И преди съм писал за изкуството. И отново ще пиша. То е от невъобразима величина за човешкия род, нищо нямаше да има днешния си вид, устройство, въздействие, ако не беше изкуството. Цялото ни общество се гради с помощта на изкуството.То не е единствения фактор, но е един от силните.
Във връзка с тези мисли оценявам колко е важно кое от лицата на изкуството забелязваме ние. Знаете ли... първо мислех да озаглавя настоящата статия "Умиращото изкуство" , "Скритото изкуство" Но след миг се спрях. Това е абсурдно. Изкуството няма да умре, няма и да се скрие някъде. Хората не могат без него и то винаги ще обуславя нашето съществуване. Но все пак... Хората се променят през вековете, напоследък през десетилетията и годините. Човечеството създава всякакъв вид изкуство, всичко, което му хрумне. Само че в близките няколко десетилетия сме се променили така, че създаваме не това, което е най-ценно от морална, човешка, душевна и както искате го наречете точка, а това, което се продава. Този факт създава другото лице на изкуството.
Нека си представим нещата практично - нека това да е лице на човек. То би било лице на мъж, с "войнишка" прическа, кафеви очи... леко грозновато и ръбесто. Нека не се ограничаваме. Ще дадем цялостен облик и дори характер на заформящата се персона. Млад е, все още непоучил се от живота. Може да го определим като весел човек. Винаги готов да се посмее, въпреки проблемите, които живота му изпраща под формата на изпитания. Когато е тъжен, ядосан, въодушевен... той не крие това, действа според чувствата си. Поради това е способен да нарани някой в изблик на агресия, да пренебрегне чувствата на приятел поради незаинтересованост. Общува с другите простичко, без да подбира думите си, без да се интересува кой стои пред него. Казва каквото мисли с кратки изречения и все същите думи. Не се стреми към себе осъвершенстване, не търси красивото, не се замисля какво хубаво ще остави на този свят.
Това, скъпи читатели, е огромната част от изкуството днес, както аз си го представям, ако беше човек. Това са американските екшъни, това са реалитишоутата, това са латиноамериканските сериали, театралните постановки изпълнени с псувни, съвременните вулгарни български филми, съвременната комерсиална музика, популярните медии в България и още безброй подобни.
Знаете ли, ако погледнете зад рамота на описания по-горе мъж ще видите, че зад него се е скрила цяла група от индивиди.
Ето, доста по-назад, сред тях се различава красиво младо момиче със златни коси и светла кожа, сияе като принцеса. Облечена е в небесносиня елегантна рокля. И пее. Винаги е пяла, когато е била тъжна, когато е преливала от щастие. Изглежда твърде млада за това, но сякаш е разбрала много повече неща за живота и света от мъжа пред нея. И не спира да търси отговори, да пее за всичко красиво и ново.
Това е изкуството в класическата музика.
Пред нея, но зад мъжа, се намира друг интересен човек. Той е по-възрастен. С безупречено поддържан външен вид - правилна стойка, сресана коса, елегантни дрехи. Интелигентен мъж, интересуващ се от физика, психология, география, астрономия... Мисли, че никога няма да знае достатъчно и въпреки това се стреми към съвършенство, такова е природата му.
Това е изкуството в научнопопулярните филми и книги днес.
Погледът ни се плъзва по-напред. В дясно от мъжа с войнишката прическа, само на крачка зад него, стои друг, който, с няколко години по-възрастен, много прилича на него, сякаш са братя. За разлика първия обаче, той има разностранни интереси. Също се радва на живота, но не забравя и че той може да е труден и е нужно да се научи на отговорност и други човешки ценности за да се справи в трудните моменти и да не нарани хората, които обича. Като всеки човек и той прави грешки, позволява си да повиши тон или да се посмее в лицето на опасността, но се учи от това и не действа твърде прибързано или безрасъдно.
