Безрискови ли са Държавните Ценни Книжа (ДЦК) ?

източник на излюстрацията

Досега не бях публикувал текст с икономически привкус в блога си, може би с изключение на презентацията за Cameco. Струва ми се обаче, че по един въпрос има какво да се каже.

Днес се говори за дългова криза в Европа. Всеки, който се поинтересува малко, лесно може да разбере, че ситуацията в други региони по света не е много по-добра. Дълговата политика на държавите от последните 10-20 години( и някои други фактори) подкопават идеята за безрисковите ДЦК. В тази статия ще развия това мое мнение.

.................

Безрискови ли са Държавните Ценни Книжа (ДЦК) ?


Финансовата криза, започнала условно с фалита на четвъртата по големите инвестиционна банка Лемън брадърс, бе последвана от икономическа такава. Това ще рече, че проблемите във финансовия сектор бяха толкова сериозни, че се отразиха и на реалната икономика под формата на понижен ръст на БВП, безработица и др. ФЕД и ЕЦБ предприеха спешни мерки и чрез емитиране на дълг прехвърлиха риска и токсичните активи от частния сектор в публичния. На дневен ред дойде трета форма на криза - дългова. В следствие от нея цели държави са застрашени от фалит. На път ли сме да отречем парадигмата, че държавните ДЦК са последното убежище за инвеститорите - безрискови активи носещи сигурност в по време на криза?

Настоящата статия защитава тезата, че съществуват достатъчно фактори, възоснова на които може да се приеме, че ДЦК носят значителна степен на риск. Най-сериозните от тях са рискът от инфлация и от неизплащане. Задлъжнялостта на държавите, нежеланието на правителствата да променят начина си на справяне с проблемите и редовното увеличаване на паричната маса превръщат тези рискове от теория в реална опасност за инвеститорите.

Нека условно приемем, че се намираме в спокоен период от икономическия цикъл и сътресенията в следствие от кризи са нещо далечно. Дори и в такава ситуация съществуват редица потенциални преки и косвени рискове за инвеститор, който е решил да купи ДЦК. Описани на кратко, те са:
-Лихвен риск - Много инвеститори препродават своите ДЦК, понеже не желаят да чакат дългия им матуритет да изтече. В случай обаче, че новите емисии на ДЦК са с по-висока лихва от тази на притежаваните от инвеститора книжа, той ще бъде принуден да ги продаде на по-ниска цена (с дискаунт). Други ДЦК се договарят с плаваща лихва. Там съвсем логично съществува рискът от по-ниски приходи от лихви.
- Инфлационен риск - Друг вид риск, който косвено може да доведе до по-ниски от очакваните печалби. Държавните ценни книжа се емитират за срок 5, 10, дори и 30 години. Изключително трудно е да се прогнозира "обезценяването" на парите за такива големи периоди от време.
- Валутен риск - ДЦК се изплащат в дадена валута. Ако до падежа си тя изгуби позициите си спрямо други  валути крайният резултат за инвеститор, на който му се налага да обмени постъпилите средства от местната валута в друга, би бил различен от очаквания.
- Риск на емитента - Съществува и още един вид риск, за който икономистите по света са особено загрижени днес - рискът от неизплащане. Досега в икономическите теории той често се пренебрегваше, понеже правителството може да емитира нов дълг, с който да покрие текущите плащания - тоест, да напечата пари, с които да изплати задълженията си. Това обаче не винаги е толкова просто колкото изглежда.

Нека си зададем въпроса - Aко разполагаме със стотици хиляди или милиони левове, бихме ли спали спокойно ако ги воложим в ДЦК ? Историята познава много случаи, в които кредиторите на държави понасят сериозни загуби. Испания е фалирала цели 13 пъти в историята си, Франция и Португалия по 5 пъти, Мексико фалира 8 пъти. Дори и държави като Англия и Германия имат записани фалити в историята си. Успокояващо действа уточнението, че тези фалити са се случи преди много десетилетия и често са били в следствие от войни.
Но и в близките 20 години кредиторите също са понасяли загуби от временно неизплащане на правителствени дългове, разсрочване, преструктуриране и тнт. Такъв е случаят с Русия през1998г. В разярилата се тогава местна криза правителстово налага мораториум върху изплащането на външния си дълг. Това решение допринася и за срив позициите на рублата спрямо останалите валути. През 2001г.  Аржентина също временно спира изплащанията на задължения към частните си кредитори и забавяне на плащанията към международни институции. Най-актуален и стряскащ е примерът със ситуацията в Гърция, октомври 2011г. Отписани са 50% от дължимите средства на частни банки. Загубите за европейските финансови институции са над 100 милиарда Евро. При изискуема доходност от над 28% по 10 годишни ДЦК (данните са от 18.11.2011), реален случай на неизплащане на дължими милиарди евро, редовна смяна на правителства,  липса на желаните реформи и апокалиптични прогнози и какво ли още не - гръцките ДЦК са всичко друго, но не и безрискови.

