Мечти:Светът се променя, с него се променят и желанията, интересите и целите на хората. От там и мечтите. Вие имате ли мечти? Разбира се, че имате. Променени или не, вие ги имате. И докато това е така, още дълго време на света ще има надежда и стремеж към по-добър живот (не че сегашния е непоносимо лош)
Приказки:
Приказките са едно от нещата, които развличат децата по особен начин. Те виждат света иначе, не като нас. Приказките им дават сигурност, че очите им не ги лъжат. Светове с необятни земи, чудати същества, принцеси и принцове, велики подвизи с щастлив край и нереална красота във всяко добро. За какво ли щеше да мечтаем ако светът наистина бе такъв ?
Мечти и приказки:Когато влиянието на реалния свят постепено с годините отблъсква този вълшебен свят, представите на детето за нещата леко се обърват. Ако това се случваше за няколко дена щеше да е кофти катарзис. Съдбата обаче е отредила хората така да устроят живота си, че това да става постепено, с течение на годините. Постепено се убеждаваш, че няма белобрад старец, който раздава подаръци, понеже "в икономиката няма безплатен обяд" например. А щом на хората една манджа им се свиди, какво остава за 7 милярда подаръка? След това осъзнаваш, че децата не идват от зелки. Представете си ако не забележете някое от тях докато си правите салата... истинска касапница. Накрая разбираш, че принцовете днес всъщност не се борят с дракони и не спасяват млади мадами. Те борят конкурентната им корпорация и си купуват мадами. Даже често всяка вечер различна.
Толкова е далеч нашия свят от този на горките самозалъгващи се дечица. Щеше да е хубаво двата свята да имаха повече общо. Това обаче не винаги спира най-упоритите. Погледнато по-философски това, което ни заобикаля, е такова, каквото го виждаме. Децата успяват да постигнат невероятни неща. Могат да виждат домашното куче като дракон и да го преборват играейки си безобидно с него. За момент те наистина приемат това за истина, вярват в него и се забавляват по-пълноценно от колкото всеки възрастен може. Опитайте се да вземете дървен меч и да защитите принцесата изпаднала в беда от злия дракон. Най-много да пребиете горкото куче и някоя правозащитна организация да ви го вземе за радост на съседите.
Все пак има определена възраст, когато двете неща се сместват - способността да виждаш несъществуващи неща и едновременно с това здраво да си спъпил с другия крак в реалния свят. Това е резултат от онзи плавен преход за който писах малко по-горе. Тогава човек разбира, че може да постигне неща, случващи се в приказния свят, но леко променени от реалността. Не може да бъде крал в приказен замък, но може да е уважаван главен архитект на съвременна величествена сграда. Сетете се за небостъргача Бурж в Дубай. Все някой е създал облика му първо в главата си, после и на макет. Представете си как се чувства той сега, гледайки собствения си "замък" Като в приказките нали? Няма как да знам, но напълно възможно е този човек като малък да е чел и слушал за велики хора, променяли облика на света по един или друг начин и е мечтал един ден да бъде точно такъв. По-късно е разбрал, че едва ли ще повтори някое от приказните им дела изцяло и е помислил какво е възможно да постигне в действителност. Ако си е мислил, че може да проектира новата най-високата сграда в света - отгатнал е:)
Мечти, приказки и фентъзи:Според мен онзи преходен период може да се удължи. До колко години зависи от самия човек. Малките деца четат приказки и те им действат така. Какво да четат големите ? Фентъзи, разбира се. Та това са си приказки за възрастни. Има ги всичките чудесий - легендарни герои, свръхчовешки способности, приказни същества, несъществуващи земи, "непобедимо" зло, вечен живот, честни политици... Няма граница, защото източник на всичко това е човешкото въображение. Как може да съществуват книги, филми, игри посветени на едничката цел да превърнат в реалност нереален свят и човек с лекота да им обърне гръб? Аз се чувствам сякаш на разположение ми е неизчерпаем източник на богатство. За да му се насладя ме ограничават само времето и парите, което се превъзмогва все някак. Ще кажете, че така е с много неща - историческите романи, световната класика, пък защо не и холивудските филми? Да, но всички те се оповават на реалистичните неща. Ако прочетете историческа книга, в която пише "Фараона Ями е живял близо 200 години" ще загубите вяра в написаното по-нататък и в самата книга. Ще я определите като боклук защото е премината граница, нарушен е принципа на достоверността. Във фантастиката такова нещо няма. А в много случай - колкото по-малко граници и правила има, толкова по-добре. Асоциираме го със свобода, независимост, сила и други епични добротийки.
