Защо нямаме време за нищо? ... и как да имаме време за всичко :)

"Най-ценният актив е времето". Нали така казват? Забелязали ли сте следното странно нещо: хора на еднаква възраст с подобно ежедневие имат различно време. Едни се прибира у дома бодри и с усмивка, доволни от деня си, а други прекрачват родния праг леко намусени, леко отегчени и започват да оплакват как нямат време за нищо. Сигурен съм, че можете да срещнете два човека с еднакви професии и еднакви всекидневни задачи, които обаче гледат на ежедневието си по коренно различен начин, и най-вече - използват свободното си време по различен начин. Предполагам се сещате кой тип хора визирам. Трябва да имате поне един познат, който учи, работи, ходи на курсове по Английски, редовно играе баскетбол, не пропуска купон и си има приятелка, с която са щастливи и имат време един за друг. За капак на всичко този човек е по-енергичен от Вас, изглежда сякаш прекарва дните си по-добре и никога не се оплаква колко малко свободно време има. Как го постига?
Въпреки, че не съм точно от този тип хора, мисля, е до голяма степен вече съм си дал отговор на този въпрос. Ето какво прави тези хора това, което са:

1. Нагласата им - Това е най-силното оръжие в борбата за пълноценно използване на времето. За наше щастие, любезната маса обикновени хора навън ни дава ясен пример как не трябва да се прави. Хората навън са изнервени, намръщени, викат и псуват, оплакват се дори и на непознати. Това е масовия случай, две мнения няма... Имам чувството, че повечето хора са като попаднали в капан, в една спирала на гадни емоции и завличат в нея всеки, който се доближи до ръба й. Криво ти е, тъпо ти е... Затова влизайки в трамвая буташ възрастната жена до теб. Мърмориш си под носа "Тъпи бабки, не се научиха, че не трябва да се бутат". Старата жена обаче не се дава лесно. Кой си ти, че така се отнасяш с по-възрастните? Дърпа ти едно конско какви са били младежите по нейно време. На фона на това ватмата се обляга на клаксона за да постресне колите препречващи му пътя на релсите. Врявата обаче не дава резултат и той започва да ги псува на глас, така че и пътниците да чуят (такива коли има всеки ден, той всеки път им свири, но въпреки това сега се ядосва като за първи път). И така хората в трамвая събрали негативни емоции в изобилие отиват на работа. Там тровят колегите си. В почивките за кафе мрънкат колко е зле всичко. После се прибират вкъщи и какво може да се очаква след такъв ден? -Пак мрънкане, скандали и цупене... Не знам как вие гледате на нещата, но според мен не преувеличавам. Това наистина се случва и то всеки божи ден. Хората просто пилеят живота си в напразни нерви. Затова не бъдете като тях! Ако някой ви бутне - извинете му се, вместо да го напсувате. Не отвръщайте на клаксоните на простаците зад волана. Когато някой познат започне да ви мрънка колко е зле това, а пък колко е смотано онова... спрете го и в съвсем прав текст му кажете: "Стига си говорим за лоши неща, стига си ги мислил, стига си живял с тях." Покажете му хубавата страна на това, за което говори. Ако чак толкова няма хубава страна - намерете забавната. Каквото и да е, стига да е позитивно. Бъдете геройски спокойни и усмихнати на пук на всички останали. Толкова е лесно, а в същото време толкова прекрасно. Научете и хората, с които се движите да се усмихват повече и да мрънкат по-рядко. Лишете се от нещата, които ви натоварват емоционално. Не сте вързани за тях, не сте им длъжни! Ако новините по B-tv ви натоварват защото говорят само за убийства, болести, смърт и мизерия - просто не ги гледайте. Защо трябва да го правите? Това ще ви помогне по-лесно да имате позитивна нагласа за неща, да се нервирате и натоварвате по-малко и в крайна сметка - да използвате времето си по-добре. Възможно е който и да е ден да е пълноценен и богат на емоции, само ако вие сами си го направите такъв.
Позитивната нагласа и способността да се страните от източници на нерви и негативни емоции са решаващи за това да правите всеки ден пълноценен и богат на емоции и събития.

2. Действията им - Тези, които живеят пълноценно, са дейни. Говорят малко, а действат много. Повечето хора просто не действат, колкото и просто да звучи това. Обикновено ако на някой му хрумне да се запише на курс по латино танци например минава цяла вечност преди това да се случи. Първо няколко дни, в които "мисли" дали си заслужава и дали наистина иска това, чак след което стига до решението, че ще го направи. Следва генерално проучване (по-скоро мотане) точно на кои курсове да отиде, сякаш от това зависи целия му живот за напред. 5 дена по-късно курса е избран. Сега да видим има ли познат, с който да ходим заедно? Следват 3-4 дена запитване към потенциални кандидати. Няма навити. Следват още 3-4 дена колебаене дали да се запише въпреки това. И ето, че след около 3 седмици (когато всякаква мотивация и първоначалното очарование на идеята вече са мъртви) се записваме на танци. И това е сред най-позитивните сценарии! Около 80-90% от хората се отказват до няколко дни под всевъзможни предлози, като най-харесвания е: "нямам време". А сега си представете един човек който днес казва "Аз ще се науча да танцувам", утре преглежда 2-3 курса и в другиден вече се е записал. Този човек може да свърши 10 пъти повече неща отколкото човек, който се колебае и дълго обмисля нещо толкова безобидно като курс по танци. Ами ако следващите дни трябва да решите и дали да посещавате езикови курсове, дали да отидете с приятели на планина, дали да си купите куче и още куп други неща? Какъв ще бъде резултата, ако всяко нещо се обмисля със седмици? Никакъв. Провалени и изгубени идеи. Няма да научите нов език, ще отиде на планина в последния момент на пожар, няма да си имате куче. Ако допуснете това мотане ежедневието Ви ще бъде низ от готини неща, които така и не са се случи, защото "нямате време". Времето няма да стане повече, а дори напротив. Ако приемете, че сега нямате време да се забавлявате и развивате, то никога няма да имате! Запомнете това.

