Йордан Калоянчев

неделя, 1 септември 2013 г.

Нашият град



По-рано днес качих тази снимка в една от социалните мрежи. Спонтанно добавих заглавие "Ето такива неща правят един град по-добро място за живеене", като с тези думи исках да кажа много неща. Всъщност темата е актуална. Наскоро ни зарадваха, че свидната ни столица е сред десетте най-западащи града в света. И изведнъж хората скокнаха и всеки зае подобаващата си роля. Знаете, у нас много обичаме да изпълняваме някаква роля без да претегляме обективно фактите. Една по-малка част от българите изпълниха ролята си на оптимисти, за които "още не всичко е изгубено." Припомниха ни, че имаме най-страхотното метро в света, тук ремонт - там ремонт... Зелени площи, природен парк, заведения на всеки ъгъл. По-голямата част от хората пък сграбчи възможността да извика "Казахме ли ви!? България за нищо не става и вече цял свят го вижда.Българите никога няма да се оправим. Трябва да се бяга от тука, никой не иска да живее така..." и т.н. Предполагам малко са хората, които се опитват да не реагират първосигнално, а да помислят какво озчава всичко това.
Лично за мен не тази класация не означава нищо. Това, че Икономист интелиджънс юнит били ни нарочили за еди какви си за мен няма значение, защото не ова определя как живея и как се чувствам. Околната среда винаги е била и ще бъде такава, за каквато е приемем. Както един мургав събрат може да изживее щастливо живота си без да види повече от 100 лева накуп, така и друг бял циливилизован събрат може цял живот да мрънка как с неговата заплата от 1000 лева мизерства и "Това не е живот!". Примерът е с пари, но идеята е, че ако човек си нарочи, че нещо е лошо, подтиска го и не му дава възможност да живее качествено, то действително за него ще е на 100% такова. Ако друг прецени, че му достатъчно - един ден дори може да го заобича.
Лично аз съм един от многото. Някой ни наричат пришълци. Хората, които идват от "провинцията" за да задръстят движението по Цариградско и да заемат работните места в "Софията". Отначало този град за мен бе чужд и честно казано - дори ме подтискаше. Всеки ден забелязвах мръсотията, големите разстояния ми пречеха, мислех, че освен дискотеки и съмнителни барове друг тип заведение просто няма. А да, и една кръчма с ориенталски танци, за която бях гледал в един документален филм за София. Е, за 5 години градът не се е променил съществено. Защо тогава сега нищо от това не ми пречи? Защо сега се чувствам в пъти по-добре? Явното промяната е в мен. И да, така трябва да бъде. Макар да не е лошо да се опитваме, често нямаме силата да променим заобикалящата ни среда. Постепенно разбрах, че въздухът ще остане все така мръсен, че градът само ще расте и разстоянията никога няма да са като тези в Бургас, че дискотеки и чалготеки винаги ще се радват на предостатъчно клиенти. Разбрах, че това, което трябва да променя трябва да тръгне от мен самия. И така, 5 години по-късно... Големите разстояния не ми пречат. Научих се да ставам заедно с изгрева и да отивам по друг маршут на работа. Преди сменях два претъпкани автобуса и стигах до работа за 30 минути. Сега стигам за 1 час, но 40 минути този час прекарвам в Борисовата градина. Заобикалям много, но пътят ми към работа е истинско удоволствие. Рано сутрин в Борисовата има съвсем малко хора, пръскачките работят и освежават въздуха, стопани разхождат кучетата си, които препускат радостно по зелентата трева. На връщане от работа е още по-интересно. Прибирам се изцяло пеш, без никакъв градско транспорт ... и то бягайки. Реших, че мога 4 дни в седмицата да бягам за здраве след работа. Така 3.3 километра взимам за 19 минути, наслаждам се на зеленината в Борисовата, не се блъскам в градския транспорт и спортувам активно. Както се сещате, за проблема с мръсния въздух забравям, понеже 2 пъти всеки ден прекарвам достатъчно време в прекрасен зелен парк. Колкото до заведенията, трябваше просто да спра да мрънкан, да погледна малко по-далеч от "под носа си" и открих заведение, в което цените са високи, но сервират здравословна качествена храна, друго, което предлага прекрасна атмосфера за среща с приятели, трето, което е на две преки от дома ми и кухнята е прекрасна. И още много други. Това, което исках да кажа описвайки моя поглед върху нещата, е че София може да бъде много хубав град, но човек първо трябва да се отърси от негативизма. Ще се чувствате много по-добре ако се научите да реагирате на поредната черна класация по-скоро с усмивка и набор от аргументи против това сравно назначение, отколкото с "Така ни се пада, ние сме прост народ!". И втората стъпка - след като сте намерили решенията за себе си - помогнете и на другите да почувстват града си по-хубав. Независимо дали е София, Бургас, Видин или който и да е друг български град. Качих това изображението, в началото на статията, защото спирката с люлки, вместо обичайните седалки не е нещо, което се постига с мнооого пари. Постига се с различно, позитивно мислене. Може да се каже, че такава спирка няма да пази добре от дъжд и вятър, че хората не могат да се облегнат и да се настанят удобно... Но може да се каже и, че неволно много от нас, които са се отдалечили твърде много от детството си, отново ще си припомнят какво е да загърбиш за момент грижите си и просто да се почувстваш отново дете. Нещо неставнимо по-ценно от удобна облегалка например. Ще кажете "Е, да ама ако чакаме в България някой от общината да ни направи спирка с люлки, ще има да си чакаме..." и ще сте прави. Може би няма да стане скоро, понеже много голяма част от обществото все още критикува несправедливо всяка нова идея. Но не търсете точно тази спирка, за да почувствате, че градът има какво да ви предложи. Потърсете прекрасните закътани места в Борисовата градина, в които хем си в центъра на европейска столица, хем си заобиколен от столетни дървета, чист въздух и най-важното - тишина. Потърсете скромното заведение с неповторими български ястия за смешни пари. Потърсете вълщебната гледката към цяла София от Витоша и куп други неща, които на вид са дребни, не повишават "сигурността на гражданина", "възможностите за културен живот" и останалите критерии, по които влизаме в лошите класация, но които искрено магат да зарадват всеки, който отвори сърцето си за тях. Споделете ги с приятели и след това самите вие открийте или дори създайте още нещо такова. И оставете осталите да живеят в "най-западащата европейска стоилица в света". Вие ще живеете в град, който далеч не е раят на земята, но който ви предлага всичко нужно за да бъдете истински щастливи.

