Възпритието. Само разум и никакъв разум.

Ако котенцето е убедено и наистина вярва, че е лъв, фактът, че не е, поне за него самия, губи всякакво значение. Това ще е темата на размисъл в следната статия:)

От няколко дена има една мисъл, която ми се върти в главата: "Какъв е света?" Поредния доста общ въпрос. Този път обаче не разсъждавам изцяло в следната насока:
"Какво ли има да му се мисли, отговори безброй, колкото и са различните мнения на хората по въпроса. Всигурно е някаква средна претеглена измежду отговорите на всеки един човек по света. А може и всички да са верни"
Добре, обаче защо да не обърнем внимание и на другата крайност - никой отговор не е верен. Никое човешко същество не може да има представа за света такъв какъвто е по ред причини. Най-малкото ние виждаме една мизерна част от него в лицето на планетата, която обитаваме. Ами останалата част от вселената?
Но по-близко до настоящата тема е твърдението, че човекът вижда всичко субективно.
Като всяко друго живо същество и ние имаме възприятие, което изкривява обективното и го прави разбираемо. Благодарение на разума ни можем в много по-голяма степен от останалите животинки да виждаме красиво и грозно, страшно и привлекателно и тнт. Така че, за добро или лошо ние не можем да видим това, което ни заобикаля (тоест "света") такъв какъвто е, а само такъв, какъвто можем да го възприемем.
Това всъщност е велика сила. Да можеш да изкривяваш информацията. Да създаваш, подтискаш или усилваш настроенията си според тълкуването на видяното, чутото, усетеното и тнт. Природата добре е запазила и развила това качество на всичко живо. В известна степен всички усещат нещо и реагират. От бактерията, която се движи към среда с по-подходяща за нея температура, през животинките, които се плашат от силен шум например, до нас самите, които търсим компанията на другите хора.
Всичко това е свързано най-вече с оцеляването. Но човекът днес е изградил доста сигурно общество за себе си - не ни се налага всеки ден да се страхуваме от диви зверове, да си търсим храна по дърветата, да се крием от всеки по-силен полъх на вятъра и др. Разумът и тази сигурност ни позволяват да възприемаме нещата за да успяваме и в други неща, а не само в оцеляването - да успеем да се забавляваме, развалнуваме, изплашим умишлено за развлечение, да намерим покой, да се образоваме...
В зависимост от това как възприемеш информацията ти можеш да влияеш на това какво изпитваш - можеш да не спреш да си повтаряш, че "влакчето на ужасите" е просто един изкуствено създаден инструмент за забавление. Че адреналина, който тялото ти трупа за да те предпази от опасност, така и няма да е животоспасяващ, понеже няма как да изхвърчиш от влакчето, то няма да се обърне и изобщо нищо лошо няма да се случи. Всеки ден хиляди хора се качват на него и слизат и през всяка една секунда преди, повреме и след това са били еднакво застрашени. Всичко е илюзия, нищо лошо няма да се случи.
В същото време човек може и да се отпусне, да изключи разума си и да се страхува от високата скорост, от рязката смяна на посоките, от високите точки от маршрута, от тъмнината в тунелите... Той избира. Въпроса е дали ще е достатъчно силен психически да направи избор и да го осъществи.
Не е никак лесно да не се страхуваш от факта, че хвърчаш със 100км/ч при положение че обикновено ходиш с 5-6 км/ч. Как да е лесно? Това е против природата ни. Ако подобно явление е било факт при първобитните хора - случило се е някой от тях да "хвърчи със 100км/ч" то най-вероятно е падал от някоя скала, водопад или го е метнал някой мамут :Р . Тогава му е било повече от необходимо и притеснението, и адреналина, и страха, и всичко за да оцелее (ако съдбата му е дала такъв шанс, след като първоначално го е "захвърлила" така...с такава скорост :D )
Но какво става ако човек успее да пребори природата си днес? Това означава, че ще е по-малко стресиран от другите, понеже разумът му ще е надделял и той просто ще е приел, че щом е учил за изпита достатъчно значи най-вероятно няма да му пишат 2ка, от което би се опасявал. обикновено. Така ще си е спестил куп нерви, които най-много да доведат до това, което се е опитвал да избегне. Но колко от нас успяват да не се притесняват за изпита си или за интервюто за работа например? Малцина.
И все пак е възможно. И не е нужно да се прилага само за такива екстремни и редки събития. Можеш например да прецениш, че ще ти е много по-хубаво ако приемеш, че София е голям град с много най-различни хора, с прекрасна планина в далечината, с широки улици и куп магазини и какво ли още не. Така би си прекарал много по-добре уикенда, който си решил да посветиш на разходка из изтормозената ни столица, отколкото ако се фокусираш върху боклуците, просяците, дупките по пътищата, претъпканите с коли, хора и животни улици.
Всичко е до внушението. Пак казвам - то наистина е велико нещо. Човек, който умемее да го контролира по-добре от другите, няма как да не живее по-добре. Само трябва да държи разума си достатъчно близо за да не се самозалъже прекалено много и да живее като слепец в свят, в който (все пак трябва да признаем) е най-добре очите ти да са на четири.
Помислете върху въпроса. До каква степен се водите от настроенията и предрасъдаците, вместо вие да водите тях ? Мисля, че изразих мнението си ясно - те са в пряка връзка с възприятието ни за всичко наоколо. Направете си малък експеримент и е се опитайте просто да си провокирате позитивно настроеное утре да кажем, въпреки, че ако се оставите на разумът си може да се окаже, че е по-резонно (както казваше една моя преподавателка) да ходите цял ден нацупени. Ако пък нещо ви притеснява или плаши - време е за тайното оръжие. Обмислете и премислете по детайли цялата тази работа от горе до долу и се опитайте да се убедите, че просто не си заслужава. Дано се получи. Лично аз доста трябва да се поизпотя за да се излъжа по този или друг начин:)


------------------------------------------