Динамика на цената на "Застраховка срещу фалит" на Белгия за последните 5 г. източник

Все пак за всичко има изключения. Може би нещо се е объркало само в Гърция и проблемът с ДЦК не е заложен в системата за финансиране на държавите като цяло. За съжеление аз съм на противоположното мнение. И явно подобни мисли се прокрадват и в инвеститорите, търсещи сигурност в застраховки срещу държавни фалити - техните цени днес са рекордно високи. Проблем в системата има и пободни на гръцките притеснения назряват в много региони по света. Той се изразява в начина, по който правителствата са избрали да се развиват, а именно- с помощта на дълг.

Когато дадено правителство се нуждае от пари за него има два варианта - да влоши допълнително краткосрочната икономическа ситуация със намаляне заплатите на държавните служители, въздържане от щедри правителствени програми, отлагане на скъпо струващи реформи и тнт. С две думи - свиване на държавните разходи сега, за да може хората след 20-30 години да живеят по-добре. Другия вариант е да се емитират ДЦК. Парите се получат веднага и се харчат за "благото на избирателите" и "интереса на кредиторите". Сякаш са доволни. Обикновено се приема, че изплащането на лихви на емитираните ДЦК няма да е проблем, ако икономиката отчита добър ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). До падежа има много време. Две неща обаче може да се случат - падежът все някога да дойде или, поради икономическа криза например, желаният ръст в БВП да не се случи. Тогава се намираме в затруднението от изначалната ситуация - нуждаем се от пари. Най-често дори имаме по-големи ликвидни проблеми от тогава. В такива случаи историята показва, че политиците избират отново да покрият краткосрочните си задължения с дългосрочни такива и имитират допълнително количество ДЦК. Това е рецепта за сигурен фалит, която е известна на всяка една компания. Компаниите обаче нямат собствена печатница на пари в задния си двор. Дали обаче държавите са толкова различни, че да се движат по спиралата на прогресивно нарастващия дълг до безкрай?

Дълг/БВП на страните по света. източник

Днес вече сме свидетели на някои доста притеснителни факти. Отношението дълг/БВП на Япония за последните 10 години е нарастнало от 133% на почти 200%, като за "опасна" стойност се приема 100%. Какво означава това ? Че за да уреди сметките си на теория народа на Япония трябва 2 години работи, без да похарчи и 1 йена от изработеното за себе си, да преживее някак, и да се изплати на кредиторите си. Лихвените плащания по ДЦК също скоро могат да се превърнат в голям проблем. За момента доходността по японските ДЦК е 1.4%, но какво ще стане ако, колкото и да е различна ситуацията в Япония, подобно на много други и тяхната доходност достигне до 3, 4 или 5% ? Държавата не би го понесла без катастрофални последствия. В САЩ дългът е около 70% от БВП, но в номинално изражение е рекордните 15 трилиона долара. За последните 10 години той се е удвоил. Очакванията са до 20 години, ако сегашната политика на печатане на пари не бъде променена, той да е далеч над психологическите 100%. В Европа могат да бъдат дадени куп подобни примери - Франция, Германия, Белгия, Италия, Австрия и др. - всички те имат "проблеми" нива около 100%. Никоя от тези държави не спазва критерия от Манстрихт за 60% дълг/БВП. Санкции няма, а и няма налагането на такива само ще затрудни положението им. Тук е мястото да споменен, че при Италия (120% дълг/БВП) реално вече съществува проблем с доверието на инвеститорите и опасения, че може да е следващата нуждаеща се от спасяване държава. Това беше показано и от преминаването на едно друго проблемно ниво - 7% възвръщаемост по 10 годишните ДЦК.
Нивата на показателя дълг/БВП определено са високи в много региони по света. Изискуемата доходност по ДЦК нараства. Но какво всъщност следва от това? Нещо много просто, но с фатални последствия - загуба на доверие у инвеститорите. Може да не звучи като нещо страшно, но историята познава неговите катастрофални последствия. "Азиатското икономическо чудо" от 1997г. се срина именно поради бягство на инвеститори, а послествията за гражданите на азиатските тигри (Малайзия, Индонезия Сингапур и Тайланд) бяха изключително тежки. Загуба в доверието в правителството на дадена държава съответно води до по-висока изискуема доходност по неговите ДЦК, съответно нужда от повече "свежи" пари, което е още дълг. Този дълг увеличава допълнително показателя дълг/БВП, което допълнително подкопава доверието. Веригата се затваря и порочният кръг е на лице.