понеделник, 27 май 2013 г.

Един прекрасен понеделник


Хубави неща могат да ви се случат на всякъде и по всяко време. Дори и в понеделник, дори и в омразния градски транспорт. Особена ако вие сами се погрижите за това.
Днес беше понеделник. Както винаги във вчерашния последен почивен ден Facebook бе залят от тонове понеделнишки изображения, повечето от които приравняват началото на работната седмица с края на света ...или нещо по-лошо. Така маса народ излива негативизма си отрано и се грижи всеки, който не успее да оцени шегата с ленивата котка, да се притесни от утрешния работен ден. И наистина какво хубаво можете да се случи в понеделник? Сутрин едва се остъргвате от леглото и се отправяте към задръстванията в града. На работа атмосферата е мрачна. Вече е 14:00 и повечето колеги са осъзнали, че вече не са вкъщи и за обяд вместо домашна скара и салата, ще се "насладят" на тестяна закуска погълната набързо, на крак, насила. Кофти ден. Поне ще бъде кофти ако вие го упорито си натяквате да го приемете за такъв.
Човешкото подсъзнание е много, ама много силно нещо. Твоето собствено е може би стотици пъти по-мощен инструмент, от това, което подозираш. Опитай се да не си представиш розов слон. Е, туко що си го представи. Евтин трик, но показен и красноречив. Иначе знам и по-сложни. Ако човек си повтаря доста време и наистина повярва, че ще успее утре да се събуди в... да кажем 7:15 сутринта - не по-рано, не по-късно, то това ще се случи. Просто подсъзнанието ви ще свърши работата вместо вас. Пробвал съм го, работи. Но както и да е. В тази статия искам да ви подканя сами да действате за да се чувствате добре и подсъзнанието е само един от инструментите за това. Ето как аз се погрижих моя понеделник да е прекрасен.

Неделя си легнах рано. Много хора правят грешката да стоят до малките часове усилено практикувайки нищоправене.Голяма част от деня бях прекрал в хобитата си - бягане за здраве, готвене и четене. Можех да си го позволя понеже бях свършил всичките си задачи още петък. Така отпочинал, наспан и доволен от предишния ден посрещнах утрото. Честно казано имах и извества доза късмет. Сънувах един от най-хубавите сънища, които някога съм имал. За съжаление не знам как успях да направя това, не е било нарочно. Знам, че има начини и това да стане, но още не съм се зачитал сериозно по въпроса. Сънувах, че бях на слънчева веранда в прохладен пролетен ден. Сам композирах гледката си от там. Къщурката с верандата беше  в една падина като тази на град Кърджали, където имам скъпи спомени от детството. На изток избрах планина с гъсти гори като австрийските Алпи, които от все сърце обожавам. На запад - езеро и много птици като в Ропотамо. Бях там с родителите ми преди месец. Най-хубавото е, че осъзнавах, че това е сън и напълно можех да го контролирам. Не знам нормално ли е, но го често успявам и много се радвам за това. Така че още преди да се вече бях в рая. Късмет, както вече казах. Вече завърнал се на родната планета си взех душ, изгладих дрехите за работа, одеколон, парфюм, крем... Първият ми коз срещу борбата със злощастния понеделник беше ранното лягане и пълноценно прекраните почивни дни. Вторият е този - чистота и хубав външен вид. Прекрасно е човек да се чувства красив и поддържан. Вместо да носите мачкани дрехи в тъмни цветове и да ходите свити, намръщени и прегърбени по цял ден - погрижете се за външния си вид, изправете се гордо, усмихнете се и тогава започнете същинската част на деня. Няма как да очаквате доброто да ви срещне ако приличате на равнодушен човек, на който му е все тя как го възприема околния свят. По пътя за градския транспорт (стигам до работа с трамвай и един автобус, а не с личен автомобил) си пуснах разказите на Елин Пелин. Точно така. Не мощен хаос, не див метъл за закуска, не радио, не новини или чалга (Боже опази!), а разкази на наш роден поет. Защо? Ами защото са прекрасни! Защото за забавни, ободряващи и те пренасят в едно съвсем друго, отдавна забравено от нас - съвременните българи време. Последно бях чел нещо от Елин Пелин в гимназията. Тогава всичко беше по задължение, не разбирах езика, на който разказите бяха написани, вълнуваха ме други неща... Сега успях истински да ги оценя. И това се случва в градския транспорт. Както ви казах в началото на тази статия - хубави неща могат да се случат навсякъде и по всяко време, особено ако човек малко си помогне. Не знам колко псувни на сърдити стари хора и лапета с престъпно прости родители са прелетяли покрай мен в трамвая. Аз слушах за Андрешко, Белка и Сивушко,Лазар Дъбака и се усмихвах. На работа използвах друго любимо оръжие срещу скуката и гадните дни - планирането. Моментално всички задачи бяха записани лист изпълних повечето от тях още първата половина на работния ден. Започнах от най-трудните, както съм се учил преди години. Обядът пък ми бе вкусен и здравословен. За това се бях погрижил още събота. Вече ви казах, че много обичам да си готвя. Единствено съжалих, че си нямах компания на масата. Някак си това винаги ми убягва. Може би защото говоря много и все за странни неща. Не съм добър слушател. Е, добре, че блога няма избор:) Ще поема написания текст докато аз му кажа. Последните часове на работния ден използвах за да задвижа някои по-интресни идеи свързани с работата ми. В нашата фирма е позволено да мислим, всеки да дава идеи независимо дали работи на най-ниска позиция от има-няма месец или е един от първите мениджъри в компанията. Когато се прибвах зарадвах приятелката си със скромен подарък. Преди 3 години си измислихме един наш си празник, който празнуваме всяко 27-мо число в месеца. И ето, че вече е 22:40, а аз продължавам да правя това, което обожавам - да пиша, размишлявам и споделям.
Всеки може да превърне и най-безнадежния си ден в прекрасно преживяване. Помнете, че не е нужно да спечелите от лотарията, да получите повишение или да ви се случи нещо феноменално за да се чувствате добре. Напротив! Истинското щастие е в малките неща - в неочаквания приказен сън, в прочетена "добре забравена" книга, в дребен подарък на близък човек, в това просто да се занимавате с хобито си.

