Защо не виждате това, което аз виждам?

.


Става въпрос за положението на Parkour-а в България.

За мен всичко е толкова ясно, толкова неоспоримо и еднопосочно, че ми е трудно да повярвам, че много хора не виждат какво се случва (и какво не се случва) Или може би само се преструват...

Положението е следното:
В България развитието на Parkour-а се възпрепятства от множество фактори. Много грешки се повтарят, много уроци остават ненаучени ... Напредъкът никакъв го няма. Или по-скоро, когато един бута напред, поне петима теглят назад.

Ето какво виждам аз:

Сега, всеки ден, всеки час, навсякъде има ,освен "матриал", хора, които тренират Parkour, без да са си поставили ясни цели, да не говорим за план и стратегия за тяхното достигане. Бъка от народ, който скача, само за да впечатли някого, да е от "готините и лудите, които тренират онуй екстремното" или да се докаже пред приятелите си (които нали уж са приятели, какво има да им доказваш точно на тях?)... Еми за момента всичко е добре, особено ако има кой да им се радва. Но какво става след няколко години? Човек, който е "тренирал" по този начин, си извървява пътя надолу. Контузиите стават все повече, хората, които му играят по свирката все по-малко... Накрая вече и самият той не знае какъв е и на къде отива. Знае само, че може да скача без да мисли, и че е получил нещо като респект от някой, защото той бил прескочил еди-какво си, с риск да падне и да се утрепе, а него го било страх. А какво стана с Parkour термина, с неговата идеология и идеи за самоусъвършенстване и здравословна тренировка? Нищо подобно! Даже напротив. Хората, които познават този индивид ще си кажат "Аааа, Parkour ли? Да, да... за него гледах по телевизията, знам какво е. А и имам едни познат дето наистина е много смел. Хаха! Да го видите само от къде скача и как лети насам - натам. Пфу, добре, че е жив още:D Той преди 3 месеца си беше счупил ръката пак, ама сега е по-добре;) " Не е ли това напълно вероятен сценарий? За съжаление да... Познавам много хора, които скачат, посещавам форуми и съм по-наясно от много от вас. Така че ако ви се струва, че преувеличавам и преигравам само за да си кажа каквото имам... За съжаление, не е точно така :/

Преди проблемът ни беше, че Parkour-ът не беше популярен като спорт и никой не го уважаваше, поради тази причина. Е, браво, сега се популяризира доста. Но вижте с какво! Само с луди изпълнения, много риск, много опасност...(пример:Вече маса народ си мисли, че тези скоци от високо, за които ви писах наскоро, също са Parkour.)
А това изобщо не би трябвало да е така, поне според мен. Вярно, всеки си тренира за себе си. Тялото си е негово, изборът е негов, но... От това, което хората гледат по българската телевизия и четат по българските статии, изглежда, че друг вид Parkour няма! Има само "трудни движения, с акробатични елементи в градска среда, някои от които особено впечатляващи, поради голямата опасност от травми"

Е, не е задължително да е така!
Parkour може да се тренира и по съвсем друг начин, толкова различен, че хората ще се питат дали е същия спорт. Аз, хората от отбора, в който съм, и доста други познати, тренираме като наблягаме на следните неща:

- Никой не се сравнява с никого по сила, по умения. Няма изказвания от сорта на "Той е по-добър, ти не си...А кой е най-добрият?"Ако има сравнение, то е на напълно на приятелска основа и е с цел прогрес на по-неумелия и взаимна помощ.

- Винаги загряваме. Всяка тренировка започва с това, защото сме наясно колко е важно. Никога не скачаме, без да сме неподготвени, защото например някой познат е минал и иска да види какво правим. Здравето е приоритет.

- Всеки е наясно със способностите и нивото си. Никой няма интерес да се прави на голяма работа, само за да се докаже пред другите. Прогресът не трябва да се постига с цената на всичко. Правилната тренировка неизбежно води до него. Колкото по-уравновесено, по-стабилно, по-умно и по-усърдно тренираш, толкова повече напредък има.

- Тренираме и духа и тялото си. Това, колко е напреднал някой не се измерва само в това, колко на далеч скача и колко неща може. Един, да го наречем, добър скачач тренира без да претоварва мускулите и ставите си, не се измаря бързо, не се ограничава само с няколко движения, има съвсем малко или никакви контузии. А ако започна да говоря за качества като " креативност, гъвкавост, експлозивна сила, знание, опит, увереност, стратегия... " няма да ми стигне мястото в blog-а:)
---------------------------------------------------------------------

Нещата в този списък не са подредени по-важност и определено не обхващат всичко. Но, мисля, че са достатъчни за да усетите разликите и да придобиете представа за това, което правим и как виждаме нещата.
Наистина не знам защо другите не се вгледат, не се постараят да видят какво може да има зад маската от голямо его, огромни рискове и скандална показност, които една част от Parkour-обществото слагат пред образа всички скачачи. За мен наистина е обидно да ме мислят за хвалипръцко, защото просто не съм... Почнах несигурно, не се замислях за много неща, но мина доста време, минаха доста тренировки. И даже мисля, че имах късмет, че още в самото начало сам си направих избора и никога не съм си и помислял да съжалявам за него. Защото сега, пишейки тази статия, аз осъзнавам, че нищо не ме боли. Даже се чувствам по-добре от всякога! Освен това имам приятели сред скачачите, а не просто хора с общи интереси и така и ще си остане.

Наистина, за тези от вас, които все пак им е интересно какво всъщност е Parkour и що за хора сме тези, които го тренираме, имам само един апел към вас:
Не си правете изводите от шумните квартални момчета, които виждате всеки ден се фукат колко големи смелчаци са, нито пък от първите 2-3 филмчета в YouTube (не дай си Боже във Vbox7), на които попаднете. Заешката дупка наистина е по-дълбока отколкото изглежда.

Ако проявявате интерес
-- вижте и тази статия
-- за да видите резултатите от правилни и усилени тренировки прегледайте клипчетата на Blane

--- За да видите същината на проблема - по време на тези иначе хубави и трудни движения, водещите не спряха да ни повтарят, че наблюдаваме Parkour-демонстрация.




.