Паричната база в САЩ през годините. източник

Истинският проблем, според мен, е липсата на решително действия за излизане от гореспоменатия затворен кръг (финансирането на дълг с дълг). Не може проблемите да бъдат решавани със същия начин на мислене, който ги е породил. И последствия от това има. Конкретно по настоящата тема, покриването на бюджетен дефицит с печатането на още пари, води до увеличаване и на още един риск при ДЦК - инфлационния. И Федералният резерв и Европейската централна банка (ЕЦБ) водят експанзионистична парична политика и увеличават паричната маса с огромни темпове. 2006г. паричната база на САЩ е била около 900 милиарда долара. Днес, в резултат поликата на Буш и Обама, те са около 2,5 трилиона.


Основна икономическа зависимост е, че увеличеното количество пари води до по-високи цени и с други думи - инфлация. Дори и в момента ЕЦБ не успява да поддържа целевите 2% инфлация. Тя е над 3%. В САЩ нивото й също е над 3% и то само толкова, понеже икономическата криза предизвика стагнация и 2009г. инфлацията бе с отрицателни величини. И ЕЦБ и ФЕД за момента са с вързани ръце по отношение използватнто на един от основните инструменти в случаи на големи нива на инфлация - повишаване на лихвите. Политиката на близки до 0% лихви осигуриха на САЩ и Европа периода на отличен икономически ръстеж 2001-2007г. Сега, когато икономиката най-много се нуждае от стимули за растеж, няма как с лека ръка лихвите да бъдат увеличени, понеже това ще я задуши. Така инфлацията изглежда неизбежна и голяма част от приходите от лихви по ДЦК, ще бъдат компенсирани от нея.

В заключение, мога да кажа, че във времена на финансова несигурност, опасения от продължителна рецесия, може би ДЦК са с много по-малка степен на риск от корпоративните облигации, суровините, акциите и други финансови традиционно високорискови инструменти. Това не означава обаче, че те и днес са сигурното убежище, за което се смятаха години на ред. Историята показва, че плащанията по ДЦК много често са били разсрочвани и преструктурирани, а Гърция наскоро доказа, че кредиторите могат и просто да не си получат парите. Притеснителното е, че огромната задлъжнялост на много от водещите държави и липсата на желание дългът да бъде значително намален, създават потенциал за проблеми подобни на гръцките и в други части на света. В допълнение към всичко това е логично печатането на пари, редовна практика на ФЕД и ЕЦБ, да доведе до висока инфлация следващите години, което означава много по-малко реално спечелена стойност от дадена ДЦК в дългосрочен план. Финансовата криза от 2008г. промени представите ни за много активи. Може би е дошло време да преосмислим и отношението си към държавните ценни книжа.


-----------------------
ползвана литература:
Джоузеф Стиглиц - Свободно падане, изд ИнфоДАР, 2011г.
http://www.monitor.bg
http://brain-workshop.org
http://fibank.bg/bg
http://www.referatite.com
http://www.lifeaftercapitalism.info
http://az-moga.com

Едно предложение за по-резултатно търсене в и-нет

Здравейте, приятели!


Тази статийка има за цел единствено да ви бъде полезна и да ви води по пътя към по-добрата личност, която искате да бъдете.
Един приятел, бивш скачач от великите TFW ;) , ми подари нещо, което е на път да промени начина по-който използвам и-нет. Или поне средствата, с които получавам това, което искам от мрежата. От известно време си мисля, да споделя този инструмент и с вас...