Надявам се и вашият ден да е бил хубав. Всъщност, сигурен съм, че е бил такъв. На всеки от нас почти всеки ден му се случват безброй хубави малки нещица.

вторник, 12 февруари 2013 г.

Защо нямаме време за нищо? ... и как да имаме време за всичко :)





"Най-ценният актив е времето". Нали така казват? Забелязали ли сте следното странно нещо: хора на еднаква възраст с подобно ежедневие имат различно време. Едни се прибира у дома бодри и с усмивка, доволни от деня си, а други прекрачват родния праг леко намусени, леко отегчени и започват да оплакват как нямат време за нищо. Сигурен съм, че можете да срещнете два човека с еднакви професии и еднакви всекидневни задачи, които обаче гледат на ежедневието си по коренно различен начин, и най-вече - използват свободното си време по различен начин. Предполагам се сещате кой тип хора визирам. Трябва да имате поне един познат, който учи, работи, ходи на курсове по Английски, редовно играе баскетбол, не пропуска купон и си има приятелка, с която са щастливи и имат време един за друг. За капак на всичко този човек е по-енергичен от Вас, изглежда сякаш прекарва дните си по-добре и никога не се оплаква колко малко свободно време има. Как го постига?
Въпреки, че не съм точно от този тип хора, мисля, е до голяма степен вече съм си дал отговор на този въпрос. Ето какво прави тези хора това, което са:

1. Нагласата им - Това е най-силното оръжие в борбата за пълноценно използване на времето. За наше щастие, любезната маса обикновени хора навън ни дава ясен пример как не трябва да се прави. Хората навън са изнервени, намръщени, викат и псуват, оплакват се дори и на непознати. Това е масовия случай, две мнения няма... Имам чувството, че повечето хора са като попаднали в капан, в една спирала на гадни емоции и завличат в нея всеки, който се доближи до ръба й. Криво ти е, тъпо ти е... Затова влизайки в трамвая буташ възрастната жена до теб. Мърмориш си под носа "Тъпи бабки, не се научиха, че не трябва да се бутат". Старата жена обаче не се дава лесно. Кой си ти, че така се отнасяш с по-възрастните? Дърпа ти едно конско какви са били младежите по нейно време. На фона на това ватмата се обляга на клаксона за да постресне колите препречващи му пътя на релсите. Врявата обаче не дава резултат и той започва да ги псува на глас, така че и пътниците да чуят (такива коли има всеки ден, той всеки път им свири, но въпреки това сега се ядосва като за първи път). И така хората в трамвая събрали негативни емоции в изобилие отиват на работа. Там тровят колегите си. В почивките за кафе мрънкат колко е зле всичко. После се прибират вкъщи и какво може да се очаква след такъв ден? -Пак мрънкане, скандали и цупене... Не знам как вие гледате на нещата, но според мен не преувеличавам. Това наистина се случва и то всеки божи ден. Хората просто пилеят живота си в напразни нерви. Затова не бъдете като тях! Ако някой ви бутне - извинете му се, вместо да го напсувате. Не отвръщайте на клаксоните на простаците зад волана. Когато някой познат започне да ви мрънка колко е зле това, а пък колко е смотано онова... спрете го и в съвсем прав текст му кажете: "Стига си говорим за лоши неща, стига си ги мислил, стига си живял с тях." Покажете му хубавата страна на това, за което говори. Ако чак толкова няма хубава страна - намерете забавната. Каквото и да е, стига да е позитивно. Бъдете геройски спокойни и усмихнати на пук на всички останали. Толкова е лесно, а в същото време толкова прекрасно. Научете и хората, с които се движите да се усмихват повече и да мрънкат по-рядко. Лишете се от нещата, които ви натоварват емоционално. Не сте вързани за тях, не сте им длъжни! Ако новините по B-tv ви натоварват защото говорят само за убийства, болести, смърт и мизерия - просто не ги гледайте. Защо трябва да го правите? Това ще ви помогне по-лесно да имате позитивна нагласа за неща, да се нервирате и натоварвате по-малко и в крайна сметка - да използвате времето си по-добре. Възможно е който и да е ден да е пълноценен и богат на емоции, само ако вие сами си го направите такъв.
Позитивната нагласа и способността да се страните от източници на нерви и негативни емоции са решаващи за това да правите всеки ден пълноценен и богат на емоции и събития.

2. Действията им - Тези, които живеят пълноценно, са дейни. Говорят малко, а действат много. Повечето хора просто не действат, колкото и просто да звучи това. Обикновено ако на някой му хрумне да се запише на курс по латино танци например минава цяла вечност преди това да се случи. Първо няколко дни, в които "мисли" дали си заслужава и дали наистина иска това, чак след което стига до решението, че ще го направи. Следва генерално проучване (по-скоро мотане) точно на кои курсове да отиде, сякаш от това зависи целия му живот за напред. 5 дена по-късно курса е избран. Сега да видим има ли познат, с който да ходим заедно? Следват 3-4 дена запитване към потенциални кандидати. Няма навити. Следват още 3-4 дена колебаене дали да се запише въпреки това. И ето, че след около 3 седмици (когато всякаква мотивация и първоначалното очарование на идеята вече са мъртви) се записваме на танци. И това е сред най-позитивните сценарии! Около 80-90% от хората се отказват до няколко дни под всевъзможни предлози, като най-харесвания е: "нямам време". А сега си представете един човек който днес казва "Аз ще се науча да танцувам", утре преглежда 2-3 курса и в другиден вече се е записал. Този човек може да свърши 10 пъти повече неща отколкото човек, който се колебае и дълго обмисля нещо толкова безобидно като курс по танци. Ами ако следващите дни трябва да решите и дали да посещавате езикови курсове, дали да отидете с приятели на планина, дали да си купите куче и още куп други неща? Какъв ще бъде резултата, ако всяко нещо се обмисля със седмици? Никакъв. Провалени и изгубени идеи. Няма да научите нов език, ще отиде на планина в последния момент на пожар, няма да си имате куче. Ако допуснете това мотане ежедневието Ви ще бъде низ от готини неща, които така и не са се случи, защото "нямате време". Времето няма да стане повече, а дори напротив. Ако приемете, че сега нямате време да се забавлявате и развивате, то никога няма да имате! Запомнете това.