Това са американските филми, комерсиалната музика, българските медии, скандалните театрални постановки и тнт, които въпреки че са такива, могат да ни научат на нещо. Направени са за по-тесен кръг от публика, която ще ги оцени и ще бъде повлияна полoжително от тях.
Това бяха само 4 човека от тълпата. А колко ли са останалите, как изглеждат, какви са ?
Изкуството има страшно много различни лица. Това, че едно от тях е най-близо до вас, само трябва да ви накара често да се питате какво има зад него и да не спирате да надничате. Бъдете любопитни за новото за вас, не гледайте като кон с капаци само комерсиалното лице, поставено опасно близо в центъра на вашето полезрение.
-----------------------------
Гледайте стойностни холивудски филми - линк , линк
Гледайте научнопопулярни филми за съвременните теории - линк
Слушайте класическа музика - линк , линк
Бъдете окрити за другото лице на изкуството!
П.С. Първо написах статията и след това търсих илюстрация. Главният персонаж в Дзифт плашещо много отговатя на представите ми за "кофти" изкуство.
Хммм. Тази статия ми беше много интересна и сега вече съм напълно объркана как да започна коментара саи. Е, нека по изключение да започна отзад напред. Като видях снимката, която си подбрал се почудих - "Уж пише, че статията е за изкуството, пък Дака е избрал снимка на някой комерсиален американски филм с главен герой - Скалата. Хммм... Странно, мислех си, че такива филми не са му по вкуса." После прочетох статията ти и разбрах, защо илюстрацията е тази. Но не разбрах едно - описваш героите си и после сякаш отричаш описаното. Може би, защото съм руса, но ми се стори, че ги идеализираш,а после казваш - "Това са американските филми, комерсиалната музика, българските медии, скандалните театрални постановки и тнт, които въпреки че са такива, могат да ни научат на нещо. Направени са за по-тесен кръг от публика, която ще ги оцени и ще бъде повлияна полoжително от тях." Стори ми се, че героите са положителното зад човека, изпречил се пред нас.
ОтговорИзтриванеДругото, което ми направи впечатление е, че апелираш да слушаме класическа музика вместо, както ти я наричаш, "комерсиалната музика", но все пак всеки човек има различни предпочитания, различни вкусове. Аз се вслушвам в текстовете на Linkin' Park, замислям се над думите на Amy Lee от Evanescence, но слушам и други, по-леки, но интересни за мен изпълнители, които другите биха нарекли "детски", "тъпи" и т.н. И после си мисля - добре ето тази изпълнителка (нарочно не назовавам името, за да не си помислиш "оооо не, пак ли тази глупост?") пише за живота си - и тъй като съм й фенка, знам доста подробности от него - а в песните й откривам и част от себе си, чувам неща, които и на мен са се случили и така се чувствам... да речем не толкова сама. Но от друга страна тя пише и за опазването на планетата - да, може когато е написала песента да е била невръстно 14-15 годишно хлапе, но тя наистина е видяла проблема и го е представила по един много по-интересен начин. Да, може да чуете някоя от ония песни с много ефекти и различен смисъл и да ви се сторят като поредния хит по MTV, но ако знаете историята ще се замислите над смисъла и защо е избрала да предаде чувствата си точно така. Един много мъдър - според мен, човек наскоро ми сподели следното - "Трудно е да си родител. Не винаги отделяш достатъчно време на детето си, и когато се обърнеш, то вече не е същото същество. Да, възприема се като същия човек, наричаш го със същото име, но знаеш, че онова същество, което си обикнал вече го няма и на негово място се е появило друго, непознато за теб човече. Тогава ти се иска да беше отделял повече време, за да общуваш с миналото същество и да се учиш от него". хората се променяме и музиката също. За мен лично класическата музика не е музика, която бих си сложила на MP3-player - a, но пък с удоволствие бих гледала балет, изпълнен с такава. Човек има нужда не само да мисли и да разсъждава - понякога трябва да си почива и да гледа позитивно на нещата - затова е развлекателната музика. Само си представете какво е било през Средновековието, когато единствената позволена музика е била църковната, а развлекателната е била изпълнявана само от пътуващи артисти или от рицари. Всяко изкуство е уникално. Не мисля, че можем да съдим нещо само по кориците, да казваме нещо за човек, само като чуем името.