3. Полезните им навици - Хората, които използват времето си пълноценно и почти никога не страдат от липса на такова имат още един коз - полезните навици, които са развили.

- планиране - Макар да са открити към нови предложения и спонтанни решения, тези хора планират много сериозно. Няколко мои познати спадат към този клас супер активни и доволни от живота си хора и всички те го правят. Планират целите си, планират стъпките, с които ще ги постигнат, планират по-важните за тях събития, планират задачите за седмицата, някои планират дори деня си. Може да изглежда като голяма загуба на време да седнеш с лист и химикал и да планираш, вместо да правиш нещо по-конкретно за решаване на проблемите си, но планирането се отплаща страшно много. Повече отколкото човек, който никога не е планирал сериозно, може да си представи. Няколко часа планиране на стъпки за постигане на голяма ваша цел могат да ви спестят цели дни и дори седмици лутане в постиганете й. В по-малък мащаб - 15-те минути, в които планирате утрешния ден могат да Ви спестят около час от него. Представете си да имате още един час всеки ден. Вместо 22:00 часа да е 21:00 ? Въпреки, че много от вас ще се съгласят с мен, че всичко казано до тук е така и наистина работи, единици са хората, които ще планират. Причините най-често са липса на дисциплина (правиш го две седмици, писва ти и караш по старо му) и страхът, че плановете ще бъдат нарушени и нещата не зависят от нас. Просто пробвайте и ще видите колко много неща всъщност зависят само и единствено от Вас.

- добро хранене - Може да Ви се стори малко странно, че намесвам това тук, но все пак храната е нашето гориво. А човек, който иска да е изпълнен с енергия за да може пълноценно да се наслади на всички хубави неща, които му предстоят през деня, трябва да яде добра храна когато и както трябва. В България (а и не само тук) обичаме вечерята да ни е най-стабилното ядене за деня. 2-3 Кюфтета, гарнитура пържени картофи, 3-4 филии хляб с лютеница и две ракии за десерт на повечето мъже им звучи като съвършената вечеря. Обаче съм напълно убеден, че човек, който не е пропуснал закуската си, нахранил се е добре на обяд, пил е поне литър вода за деня (без кафе, кола, шоколади и други подобни) и за вечеря е ял само салата от свежи зеленчуци ще се чувства много, ама много по-бодър и изпълнен с енергия на следващия ден. Това да се ядат повече сурови храни (ядки, зеленчуци), по-малко и по-леко месо (риба например), да се закусва редовно, да не се яде бързо и в лоша атмосфера и куп други неща свързани с храненето, е толкова важно и до такава степен влияе на деня ни, че със сигурност по-нататък ще отделя специална статия за него в този блог.

- спорт - Още нещо много важно, което масово се пренебрегва. Спортът не е само за хората, които искат да отслабнат, искат да направят мощни мускули, не харесват тялото си и така нататък. Спорът е необходимост и всеки, който започне да спортува редовно се чуди как преди е можел да съществува без да се движи. Моят спорт сега е бягането. Навън е зима, има сняг, а аз не обичам да ходя на фитнес или да бягам на пътека. В резултат на това полудявам. Схващам се на стола на работа, боли ме кръста сякаш съм с 30-40 години по-възрастен и колкото и да е невероятното - чувствам се по-изморен. Преди бягах по над 10 километра всяка седмица и се чувствах много по-отпочинал и по-концентриран! Трудът все пак е умствен и физически. Когато човек прекали с единия вид, без да се разсее с другия, нещата просто не се получават. Изморени сме, разсеяни сме, раздразнителни сме. Истинската почивката от работа с компютър, много учене или цял ден лекции в университета не е лежане на леглото вкъщи, а спортуване на вън - най-добре с приятели! След работа или университета ще се чувствате отпаднали, физически изморени и ако нямате този навик - да поспортувате ще е последното нещо, което ще ви хрумне. За пореден път обаче Ви приканвам просто да пробвате. Питайте ваш познат, който спортува редовно, как се чувства след това и дали съжалява, че не използва времето си за лежане, гледане на тавана или мрънкане колко е изморен от деня, пък да видим какво ще ви отговори.

Всичко това прави тези жизнерадостни, успешни и щастливи хора, на които всички ние се възхищаваме такива, каквито са. Не всеки е длъжен да има амбициозен 100% запълнен график всеки ден за да каже, че е доволен от начина, по който използва времето си, но повечето от нас (включително и аз самия) се нуждаят от малко повече случващо се в ежедневието си. Помнете, че Вие сте този, който макар и да няма силата да промени средата, в която работи и живее, е абсолютен господар на нагласата си, действията си и полезните си навици!



-------------------------------------------------------