3. Полезните им навици - Хората, които използват времето си пълноценно и почти никога не страдат от липса на такова имат още един коз - полезните навици, които са развили.

- планиране - Макар да са открити към нови предложения и спонтанни решения, тези хора планират много сериозно. Няколко мои познати спадат към този клас супер активни и доволни от живота си хора и всички те го правят. Планират целите си, планират стъпките, с които ще ги постигнат, планират по-важните за тях събития, планират задачите за седмицата, някои планират дори деня си. Може да изглежда като голяма загуба на време да седнеш с лист и химикал и да планираш, вместо да правиш нещо по-конкретно за решаване на проблемите си, но планирането се отплаща страшно много. Повече отколкото човек, който никога не е планирал сериозно, може да си представи. Няколко часа планиране на стъпки за постигане на голяма ваша цел могат да ви спестят цели дни и дори седмици лутане в постиганете й. В по-малък мащаб - 15-те минути, в които планирате утрешния ден могат да Ви спестят около час от него. Представете си да имате още един час всеки ден. Вместо 22:00 часа да е 21:00 ? Въпреки, че много от вас ще се съгласят с мен, че всичко казано до тук е така и наистина работи, единици са хората, които ще планират. Причините най-често са липса на дисциплина (правиш го две седмици, писва ти и караш по старо му) и страхът, че плановете ще бъдат нарушени и нещата не зависят от нас. Просто пробвайте и ще видите колко много неща всъщност зависят само и единствено от Вас.

- добро хранене - Може да Ви се стори малко странно, че намесвам това тук, но все пак храната е нашето гориво. А човек, който иска да е изпълнен с енергия за да може пълноценно да се наслади на всички хубави неща, които му предстоят през деня, трябва да яде добра храна когато и както трябва. В България (а и не само тук) обичаме вечерята да ни е най-стабилното ядене за деня. 2-3 Кюфтета, гарнитура пържени картофи, 3-4 филии хляб с лютеница и две ракии за десерт на повечето мъже им звучи като съвършената вечеря. Обаче съм напълно убеден, че човек, който не е пропуснал закуската си, нахранил се е добре на обяд, пил е поне литър вода за деня (без кафе, кола, шоколади и други подобни) и за вечеря е ял само салата от свежи зеленчуци ще се чувства много, ама много по-бодър и изпълнен с енергия на следващия ден. Това да се ядат повече сурови храни (ядки, зеленчуци), по-малко и по-леко месо (риба например), да се закусва редовно, да не се яде бързо и в лоша атмосфера и куп други неща свързани с храненето, е толкова важно и до такава степен влияе на деня ни, че със сигурност по-нататък ще отделя специална статия за него в този блог.

- спорт - Още нещо много важно, което масово се пренебрегва. Спортът не е само за хората, които искат да отслабнат, искат да направят мощни мускули, не харесват тялото си и така нататък. Спорът е необходимост и всеки, който започне да спортува редовно се чуди как преди е можел да съществува без да се движи. Моят спорт сега е бягането. Навън е зима, има сняг, а аз не обичам да ходя на фитнес или да бягам на пътека. В резултат на това полудявам. Схващам се на стола на работа, боли ме кръста сякаш съм с 30-40 години по-възрастен и колкото и да е невероятното - чувствам се по-изморен. Преди бягах по над 10 километра всяка седмица и се чувствах много по-отпочинал и по-концентриран! Трудът все пак е умствен и физически. Когато човек прекали с единия вид, без да се разсее с другия, нещата просто не се получават. Изморени сме, разсеяни сме, раздразнителни сме. Истинската почивката от работа с компютър, много учене или цял ден лекции в университета не е лежане на леглото вкъщи, а спортуване на вън - най-добре с приятели! След работа или университета ще се чувствате отпаднали, физически изморени и ако нямате този навик - да поспортувате ще е последното нещо, което ще ви хрумне. За пореден път обаче Ви приканвам просто да пробвате. Питайте ваш познат, който спортува редовно, как се чувства след това и дали съжалява, че не използва времето си за лежане, гледане на тавана или мрънкане колко е изморен от деня, пък да видим какво ще ви отговори.

Всичко това прави тези жизнерадостни, успешни и щастливи хора, на които всички ние се възхищаваме такива, каквито са. Не всеки е длъжен да има амбициозен 100% запълнен график всеки ден за да каже, че е доволен от начина, по който използва времето си, но повечето от нас (включително и аз самия) се нуждаят от малко повече случващо се в ежедневието си. Помнете, че Вие сте този, който макар и да няма силата да промени средата, в която работи и живее, е абсолютен господар на нагласата си, действията си и полезните си навици!



-------------------------------------------------------

неделя, 10 февруари 2013 г.

Декоративно мини зайче




Чрез краткия текст по-долу ми се иска да помогна на хората, които се замислят дали да купят декоративно зайче, да вземат правилното решение. Ако сте човек, който обича истински животните и сте говоти да се грижите тях - действайте! Внесете малко радост в живота си :)

Първо ще споделя с вас малко полезна информация, след което ще ви разкажа, как се случи така, че и аз се сдобих с едно от тези прекрасни същества :)

Цена и разходи: Самото зайче струваше 35 лева. По мои наблюдения сега (началото на 2013 година) това е средната цена на едно обикновено мини зайче в България, плюс-минус 10 лева.

Клетката му е по-скъпа от него :) - 55 лв, но тази, която аз избрах, върши прекрасна работа. Тя беше сред най-евтините с такъв размер. По-малките струват около 40 лева. На пазара има и по-големи внос от чужбина за по 80-100 и повече лева.