Не съм писал в блога си за това, но съм голям фен на фентъзито. Любимата ми книга от всички всевъзможни жанрове е поредицата "Повелите на руните" на Дейвид Фарланд. Книга, в която е възможно човек да извлича таланта на някой друг, красотата му, умът му и други, като съответно стане двойно по-красив, двойно по-умен и тнт. Ако успее да вземе силата на 100 мъже, става 100 пъти по-силен. Само си представете подобно нещо, колко въпроси поражда подобно предположение, колко възможности! В същото време автора беше избрал не всико да е чудесно и прекрасно. Тези, които бяха взели метаболизма/бързината на други в битка нанасяха удари с умопомръчителна бързина и бяха непобедими. Но за сметка на това умишлено се бяха обрекли на в пъти по-кратък живот от нормалния човешки. Просто невероятно! (много подходяща дума, с всичките й значения)
Това се казва приказка за възрастни. Кой знае, сигурно досега индиректно съм осъществил безброй мънички идеи от книгата, или такива произлезли в следствие на нея. А може би е помогнало за заформянето на някои от настоящите ми стремежи и мечти? Тъй като това са едни от нещата за които живея, никак не е маловажна цялата тази работа сфентъзито.
Така че в заключение - ако гледате скиптично на всички тези измислени елфички, живи планети, говорещи животинки и тнт... Помислете пак. Вместо прибързано да махате с ръка поради невежество, се замислете дали не си заслужава един ден да кимвайте утвърдително поради натрупания опит ;)
Дака, много интересна статийка. Само с едно нещо не съм съгласна ( за жалост) - ако пребиеш или дори убиеш кучето си от бой, това (само и единствено в България) няма да е по-голямо престъпление, от това да не осигуриш здравно някой от работниците си във фирмата, фабриката, магазина си и т.н. За отрязани четири крака на куче (както при случая с Мима) могат да те глобят от 250 до 500 лева, а за неосигурен работник - до 5 години в затвора. А на всичкото отгоре е доказано, че 80% от хората, наранили животно, после са приложили сила и върху човек. За жалост така стоят нещата в България...
ОтговорИзтриванеНо нека не се отклонявам от темата. Прав си, че децата виждат света много по-различно. И това е невероятно. Ако се опиташ да поддържаш контакт с едно подрастващо дете, ще усетиш как то се изменя и сякаш става друго същество - така ти ще опознаеш няколко различни гледни точки, които често е възможно да си противоречат, преди детето да се превърне в личността, която ще остане почти през целия си живот. Но пък трябва и да се внимава много, защото като по-малки децата разбират приказките буквално и както познавам едно момиче, събиращо жаби в чаши (бедните жабчета), туко виж целунала някоя крастава животинка. Когато въпросното момиче беше по-малко, винаги ме караше да й разказвам приказки. И аз измислях на момента някакви феи и елфи и не знам какво си, а тя попиваше и сякаш вярваше на всяка моя дума, сякаш знаеше, че съществува някакъв паралелен свят, в който всичко това е възможно - светът на мечтите.
А имам баба, която заедно с брат ми чете "Хари Потър", така че възрастта няма значение, както сам казваш.
Още когато в Италия ми разказа за твоята любима книга, ми стана много интересно и бях решила да я потърся, но честно казано й забравих заглавието :D Сега ще видя в библиотеката и да се надяваме, че ще я намеря. За мен именно тази чудна сграда е решението на скъпо-струващите интересни книги, които гледам в книжарниците. Колкото до мен - моята любима книга е "Хрониките на Амбър" . Ако щете се смейте, че майка ми я е чела на моята възраст, но това е най-интересната книга, която някога съм чела. За съжаление - само 10 части :( В първите 5 от тях, Зелазни майсторски се превъплъщава в Коруин Амбърски (един от 9-те - тогава живи - принца на Амбър), който се събужда в болница без дори спомен от живота си преди това. Амбъритите са хора, които могат да живеят много по-дълго от обикновените човеци, поради умението си да изменят сенките - Амбър и Хаос (както се разбира от 5 до 10 книга) са единствените реално-съществуващи светове, а всички останали - включително и Земята, са техни сенки, бледи отражения, и поради факта, че са създания, произлезли от първичния Хаос. Героят не е идеализиран - той пуши, пие, понякога псува, захласва се по жени - но най-интересното е, че поредицата е написана от свидетелска позиция - 1-5 от името на Коруин, а 5-10 от името на Мерилин, неговия син, което ти помага да разбереш начина на мислене на героя, да осъзнаеш действията му и заедно с него да се впуснеш в приключенията му. Това, което ме изуми най-много беше майсторството на автора при преливането - от името на Коруин към името на Мерилин, тъй като още от първите изречения на 5-та книга се разбира, че това не е начина на изказване, а и на разсъждение на Коруин. Като цяло сюжетът се върти около сложните взаимоотношения на кралското семейство - от 1 до 5 книга, и около борбата на знаците на реда и хаоса - съответно Лабиринта и Логрус - от 5 до 10 книга. Наистина горещо препоръчвам поредицата - Авторът не случайно е наречен "майстор на фентазито"!