И така, нека презентирането започне...!
Бъдете така добри докато четете текста по-долу да си пуснете тази мелодия. Сигурно съм първият ентусиаст, който се опитва да създаде на шега чувство за долнопробна реклама с Моцарт за фон, но.. здраве да е! Всеки луд с номера си...
----

StumbleUpon

Омръзнало ли ви е да проверявате по 10-20 резултата от google когато искате да намерите нещо интересно по дадена тема? А от къде сте сигурни, че ще намерите нещо толкова яко и полезно, че дори не сте помисляли, че може да съществува, след като трябва да въведете ключова дума, която го описва?
Съществува един чуден сайт, който търси не според ключовата дума, която ви е хрумнала в момента, а според интереса ви. И намира не какво да е, а точно онова, което е издържало теста да се хареса на останалите от армията на и-нет потребители.
Все още не е достатъчно убедително ли? Какво ще кажете за следното - с времето сайтът се нагажда, не само към интересите ви, но и към предпочитанията и капризите ви. Избягвали сте дълги и скучни неактуални статии - така да бъде. За вас ще се намират повече(но не само) от кратките, но съдържателни актуални статии по даден интерес.
И за да избегнем казаното до тук да остане просто висящи думи във въздуха, ето няколко конкретни примера. На тях и на още 36 интересни сайта се натъкнах за около седмица търсене.

ИНТЕРЕС                 |    РЕЗУЛТАТ                               |    ВИД
---------------------------------------------------------------------------
Фотография              |   Throwable Ball Camera              | Видео
Космология              |   8 Wonders of the Solar System   | Презентация
Природа                    |   Iceland's nightless summer          | Видео
Зелена енергия         |  Wind power without the blades   | Статия
Австрийски алпи     |   Webcams Österreich                  | Уеб камери
Финансови пазари  |   In Graphics: What is a Stock?     | Схеми

Е, как ви се струва сега? Съществуват всякакви интереси. Аз намерих полезни статии и уроци за валутна търговия, взаимни фондове, форекс пазар и др. от финансовата сфера. Приятелката ми, която учи Интериорен дизайн, най-после откри добри уроци за Autocad и 3D max... За обогатяване на общата култура или помощ в професионалното развитие... StumbleUpon е златен:)

За да приключим както си му е реда - вижте и това 1 мин. клипче.

В случай, че решите да се възползвате от възможностите на сайта - стискам палци да ви носи толкова ползи и усмивки колкото на мен, че защо не и повече! :)
До скоро!

Път към златната трева

"Къде съм?" Това бе първата мисъл по пътя на осъзнаването ми. Разсънвах се обгърнат от мекотата на памучни завивки, вдишвайки свежия планински въздух, нахлул през малкото прозорче на стаята ми. "Това чувство не може да се обърка. Все още съм в този рай" заключих с въздишка на облекчение, след което бързо отворих очи и усмихнат се огледах наоколо. Бели стени, като облаците, които се носят толкова ниско над земята, тук в австрийските Алпи; семпли, но създаващи чувство за уют  мебели; и разбира се - моя прозорец към рая. Дори и легнал можех да видя силуетите на високите алпийски върхове през тънките завеси.(снимка1) Единственото нещо, което бе не на мястото си, беше червената усмихната възглавничка на съседното легло. Може би предната нощ я бях оставил там воден от подсъзнателен страх, че всичко около мен е толкова перфектно, толкова идеално, че без белег на моето присъствие на следващата сутрин може да ми се стори, че все още сънувам. Каквато и да бе истинската причина, тази шега с приказната стаичка ме накара да се усмихна още повече.

Така започна денят ми. Един от 7-те, които прекарах в алписйкото градче Брук. Днес денят щеше да е по-специален от останалите. Имахме намерение да изкачим върха Шмитенхьое. В момента, в който заговорихме за това, мъдро заключих, че пътят ще ми даде много повече от дестинацията в края му. Тогава нямаше как да знам, че не бях съвсем прав. Видяното през 5-те часа изкачване, редом с гледката, която се разкри от върха, чувството на удовлетворение от постигната с цената на огромни усилия цел... всичко това бе толкова прекрасно, че не се побираше в умът ми. Как да реша кое бе най-ценно за мен, след като умореното ми от сивото ежедневие съзнание не бе готово да възприеме цялата природна и душевна красота на това мое приключение ?
Самото изкачване започна със... слизане. Паркирахме колата си във високата част на китното градче Цел ам Зее, но планинската пътека, която бяхме решили да е линията на нашия ход, започваше от подножието му, съвсем близко до езерото. По пътя към нея се насладихме на уникалните австрийски къщи в града. Всички на 2 или 3 етажа, широки дворове със свежа, добре поддържана трева, дървени веранди отрупани с много много цветя.(снимка2) Не мислех, че днес ще е ден, в който ще се възхищавам на сътвореното от човека, но нямах нищо против. За красотите на планината щеше да има време и време...
И ето че след около 30 минути наклонът на земята под краката ни се промени осезаемо. Подредените градини отстъпиха място на иглолистните дървета, шумът на коли и хорски разговори се заглушаваше от песните на птиците. Не след дълго дойде мигът, в който за първи път през онзи ден спря дъхът ни.
Пътят ни минаваше директно през една от ски пистите, която по това време на годината бе покрита със зелена трева. От там се виждаше градчето, вече останало под нас - бели подредени къщи, сякаш строени в надпревара за най-доброто място край езерото. Високо над тях - море от пухкави облаци, спиращо топлите лъчи на сутришното слънце. И, разбира се - езерото. Спокойните му води, гладката като огледало повърхност - те засилваха чувството на спокойствие, на една бленувана хармония, която толкова ми липсваше в шумната българска столица. (снимка3)
Не устояхме на изкусителната гледка и направихме кратка почика за глътка топъл черен чай. След това отново се потопихме в атмосферата на иглолистната гора, а пътят ставаше все по-стръмен. Едва когато след жизнерадостен поздрав " Gruess Gott!" бях задминат от симпатична двойка местни жители на по около 70 години, разбрах, че по-равно няма да стане. И така, леко засрамен, реших да докажа, че 22-годишната ми физика е в състояние да пребори австрийските старци и скоро бях възвърнал първенството си.
Гората постепено оредя, задминахме няколко малки хижички (снимка4). Усещайки приятна умора по цялото тяло и кристално чистия планински въздух в дробовете си стигнахме до второто чудо по пътя си.
В ранните часове на деня облаците все още бяха ниско. Достатъчно ниско за да успеем буквално да минем през тях. (снимка5) В този момент се сетих за годините когато бях съвсем малък и за анимациите на Уолт Дисни. Аладин и Джасмин, носени от летящото килимче, си играеха с облаците. В един от най-силните моменти на филма те мечтаеха и пееха сред облаците. И ето че сега и аз бях сред облаците. Разбира се, ако и аз се бях разпял за любовта, както си се катерехме спокойно, особено без моята "Джасмин" наоколо, спътниците ми щяха да ме помислят за съвсем превъртял. Затова се насладих на тази ретроспекция към детството ми тихо, на ум... и все пак с голяма глупава усмивка на лицето си.
Чосовете се нижеха. Особено след като в далечината, някъде високо в небето, видяхме ресторанта, разположен на самия връх (снимка6). Или е по-правилно да кажа "лифт станцията". Може би и двете... Това няма значение. Не ме интересуваше нито хубавата австрийска храна, нито възможността да се кача на лифта и да спестя на премалелите ми от умора крака 4 часа слизане. За мен тази сграда бе просто един обект, една точка на хоризонта, в която бях вперил поглед и смело правих крачка след крачка към нея. За човек, който 50% от денят си прекарва пред компютъра, а другите 50% пред книгата и масата, и 2 пъти по-къс маршрут щеше да е достатъчен за да изпие до край мизерния резерв от сили в иначе "напетото" му тяло.
Но тогава не мислех за това. В онези вълшебни моменти бях освободил съзнанието си от личната критика, както и от всякакви други лоши мисли. Това бе време на покой за съзнанието ми. Не знам още колко такива минути ще имам през живота си - мигове, в които стойността на всичко минало избледнява пред съкрушителното превъзходство на настоящия момент.. Какво значение има какви са били дните ми досега, след като въпреки тях сега се чувствам страхотно? Какво значение има как изглежда града, в който живея, след като сега съм на хиляди километри отдалечен от него и буквално, според моите представи, се намирам в рая? Прокраднеше ли се в съзнанието ми потенциално опасен отговор на тези въпроси просто си казвах "Боже, само погледни къде се намираш!" и позволявах чудната атмосфера на австрийските Апли да си свърши работата.
И ето че прехода свърши. Достигнах своята цел, а гледката бе една от най-прекрасните, които очите ми ще видят някога. Златиста трева навсякъде около мен. Ах, тази чудна, мека алпийска трева. Преди нея - облаците. Под тях - иглолистната гора и хижите сгушени в нея. В нейното начало - китното градче, оградило перлата на местността - езерото. (снимка7)
"Всичко това е истинско. Преди часове бях в самото начало, преминах през всички тези красоти и ето ме тук... лежа в златната трева между небето и земята."

В този момент не исках нищо друго, освен до мен да беше моята любима.

Презентация Ядрена Енергия

-------------------------------------------------------------------------

Привет! Това лято бях стажант в Карол, които организираха една игра между мен и петимата ми колеги. Направихме резюмета на презентациите, по които работихме по време на стажа.
Препоръчвам ви, ако теми като  "Енергия", "Ядрена индустия", "Канадската компанията Cameco" представляват интерес за вас, да изгледате пълната версия на презентацията ми.Това е видеото качено над тези редове. Изготвих го набързо днес (17 август) , седмица след края на стажа си, специално за този блог и за хората, които искат да я чуят.


Надявам се да е интересно за всички, независимо дали се интересуват от икономика и анализи.

Също така ще се радвам да поговоря с вас по темата. Единият вариант е това да стене под формата на коментари в тази статия. Ако някой предпочита да не пише в този блог, може да ми прати e-mail на venomafw@abv.bg с коментар, въпроси, критика... стихотворение и др.
Надявам се да е интересно за всички, независимо дали се интересуват от икономика и анализи.

Дар на нашето време

Човекът вижда, чува, докосва... Всичко, до което има досег, той възприема чрез тези свои сетива за да обрисува една реалност, начин на приемане на заобикалящото го. Чисто физически обаче съществуват някои ограничения. Никой не може с просто око да види намиращото се отвъд хоризонта, да докосне предмет, до който не може да протегне ръката си, да чуе случващото се на другия край на света.

Когато сетивата не могат да дадат информация за всичко, логиката сглобява частите, допълва информацията. Съществува обаче още по-висша наша сила - нашето въображение. То преодолява границите на сетивата ни, създава свят отвъд ограниченията на логически изпитаното.

Да се дава воля на въображението е прекрасен акт на свобода. Хората, на които всички завиждат, го правят. Мечтателите са такива хора не само защото прогнозират бъдещото си, а и защото го украсяват със своето въображение, докато не създадат един идеален техен свят, в който да намерят своето място. Други такива хора са всички запазилите детето в себе си. Детският поглед върху света е това, което всеки подрастващ се страхува че ще изгуби и това, към което всеки възрастен изпитва носталгия.

Нека приемем, че аз и вие не сме изявени мечтатели. Нито спасяваме принцесата от злия дракон,  играейки си на улицата. Всички ние обаче имаме един коз. Едно прекрасно благоволение на съдбата - времето в което ни е отредено да живеем. Време на технологии, невиждани до сега възможности, достъп на информация и гласност.

И нека се върнем на въображението. Какво са можели да видят, усетят и чуят астрономите преди няколко века? Да, звездното небе е било там. Може би хората са го виждали по ясно, отколкото ние можем да го видим,  наблюдавайки го от преливащите от светлина големи градове днес. Но те не са можели да видят как се образува звезда, как изглежда повърхността на комета, какво има под ледовете на Енцеланд (замръзнал спътник на Сатурн),  как за умопомръчителено малък период от време от нищото се образува частица материя и антиматерия и се самоунищожава взаимно. Всичко това, и много много други чудеса, аз съм видял. Това е така просто защото имам личен компютър и телевизор, на които мога да гледам научнопопулярни филми.

Това е една стъпка напред в цялото разбиране за човешкия ум. Можем да си представим какво бихме видели, ако пътувахме през мъглевината Трифида, но ефектът никога няма да е същия като да го видим със собствените си очи. Всичко това е възможно. Нужно е само да имаме доверие на учените и графичните дизайнери, че са създали вълшебните картините пред нас с достатъчна точност за да отговарят на реалността.

Почти всичко, което някога хората са можели само да си представят, ние имаме възможност да видим, да чуем. Жалко, но засега не можем да докоснем антиматерия и да се похвалим на съседа в последствие.

Предполагам, че много малко от нас осъзнават колко е ценно това. Аз се чувствам истински щастлив, че всичко това е възможно. Ще продължавам да търся филми за астрономия, квантовата физика, астрофизика, молекулярна биология и всичко друго, което разкрива пред мен гледки граничещи с възможността на въображението ми. Разбира се, избирам тези със най-сложни и шантави имена, за да може после да се хваля колко съм начетен... или "нагледан" в случая ;)

Дадох примера с астрономията, защото мисълта да видиш всяко едно кътче от вселената, стига някой гений да е направил филм за това, е наистина завладяваща. Но това колко много ни дава времето, в което живеем може, да се илюстрира по безброй начини и в безброй форми. Можем да видим и Мачу Пикчу, без никога да сме били в Южна Америка, да прелетим над водопада Виктория по Замбези, да разгледаме спокойно чудовати дънни същества в тихия океан сред налягане, което ще би ни убило преди да успем да се удавим дори. Ами историята? Стартираме правилния филм и виждаме Константинопол 1204 година, обсаден от войните на христа, над милион уморени от глад ирландски изселници през 1846 година, осеяното с кратери от артилерийски огън и труповете на над 700 000 французи и германци бойното поле на Вердюн в края на 1916 година и тнт.

Всичко, което само преди 100 години хората е трябвало да си представят или в най-добрия случай да видят през очите на някой талантлив художник (макар едва ли през 19 век любима тема в изобразителното изкуство да е била ДНК структурата на царевицата например). За всичко са разчитали на своето въображение. Няма с какво да се сравни, почти невъзможно е да се опише с думи, никога не може да си сигурен, че и другите приемат реалността за такава.

Както хората от времето на Томас Едисън са се чувствали късметлии под лъчите на "изкуствената" светлина в домовете си, вярвам, че и ние имаме правото да се чувстваме такива в епохата на интернет-а, телевизията, компютърните модели и анимация и тнт. Както вече споделих с вас, мисля, че те пренасят възможностите на нашето възприятие на съвсем ново ниво. Живейте си живота и се насладете на този дар.


p.s. Гледал съм всички филми, които съм дал като линкове. Прекрасни са, няма да сгрешите ако им дадете шанс!

Припомнете си нещо хубаво!

Заслужава ли се човек да се самозалъгва, че всичко е наред...че е в добро настроение и не е разстроен, когато му трябват само няколко секунди посветени на мисли за проблеми за да се убеди, че това не е така?
Не съм много сигурен кое е вярно за мен, нито дори как мислят повечето хора по този въпрос. Знам обаче средствата, с които човек може да се откъсне от лошите мисли, да си прекара добре и дори да събере малко надежда.
Песните на Фамилия Тоника са идеалното средство, човек да се почувства прекрасно по всяко време на деня, седем дни в седмицата:)
При мен това е нещото, което работи. Помислете си за нещо подобно за самите вас и когато имате възможност не се колебайте да го използвате без предупреждение срещу всичко лошо, което ви тревожи.

Опитайте се да вникнете в текста и ми кажете може ли да бъде по-хубав?

Кой ще каже какво е любов, кой ще каже какво е,
дали шум на море или дъх на планинско пусое
или среща случайна край някоя градска пияца
или нежна прегръдка сред бавния ритъм на танца?
И не питай, мълчи, както аз ще мълча в полуздрача,
ще те милвам насън и в съня си за тебе ще плача.
Може сам да остана - отритнат, забравен, бездомен,
но за мене ти няма, не ще се превърнеш във спомен!
 ...
-------------------------------------------------------------------------

 ...Налей ми чаша старо вино, стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък - злото забрави!
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата, всяка нощ. (2)
Здравей, как си приятелко,как добре ли я караш,
още ли виждаш в съня си своя град, кажи ми.
Здравей, карам я някак си, даже страхотно я карам
пресичам чужди площади и търся вас, търся вас!
...


Е, желая ви един прекрасен ден! И ви поздравявам с тези две вълшебни песни:)

Сляпо напред по пътя към славата.

От доста време не съм писал.

Причините за това са много. Една е това, че продължавам да се старая да променя много неща в себе си. Това изисква много време, много мислене и планиране. Определено отвява съзнанието ти някъде другаде и постепено правиш по-малко неща, от тези, които само преди дни са били за теб рутина. Рутина в добрия смисъл. Много от нещата, които правим всеки ден са полезни за нас и без тях няма да сме същите.