Май пак доста се отклоних от темата...
Ех... За добро или лошо имам различна представа за комерсиалното. Не знам как е възможно, след като е нещо, с което се сблъскваме всеки ден, но предполгам, не е толкова фатално... Освен когато почна да давам приятелски съвети на другите от моята гледна точка. Тогава става объркване, но ще се опитам да обесня.
ОтговорИзтриванеЗа мен комерсиалното е това, което е направено за да се продаде. Не така както би следвало от някакви други съображения, а главно от тази идея повече хора да го харесат и купят.Всичко леко изопачено от оригиналния си вид преди години, за да може сега да се хареса на възможно най-много пионки, които да дадат някой друг лев или допренесат за славата на продукта. И то се ограничавам само до създаденото последните 10-20 години. Знам, че е плосък поглед върху нещата, но така изплуват в съзнанието ми, не ми се карайте много:Р
И сега дано успея да начертая тънката линия, която разделя хубавия комерс от лошия. Тук доста (знам за цели 2ма!)от читателите са се объркали и не разбират какво искам да кажа. И аз виждам хубав комерс, виждам и лош. Лошия описах като фигурата най-близо до нас, хубавия - непосредствено зад тази фигура, много приличен на лошия, но с доста по-добри черти.
Като хубав комерс рабирам този, който пак е създаден за да се продаде, да се печели от него с цената на някои лишения от красотата на произведението, но това да е в приемлива степен! Там певиците пак имат тонове грим, във филмите пак има клишета и тнт... Това е така за да е прилично на нещо, което вече познаваме и сме харесали от преди. Все пак... колкото и брилянтно да е създаденото, ако се оцени само от новаторите или от най-интелигентните хора сред пазара му, фирмата ще загуби огромна част от потенциалната си печалба. А колкото и да е кофти, главно за това се прави повечето изкуство днес. С това хората си изкарват хляба. Малко са героите днес, които отказват тлъстия хонорар след успешна продукция и предпочитат да живеят в бедност и да се хранят от добрите си идеи не съвсем буквално.
Та това е представата ми за комерса...
Казах че хубавия комерс,хронологически втория в статията, е за по-тесен кръг от публика. Това е другото, което обърква, може би защото по същността си наистина не е така.. сега като се замисля:) Той пак е създаден за колкото се може по-голяма публик, ако може и всички хора на планетата, защо не? Но на практика публиката му е по-малко. Защото не е хипер клиширано и продажно изкуство, това, което го е създало. Не е направен един боклук, който да се продава, а на съвестта, че разваляш нещо прекрасно по-този начин- майната й... нали ще се печели! Не, не е това идеята. Идеята е да се създаде нещо смислено и богато, но да се поднесе така, че все пак да стане популярно, все пак да се хареса от масовата публика, все пак да се спечели от него... трябва да спонсорите да са доволни от цифричките, трябва за вбъдеще да има пари за създаване на още изкуство, трябва да се живее от нещо. Но пак повтарям - не на цената на стойностното в творбата!
Така виждам комерса аз, с двете му лица.... Ще кажете - добре, научнопопулярните филми се харесват масово днес и са направени за да се продават, защо не съм ги причислил към комерса ?
Отговор - е не знам! Не ги виждам така, не мога да си го обесня... прекалено ценни са, прекалено много внимание искат за да се превърнат в средство за развлечение... Пак са за масовата публика, пак са доста променени от това, което биха били, без да са предназначени да ги гледа този и онзи... но... не мога да ги приема като комерс:Р Може би греша и си противореча, но това е нещо, което все още не съм си обеснил:)
Дано този изчерпателен коментар ви е помогнал малко да разберете какво, как и изхождайки от какво съм написал:)
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване