Един прекрасен понеделник

Хубави неща могат да ви се случат на всякъде и по всяко време. Дори и в понеделник, дори и в омразния градски транспорт. Особена ако вие сами се погрижите за това.
Днес беше понеделник. Както винаги във вчерашния последен почивен ден Facebook бе залят от тонове понеделнишки изображения, повечето от които приравняват началото на работната седмица с края на света ...или нещо по-лошо. Така маса народ излива негативизма си отрано и се грижи всеки, който не успее да оцени шегата с ленивата котка, да се притесни от утрешния работен ден. И наистина какво хубаво можете да се случи в понеделник? Сутрин едва се остъргвате от леглото и се отправяте към задръстванията в града. На работа атмосферата е мрачна. Вече е 14:00 и повечето колеги са осъзнали, че вече не са вкъщи и за обяд вместо домашна скара и салата, ще се "насладят" на тестяна закуска погълната набързо, на крак, насила. Кофти ден. Поне ще бъде кофти ако вие го упорито си натяквате да го приемете за такъв.
Човешкото подсъзнание е много, ама много силно нещо. Твоето собствено е може би стотици пъти по-мощен инструмент, от това, което подозираш. Опитай се да не си представиш розов слон. Е, туко що си го представи. Евтин трик, но показен и красноречив. Иначе знам и по-сложни. Ако човек си повтаря доста време и наистина повярва, че ще успее утре да се събуди в... да кажем 7:15 сутринта - не по-рано, не по-късно, то това ще се случи. Просто подсъзнанието ви ще свърши работата вместо вас. Пробвал съм го, работи. Но както и да е. В тази статия искам да ви подканя сами да действате за да се чувствате добре и подсъзнанието е само един от инструментите за това. Ето как аз се погрижих моя понеделник да е прекрасен.

Неделя си легнах рано. Много хора правят грешката да стоят до малките часове усилено практикувайки нищоправене.Голяма част от деня бях прекрал в хобитата си - бягане за здраве, готвене и четене. Можех да си го позволя понеже бях свършил всичките си задачи още петък. Така отпочинал, наспан и доволен от предишния ден посрещнах утрото. Честно казано имах и извества доза късмет. Сънувах един от най-хубавите сънища, които някога съм имал. За съжаление не знам как успях да направя това, не е било нарочно. Знам, че има начини и това да стане, но още не съм се зачитал сериозно по въпроса. Сънувах, че бях на слънчева веранда в прохладен пролетен ден. Сам композирах гледката си от там. Къщурката с верандата беше  в една падина като тази на град Кърджали, където имам скъпи спомени от детството. На изток избрах планина с гъсти гори като австрийските Алпи, които от все сърце обожавам. На запад - езеро и много птици като в Ропотамо. Бях там с родителите ми преди месец. Най-хубавото е, че осъзнавах, че това е сън и напълно можех да го контролирам. Не знам нормално ли е, но го често успявам и много се радвам за това. Така че още преди да се вече бях в рая. Късмет, както вече казах. Вече завърнал се на родната планета си взех душ, изгладих дрехите за работа, одеколон, парфюм, крем... Първият ми коз срещу борбата със злощастния понеделник беше ранното лягане и пълноценно прекраните почивни дни. Вторият е този - чистота и хубав външен вид. Прекрасно е човек да се чувства красив и поддържан. Вместо да носите мачкани дрехи в тъмни цветове и да ходите свити, намръщени и прегърбени по цял ден - погрижете се за външния си вид, изправете се гордо, усмихнете се и тогава започнете същинската част на деня. Няма как да очаквате доброто да ви срещне ако приличате на равнодушен човек, на който му е все тя как го възприема околния свят. По пътя за градския транспорт (стигам до работа с трамвай и един автобус, а не с личен автомобил) си пуснах разказите на Елин Пелин. Точно така. Не мощен хаос, не див метъл за закуска, не радио, не новини или чалга (Боже опази!), а разкази на наш роден поет. Защо? Ами защото са прекрасни! Защото за забавни, ободряващи и те пренасят в едно съвсем друго, отдавна забравено от нас - съвременните българи време. Последно бях чел нещо от Елин Пелин в гимназията. Тогава всичко беше по задължение, не разбирах езика, на който разказите бяха написани, вълнуваха ме други неща... Сега успях истински да ги оценя. И това се случва в градския транспорт. Както ви казах в началото на тази статия - хубави неща могат да се случат навсякъде и по всяко време, особено ако човек малко си помогне. Не знам колко псувни на сърдити стари хора и лапета с престъпно прости родители са прелетяли покрай мен в трамвая. Аз слушах за Андрешко, Белка и Сивушко,Лазар Дъбака и се усмихвах. На работа използвах друго любимо оръжие срещу скуката и гадните дни - планирането. Моментално всички задачи бяха записани лист изпълних повечето от тях още първата половина на работния ден. Започнах от най-трудните, както съм се учил преди години. Обядът пък ми бе вкусен и здравословен. За това се бях погрижил още събота. Вече ви казах, че много обичам да си готвя. Единствено съжалих, че си нямах компания на масата. Някак си това винаги ми убягва. Може би защото говоря много и все за странни неща. Не съм добър слушател. Е, добре, че блога няма избор:) Ще поема написания текст докато аз му кажа. Последните часове на работния ден използвах за да задвижа някои по-интресни идеи свързани с работата ми. В нашата фирма е позволено да мислим, всеки да дава идеи независимо дали работи на най-ниска позиция от има-няма месец или е един от първите мениджъри в компанията. Когато се прибвах зарадвах приятелката си със скромен подарък. Преди 3 години си измислихме един наш си празник, който празнуваме всяко 27-мо число в месеца. И ето, че вече е 22:40, а аз продължавам да правя това, което обожавам - да пиша, размишлявам и споделям.
Всеки може да превърне и най-безнадежния си ден в прекрасно преживяване. Помнете, че не е нужно да спечелите от лотарията, да получите повишение или да ви се случи нещо феноменално за да се чувствате добре. Напротив! Истинското щастие е в малките неща - в неочаквания приказен сън, в прочетена "добре забравена" книга, в дребен подарък на близък човек, в това просто да се занимавате с хобито си.

Надявам се и вашият ден да е бил хубав. Всъщност, сигурен съм, че е бил такъв. На всеки от нас почти всеки ден му се случват безброй хубави малки нещица.