Радвам се, че и този път си вникнала в статията ми:) За кучето - докато давах примера и аз осъзнах, че в България няма да те задържат ако си пребиеш животинчето. Ако това се случи - ще е по-скоро изключение отколкото очаквано последствие от действията ти. Затова и го написах по-скоро като шегичка. Но си права, че темата заслужава да е нещо повече от упора на малкото хумор в статията. Бих писах само за нея някой ден, но в този момент не чувствам, че ще се справя достойно, а темата го изисква. Отговорна е, като всяка друга за горчивината на реалността ни.
ОтговорИзтриванеИ преди си ми споменавала за любимата си книга, но така черно на бяло имах възможност повече да придобия представа за съдържанието й. Преди няколко дена (5, може би 6) захванах да чета друга поредица, която доста време ще ме занимава - Сага за войната на разлома от Реймънд Фийст. Това е първата книга - http://bg.chitanka.info/lib/text/3744#toc
Изненадващо за мен самия книгата ме грабна до такава степен, че вместо да я разгледам в И-нет, направо почнах да я чета от компютъра. за първи път чета книга онлайн, понеже очите ми бързо се измарят, но мисля, че си заслужава усилието:)
Бе... фантастиката е велико нещо. Толкова часове от живота ми досега са минали в прехласване от най-различни фантасмагории. Как нещо може да е толкова красиво, величествено, страшно... Толкова детайлно измислено... Цели светове се създават - със собствена география, карти, климат, природа...всичко! И тепърва следват самите герои. Там вече думите не ми стигат...
Дака, не мога да повярвам! И аз захванах Сагата за войната на разлома преди... няколко седмици. Прочетох Чиракът на Магьосника и част от Майстор магьосник, но я оставих, защото... Ами голяма грешка е след Хрониките на Амбър да захванеш ... каквото и да е :D Имам предвид, че действието при Пъг и компания се развива бавно и някак накъсано и просто книгата ми бледнееше пред майсторството на Зелазни. От запознати по темата разбрах, че Сага за войната на разлома много приличала като стил и идея на Властелинът на пръстените, но аз не съм я чела. Сигурна съм, че след като приключенията на Мартин, Пъг, Боррик, Атура и Кълган са ти харесали, то историята на Коруин просто ще те изуми. Направо не мога да повярвам какво съвпадение - да вземем да четем една и съща сага, по горе долу едно и също време, без дори да знаем :) Както и да е. Не знам дали въобще мога да опиша тази невероятна поредица достатъчно подробно, за да е интересно, но без да разказвам цялата история, но определено си заслужава да се прочете!
ОтговорИзтриване:D ДА, наистина не е за вярване. Аз научих от един приятел за нея, след като го питах за някоя класика в жанра:) Радвам се, че бледнее пред твоята любима книга, имала си късмета да прочетеш нещо велико:Р Сигурно някой ден и аз ще го захвана. Иначе си права че сагата прилича на Властелина на пръстените. Даже много:) Все едно едната е взаимствана от другата. Но просто вече няма как да пишеш за елфи и те да не са красиви, високи, в хармония с природата, добри стрелци... Затова нещата се повтарят, читателите това искат:)
ОтговорИзтриванеАми ако трябва да сме честни - Сага за войната на разлома взаимства от Властелинът, защото е написана по-късно. И приликата не е само, че елфите са красиви, високи и руси, а като цяло се използват много общи легенди. И тъй като най-старите легенди за елфи и джуджета са от една и съща страна, митовете, които са вплетени в сюжета са едни и същи. Другото, което е еднакво - една дружина тръгва на пътешествие, за да победи злото. И в двете книги в началото героите се разделят, действието се развива бавно и постепенно се забързва, докато героите се срещат отново. Та така.
ОтговорИзтриване