Припомнете си нещо хубаво!

Заслужава ли се човек да се самозалъгва, че всичко е наред...че е в добро настроение и не е разстроен, когато му трябват само няколко секунди посветени на мисли за проблеми за да се убеди, че това не е така?
Не съм много сигурен кое е вярно за мен, нито дори как мислят повечето хора по този въпрос. Знам обаче средствата, с които човек може да се откъсне от лошите мисли, да си прекара добре и дори да събере малко надежда.
Песните на Фамилия Тоника са идеалното средство, човек да се почувства прекрасно по всяко време на деня, седем дни в седмицата:)
При мен това е нещото, което работи. Помислете си за нещо подобно за самите вас и когато имате възможност не се колебайте да го използвате без предупреждение срещу всичко лошо, което ви тревожи.

Опитайте се да вникнете в текста и ми кажете може ли да бъде по-хубав?

Кой ще каже какво е любов, кой ще каже какво е,
дали шум на море или дъх на планинско пусое
или среща случайна край някоя градска пияца
или нежна прегръдка сред бавния ритъм на танца?
И не питай, мълчи, както аз ще мълча в полуздрача,
ще те милвам насън и в съня си за тебе ще плача.
Може сам да остана - отритнат, забравен, бездомен,
но за мене ти няма, не ще се превърнеш във спомен!
 ...
-------------------------------------------------------------------------

 ...Налей ми чаша старо вино, стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък - злото забрави!
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата, всяка нощ. (2)
Здравей, как си приятелко,как добре ли я караш,
още ли виждаш в съня си своя град, кажи ми.
Здравей, карам я някак си, даже страхотно я карам
пресичам чужди площади и търся вас, търся вас!
...


Е, желая ви един прекрасен ден! И ви поздравявам с тези две вълшебни песни:)

Сляпо напред по пътя към славата.

От доста време не съм писал.

Причините за това са много. Една е това, че продължавам да се старая да променя много неща в себе си. Това изисква много време, много мислене и планиране. Определено отвява съзнанието ти някъде другаде и постепено правиш по-малко неща, от тези, които само преди дни са били за теб рутина. Рутина в добрия смисъл. Много от нещата, които правим всеки ден са полезни за нас и без тях няма да сме същите.

Човекът обаче е нагло същество. За добро или лошо иска повече. И от другите, и от себе си. В този си стремеж често забравя какво е ценно за него, заслепен от блясъка на новото, което  не притежава....засега.
Така е и при мен. Старая се да си увелича познанията по финанси, да започна редовно да чета книги, да си съставя добро CV и мотивационни писма за работа, да свикна редовно да ям зеленчуци.......  Мога да изброя още доста неща. От идеята те да станат част от мен съм обсебен в доста голяма степен. За повечето от тях си отчитам резултатите в писмен вид, планирам действия си, които ще ме отведът до тях и като цяло не оставям празно място за бездействие. Това ми изяжда част от деня. Всъщност, доста често това ми е деня. Низ от задачи, периоди в които съм си казал да правя еди какво си, за да може след още 100 такива дена да съм постигнал избраното.
Така съм избрал да живея, поне за сега. Докато съм млад, амбициран, уверен, силен... Не ми пречи, харесва ми, носи ми удовлетворение, това съм аз.
Във всичко хубаво обаче има едно разковниче, което трябва да се открие и да се отстрани бързичко. Въпросът е какво от това, което се забелява като негативено последствие от избрания начин на поведение, е значителна пречка, която си заслужава да се отстрани.Лесно е прахът в очите да ти се стори бариерата преди успеха.
Все повече забелязвам, че при планиране на деня, старание да се постигне нещо в дългосрочен план, себеусъвършенстване с цената на много усилия и време, аз започвам да загърбвам важни за мен неща.
Както вече споменах, преди да се впусна в осветяване на ситуацията от моя гледна точка, за да се развивам, жертвам ценни свои привички. Като писането в този блог. Може би не е най-полезното, което мога да правя. Няма и да е най-резултатното. Но е нещо уникално. По ниаккъв друг начин не се нагърбвам с писане на подобни текстове, от порядъка на 1000-1500 думи. Слова предназначени колкото за другите, толкова и за мен самия.
Естеството живота днес ни налага някои желания - да сме максимално ефективни, супер оптимални, изключително целеустремени.... доста машинизирани, ако питате мен.
Това обаче не е нормалното състояние на човешко поведение. По природа сме несъвършени и ще си останем такива още дълго време, до края си. Това, което може да направим за да съчетаем несъвършената си природа (нуждата от нерационално поведение, пилеене на време...) и стремежа си към успех е да продължим да правим нещата, които сме правили преди. Говоря за това, което все пак не е било максимално полезно, наша гордост, недостижим наш си принос към света. По-скоро лична готинка черта, част от добрата половина от двуяката природа на човека.
За мен това беше, и все още е, писането в този блог. Както вече казах - да прочета 30 страници от някои учебник, да прегледам 2 сайта за обяви за работа, да реша 3 задачи за капиталова адекватност - всичко това ще е по-полезно от писането на тази статия за бъдещото ми развитие.
В същото време всичко това, ще ме отдалечи от малкото, което знам със сигурност, че харесвам и че винаги ще харесвам у себе си. Да изразявам мноооооого подробно мнението си.
Съветът ми към всички самозабравили се сродни души е да не бъдете максималисти. Също така и съм един от малкото хора, които ще ви посъветват да не бъдете себе си. Бъдете малко повече от себе си. Достатъчно малко, за да запазите най-доброто от същността си. Още един път ще се уточня - най-доброто не е само това, което ви изписва конкурентноспособните характеристики в автобиографията ви, не е това, което ви вдига самочувствието срещайки човек, който знае и може по-малко от вас.
Към безценното, което формира вас самите спада и недоизпипаната, посредствена ако щете проява на чистото, доброто, честното у вас. Желанието ви да пеете, желанието ви да спортувате, желанието ви да помагате на другите...
Не позволявайте стремежа ви към по-добър живот да ви приближи към сивата маса от хора. Не това сте искали изначално.

След като бяхте така добри да прочетете всички тези редове искам да положите още едно последно усилие за да може ефекта от тази статия да бъде пълен. Помислете си дали вие също сте пренебрегнали ваш добър навик, понеже ви се струва не най-ползотворното нещо, към което е можело да привикнете.