Човекът обаче е нагло същество. За добро или лошо иска повече. И от другите, и от себе си. В този си стремеж често забравя какво е ценно за него, заслепен от блясъка на новото, което  не притежава....засега.
Така е и при мен. Старая се да си увелича познанията по финанси, да започна редовно да чета книги, да си съставя добро CV и мотивационни писма за работа, да свикна редовно да ям зеленчуци.......  Мога да изброя още доста неща. От идеята те да станат част от мен съм обсебен в доста голяма степен. За повечето от тях си отчитам резултатите в писмен вид, планирам действия си, които ще ме отведът до тях и като цяло не оставям празно място за бездействие. Това ми изяжда част от деня. Всъщност, доста често това ми е деня. Низ от задачи, периоди в които съм си казал да правя еди какво си, за да може след още 100 такива дена да съм постигнал избраното.
Така съм избрал да живея, поне за сега. Докато съм млад, амбициран, уверен, силен... Не ми пречи, харесва ми, носи ми удовлетворение, това съм аз.
Във всичко хубаво обаче има едно разковниче, което трябва да се открие и да се отстрани бързичко. Въпросът е какво от това, което се забелява като негативено последствие от избрания начин на поведение, е значителна пречка, която си заслужава да се отстрани.Лесно е прахът в очите да ти се стори бариерата преди успеха.
Все повече забелязвам, че при планиране на деня, старание да се постигне нещо в дългосрочен план, себеусъвършенстване с цената на много усилия и време, аз започвам да загърбвам важни за мен неща.
Както вече споменах, преди да се впусна в осветяване на ситуацията от моя гледна точка, за да се развивам, жертвам ценни свои привички. Като писането в този блог. Може би не е най-полезното, което мога да правя. Няма и да е най-резултатното. Но е нещо уникално. По ниаккъв друг начин не се нагърбвам с писане на подобни текстове, от порядъка на 1000-1500 думи. Слова предназначени колкото за другите, толкова и за мен самия.
Естеството живота днес ни налага някои желания - да сме максимално ефективни, супер оптимални, изключително целеустремени.... доста машинизирани, ако питате мен.
Това обаче не е нормалното състояние на човешко поведение. По природа сме несъвършени и ще си останем такива още дълго време, до края си. Това, което може да направим за да съчетаем несъвършената си природа (нуждата от нерационално поведение, пилеене на време...) и стремежа си към успех е да продължим да правим нещата, които сме правили преди. Говоря за това, което все пак не е било максимално полезно, наша гордост, недостижим наш си принос към света. По-скоро лична готинка черта, част от добрата половина от двуяката природа на човека.
За мен това беше, и все още е, писането в този блог. Както вече казах - да прочета 30 страници от някои учебник, да прегледам 2 сайта за обяви за работа, да реша 3 задачи за капиталова адекватност - всичко това ще е по-полезно от писането на тази статия за бъдещото ми развитие.
В същото време всичко това, ще ме отдалечи от малкото, което знам със сигурност, че харесвам и че винаги ще харесвам у себе си. Да изразявам мноооооого подробно мнението си.
Съветът ми към всички самозабравили се сродни души е да не бъдете максималисти. Също така и съм един от малкото хора, които ще ви посъветват да не бъдете себе си. Бъдете малко повече от себе си. Достатъчно малко, за да запазите най-доброто от същността си. Още един път ще се уточня - най-доброто не е само това, което ви изписва конкурентноспособните характеристики в автобиографията ви, не е това, което ви вдига самочувствието срещайки човек, който знае и може по-малко от вас.
Към безценното, което формира вас самите спада и недоизпипаната, посредствена ако щете проява на чистото, доброто, честното у вас. Желанието ви да пеете, желанието ви да спортувате, желанието ви да помагате на другите...
Не позволявайте стремежа ви към по-добър живот да ви приближи към сивата маса от хора. Не това сте искали изначално.

След като бяхте така добри да прочетете всички тези редове искам да положите още едно последно усилие за да може ефекта от тази статия да бъде пълен. Помислете си дали вие също сте пренебрегнали ваш добър навик, понеже ви се струва не най-ползотворното нещо, към което е можело да привикнете.