Причините за това са много. Една е това, че продължавам да се старая да променя много неща в себе си. Това изисква много време, много мислене и планиране. Определено отвява съзнанието ти някъде другаде и постепено правиш по-малко неща, от тези, които само преди дни са били за теб рутина. Рутина в добрия смисъл. Много от нещата, които правим всеки ден са полезни за нас и без тях няма да сме същите.
Човекът обаче е нагло същество. За добро или лошо иска повече. И от другите, и от себе си. В този си стремеж често забравя какво е ценно за него, заслепен от блясъка на новото, което не притежава....засега.
Така е и при мен. Старая се да си увелича познанията по финанси, да започна редовно да чета книги, да си съставя добро CV и мотивационни писма за работа, да свикна редовно да ям зеленчуци....... Мога да изброя още доста неща. От идеята те да станат част от мен съм обсебен в доста голяма степен. За повечето от тях си отчитам резултатите в писмен вид, планирам действия си, които ще ме отведът до тях и като цяло не оставям празно място за бездействие. Това ми изяжда част от деня. Всъщност, доста често това ми е деня. Низ от задачи, периоди в които съм си казал да правя еди какво си, за да може след още 100 такива дена да съм постигнал избраното.
Така съм избрал да живея, поне за сега. Докато съм млад, амбициран, уверен, силен... Не ми пречи, харесва ми, носи ми удовлетворение, това съм аз.
Във всичко хубаво обаче има едно разковниче, което трябва да се открие и да се отстрани бързичко. Въпросът е какво от това, което се забелява като негативено последствие от избрания начин на поведение, е значителна пречка, която си заслужава да се отстрани.Лесно е прахът в очите да ти се стори бариерата преди успеха.
Все повече забелязвам, че при планиране на деня, старание да се постигне нещо в дългосрочен план, себеусъвършенстване с цената на много усилия и време, аз започвам да загърбвам важни за мен неща.
Както вече споменах, преди да се впусна в осветяване на ситуацията от моя гледна точка, за да се развивам, жертвам ценни свои привички. Като писането в този блог. Може би не е най-полезното, което мога да правя. Няма и да е най-резултатното. Но е нещо уникално. По ниаккъв друг начин не се нагърбвам с писане на подобни текстове, от порядъка на 1000-1500 думи. Слова предназначени колкото за другите, толкова и за мен самия.
Естеството живота днес ни налага някои желания - да сме максимално ефективни, супер оптимални, изключително целеустремени.... доста машинизирани, ако питате мен.
Това обаче не е нормалното състояние на човешко поведение. По природа сме несъвършени и ще си останем такива още дълго време, до края си. Това, което може да направим за да съчетаем несъвършената си природа (нуждата от нерационално поведение, пилеене на време...) и стремежа си към успех е да продължим да правим нещата, които сме правили преди. Говоря за това, което все пак не е било максимално полезно, наша гордост, недостижим наш си принос към света. По-скоро лична готинка черта, част от добрата половина от двуяката природа на човека.
За мен това беше, и все още е, писането в този блог. Както вече казах - да прочета 30 страници от някои учебник, да прегледам 2 сайта за обяви за работа, да реша 3 задачи за капиталова адекватност - всичко това ще е по-полезно от писането на тази статия за бъдещото ми развитие.
В същото време всичко това, ще ме отдалечи от малкото, което знам със сигурност, че харесвам и че винаги ще харесвам у себе си. Да изразявам мноооооого подробно мнението си.
Съветът ми към всички самозабравили се сродни души е да не бъдете максималисти. Също така и съм един от малкото хора, които ще ви посъветват да не бъдете себе си. Бъдете малко повече от себе си. Достатъчно малко, за да запазите най-доброто от същността си. Още един път ще се уточня - най-доброто не е само това, което ви изписва конкурентноспособните характеристики в автобиографията ви, не е това, което ви вдига самочувствието срещайки човек, който знае и може по-малко от вас.
