над 15 филми за физика (предимно квантова), гледах и поне 10 филма за световните войни (предимно Втората и Германия), прочетох една приключенска книга за Пирати (любимите ми още от детство), една големичка фентъзи, една 40 годишна историческа, четох и много статии за класическа музика, следях редовно и 4 блога с разсъждения по екзестенциални теми и тнт, и тнт. Сигурно съм придобил няккави знания в десетки области...
Благодарение на това, след като учебната година в УНСС започна, вече 4-та седмица не мога да встъпя пак в икономиката. Това е било не само безполезно, но и вредно що се касае до  професионалното ми развитие.
И какво се оказва - не е добре да обогатяваш знанията си в областите на другите професии. А какво остава да ги изучаваш задълбочено ако тъй ти хрумне. Една след друга. Не може, ще провали избраната от теб. И изведнъж се замислям, че така никога няма да разбера какво е да си артист. Никога няма да се занимавам с развъждане на котки да кажем ;Р, никога няма да препечелвам с фрийрън. Да не говорим за медицина, химия, философия и тнт. Просто ни е отредено да бъдем едни и никога някои други. За да може ние да успеем, а с това и обществото. На него не му трябват всезнайковци, а експерти в едно нещо.
Един приятел счита, че трябва да се пробва от всичко в живота. Дори и наркотици, престъпление.... Всичко. Не трябва да те ти пука лошо/хубаво, познато/чуждо... Щом си тук имаш един шанс да опиташ от всичко. Хубаво е как мисли и че вярва в това. В голяма степен е прав. Само че няма как да стане.
Жалко за което. Просто не ми харесва как е устроен света. Ставаш робот в нещо и след това се наричаш "успял, вещ, добър" Преди години един познат обесняваше за училищата в Америка. Не знам дали е прав, но казваше, че там хората не могат да разчитат на обща култура от училище, понеже от рано ги хващат и специализират в дадена област. Излизат експерти по медицина да кажем, но често се срещат идивиди, които не знаят на кой континент се намира Турция. Или колко ябълки ще имаш ако приятеля ти има 3 пъти повече от твоите, а общо имате 48. Такива не са глупави, просто са пропуснали толкова много, вглъбявайки се в една област, понеже така са конкурентноспособни с тези, които вече са го направили. Не искам да съм като тях.


Но няма да оставя този текст да завърши със същата нагласа с която е почнал.  Нищо не е толкова ужасно, особено ако това, което учиш/работиш е интересно за теб. Може би докато четяхте сте си мислили, че гледам едностранно на нещата. Умишлено малко пресилих нещата за да се замислите върху фактите.
Това, което всички много добре знаем, но което искам да напомня и на себе си и на вас, е че не трябва да се изпада в крайности. Няма да свърши света ако едно лято се занимаваш с хобитата си. Няма да те уволнят ако като се прибереш вкъщи след работа преди лягане гледаш един научнопопулярен филм за морските червеи. Няма да станеш страхотен човек за разговор ако в главата ти са само лихвени проценти. Също така няма и да имаш достатъчно пари като икономист ако много увлекателно обясниш на работодателя, че наскоро си прочел интересна книга за живота на Исак Нютон, който е въвел златния стандарт, но иначе от банки и такива работи не разбираш много много...
Както във абсолютно всичко в живота и тук трябва да има баланс. Просто не го забравяйте и каквото и да учите, и с каквато и да е цел, никога не се навирайте толкова  дълбоко в областта му, че да не се виждат другите от там.

Най-щастливи са тези, които са успяли в работата И в живота.

Приказки

Мечти:Светът се променя, с него се променят и желанията, интересите и целите на хората. От там и мечтите. Вие имате ли мечти? Разбира се, че имате. Променени или не, вие ги имате. И докато това е така, още дълго време на света ще има надежда и стремеж към по-добър живот (не че сегашния е непоносимо лош)

Приказки:
Приказките са едно от нещата, които развличат децата по особен начин. Те виждат света иначе, не като нас. Приказките им дават сигурност, че очите им не ги лъжат. Светове с необятни земи, чудати същества, принцеси и принцове, велики подвизи с щастлив край и нереална красота във всяко добро. За какво ли щеше да мечтаем ако светът наистина бе такъв ?

Мечти и приказки:Когато влиянието на реалния свят постепено с годините отблъсква този вълшебен свят, представите на детето за нещата леко се обърват. Ако това се случваше за няколко дена щеше да е кофти катарзис. Съдбата обаче е отредила хората така да устроят живота си, че това да става постепено, с течение на годините. Постепено се убеждаваш, че няма белобрад старец, който раздава подаръци, понеже "в икономиката няма безплатен обяд" например. А щом на хората една манджа им се свиди, какво остава за 7 милярда подаръка? След това осъзнаваш, че децата не идват от зелки. Представете си ако не забележете някое от тях докато си правите салата... истинска касапница. Накрая разбираш, че принцовете днес всъщност не се борят с дракони и не спасяват млади мадами. Те борят конкурентната им корпорация и си купуват мадами. Даже често всяка вечер различна.
Толкова е далеч нашия свят от този на горките самозалъгващи се дечица. Щеше да е хубаво двата свята да имаха повече общо. Това обаче не винаги спира най-упоритите. Погледнато по-философски това, което ни заобикаля, е такова, каквото го виждаме. Децата успяват да постигнат невероятни неща. Могат да виждат домашното куче като дракон и да го преборват играейки си безобидно с него. За момент те наистина приемат това за истина, вярват в него и се забавляват по-пълноценно от колкото всеки възрастен може. Опитайте се да вземете дървен меч и да защитите принцесата изпаднала в беда от злия дракон. Най-много да пребиете горкото куче и някоя правозащитна организация да ви го вземе за радост на съседите.
Все пак има определена възраст, когато двете неща се сместват - способността да виждаш несъществуващи неща и едновременно с това здраво да си спъпил с другия крак в реалния свят. Това е резултат от онзи плавен преход за който писах малко по-горе. Тогава човек разбира, че може да постигне неща, случващи се в приказния свят, но леко променени от реалността. Не може да бъде крал в приказен замък, но може да е уважаван главен архитект на съвременна величествена сграда. Сетете се за небостъргача Бурж в Дубай. Все някой е създал облика му първо в главата си, после и на макет. Представете си как се чувства той сега, гледайки собствения си "замък" Като в приказките нали? Няма как да знам, но напълно възможно е този човек като малък да е чел и слушал за велики хора, променяли облика на света по един или друг начин и е мечтал един ден да бъде точно такъв. По-късно е разбрал, че едва ли ще повтори някое от приказните им дела изцяло и е помислил какво е възможно да постигне в действителност. Ако си е мислил, че може да проектира новата най-високата сграда в света - отгатнал е:)