За храна и подобни разходите са пренебрежими. Зайчето яде съвсем малко. На ден около лъжичка насипна храна за декоративни зайчета + сено + някое друго лакомство (моркови, кора на дърво, ябълки, минерално блокче и други). Една кутия храна струваща 1.60 лв стига за цял месец.

Профилактичните посещения при ветеринар също не излизат скъпо. Обезпаразитяване струва 6 лева, прави се въднъж годишно. Ваксинирането два пъти в годината - струва 15 лева.

Не се сещам за други по-съществени разходи. Не че това, което казах до тук беше кой знае какво... Като цяло можете да не мислите за парите.



Отглеждане и внимание: Като всяко животинче и зайчето иска внимание, но отново - да се грижите за него изисква много по-малко време отколкото за куче например. Аз и приятелката ми го виждаме само сутрин и вечер, но смея да твърдя, че не му липсва нищо. Сутринта го храним и по възможност пускаме извън клетката за около 10 минути. Вечерта около цял час (че и повече) припка навън докато ние готвим, четем по нещо или гледаме телевизия. Обича много и да го гушкат, но виждам, че е щастливо и когато се остави само да бяга навън и да разучава нови за него миризми и ъгълчета от апартамента.
Единственото, за което трябва да се внимава, е да не се остави нещо, което може да нарани зайчето, преди то да се пусне извън клетката. През зимата например е добра идея отоплителния уред да се качи на по-високо. Цветя и плодове оставени на места, до които декоративното зайче може да стигне също трябва да се спасят докато е време :) Имам късмет, че моето Хазе (така се казва), не гризе оголените кабели или килима. Чувал съм, че някои от тях го правят.

Няколко мита за зайчетата:

Миришат - не е вярно - Главната причина, поради която малко се колебах дали да купя зайче, беше, че съм чувал, че миришат лошо. Е, това, поне в моя случай, се оказа напълно невярно. Чистим му клетката веднъж на 3-4 дена и нямаме никакви проблеми. Дори и вкъщи цял ден да не е проветрявано, едва се усеща, че има някакво животинче у нас. Една колежка на работа споделя същото мнение като мен от нейния опит със зайчетата.

Непохватни са - вярно е - Едва ли има по-непохватно животно, напомня ми наленивеца от "Ледена епоха". Докато бяга се блъска в краката на масата, пада по гръб, хлъзга се, навира ти се в краката, събаря разни неща...

Яде колкото му сложиш - вярно е - Все още ми е трудно да повярвам, но това наистина е така. Това животно може да яде до пръсване. От начало не знаех колко храна му слага приятелката ми сутрин, затова му изипах около 4 лъжици (вместо една). Разбира се, това бе абсурдно много, но макар и да му отне около цял час нон-стоп тъпчене, то успя да изяде всичко и се поду като балон. Декоративните зайчета винаги са гладни и винаги посягат на всякакви забранени за тях неща - шоколад, хляб, пресни зеленчуци... Веднъж нагриза една ароматна свещ (тоест, похапна малко восък) :)



А как се случи така, че имам зайче вкъщи?
Всъщност това е подарък на приятелката ми, за един наш си личен празник. Съдейки по това, колко обича зайчето, наистина съм успял да я зарадвам и подаракът е постигнал своята цел. Все пак, когато я питам, кой е най-хубавия подарък, който е получавала - отговоря нещо друго. Но това е така, понеже не гледа на зайчето като на подарък. По нейните думи, тя не го вижда като някакъв предмет, който просто се разменя между хора и не иска да го приравнява на подарена дреха, книга или парфюм например. Много се зарадвах, когато чух тези думи. Надявам се и вие да успеете зарадвате някой ваш любим човек, подарявайки му такова сладко животинче.
Иначе избрах точно зайче, а не котенце да кажем, папагал или чинчила по няколко причини. Първата, разбира се, понеже разбрах, че тя особено ги харесва. Беше казвала полу-сериозно, че иска да й купя зайче, видите ли, "били много сладки", но все пак се надявам, че не е смятала, че сериозно бих се решил да го направя :) Останалите причини вече са ви станали ясни от написаното по-горе. Това е сравнително кротко животинче, което никак не е скъпо и не иска особени грижи. Исках да бъда сигурен, че каквото и да приютим, то ще бъде щастливо тук и ще му помогнем като го отървем от тясното пространство и стреса в зоомагазина. Също така, зайчето е малко по-особено животно. Не е баналното куче, котка или хамстер, а е не по-малко сладко и също се привързва към стопанина си. Наистина ми е чудно защо толкова малко хора отглеждат зайчета вкъщи, а обичат животните повече и от мен.



Ако вече сте решили да си купите зайче или пък имате отскоро и сте попаднали тук за да научите нещо повече за отглеждането им - прочетете и тази статия. Там ще намерите нещата, които трябва да знаете за да сте сигурни, че ще отглеждате здраво и щастливо зайче :)

неделя, 18 ноември 2012 г.

За културата на един народ може да се съди по начина, по който шофира.

Чували ли сте тази приказка ? На мен доста ми допада. Даже бих добавил "и по начина, по който е уредено движението"

Имал съм удоволствието да бъда в доста държави в Европа. Тъй като съм пътувал единствено с автобус или кола неволно съм придобил известна представа за движението в доста европейски страни. Ще ви разкажа за пътищата и водачите в някои страни, с уговорката, че в качеството си на турист, пребиваващ в тях за малко и то само в даден район в страната, няма как да съм напълно обективен.

Нека започнем от периферията - пътищата и шофьорите в Турция отговрят напълно на съвременното лице на страната. Говоря за по-европейската й част, в която съм видял нещата с очите си. По пътя за Истанбул в протежение на киломентри и километри има засяти дръвчета от двете страни на пътя в 4-5 редици.Пътищата са модерни и като цяло... страхотни! Широки, без неравности, ясно маркирани. Тази част на Турция е придобила западноевропейски вид - модерна инфраструктура, небостъргачи, бизнессгради, новопостроени уютни квартали в периферията на града, големи молове... Движението по пътищата ясно показва, че северозападна Турция се стреми към европйеския стандарт на живот. Стреми се и на вид го е постигнала, но народът се променя по-бавно от облика на града. Турските пътища са известни и с това как се кара на тях - закона на джунглата важи в пълна сила. Колите се навират една в друга, разминават се на косъм, предимство не спазва, пешеходните пътеки са без значение. Едва ли някъде на друго място в Европа има автомобилно движение до такава степен лишено от някаква форма на организация. Това е мое лично мнение изградено на база само едно пътуване до Истанбул, но екскурзоводът ни го споделяше напълно. И все пак не се чуват викове и клаксони. Хаосът е там, но нервите ги няма. В това отношение се възхищавам на турските шофьори.

 Сърбия е като България в доста отношения. С разликата, че там магистрали се появиха доста по-отрано и скоро ще може да се пътува от и към централна Европа само по магистрала. Пътищата като цяло са добри, за съжаление не мога да преценя как са шофьорите. Сякаш по толерантност и спазване на правилата са малко по-добре от нас, но нека не гадая. Има едно нещо към магистралите, което обаче е доста европейско, а на нас ни липсва. Като изцяло транзитна държава за повечето товарни автомобили, сърбите са се постарали да направят огромни бендзиностации около магистралите. До тях има паркинги за десетки автомобили и камиони, на места мотели, и дори големи магазини. Точно както в Германия и Австралия например. Хигиената никаква я няма, но това е друг въпрос. Важното е, че основите са там, а в България такива места почти няма.


Пътищата на Хърватска са нещо много странно. Страхотни са, като дори на много места порай тяй има изкуствено залесени горички. Личи си, че си на границата на Западна Европа, но все още не си там. Хигиената на крайпътните заведения на места е по-зле дори и от сръбската. Графити, боклуци и изпочупени пейки са нещо, което не можеш да видиш покрай главните пътища на другите държави. Колкото по-назапад отиваш обаче, толкова по-чисто и приветливо става. В Хърватска разликата от единия до другия край на страната е удивително голяма.


И стигме до Австрия. Това вече е рай за шофьорите. През нейната сравнително малка територия минава огромен поток от коли - местни шофьори, германци насочили се към курортите в Хърватска, гастарбайтери от Турция, туристи и куп други. Всички те минават безпроблемно, без никакви нерви и трудности. Австрийците са маняци на тема поставяне на правила и последващото им спазване и това си личи на пътищата им. Когато предстои тунел или ремонт за това те предупреждават огромни значи поставени още на 5-6 киломентра от мястото. Самите ремонтни работи са отделени с огради боядисани със сигнална боя и предупредителни светлини до тях, а ако движението се извършва само в една от двете ленти е поставен временен светофар. Каквото и да ремонтират - няма никаква кал. Чудна работа. Винаги съм се чудил как успяват да са толкова чисти и подредени. Бил съм в Австрия 4 пъти и мисля, че не съм чувал клаксон на кола. Там той се използва само за предотвратяване на катастрофа. В България го използваме за да кажем на всички, че световарът вече е зелен. Ех, как само се грижим за другите!:) Австрийците са удивителен народ. Не съм виждал по-добра пътна инфраструктура и по-културни шофьори.


Преди да спомена за вълнообразните пътища в Испания, нека ви кажа какво мисля и за Албания. За голяма моя изненада пътищата са невероятни - страхотен асфалт, широки чисто нови магистрали. Пътищата са невероятни, но народът си е напълно "вероятен", така да се каже:) Някак си всеки албанец се е сдобил с мерцедес. Ето как това, че народът е далавераджийски, си личи на пътищата. Има безброй схеми за да се сдобиеш с новичък мерцедес за стотинки от Италия например, без никой да пострада (с изключение на 1-2-ма  застрахователя). И още нещо. Само в две държави съм виждал по време на задръстване джипове да карат извън пътя изпреварвайки колоните автомобили - в Албания и България. Тихо и кротно си стоиш на опашката, образувала се поради някаква катасрофа на километър пред теб, а покрай теб всякакви хитретци карат през чакъла и пясъка, дигайки облаци прахоляк, които заливат теб и колата ти. Чувството е страхотно! Народът на такава държава е или много креативен, или много тъп.


Така, а сега за Испания. Тази държава подобно на Австрия също се представи удивително добре по отношение на пътища и култура на автомобилните водачи. Като повечето европейски столици и Мадрид е огромен и движението определено в даден момент е било проблем. У нас на всяко кръстовище има светофар и човек може да се побърка. Дори и да минава през София в 2:00 през нощта повечето сфетофари от Кулата насам работят напълно ненужно, а за "зелена вълна" не е и помислено. В Мадрид на всяко кръстовище има подлез или надлез. Буквално са навсякъде. Не знам дали хотелът ни бе разположен в квартал с такава инфраструктура, но подлезите бяха абсурдно много - на всеки 200-300 метра, движиш се като по морски вълни. Шофьорите и тук бяха много културни и дисциплинирани. По летните курорти може покрай теб да мине кола с надута музика или кабрио с подивели младежи, но след 21:00 е гробна тишина. Хората си почиват и никой не шуми на другите.


Пропуснах да споделя впечатленията си за Италия, а и там имаш някои интересни неща. Тук клаксони се чуват малко по-често и се срещат повечко пътни полицаи, но всичко е в границата на нормалното. Италианците действително са енергични и шумни хора и някак е нормално тук да я няма желязната дисциплина на пътната обстановка в Германия и Австрия. Особено ми хареса обаче каква алтернатива на тесните градски улички са създали в Неапол. Някои пътища са мостове над града, така че човек има чувството, че лети над него. Италия е много гъсто населена страна, но решения се търсят и се намират. Наистина не виждам как по друг начин би могло да се мине бързо през Неапол, освен над него. Някак в тази държава не върви да се съборят всички стари къщи на злощастните хорица за да се направят пътища и площади... (за разлика от случилото се в Румъния неотдавна).