Към безценното, което формира вас самите спада и недоизпипаната, посредствена ако щете проява на чистото, доброто, честното у вас. Желанието ви да пеете, желанието ви да спортувате, желанието ви да помагате на другите...
Не позволявайте стремежа ви към по-добър живот да ви приближи към сивата маса от хора. Не това сте искали изначално.
След като бяхте така добри да прочетете всички тези редове искам да положите още едно последно усилие за да може ефекта от тази статия да бъде пълен. Помислете си дали вие също сте пренебрегнали ваш добър навик, понеже ви се струва не най-ползотворното нещо, към което е можело да привикнете.
Дака, няма как да не отбележа, че статията е изключително интересна! И аз отново (сякаш ми е просто в природата) не мога да се съглася напълно с теб.
ОтговорИзтриванеДа - добре е да бъдем себе си и да приемем дори онези малки недостатъци, които ни дразнят в самите нас, защото те ни правят различни от останалите. Като на пример да отказваш да се учиш от чуждите грешки, защото ти се струва, че трябва да следваш своят собствен ритъм и да правиш свои собствени стъпки; да не подкрепяш нито единия нито другия от двама опонента, защото имаш собствено мнение по въпроса и да не се страхуваш да го изразиш, въпреки да знаеш, че от това може да зависи работата ти (например); да си признаваш, че понякога не си много тактичен към хората и т.н.
Но от друга страна ако нямаме цел, ако не се стремяхме да се усъвършенстваме нямаше да сме хора. Щяхме да бъдем диваци, живеещи, водени от инстинктите си, като животни. Разумът и чувствата са това, което ни отличава от природата и зверовете. И именно те ни подтикват да ставаме все по-добри и по-добри (или обратното). Ако не искахме да премахнем баобабите в характерите си нямаше да имаме пътека, по която да вървим - щяхме да се лутаме в гората без посока и без цел.
"Сивото ежедневие", както го наричаш, е част от нас самите. Именно на неговия фон се открояват онези незабравими моменти, изпълнени с усмивки и веселие, които ни карат да се развълнуваме само като си спомним за тях. Трудно е да запазиш същността си и да не я запазиш едновременно. Това е баланс. Целият ни свят, целият ни живот, всичко е една хармония. Много е трудно да не накланяме везните и затова малко са хората, за които можем да кажем: "Да, това е един успял човек. И е успял в работата, в любовта и в себеусъвършенстването си. Това е една достойна личност!".
Аз съм на мнение, че в живота винаги ще има спънки, но ние сме длъжни да се изправяме след всяко падане. Това, че не сме съвършени не ни пречи да се опитаме ако не друго, но поне да сме малко по-добри. За целия си живот ще се променяме постоянно, ще изгубим голяма част от себе си, ще открием нова, и така в преследване на една мечта, последвана от друга и т.н. И именно това е "човешкото" в нас, което ни прави уникални - всеки с различна съдба, всеки с различен мироглед и добродетел. А в това да грешим няма нищо лошо :)
Ми, Дака, аз бях написала един (огромен) коментар, но сега дори не го показва... Преди 1-2 дни ми показваше пък, че въобще няма такава статия...
ОтговорИзтриванеВажното е, че го прочетох. Аз се чудих защо си го изтрила, не е типично за теб. Явно технически проблеми:/
ОтговорИзтриванеИначе не е трудно да се съглася с това, което беше написала. Не знам дали аз се заблуждавам, но в много от редовете сякаш говореше за същото, със същата нагласа. Може би по-горе съм писал не кой знае колко разбрано.
И така, не се притеснявай:) Прочетох го още първата вечер, но не отговорих, поради понеже нямах много време за себе си тези дни. Само за изпити...Минаха добре, сега съм по-свободничък:)
Лятото ще бъде предимно в София, ще може да се виждаме по-честичко, ако и ти имаш възможност:)