Мечти, приказки и фентъзи:Според мен онзи преходен период може да се удължи. До колко години зависи от самия човек. Малките деца четат приказки и те им действат така. Какво да четат големите ? Фентъзи, разбира се. Та това са си приказки за възрастни. Има ги всичките чудесий - легендарни герои, свръхчовешки способности, приказни същества, несъществуващи земи, "непобедимо" зло, вечен живот, честни политици... Няма граница, защото източник на всичко това е човешкото въображение. Как може да съществуват книги, филми, игри посветени на едничката цел да превърнат в реалност нереален свят и човек с лекота да им обърне гръб? Аз се чувствам сякаш на разположение ми е неизчерпаем източник на богатство. За да му се насладя ме ограничават само времето и парите, което се превъзмогва все някак. Ще кажете, че така е с много неща - историческите романи, световната класика, пък защо не и холивудските филми? Да, но всички те се оповават на реалистичните неща. Ако прочетете историческа книга, в която пише "Фараона Ями е живял близо 200 години" ще загубите вяра в написаното по-нататък и в самата книга. Ще я определите като боклук защото е премината граница, нарушен е принципа на достоверността. Във фантастиката такова нещо няма. А в много случай - колкото по-малко граници и правила има, толкова по-добре. Асоциираме го със свобода, независимост, сила и други епични добротийки.
Не съм писал в блога си за това, но съм голям фен на фентъзито. Любимата ми книга от всички всевъзможни жанрове е поредицата "Повелите на руните" на Дейвид Фарланд. Книга, в която е възможно човек да извлича таланта на някой друг, красотата му, умът му и други, като съответно стане двойно по-красив, двойно по-умен и тнт. Ако успее да вземе силата на 100 мъже, става 100 пъти по-силен. Само си представете подобно нещо, колко въпроси поражда подобно предположение, колко възможности! В същото време автора беше избрал не всико да е чудесно и прекрасно. Тези, които бяха взели метаболизма/бързината на други в битка нанасяха удари с умопомръчителна бързина и бяха непобедими. Но за сметка на това умишлено се бяха обрекли на в пъти по-кратък живот от нормалния човешки. Просто невероятно! (много подходяща дума, с всичките й значения)
Това се казва приказка за възрастни. Кой знае, сигурно досега индиректно съм осъществил безброй мънички идеи от книгата, или такива произлезли в следствие на нея. А може би е помогнало за заформянето на някои от настоящите ми стремежи и мечти? Тъй като това са едни от нещата за които живея, никак не е маловажна цялата тази работа сфентъзито.
Така че в заключение - ако гледате скиптично на всички тези измислени елфички, живи планети, говорещи животинки и тнт... Помислете пак. Вместо прибързано да махате с ръка поради невежество, се замислете дали не си заслужава един ден да кимвайте утвърдително поради натрупания опит ;)

Нова притурка

Притурките са тези секции в дизайна на блога ми, които виждате в дясно. Днес създадох още една, на която отдавам особено значение "Връзки към най-различни стойностни нещица из И-нет". Това е причината и да и правя тази реклама сега:) Там редовно ще давам линкове към всякакви интересни и полезни неща, на които съм попадал сърфирайки наоколо. Нещо като хоби ми е да търся по-особена информация с източник блогове, статии, wikipedia, научно-популярни филми в замунда или онлайн и други. Страхотно е когато попадна на нещо такова. Не се чува по нашите медии, няма го и във всяка книга. Ето например тази статия. Обикновено, ако изобщо попаднете на информация за червените кхмери, за тях почти навсякъде нашите сънародници са писали про-американски. Това е така защото се подмазваме на американците от години, също, и защото и огромна част от света се дирижира от САЩ. Следователно режим, който е техен враг, се плюе, лошото се преувеличава, данните изопачават и тнт. Е, този човек от връзката - Людмил Костадинов, има различно мнение. Всъщност, точно на другия полюс е. Всичко написано там е контра на общоприетото. Сами трябва да изберем на кое да вярваме (Според мен истината е някъде по средата, леко стъпила в полето на Людмил) Но как може да изберем, ако не са ни представени двете гледни точки?
Това беше пример за нещо полезно, което исках да споделя с вас. Не всичко, което ще видите в онази притурка ще е толкова сериозно и тежко, нито пък всичко ще е конспирации или разкриване на истината. Но лично мен подобни неща винаги ме грабват, затова, да си призная, може и да преобладават:) Останалите ще са също с образователна цел.
Надявам се тези от вас, които искат да научат нещо ново, да намерят интересни и любопитни неща сред списъка с връзки:)