Може да се говори още много за това какви са пътищата на хората и как карат по тях. Изводът, който аз си направих е: каквата и инфраструктура да има в дадена държава, важно е как хората карат. Много по-важно е шофьорите да са толерантни, спокойни и отстъпчиви, отколкото да няма дупки например. Ето, в Турция, Албания и дори някои части на Румъния има пътища мечта, но хората те принуждават да караш с повишено внимание и ти предават негативни емоции при всяка отдала им се възможност. Така че хубаво е, че в България вече имаме повечко магистрали, но все още в Европа няма друга държава, в която за 1 час на пътя да чуеш поне 30 клаксона, 20 нечленоразделни вика и 10-тина псувни. Всеки 1 идиот на пътя може без проблем да накара поне 5 иначе културни шофьора да се разпсуват. Просто бъдете спокойни и толерантни на пътя. Не падайте на нивото на глупаците, защото когато се държите като тях, честно казано, от страни погледнато човек прави разлика между двамата ви.


Така, в кято и държава да се намираме, ще имате чувството, че караме по перфектни пътища.


---------------------------------------

вторник, 2 октомври 2012 г.

За ценното в японските анимета


Какво мислите за японската анимация ? За съжаление когато чуят за този тип кино в главите на повечето хора се появяват образи на смешни момченца и момиченца с безобразно големи очи:) Сюжет - никакъв. И това е така, много от така наречените анимета са именно такива. Трудно е случайни зрители да ги възприемат. Ако това не ви понася - оставете го на заклетите аниме фенове. В никакъв случай обаче не поставяйте под общ знаменател всички анимета. Много ще сгрешите и най-важното - много ще изпуснете! 

Най-искрено съм очарован от изкуството на японците. Има анимации с прекрасни рисунки, които безспорно са резултат от усилен труд на огромен екип художници и аниматори. Това си личи от всеки кадър на подобни сериозни продукции - перфектни черти в образите на героите, плавни движения, майсторско пресъзване на всяка емоция. За пейзажите, служещи за фон на действието - да не говорим. Всеки скрийншот на подобен фон не отстъпва по красота на wallpaper-ите в интернет. Много често ми се е случвало гледайки подобно аниме да се заглеждам приятно изненадан от красивите природни картини, градски пейзажи и други и да откланям вниманието си от действието. Налага се да върна филма няколко секунди назад:)

 Но не става въпрос само за хубави картинки. С такива могат да се похвалят и американските и европейските продукции. Особено ценна черта на аниметата е, че в тях се разкриват япоснкия начин на мислене, японските ценности и култура. Наистина случващото се там е много по-различно от това, което сме свикнали да виждаме по холивудските и европейски филми. Всеки знае, че в Страната на изгряващото слънце моралът, възпитанието и дългът винаги присъстват, дори и в аниметата. Съвсем друго е обаче човек само да се убеди в това, като види колко силно застъпени са тези мотиви дори и в рисуваните им филми. Могат да ни бъдат особено полезни в сегашните времена, в които медиите ни заливат с простотия, маловажни "проблеми" и посредствена информация от всички посоки. За хора, които не са запознати с японската култура дори и едно на вид скромно рисувано филмче може да предизвика огромен интерес, повярвайте ми.

И на последно място нека споменем и мечтите. Под една или друга форма те винаги присъстват в аниметата. Там е недопустимо някой герой просто да съществува обръщайки внимание само на ежедневни дребни проблеми. Дори и отначало да изглежда така, винаги идва онзи момент в сюжета, в който си проличава каква огромна воля и сила на духа притежава иначе на вид обикновения, дори понякога слабохарактерен персонаж. Няма как човек да не се изпълни виждайки това. Често това е кулминацията и най-поучителната част от филма. Чистата силата на духа...
Има и един друг тип мечти. Те не са свързани с величие, себедоказване, отмъщение или друга агресивна емоция. Понякога геройте мечтаят просто за хубав живот. Нещо толкова малко - човек да е щастлив. Не богатство, лукс или власт, а просто да се чувстваш добре. Именно този тип анимета сякаш са по-редки, но не по-малко въздействащи. Те са някак по-близки до българското ни мислене, според което, да си признаем, на първо място гледаме ние да сме си добре.

Тук е моментът да дам съветът си към тези, в чието съзнание поради някаква причина аниметата са останали глупава анимацийка за малки деца.


Просто дайте шанс на аниметата като гледате този филм: Howl's Moving Castle



Оценката му в IMDb e 8.1. Явно има нещо в него, нали така ? Няма да ви издавам за какво се разкава. Само ще ви споделя, че след като го гледах побърах да го препоръчам на всичките си приятели. След това мисълта за него ме държеше няколко дена. Гледах го преди може би 4 години и е оставил толкова ярък спомен в мен, че седнах да пиша тази статия именно заради него. Просто те зарежда с позитивизъм и желание за пълноценен живот. Ако трябва да съм честен филмът те връща малко в детството, но и това е нещо прекрасно, нали?


събота, 11 август 2012 г.

За потенциала пред нас (забавление и/или образование)

