Нашият град

По-рано днес качих тази снимка в една от социалните мрежи. Спонтанно добавих заглавие "Ето такива неща правят един град по-добро място за живеене", като с тези думи исках да кажа много неща. Всъщност темата е актуална. Наскоро ни зарадваха, че свидната ни столица е сред десетте най-западащи града в света. И изведнъж хората скокнаха и всеки зае подобаващата си роля. Знаете, у нас много обичаме да изпълняваме някаква роля без да претегляме обективно фактите. Една по-малка част от българите изпълниха ролята си на оптимисти, за които "още не всичко е изгубено." Припомниха ни, че имаме най-страхотното метро в света, тук ремонт - там ремонт... Зелени площи, природен парк, заведения на всеки ъгъл. По-голямата част от хората пък сграбчи възможността да извика "Казахме ли ви!? България за нищо не става и вече цял свят го вижда.Българите никога няма да се оправим. Трябва да се бяга от тука, никой не иска да живее така..." и т.н. Предполагам малко са хората, които се опитват да не реагират първосигнално, а да помислят какво озчава всичко това.
Лично за мен не тази класация не означава нищо. Това, че Икономист интелиджънс юнит били ни нарочили за еди какви си за мен няма значение, защото не ова определя как живея и как се чувствам. Околната среда винаги е била и ще бъде такава, за каквато е приемем. Както един мургав събрат може да изживее щастливо живота си без да види повече от 100 лева накуп, така и друг бял циливилизован събрат може цял живот да мрънка как с неговата заплата от 1000 лева мизерства и "Това не е живот!". Примерът е с пари, но идеята е, че ако човек си нарочи, че нещо е лошо, подтиска го и не му дава възможност да живее качествено, то действително за него ще е на 100% такова. Ако друг прецени, че му достатъчно - един ден дори може да го заобича.
Лично аз съм един от многото. Някой ни наричат пришълци. Хората, които идват от "провинцията" за да задръстят движението по Цариградско и да заемат работните места в "Софията". Отначало този град за мен бе чужд и честно казано - дори ме подтискаше. Всеки ден забелязвах мръсотията, големите разстояния ми пречеха, мислех, че освен дискотеки и съмнителни барове друг тип заведение просто няма. А да, и една кръчма с ориенталски танци, за която бях гледал в един документален филм за София. Е, за 5 години градът не се е променил съществено. Защо тогава сега нищо от това не ми пречи? Защо сега се чувствам в пъти по-добре? Явното промяната е в мен. И да, така трябва да бъде. Макар да не е лошо да се опитваме, често нямаме силата да променим заобикалящата ни среда. Постепенно разбрах, че въздухът ще остане все така мръсен, че градът само ще расте и разстоянията никога няма да са като тези в Бургас, че дискотеки и чалготеки винаги ще се радват на предостатъчно клиенти. Разбрах, че това, което трябва да променя трябва да тръгне от мен самия. И така, 5 години по-късно... Големите разстояния не ми пречат. Научих се да ставам заедно с изгрева и да отивам по друг маршут на работа. Преди сменях два претъпкани автобуса и стигах до работа за 30 минути. Сега стигам за 1 час, но 40 минути този час прекарвам в Борисовата градина. Заобикалям много, но пътят ми към работа е истинско удоволствие. Рано сутрин в Борисовата има съвсем малко хора, пръскачките работят и освежават въздуха, стопани разхождат кучетата си, които препускат радостно по зелентата трева. На връщане от работа е още по-интересно. Прибирам се изцяло пеш, без никакъв градско транспорт ... и то бягайки. Реших, че мога 4 дни в седмицата да бягам за здраве след работа. Така 3.3 километра взимам за 19 минути, наслаждам се на зеленината в Борисовата, не се блъскам в градския транспорт и спортувам активно. Както се сещате, за проблема с мръсния въздух забравям, понеже 2 пъти всеки ден прекарвам достатъчно време в прекрасен зелен парк. Колкото до заведенията, трябваше просто да спра да мрънкан, да погледна малко по-далеч от "под носа си" и открих заведение, в което цените са високи, но сервират здравословна качествена храна, друго, което предлага прекрасна атмосфера за среща с приятели, трето, което е на две преки от дома ми и кухнята е прекрасна. И още много други. Това, което исках да кажа описвайки моя поглед върху нещата, е че София може да бъде много хубав град, но човек първо трябва да се отърси от негативизма. Ще се чувствате много по-добре ако се научите да реагирате на поредната черна класация по-скоро с усмивка и набор от аргументи против това сравно назначение, отколкото с "Така ни се пада, ние сме прост народ!". И втората стъпка - след като сте намерили решенията за себе си - помогнете и на другите да почувстват града си по-хубав. Независимо дали е София, Бургас, Видин или който и да е друг български град. Качих това изображението, в началото на статията, защото спирката с люлки, вместо обичайните седалки не е нещо, което се постига с мнооого пари. Постига се с различно, позитивно мислене. Може да се каже, че такава спирка няма да пази добре от дъжд и вятър, че хората не могат да се облегнат и да се настанят удобно... Но може да се каже и, че неволно много от нас, които са се отдалечили твърде много от детството си, отново ще си припомнят какво е да загърбиш за момент грижите си и просто да се почувстваш отново дете. Нещо неставнимо по-ценно от удобна облегалка например. Ще кажете "Е, да ама ако чакаме в България някой от общината да ни направи спирка с люлки, ще има да си чакаме..." и ще сте прави. Може би няма да стане скоро, понеже много голяма част от обществото все още критикува несправедливо всяка нова идея. Но не търсете точно тази спирка, за да почувствате, че градът има какво да ви предложи. Потърсете прекрасните закътани места в Борисовата градина, в които хем си в центъра на европейска столица, хем си заобиколен от столетни дървета, чист въздух и най-важното - тишина. Потърсете скромното заведение с неповторими български ястия за смешни пари. Потърсете вълщебната гледката към цяла София от Витоша и куп други неща, които на вид са дребни, не повишават "сигурността на гражданина", "възможностите за културен живот" и останалите критерии, по които влизаме в лошите класация, но които искрено магат да зарадват всеки, който отвори сърцето си за тях. Споделете ги с приятели и след това самите вие открийте или дори създайте още нещо такова. И оставете осталите да живеят в "най-западащата европейска стоилица в света". Вие ще живеете в град, който далеч не е раят на земята, но който ви предлага всичко нужно за да бъдете истински щастливи.