Компютърните игри са най-мощното оръжие на онлайн-забавлението


Ерата на комуникациите, на технологиите, на информацията... Наречето я както искате, но времето, в което живеем днес, ни дава невъобразимо много възможности! И преди съм писал по подобна тема (по-конкретно за научнопопулярните филми) в статията "Дар на нашето време". Днес реших отново да изложа мислите си, този път защото особено ме притеснява един факт. Много от нас пилеят дадеите ни възможности и не оценяват в какво прекрасно време живеем!
Днес всеки може да получи достъп до синтезирана и качествена информация буквално за която сфера и тема се сети (особено ако владее чужди езици и знае как резултатно да търси информация в интернет). Обясненията,  примерите, знанията - всичко е там, в повечето случаи напълно безплатно! Нужни са само дисциплина и желание за развитие и човек може толкова лесно да се усъвършенста, че преспокойно можем да кажем, че сме навлезни в нова парадигма на образованието. Но новите технологии, сигурния живот в градовете и достъпът до глобална мрежа разбира се създават и условия за нещо друго - човек да се забавлява.
Именно забавлението е силата, която, осъзнаваме или не, оказва ключово влияние върху порядките и поведението на обществото.Още в 20-те години на миналия век забавлението е пренесно на ново ниво - с появата на тлевизията. Не закъсняват и хората, които осъзнават потенциала, който комбинацията между желанието на човек да се забавлява и новите технологии дава. И типично по човешки веднага правят бизнес от това. Братята Уорнър са едни от първите, които се възползват от това вълшебно за предприемачите съчетание. Те превземат киноиндустрията и правят цяло състояние (най-вече поради авторски права и по-точно монопол).
Щом това е започнало да се случвало още от преди 100 години, представете си мащаба на индустрията на забавлението днес, когато хората са станали още по-мързеливи и претенциозни, а технологиите... нека ги наречем "космически".
В резултат на желанието на някои хора да правят пари и това на други хора да живеят безгрижно забавлявайки се, интернет се е превърнал в истинаска арена на развлечението! Това е рай за човека, който иска да избяга от проблемите си и дори от реалността като цяло. Компютърни игри, видео клипове, музика, чат с приятели, забавни статии, фото галерии, статии с клюки, онлайн телевизия и радио, записи на хумористични предавания, филми, социални мрежи... Всичко това може да бъде намерено за секунди в И-нет от всеки и по всяко време. Развлечението е осигурено!
Сигурен съм, че всички ние знаем как да се забавляваме. Както вече загатнах в началото, не това ме притеснява. Тревожен е фактът, че хората, които се сещат, че освен забавление И-нет е и прекрасно място за личностно развитие, са малцинство, наистина малцинство. Не говоря за това да копираш някоя научна статия от уикипедия в училищния проект или да си купиш дипломна рабора от някой сайт на промоция. Това не е образование, а дефект, който съсипва и без това изнемогващата българска образователна система. Говоря за това човек да си посмили добре (ама наистина добре - ако е нужно и с дни, седмици, месеци да мисли), което е това, което ще му трябва най-много в бъдеще, за да може да живее щастлив и дълъг живот. С други думи - да подреди приоритетите си и да действа. Днешните технолигии са инструмент, с който можем да подобри много бъдещия си живот. Главно чрез безплатното образование.
Ако прецените, че за вас е най-важно да се храните здравословно за да можете да живеете дълго и да се разболявате рядко - като за начало посетете BB team. Там има ще откриете подробна безплатна информация за почти всяка храна, която може да ви хрумне - колко мазнини, белтъчини и въглехидрати съдържа, за какво е полезна, против кои болести се препоръчва, колко от нея е нормално да се консумира и тнт.
Други от вас биха се чувствали щастливи ако притежават богата обща култура и така винаги са приятни и интересни събеседници. Не се сещам за по-добър начин за изграждане на обща култура от книгите. Посетете сайта Читанка и изтеглете напълно безплатно страхотни книги!
Наистина, направете го. Сайтът е златен.
Всеки ден се оплакваме от медиите - негативните клюкарски новини на БТВ, липсата на качествени коментари в тнр. дискусионни предавания и постните радио станции, претъпкани с комерсиална музика и просташки предавания. Ето какво решение на някои от тези проблеми съм намерил за себе си - качествените коментари на Георги Даскалов и Христо Панев, стойностните предавания по радио К2.
Българските университети не подготвят добре кадрите си за реалния бизнес (да не говорим за развитие на предприемаческо мислене). Преподавания материал е неактуален, има твърде много теория, а за настоящите проблеми пред обществото и света дори не се и споменава. Вярно е, че нищо не е в състояние да даде на студентите толкова много, колкото стажът или работата в реална фирма, но до тогава могат поне да компенсират липсващото в университета. В УНСС така и не чух думата "Форекс" (с това название е популярен световния пазар на валута), но сам се постарах да разбера какво е, и ето някои от сайтовете, които ми помогнаха и все още ми помагат да развивам този свой интерес. Оправданието "Това не сме го учили" пред работодателя не минава.
Фейсбук бил глупав и в него само се губело време. Нека вместо да даваме "Like" на групи като "Bnews BG", "ЧаЛгА кЛуБчЕ" и "Вълшебния свят на бижутата" подрепим и следим групи като "Любими цитати от книги" , "Природата и аз" или сайтовете на вестник Капитал и National Geographic във Фейсбук. Ако не намерите група, за нещо стойностно, от което имате нужда - какво ви коства да създадете такава?? Преди вереме докато сърфирах в интернет ми се прииска да се присъединя към група, в която хората да постват класическа музика. Не намерих добра българска такава и на следващия ден аз създадох група. Днес заедно със 120 човека всеки ден се радваме на прекрасна релаксираща музика. Ако желаете, присъединете се и вие в "За почитателите на класическата музика".
Друга скорошна инициатива е и група, която цели да се съберат на едно място будни хора с усет към красивото, желаещи да живеят в приятна и чиста среда, въпреки, че са родени в България - мястото, където от 1989 г насам по правило никой не трябва и да си помисли да се грижи за общата собственост, само защото не е лично негова или на роднините му. Групата се казва "Искам навън да ми е чисто и красиво". Към този момент е трудно чрез нея да се постигне някаква активност, малко хора разбират същността й. Ако трябва да съм честен и аз имам вина за това. До този момент не съм предприел нищо друго, освен създаването й и изпращането на покана към 15-те човека от над 200 Фейсбук-приятели, на които можех да разчитам за подобно нещо. Людмила Иванова, ако четеш това - искам специално да ти благодаря, че веднага ме подкрепи! Всеки, който споделя идеята на на нашата скромна група е повече от добре дошъл!

Макар отново да си послужих с твърде много текст и примери, това, което исках да кажа с тази статия бе простично: Развивайте се!!! Не допускайте да се превърнете в хора, които "засядат" пред компютъра, биват облъчвани от глупави сайтове и се чудят къде пак са отлетели 3-4 часа
в интернет, след като щом се замислят какво полезно са правели толкова време- не се сещат за нищо. Да, забавлявайте се. Не сме роботи. Насладете се на някоя компютърна игра с много екшън и прекрасна графика, изгледайте някоя комедия с приятели и почетете малко вицове в някой развлекателен сайт Но щом след това се отърсите от ежедневните проблеми - помислете какво полезно можете да научите от И-нет. Знанията и уменията ви са много много по-важни в дългосрочен план от което и да е моментно забавление.Отделете време за тях и в бъдеще няма да е нужно да бягате от реалността чрез евтини забавления за да се почувствате добре.



-----------------------------------